Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2008 00:54 - Ето как се е развило отношението на прогресивното човечество към признаването на независимостта на Косово (Актуално към 09 април 2008 г.)
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 24485 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 11.04.2008 00:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


(Постингът ще се обновява до пълното изясняване на картината по признаването или непризнаването на независимостта на Косово).

Преди четири дни, поместих картата на Укипедия, илюстрираща отношението на "прогресивното човечество" към признаването на независимостта на Косово. Поводът беше пълното безхаберие на някои световни информационни агенции с огромни претенции по отношение на българската позиция, които се оказаха смешни  и жалки в бръщолевенията си. За разлика от тях, Уикипедия се оказа далече по-прецизна. От "Свободната енциклопедия", продължават да следят развитието на събитията. Ето какво е то:

20 февруари 2008 г. (20.00 часа)

image


24 февруари 2008 г.

image


Новото е, че в Прибалтика вече са преминали към признаване на Косово, докато Аржентина, Боливия и Венецуела са минали в лагера на категоричните противници, може би не без влиянието на някогашната метрополия - Испания. От неутрално положение, Украина се е прехвърлила в групата на "загрижените" държави, призоваващи към продължаване на преговорите.


24 февруари 2008 г. (20.00 часа)


image

Противно на очакванията, че страните от Латинска Америка ще подкрепят Испания в единен строй, Перу призна независимостта на Косово. Норвегия излезе от неутралното си положение и вече е класирана към категорията на страните, които се подготвят да признаят независимостта на Косово. Също така, днес - 24 февруари 2008 г., стана ясно, че средноазиатските републики - Киргизстан и Таджикистан са минали в лагера на противниците на независимостта на Косово. Тюркмения продължава да пази мълчание, а Узбекистан предпазливо се нареди до държавите, които се ограничават с обявяване на неутралитет по независимостта.

Противно и на внушенията, че мюсюлманските държави ще подкрепят единодушно независимостта на Косово, картината се оказва съвсем различна. Либия, Египет, Ирак, Йордания и Индонезия се държат доста въздържано и поддържат неутралитет. Кувейт изразява загриженост от хода на събитията и е по-негативно настроен от изброените преди това държави. От големите мюсюлмански страни, Малайзия призна независимостта на Косово. (Турция също призна Косово, но нея продължаваме да разглеждаме като светска, а не като ислямска държава). Една от най-многолюдните мюсюлмански страни (и една от най-гъсто населените) - Бангладеш, остава неутрална.

От Африканските страни, една от най-светските и демократични държави - Сенегал, призна Косово. До този момент, тя е единствената африканска страна, признала независимостта на Косово.

В Далечния Изток, Виетнам се солидаризира с Русия и се обяви против. Южна Корея остана на неутралната си позиция, докато Япония отстъпи от първоначалните сигнали, че подготвя признаването на Косово и премина също към групата на неутралните. Това отстъпление на Япония е най-същественото, което беше регистрирано на 24 февруари 2008 г., през деня. Тайван (сам наименуващ себе си официално Република Китай) призна Косово от самото начало.

Индия изостави неутралитета си и сближи позицията си с тази на Китай, Филипините, Южна Африка, Бразилия и Мексико - изразяване на загриженост и искане за продължаване на преговорите. В тази посока се придвижи и Гърция.

25 февруари 2008 г.

image

Както просветените читатели могат да се убедят сами, на "Косовския фронт - нищо ново". Настъпи затишие, което бихме могли да определим и като "насищане". Общо взето, голяма част от страните, които имаха да казват нещо го казаха. Разбира се, продължава да прави силно впечатление многозначителното мълчание на мюсюлманския свят. Белградските пропагандни централи хвърлиха огромни усилия, за да ни промият мозъците и да ни убедят, че косоварите са наркотрафиканти и ислямисти. Тази агитация се оказа много ефективна на територията на Р. България, но картата, която стои пред нас говори друго.

Ключовите държави в организацията "Ислямска конференция" или мълчат или са обявили неутралитет. Триото Иран - Сирия - Саудитска Арабия мълчат и не желаят да заемат позиция.  Египет, Либия и Ирак продължават да поддържат неутралитет. Индонезия също продължава да стои на неутрална позиция. Кой каквото ще да разправя - мюсюлманският свят не се втурна с китки цветя да признае новата държава, набедена за "ислюмистки анклав" едва ли не в "сърцето на Европа". То, добре, че сърцето на Европа наистина не е на Балканския полуостров, че тогава лошо ....

