Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2015 21:30 - Варненския "челен" опит в съсипването на паркове намира топъл прием сред пловдивските общинари
Автор: svilen75 Категория: Регионални   
Прочетен: 6610 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Грандиозните проекти на
пловдивския кмет Иван Тотев

image

Кметът на Пловдив Иван Тотев в последните години започна няколко грандиозни, но спорни проекта, с които си навлече гнева на пловдивското гражданско общество и редица специалисти – комична възстановка на крепостта Небет тепе, абсурдна реконструкция на Цар Симеоновата градина с проект за подземен паркинг (който за радост отпадна), втори гребен канал, лифт на Бунарджика и т.н. За да осъществят тези проекти общинарите и администрацията на Пловдив трябва да ги „облекат” в правна рамка и подкрепят с нужните документи. 

Едни от тях са новите Планове за управление на защитените територии: „Данов хълм”, „Младежки хълм” и „Хълм Бунарджик”, организирани от фирмата-изпълнител "Геопонт-ЧУХЪЛ". Наскоро в Пловдив се проведоха обществени обсъждания по тях - стотици страници трудносмилаеми научни термини в комбинация с исторически бележки и откровени свободни литературни съчинения. Граждани и независими експерти отделят от личното си време, преглеждат ги и откриват куп нередности особено за Бунарджика- бизнес на трите нива на тепето - два ресторанта и заведение на върха, коли догоре, лифт и влакче, паркинг в границите на защитената територия, атракции и т.н.  

Най-спорно от всичко е предложението за лифт до върха на хълма. Но най-фрапантен и в същото време показателен за пътя, по който са поели пловдивските управници е случая с ресторанта „Голям Бунарджик”.  

image

Бунарджика е второто по височина тепе в Пловдив. Името му идва от турската дума бунар- кладенец., тъй като на територията е имало доста водоизточници. Пловдивските хълмове, в т.ч. хълм “Бунарджик”, са единствените в страната защитени територии “вписани” изцяло в силно урбанизирана градска среда. Тази особеност изисква специфични мерки, отчитайки едновременно нуждата от защита на територията, при условието – тя самата да е с предназначение “за широко обществено ползване” от градското население. Първото залесяване е от 1881 г. покрай издигането на Руския паметник във връзка с едно решение на градския съвет, за тепетата да се полагат по-големи грижи. Така хълма постепенно се превръща в “диво място” обрасло с дървета и храсти, редуващи се с цветни полянки, прорязани от малки поточета, местообитание на множество птички.

Тази хубост е забелязана от Фердинанд и той иска от Общината да закупи хълма за да построи там дворец. Тогавашният кмет Христо Г. Данов в прав текст заявил на Фердинанд, че „Тепетата на Пловдив не са за продан, камо ли за подарък, па било и на царска особа”. Височайшата особа се разгневил на кмета и му изпратил специални ревизори, които го разнищили от проверки. След дълъг административен тормоз, на Христо Данов били открити някакви дребни нарушения и Фердинанд го глобил с три заплати, но останал разочарован, защото кметът не получавал плата от общинския бюджет. По негово желание.

image

През 1910 г. Общината назначава за градинар на Бунарджика Георги Николов. Завършил в Чехия, той “донася”парковите перспективи, изгражда първите растителни групи, геометрични фигури и профилирани тревни площи. Негово дело е конфигурацията на алейната мрежа в ниската зона, от тогава са и дървесните групи в тази част. През 20-те години се изгражда пътя до върха. През 30-те години започва изграждането на пътеките настлани с дребен паваж, с каменни стъпала и парапети, които достигат до върха. По това време се изграждат колонадите и арките на водопадите, циментовата пързалка и ресторанта над тях. В пловдивски вестник от 1934 година четем: „Със средства на Общината на Бунарджика се построи масивна сграда за бюфет, пред който се разкрива цялата източна част на града и близките околности”.

image   image

Идва войната и Бунарджика отново „подивява” без обгрижване. Изграждането му отново се подновява през 50-те години, когато се заражда идеята за изграждане на паметник на съветската армия. Първоначално идеята е за архитектурен обем, но партийните повели налагат монументален паметник, който е изграден през 1956-1957 год. По това време е изграден и летния театър, стадион “Кочо Цветаров” с баскетболно игрище. През 60-те години са прокарани многобройните пътеки и стълби в скалните масиви, изградени са алпинеумите във високата част. Бунарджика отново се превръща в привлекателно място за отдих на народонаселението на социалистическа България. Към края на „зрелия” социализъм ресторантът „Голям Бунарджик” е превърнат в дискотека, където освен всичко друго са се чествали абитуриентски балове и сватби.

