Онзи  ден, докато преглеждах телевизионните канали, попаднах на гостуването на Плевнелиев в Панорама. И тъй като смятам, че този президент е изключително невзрачен като личност и присъствие не му отделих много време и внимание. Откъсът от интервюто, който чух докато проверявах телевизионната програма за нещо интересно касаеше  спомена на Плевнелиев за непланираната му среща с Хенри Кисинджър в Мюнхен  през пролетта на 2014г.. Според Плевнелиев, Кисинджър му казал нещо от сорта „Защо да се срещам с президента на най-корумпираната европейска държава?, а Плевнелиев му отвърнал, че това не е така според Еврокомисията и Кисинджър заключил, че Плевнелиев трябва постоянно и навсякъде шумно да тръби този факт (използваната дума от Плевнелиев беше да „крещи“ за този факт).  В този момент избрах нещо друго за гледане и преместих канала.

Днес, докато преглеждах статия с тематика в областта на комплексната икономика се сетих да разгледам Индекса за икономическа сложност (Economic  Complexity Index) на България и на страните от ЕС, а в следствие погледнах и Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perceptions Index) на Трансперънси Интернешънъл.  Разбира се  България отново е на дъното (най-нисък ранг) в него за последната публикувана година- 2015г. (http://www.transparency.org/cpi2015 ). Безпощадната статистика демонстрира тревожна тенденция към застой, липса на маржинално подобрение, особено на фона на Румъния и Гърция, чиито резултат устойчиво се подобрява.  

На какви данни се е опирал Плевнелиев като е твърдял на въпросната среща, че не е президент на най-корумпираната държава. Може би на докладите на ОЛАФ? Но там става въпрос само за самоотчет на страните-членки. Ако България не е докладвала за измами с евросредства това означава ли, че такива няма?  И свързания въпрос дали Еврокомисията изобщо представлява някакъв авторитет по въпроса с корупцията в страните –членки? Този орган притежава изключителното право да се разпорежда с многомилиарден бюджет, при това при пълна липса на прозрачност.   Отгоре на всичко Председателя й е автор на концепцията за Люксембург като данъчен рай- място, което понастоящем приютява множество чуждестранни корпорации, привлечени от възможността да си спестят плащането на корпоративни данъци в страните, където генерират печалбите си. Тоест говорим за човека, осъществил мутренската мечта – пари от нищото, понеже днес Люксембург е богат защото това богатство е отклонено от страните, на които всъщност принадлежи – това са парите от неплатнените корпоративни данъци в останалите европейски страни.  Не случайно отбягването на данъци (tax avoidance) е практика, срещу която солидарно се опитват да се борят всички развити страни.

И за да стане пределно ясно, нека повторя – днес Еврокомисията, един от  основните органи на Евросъюза, се управлява от една псевдомутра. И от тази комисия очакваме да пропагандира европейския федерализъм и да създаде правната рамка на приоритетната цел за данъчна хармонизация в Евросъюза? Ще има да почакаме. Ясно е, че каквото и да говори Еврокомисията или нейния председател, то не следва да се възприема като становище на независим и компетентен орган, а като тенденциозно представяне на истината с цел някаква лична облага.

Нека веднага направя уточнението, че в горното си мнение не съм сам, много от аргументите в полза на  Brexit са свързани с липсата на прозрачност в работата на Еврокомисията и с личността и действията на нейния председател.

Дали картинката не ви се струва смътно позната- управление без прозрачност, фаворитизиране на фирми, демагогия на едро и пълно негиране на обществения интерес? Да, това е управлението на Бате Бойко- златното момче на Юнкер. В тези  двамата има прекалено много сходства – и двамата страдат от редица комплекси по отношение на собствената си значимост, и двамата не са отявлени интелектуалци, а простодушни еснафи, и двамата притежават особен вид мислене – правилата са за другите - присъщо за мутрите и не на последно място и двамата са безкрайно алчни. Не е чудно, че между тях цари толкова голямо разбирателство- от Еврокомисията се леят пари, които потъват в мащабни местни проекти, за чиято ефективност никой не обелва и дума, а от своя страна ББ е в ролята на по-нисък ранг мутра, стараещ се да спечели благоволението на висшестоящия и, същевременно, готов да му забие нож в гърба, за да седне на неговото място. Това е едно нестабилно равновесие, което се развива в порочен кръг- всяко следващо действие, което е насочено към удовлетворяване на личен вместо обществен интерес, води след себе си друго такова, на принципа quid pro quo.  

Но да се върнем на президента. Или пък не. Радвам се, че се маха- неговата кандидатура на президентските избори 2011г. беше в тон с разбирането в ГЕРБ, че Бате Бойко и магаре да предложи за президент, пак ще го изберат.  А за да не стане така, че президентът изведнъж да заблести със собствена, а не с отразена светлина, Любимият Лидер избра най-зависимия и невзрачен кандидат, който му попадна пред очите. В замяна на послушанието, Бате Бойко му издълба метро до вкъщи. С европейски пари.  И за да напомня на Плевнелиев през цялото време за магарешката му мисия, Любимия Лидер му прикачи и вице, чиято единствена отличителна черта е специфичния глас на анимационен герой. Нямаше как в тази обстановка да се роди чутовен герой. Не че се е и опитал.  Но пък обяснява защо изборът на следващия президент падна върху човек, чиято професия олицетворява мъжество и решителност, а печелившето вице е с размерите, осанката и маниерите на викингски войн.

Интересно как всички функционери на ГЕРБ,които се отпускат в спомени се оплитат трагично в опита да интерпретират разказваната случка. Спомнете си за Цачева на дебата- със сълзи на очи го удари на откровен фашизъм като обяви, че мрази съгражданите си с леви убеждения. Помислете и за Плевнелиев с неговата трактовка на случката с Кисинджър и твърдението,  че в България няма корупция.  Това последното няма да го коментирам, а само ще предам  какво каза Бъсеску, когато Диков го попита защо в България няма арестувани и осъдени за корупция политици. Бъсеску отвърна, че сигурно е защото в България няма корупция. Тия румънци имат странно чувство за хумор.

Между другото, мъдър ход на Радев беше да не се обвързва с каквато и да било приемственост по отношение на решенията на сегашния президент. Плевнелиев е символ на статуквото, мълчанието и послушанието. Той е отговорен за множество нанесени вреди на икономиката, което представлява квалифициран състав по Наказателния кодекс. Той е пряко свързан с това, че имаме такива закони,  такъв прокурор, такъв управителен съвет на БНБ, такива съдии, такъв команден състав и, респективно, такава армия.