Като стана дума за Европа, групата на "отрицателите" се свежда до Сърбия (има си хас), Румъния, Молдова, Словакия и Испания. Гърция и Босна и Херцеговина все пак поддържат тона си, "една октава по-ниско" - те продължават да изразяват своята загриженост и да призовават към продължаване на преговорите. Групата на неутралните в Европа, включва Чехия, Полша, Хърватско, Македония и Нидерландия. Покрай Нидерландия и Суринам в Южна Америка остава на неутрални позиции.

Тук няма за сега да коментирам логиката на отделните страни, при заемането на една или друга позиция. Просто следя как се движи отношението към новата държава - Косово. Бих отбелязъл, многозначителното присъствие на две държави от "отрицателите" в Закавказието - Грузия и Азербайджан не признават новата балканска държава. От всички участници в хора на противниците на независимостта на Косово, Грузия е може би единствената държава, чиито страхове не се базират на параноични страхове от собствените им малцинства или на мащабни геополитически амбиции. На територията на Грузия са две подобия на Косово - Абхазия и Южна Осетия. те приличат на Косово не само по факта, че се борят за независимост и са готови да поискат да бъдат третирани по същия начин. (Те в известен смисъл вече направиха постъпки в тази посока). Общото между Косово и двата анклава - Абхазия и Южна Осетия е в това, че и трите територии са имали в миналото СОБСТВЕНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ГРАНИЦИ - Косово в рамките на Сърбия, като съюзна република на Югославия, а Абхазия и Южна Осетия - като териториални единици с автономия в рамките на Грузия.

Този факт, прави страховете на грузинските лидери много по-основателни дори от от страховете на една Молдова. Приднестровието никога не е било обособена административна единица. Да не говорим за трагикомичната реакция на румънския министър - председател, който очевидно и на сън вижда някакво унгарско сепаратистко движение в Трансилвания. Действията на румънския премиер вече успяха да предизвикат правителствена криза в северната ни съседка. Оказа се, че нито в управляващата коалиция има консенсус по въпроса, нито пък президентът на Румъния е склонен да прости на недотам обичания от него министър - председател припряността, с която даде гласност на параноичните си страхове и "унгарски фобии".

Най-забележителното в случая е, че приемането на Унгария и Румъния в ЕС, стана след специалното подписване на споразумение за отсъствие на териториални претенции между двете държави. Това споразумение, естествено обслужваше изцяло Румъния, но Унгария охотно заплати членството си в ЕС с отказа от териториални претенции в Трансилвания, която в исторически план е не по-малко знакова за маджарите, отколкото Косово за сърбите. (Унгария се отказа от нещо, което за тях е повече отколкото Македония за нас, но в България все още има хора, на които нашето членство им се струва скъпо).

26 февруари 2008 г.

image

Белгия и Полша признаха независимостта на Косово. Очакванията на противниците на независимостта на Прищина, че федералният харктер на Белгия и тежката правителствена криза, възникнала след последните избори ще накарат политиците в Брюксел да се въздържат, не се оправдаха. Признаването на Косово от Полша, вече много сериозно накланя везните на общата европейска рекапитулация по спорния въпрос в полза на независимостта.

Междувременно, Парагвай прекъсна мълчанието си, за да заяви неутралитет по въпроса. Уругвай и Еквадор мълчат.

27 февруари 2008 г.

image

Днес продължава да се потвърждава тръгналата от вчера информация за заемането на неутрална позиция от страна на Иран. Още една ислямска държава (може би възможно най-ислямската, коткурирана може би само от Саудитска Арабия) след дълго "триумене" реши да обяви неутралитет. Междувременно от Белград продължават да ни заливат с вопли "създаде се ислямска държава в центъра на Европа". За "центъра" и за "сърцето" на Европа вече говорихме - едва ли са на Балканите. Но за капак на всичко, ислямският свят изобщо не бърза да изпадне в умиление от обявяването на независимостта на Косово. Някой ще каже - това е защото косоварите са американски протежета ... Да, сигурно, макар че ако Косово беше наистина ислямска държава или поне потенциална такава, поведението на всички видове аятоласи, шейхове, имами, обикновени ходжи и прочее щеше да бъде съвсем различно.

28 февруари 2008 г. (15.00 часа)

image

"Времето разделно" на Балканите продължава. Босна и Херцеговина премина от "угриженото" си състояние към официално отхвърляне на независимостта на Косово. От своя страна Република Хърватска се оцвети в светло синьо и смята в обозримо време да признае Прищина. Македония се присъедини към "отбора" на Хърватска и България.