От тогава насам, за съжаление нищо не е направено, а съществуващото е занемарено и в голяма степен разрушено. Само няколко административни акта свидетелстват, че Бунарджика не е забравен. През 1990 год. НИПК обявява хълма за паметник на градинско-парковото изкуство, През 1995 год. МОСВ го обявява за природна забележителност.

От направения кратък преглед на развитието на територията се вижда, че нейния статут винаги е бил място за отдих и широко обществено ползване. Бунарджика винаги е бил общинска собственост. В неговите предели – така както е обявен за защитена територия, никога не е имало друга форма на собственост. Към територията му не са известни реституционни претенции.

Това не пречи през 1994 г. ресторант „Голям Бунарджик” да бъде приватизиран. Новия собственик веднага започва реконструкции, появяват се множество незаконни надстройки и пристройки. Въпреки, че в „схемата” е замесено името на брат на тогавашен районен пловдивски кмет, институциите си вършат работата. Четири години се водят дела, в крайна сметка новия собственик оттегля иска си, а „Голям Бунарджик” се превръща буквално в бунище и „свърталище на наркомани”.

image

На 23 декември 2011 година мястото е закупено от частно лице, а инвестиционните дейности се извършват от „Галакси Пропърти Груп”. Тъй като строителството на тепетата е забранено, „Галакси” се сдобиват с разрешение за ремонт. Че новия собственик няма намерение да реставрира стария бюфет, а да строи изцяло нова сграда става ясно много бързо по събарянето изцяло на съществуващите постройки. Нещо повече – извършват се дейности по извличане на скални маси, нещо абсолютно забранено от действащите Планове за управление на тепетата.

Това привлича вниманието на будни пловдивчани и те се организират във фейсбук група за защита на Бунарджика. Следват репресии срещу тях – тотална очерняща медийна кампания, крадене на лични данни (за което „Галакси пропърти груп” е осъдена), привикване на граждани в полицията и т.н. Новия тогава кмет Иван Тотев застава плътно зад новия собственик и подкрепя строителството, въпреки, че е забранено.

image   image

„Галакси” и кмета така и не успяват да потушат гражданското недоволство и в опит да тушират общественото напрежение, поне привидно, собственикът се отказва от плановете си да строи, а на мястото на ресторанта „Голям Бунарджик” изграждат спортна площадка.

По принцип, след установяване на незаконно строителство, какъвто е конкретния случай трябва да се състави акт на инвеститора, разрешението за ремонт да бъде отнето, да се наложи глоба за нарушаване на Плановете за управление заради извличането на скални маси, старата сграда (ако не е паметник на културата) да бъде отписана от кадастъра. Дали всичко това е свършено от кметската администрация и ДНСК никой не знае.

image

Факт е, обаче, че в новите Планове за управление на тепетата на „Геопонт-Чухъл”, собствеността на сградата не е отразена коректно, а за ресторанта „Голям Бунарджик” е записана различна формулировка сграден фонд в лошо състояние” и ”съществуващите руини” Все едно, че никога не е имало незаконно строителство, все едно, че стария бюфет все още си е на мястото, въпреки че на негово място днес има спортна площадка, за която никъде няма и думичка в описанието на инфраструктурата.