Чехия също напусна неутралната позиция и се нареди в списъка на държавите, които се подготвят да признаят Косово. Неутрални в Европа вече остават само Нидерландия и Черна гора.

Междувременно, Япония се върна в лагера на държавите, подготвящи се да признаят Косово в близко бъдеще.


01 март 2008 г.

image

Чили напусна позицията на неутралитет и премина в грепата на "загрижените държави", настояващи за продължаване на преговорите. Така в Латинска Америка "загрижените държави" станаха три - Мексико, Бразилия и Чили.

Две държави, намиращи се на юг от Рио Гранде - Коста Рика и Перу, признават Косово. (Третото синьо петънце на "признала държава" в Латинска Америка е подвеждащо - това е Френска Гвиана, която е отвъдморска територия на Франция и дори територия на ... Европейския съюз).

Колумбия и Парагвай пазят неутралитет. Еквадор, Гвиана (Гуяна), Суринам и Уругвай мълчат и не заемат позиция.

Венецуела, Боливия и Аржентина, формират "оста на отрицанието" на Косово в Латинска Америка - напълно в тон с позицията на "майка" Испания.

В Европа, стана ясно, че Исландия се подготвя да признае независимостта на Косово и цветът й на картата премина от сиво-зеленикаво в светло синьо.

Картата се разнообрази и с още едно петънце в Африка - Мозамбик обяви неутралитет по отношение на "случая Косово". На целия континент едва седем държави са заявили някаква позиция. Правителството на Южна Африка се солидаризира с Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Филипините и Нова Зеландия (както вече и Чили) и се нареди в лагера на "угрижените". Сенегал призна Косово. Останалите пет държави, сред които се открояват Египет и Либия, пазят неутралитет, но пона са казали нещо ...


01 март 2008 г. (23.45 часа)


image

Противниците на независимостта на Косово, получиха подкрепления в лицето на Куба и Лаос. Коментар едва ли е необходим, можем само да маркираме регионалните оси: Венецуела - Куба и Виетнам - Лаос.

Междувременно, душевните терзания на архитектите на чилийската външна политика продължават и Сантяго се връща към позицията на неутралитет.

Огромната изненада е оттеглянето (поне за този момент) на Индия от групата на "загрижените от едностранното обявяване на независимостта на Косово"). На суб-континента Индустан, само Шри Ланка остава принципен противник на независимостта на Косово.


04 март 2008 г.

image


Картата на международните връзки на Косово се обогатява с още няколко петънца.

Кралство Нидерландия, след като продължително време даваше сигнали за пазене на неутралитет, призна независимостта на Косово, с което единството на Бенелюкс се запази. Все повеече хора си задават въпроса, дали обструкцията на Испания, Румъния и Словакия означава, че в ЕС не се е формирала обща позиция ? Следейки цветовете на картата, по-скоро ще се съгласим, че в ЕС постепенно, но постоянно се отива към консолидиране на обща позиция. Изключението Испания има своите основания, а изключенията Румъния и Слровакия имат ... своята параноя.

В Латинска Америка, Уругвай обявява, че не признава новата държава. За нас може би най-интересното в случая е, че Източна република Уругвай (както е пълното официално име на тази държава) е първата държава в Южна Америка, с която България е установила на времето си дипломатически отношения. През "бурните" години на прехода, посолствата в Уругвай и Перу бяха закрити, с оглед на икономии. Никой тогава не се замисли, че посолството ни в Уругвай има и символен характер, а с Перу имахме много голям външнотърговски обмен. Абе, кой ти гледа такива работи ...

Мила малка изненада поднася Никарагуа на оста "Куба - Венецуела". Вместо да се подреди в единния строй на Куба - Венецуела - Боливия - Аржентина и Уругвай, централноамериканската държава предпочита да остане неутрална. Дори и да "преспи и да премисли", Никарагуа вече е разочаровала Кастро - младши и Чавес. Заедно с Панама, Колумбия и Парагвай, Никарагуа предпочита да се дистанцира от радикализма на солидаризиралите се с Испания страни от Латинска Америка.

Все пак, салдото на противниците на независимостта на Косово в Латинска Америка е положително за "отчетния тридневен период". Чили отново се върна сред държавите, обявили загрижеността си от едностранното обявяване на независимостта на Косово и призоваващи за продължаване на преговорите.