Това означава само едно – „зелена светлина” след време „Галакси” да осъществят първоначалните си инвестиционни намерения. За да стане това, след приемането на новите Планове за управление на тепетата е достатъчно кмет, общинска администрация и държавни институции да си „затворят очите”. Някой съмнява ли се, че ще стане точно така?

image


 Варненската връзка

image

Ръководител на екипа на "Геопонт-Чухъл", изготвил новите планове за управление на пловдивските защитени територии е н.с., инж. Людмил Икономов. От кратка справка в Гугъл за въпросното лице може да се разбере следното:

Икономов е инженер-корабостроител. От 1978 г. работи в Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХА) – Варна. През 1993 г. бързо се ориентира в новите условия и се впуска в дебрите на частния бизнес. Адаптивност показва и през 2006 г., когато проявява интерес към „усвояването” на евросредства – става изпълнителен директор на фондация "Институт за екологична модернизация" - гр. Варна, която от своя страна е бенефициент по европроекти. В това си качество Икономов пътува до Израел да учи тамошното население на сметосъбиране, а от своя страна води българска делегация на обучение в Холандия, в която място намират няколко кмета и служители на министерства.

За играч от такъв калибър е въпрос на чест да участва в „обществени” организации, в случая Ротари клуб- Варна.

Няма данни преди да се е заигравал с политиката, но в най-ново време е представен като член на Гражданския съвет на реформаторския блок. Тук трябва да припомним, че ДСБ-Варна, част от РБ застанаха зад частната собственост в Морската градина и срещу спирането на колите в парка - напаст, с която варненци се борят от години.

Не е ясно кога инженера-корабостроител се „запалва” по екологията, не е ясно дали има нужната квалификация. Но очевидно нищо не му пречи да се изказва по въпроси за опазването на околната среда, да прибира награди от държавни институции и най-вече – да бъде оценител по ОВОС по частни проекти, да печели обществени поръчки.

До тук всичко говори за човек, който успява да се възползва от всяка предоставена му от съдбата възможност в българската действителност. Нищо интересно, в България подобни с лопата да ги ринеш. И всичко, макар и не особено достойно за похвала, щеше да бъде почти безобидно, ако не се знаеха следващите факти: 

image

Инж. Икономов чрез друга своя фирма „Геопонт”, този път „Геопонт-Интерком” е съставил оценката по ОВОС за проекта „Алея Първа” на „Холдинг Варна”, фирма спрягана за част от групировката ТИМ. Въпросният проект дава възможност да се отдели ската м/у крайбрежната ивица и Морската градина от състава на самата Морска градина, впоследствие терените да бъдат продадени от държавата на въпросния холдинг и всичко това с една цел – варненския бряг да бъде застроен.

„Оправдание” за всичко това се крие именно в доклада на геоинженерите-консултанти на проекта и оценката по ОВОС -  „благородната” цел ската да бъде укрепен.

Експерта-„еколог” чрез въпросния проект се бори и с друг проблем – шума от дискотеките. Той предлага те да бъдат ... в закрити помещения. Не е ясно кой нормален човек ще отиде в топла лятна нощ на брега на морето, за да прекара часове в закрита дискотека. Но, очевидно логиката не е силната страна на хората, които искат строителство на всяка цена. Повече от очевидно е и друго - всичко се прави с една цел – да се узаконят щенията на определени инвеститори да придобият ценни обществени ресурси. Икономов започва работа по проекта „Алея Първа” като консултант на Община Варна при изработването на ПУП-а, а след това продължава като участник в жури в архитектурния конкурс на вече частния проект „Алрея Първа”. Конкурс, който никога не е имал за цел облагородяване на района, а чисто и просто беше ПР акция на „Холдинг Варна” срещу надигащото се обществено недоволство.

image

Картинката е илюстративna.
Какво смята да строи „Холдинг Варна” на варненския бряг е
най-строго пазената тайна в държавата.
 

Инж. Икономов е консултант и на новия Общ устройствен план на Варна. Същия този ОУП, който не само остави ската на „Алея Първа” извън Приморски парк, а в първоначалния си вариант предвиждаше жестоко орязване на Морската градина. Нещо, което не се случи само, защото няколко хиляди будни варненци излязоха на протести през 2012 г.

Същия този ОУП, в който близките до Варна гори бяха вкарани в границите на града , само и само да бъдат достигнати нужните показатели за озеленяване. На всички е ясно, че тези „нови" озеленени площи няма как да изпълняват пълноценно функцията на градски паркове.

Отделно, че ОУП на Варна се забави дълго поради отказ на МОСВ да го съгласува, заради пропуски в екооценката на четири зони по Натура 2000. 

И, ако до тук става въпрос само за пари (много пари), унищожени обществени ресурси и откровени безобразия, то в следващите редове ще стане въпрос за нещо страшно.

Инж. Икономов, заедно с екип от Военоморското училище участва в проект за изследване на опасността от наводнения на територията на Община Варна. „Специалистът”, който освен, че се самоопределя като еколог, все пак е инженер по флуидите, заявява: „Никой не може да каже със сигурност коя част на Варна може да пострада при евентуално по-сериозно наводнение”. За какво ли са ни подобни специалисти, това може да го каже всеки квартален пияница ... Моля, обърнете внимание на датата на статията – от 2010 г.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=591712

Не е ясно дали инж. Икономов е пропуснал да даде предписания в доклада, или е дал, а Общината не ги е изпълнила, но резултата е ясен – през 2014-та се случи наводнението в Аспарухово, което освен материални щети взе и няколко жертви. Наказани нямаше, вината беше прехвърлена на презастрояването, на ромското население от квартала за изсечените гори и на ... дъждовете. По „стара българска традиция” беше забравено, че преди години някой е вземал пари, за да оценява риска от наводнения и да консултира властите.    

image

Прави впечатление, че по интервюта, пресконференции и обществени обсъждания инж. Икономов винаги се изказва особено предпазливо, винаги защитава обществения интерес, винаги предлага иновативни екотехнологии ... Но в крайна сметка след негови планове и оценки малки и големи частни инвеститори винаги успяват да прокарат инвестиционните си намерения. В повечето случаи – в разрез с обществения интерес и дори в разрез с екологичните стандарти. Очевдино Варна е отесняла за „видния екоексперт” и се е насочил към Пловдив. 

Разбира се, на първо място вината за съсипаната природа е на въпросните инвеститори дръзнали да осъществяват безумните си проекти, поставили се над обществото и закона. Но те нямаше да успеят, ако нямаха активното съдействие на министри, чиновници от държавни и местни институции, кметове и не на последно място – не без помощта на „видни експерти” като въпросния инж. Людмил Икономов. Не, че няма инвеститори, които отчитат обществения интерес, спазват закона и които не съсипват всичко ценно в името на печалбата. Но как тези инвеститори да оцелеят и да се развиват в подобна среда, в която предимство се дава на тези, които дават най-големите рушвети?

На някой горните редове може да звучат преувеличено. Но това са фактите, а фактите трябва да се знаят. Виновните се крият зад общата (без)отговорност, но в крайна сметка има документи. Документи, под които стоят подписи. И имената зад тези подписи трябва да се знаят.

Схемите, по които се съсипва българската природа са едни и същи, паразитите са навсякъде и са обединени. Време е и гражданското общество да се обедини, за да им противодейства.

image image

image

imageimage







Гласувай:
3



1. nan - Едно е ясно и сигурно. За добро или за ...
25.01.2015 08:52
Едно е ясно и сигурно. За добро или за лошо старото време няма как да се върне, както и няма начин да запазим всичко във вида му от преди десетилетия.
цитирай
2. nupagadi77 - Тук става дума ПАРКОВЕ. Обществени ...
20.02.2015 02:51
Тук става дума ПАРКОВЕ. Обществени паркове. Защитени от строителство зони. Символи на градове. И Бунарджика , и Морската градина са оставени съзнателно на разруха. Няма да мине номера с частните "рицари" на бели коне. Няма да мине номера да се газят законите и някой да казва как "за добро или лошо нищо няма да е както преди". Има толкова много примери по света как паркове си стоят във вида им от преди много, много години. Това ги прави ценни. Поддържат се, имат дух и атмосфера. Тук подмолно всичко ценно минава в частни ръце и се превръща в безумие.
Бунарджикът е природна забележителност. Морската най- невероятният парк на Варна- или поне така трябва да бъде. Смачканият им сегашен вид и апетитите към тях
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svilen75
Категория: Забавление
Прочетен: 238693
Постинги: 68
Коментари: 153
Гласове: 343
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031