Вече само Еквадор, Гвиана (Гуяна) и Суринам са останали в лагера на пазещите мълчание държави от Южна Америка. В Централна Америка мълчат Хондурас, Салвадор и Гватемала, докато Коста Рика отдавана призна независимостта на Косово. Като се има пред вид пряката връзка между Суринам и бившата метрополия - Нидерландия, можем да прогнозираме поведението поне на тази държава - най-вероятно неутралитет или дори признаване на независимостта на Косово при определени условия.

В Африка, Замбия прояви "изключителна смелост" и от държава, която не е взела отношение по въпроса, премина в групата на страните, които са обявили неутралитет.



08 март 2008 г.


image


За Косоварите, тенденциите в международното положение на връх Международния ден на жената изглеждат по-скоро оптимистично. Две държави се прехвърлиха от групата на "загрижените" към групата на "неутралните". Безкрайно колебаещата се чилийска демокрация и Нова Зеландия се оцветиха в сиво-зеленикаво. Някой би обвинил авторите на картата в неакуратност, но всъщност при нейното попълване се имат пред вид само официалните изявления на държавните институции - от съответното Министерство на външните работи - нагоре. Отделни депутатски изявления и изцепки не се взимат пред вид. Така че, многобройните превъплащения на чилийската дипломация са си изцяло нейна заслуга.

Тежък удар за Белград е отказът на Куба от категоричната й позиция срещу независимостта на Косово и преминаването на феодалното владение на фамилията Кастро към неутралната група. В същата посока "мигрира" и Уругвай, който преди това гравитираше към оста "Венецуела - Боливия - Аржентина". по всичко личи, че съменията в Латинска Америка по отношение на състоятелността на позицията на Испания се засилват. Може пък, междувременно от Вашингтон да са дали допълнителни разяснения за състоятелността на американската позиция. Така или иначе, лелеяната в Белград надежда, че цяла Латинска Америка ще скочи срещу Съединените щати в единен строй под вещото ръководство на Чавес и Кастро - младши, рухна.

Междувременно, още две страни от мюсюлманския свят предпочетоха да обявят неутралите по въпроса, вместо да подкрепят набедената за "ислямска държава в сърцето на Европа" Косовска република. Мароко и Судан дадоха официални сигнали, че няма да взимат страна в спора между Прищина и Белград, респективно - между Вашингтон и Москва. Западна Сахара, също е отбелязана като неутрална, доколкото е окупирана от Мароко, без изгледи за скорошното й освобождаване.

11 март 2008 г.

image

Ако бях малко по-пъргав, днес щяхме да успеем да установим, че динамиката на международното признание на Косово има дори часово измерение. Около обяд, картината се беше обогатила с присъединяването на Алжир и Тунис към държавите, взели отношение по въпроса за независимчостта на Прищина. Алжир беше заявил неутралитет, докато Тунис беше показал симптоми, че ще признае Косово. Естествено, отдадох този факт на близостта на Тунис и Франция - туниската дипломация е решила да подкрепи бившата метрополия.

Тази вечер, Тунис вече също се е "прибрал" в сигурното пристанище на неутралните държави. Африка все повече се оцветява в сиво - зеленикаво и броят на неутралните държави там расте и категорично доминира.

За разлика от Африка, в Южна Америка станахме свидетели на поредния "завой" в доста неясната позиция на Чили и Уругвай. Уругвай отново премина към групата на "отричащите", а Чили за незнайно кой път се спря при "разтревожените". Куба също надлежно се "пребоядиса" в червено - оранжевия цвят на "отрицанието". Днес в Белград не са "капо". На фона на тази "последователност и постоянство", константно светло синият звят на България, направо може да ни изпълва с гордост ...

14 март 2008 г.

image

След като в Африка се попрестрашиха и започнаха да се произнасят по косовския казус, започна и еволюцията в позициите на някои от участниците. Египет и Судан се обагриха в охра, което означава, че от неутрални са преминали на по-критични и най-вече загрижени позиции. Сахарската държава Мали, също се присъедини "от движение" към групата на загрижените.

Междувременно в Европа също има известно раздвижване. Още около 8-ми март 2008 г., Исландия призна Косово. От своя страна Португалия, за която се очакваше, че ще направи същото, премина в групата на загрижените и призоваващите за продължаване на преговорите. Дали е сработила "Иберийската солидарност" ? Едва ли ... Ще следим развитието на позицията на Португалия и през следващите дни.


16 март 2008 г. (21.00 часа)


image


Португалски говорящата част от човечеството продължава да се измества към лагера на противниците на независимостта на Косово. След преминаването на Португалия в лагера на "загрижените", последва и нареждането на Бразилия между противниците на признаването на независимостта на Косово. Латинска Америка разцъфна цяла в червено - оранжево. Изключение правят:
- неутралните Колумбия, Панама, Никарагуа и Парагвай;
- намиращете се в лагера на "загрижените" Мексико и Чили;
- Призналите Косово - Перу, Коста Рика и Френска Гвиана (в качеството й на френска отвъдморска територия);
- "пасуват" - Салвадор, Гватемала, Хондурас, Еквадор, Суринам и Гуяна (Гвиана).

В Близкия изток, продължават да мълчат безответно Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Сирия и Ливан. Ирак, Йордания и Израел са обявили неутралитет. Кувейт, Египет и Судан са в лагера на "загрижените".

Още една държава от мюсюлманския свят премина от неутралитет към състояние на "загриженост" - Индонезия. Всички теории за широка мюсюлманска подкрепа за Косово като "мюсюлманска държава в сърцето на Европа" до този момент са тотално опровергани. 

Прави странно впечатление фактът, че от няколко дни насам, на картата в Уикипедия, Малайзия е отбелязана като страна, която се готви да признае Косово. Само че, тя вече го направи преди известно време. За тези читатели, които носят майтап, пускам линк към официалното изявление на външното министерство на Малайзия, в оригиналния му вид на официалния език на тази далекоизточна страна. не го пускам на български, за да не възникнат спорове по превода от малайски :-) Ето линка:

http://www.kln.gov.my/?m_id=26&vid=607

18 март 2008 г. (23.30 часа)

image

Канада призна Косово, въпреки остроумията на "Господари на ефира". Никой в България не обърна внимание, че "дребна и незначителна държава" като Япония е признала Косово.

19 март 2008 г.

image

България, Унгария и Хърватско, "залпово" с обща декларация обявяват признаването на Косово. На Белград му остава утешението, че двете "велики" демокрации - Либия и Алжир подкрепят сръбската гледна точка.

23 март 2008 г.

image

Още някъде към 20 - 21 март 2008 г., Китай отново втвърди и без това недоброжелателната си позиция към независимостта на Косово.

27 март 2008 г.


image

След дългото затишие и липса на събития в международен план, Южна Корея даде сигнал, че ще признае Косово.

30 март 2008 г.

image

Норвегия призна Косово. Противниците на независимостта на Косово могат само да благодарят, че тя не е член на ЕС. С очакването, до няколко дни и Чехия да признае Косово, балансът на предпочитанията в Европа, съвсем не е в полза на Белград.

Както се очакваше, Южна Корея призна Косово. Тайланд излезе от положението на неутралитет по случая и с поведението си се присъедини към лагера на "загрижените". Там се озоваха и Сингапур и Индия. Бангладеш остана на неутрални позиции. Към групата на противниците на независимостта на Косово се присъединиха Египет, Мали, Ирак и Иран.

Теорията за "Косово като ислямска държава в центъра на Европа" понесе поредната серия от съкрушителни удари. Като изключим Афганистан и Малайзия, практически няма ислямска държава, която да е признала Косово. Турция и Сенегал на практика са светски държави, въпреки, че ислямът е доминиращата религия, но ако някой държи - можем да приемем, че исямските държави, признали Косово стават четири. Пакистан все още се подготвя да извърши акта по признаването.

Към групата на "загрижените" се присъединиха Йордания и Мароко, заедно с "човеколюбиво и демократично" окупираната от него Западна Африка. 


02 април 2008 г.

image
Ирак направи крачка назад към по-умерената позиция на неутралитет по отношение на независимостта на Косово. Португалия отстъпи от пълното отричане и се върна към дълго заеманата позиция на "загриженост" и призоваване към продължаване на преговорите. Продължава очакването, Чехия да признае независимостта на Прищина.

09 април 2008 г.

image

Саудитска Арабия обяви, че ще признае Косово, но все още не го е сторила. Обявеното от Чехия предстоящо признаване на независимостта на Косово, също се проточи за неопределен срок.

Ето и линк към оригиналната публикация в Уикипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Kosovo_relations.png

██ Kosovo

██ States which formally recognize Kosovo as independent.

██ States which have stated they intend to formally recognize Kosovo as independent.

██ States which have delayed or have expressed neutrality on recognition of Kosovo"s independence.

██ States which have expressed concern over unilateral moves or expressed wish for further negotiations.

██ States which have stated they will not recognize Kosovo as independent.

██ States with no reported position at present.

За тези, които не са любители на езика на великия Шекспир, пояснявам цветовете на картата:

Черно - Косово.
Тъмно синьо - държави, които формално признават независимостта на Косово.
Светло синьо - държави, които са заявили, че възнамеряват да признаят независимостта на Косово.
Сиво - зеленикаво  - държави, които са отложили признаването или са заявили неутралитет по отношение на признаването на независимостта на Косово.
Тъмно жълто - държави, които са изразили загриженост за едностранните действия в Косово или са заявили желание за продължаване на преговорите.
Оранжево - Държави, които са заявили, че не признават Косово за независима държава.
Сиво - Държави, които не са огласили позиция по въпроса.

(С благодарности към dimitar от форума "Де зората", който първи ни обърна внимание върху съществуването на тази карта он-лайн).



Тагове:   как,


Гласувай:
2



1. jones - Интересно е....
24.02.2008 02:44
.. Може много да се разсъждава за причините, кой и защо признава или не признава Косово.

А дали, например, Западът предимно се стреми да признае Косово, за да може после да екстрадира в новата им държава разни косовари, които вероятно се занимават с трафик на дрога и т.н., а в момента пребивават като политически бежанци в тези държави. След признаването на Косово, бежанците вече няма да могат да искат този статут и страните, в които са косоварите, ще могат безпроблемно да се отърват от тях.

Иначе ми е интересно как се различават мненията на Австралия и Нова Зеландия, на Португалия и Бразилия, пасивността на Куба досега.

Интересно ми е и кое е по-важно за Турция - Кипър или въроса с кюрдите?

А ние спроед Вас, какво трябва да кажем? Да подкрепим съседните си държави или да признаем Косово?
Странно е, че редовите граждани в чието име и от чието име се решават тези въпроси - някак си не сме съвсем наясно, кое е по-доброто решение. Дано тези, които сме избрали да решат вместо нас - направят далновиден избор.
цитирай
2. avangardi - Моето мнение по въпроса е
24.02.2008 08:36
да има референдум. Много по-значим е той по този въпрос, а не за петролопровода, който ще носи приходи на страната.

Политиците, които сме избрали може да си мислят, че изразяват народната воля, но така ли мисли самия български народ?
цитирай
3. didim - така е
24.02.2008 09:29
трябва да има референдум!!!
тази държава да не е тяхна, че те да казват кого да признаваме и кого не! То обаче като се замисля, че не е сигурно, че резултатите ще са верните!
цитирай
4. nakom - Като изключим Перу и Индонезия май
24.02.2008 17:50
няма кой знае колко драстични разлики.Най-голямото петно е Гренландия, тя е ненаселена и датска.Датчаните си нямат домашни фесове, нямат си Родопи, могат да признаят и американските индианци за независими.Пука им
цитирай
5. teodordetchev - Приятелю Наком, ...
24.02.2008 20:41
... не бъркай Малайзия с Индонезия. Иначе, ситуацията на 24 февруари 2008 г., като цяло е - "затишие".

Не мога да не препоръчам доста обемистата дискусия във форума "Де зората":

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,389.0.html
цитирай
6. thehobbit - Oчевидно е "позиционирането"
29.02.2008 12:26
... в добре познати лагери.

Разбираемо (и оправдано) изключение прави Испания, която страда от десетилетната пагубна политика на Франко към баската общност (исторически да се говори за "малцинство" е погрешно, защото Страната на баските, Навара и Каталуния имат огромна автономия през по-голямата част от испанската история, опресията през ХХ век е изключение, а не правило).

Има сходство с Румъния (която възприема испанската политика) и България (която не я възприема, тя не възприема никаква...). И двете страни са осъществявали груба репресия срещу малцинствата си в миналото. От друга страна, участието на малцинствата в управлението и преминаването в "западния" лагер на двете страни правят аналогията спорна.
цитирай
7. анонимен - @ jones Различията между Ав...
03.03.2008 02:57
@ jones

Различията между Австралия и Нова Зеландия са логични. Факт е че в Нова Зеландия съществува форма на "сепаратиски" уклони от страна на местното население. Ако не се лъжа, на годишна база, има нещо като "преговори" между правителството и лидерите на аборигените. Резултатите от тези "преговори" са запазване и/или обогатяване на социални програми фокусирани върху малцинствата - аналогия с БГ може да си направите :-)

Cheers
Marttin
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5798846
Постинги: 758
Коментари: 3534
Гласове: 52541
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов