Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2006 22:10 - "Елити с часовников механизъм"
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 3624 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.10.2006 22:11


По-долу привеждам доста голям фрагмент от интервюто на Иван Кръстев, поместено под същото име във вестник "Култура", брой 3 от 27 януари 2006 г. Това се налага и от факта, че това интервю беше цитирано и в предишния материал, посветен на "КОНТРАатаката срещу Сидеров и неговото политическо бъдеще".

В Полша, както и в повечето източноевропейски страни, завърши дългото либерално десетилетие. (Историците обичат да говорят за дълго столетие, за късо столетие ...) Дългото либерално десетилетие започна през 1989 година, според някои то свърши на 11 септември 2001, според други – с войната в Ирак и разширяването на ЕС. Но когато и да е свършило, фактът е, че свърши. Характерните черти на това десетилетие са, че обществата бяха водени от една утопия за нормалност или, нещо повече – това, което Жижек нарича “дистопия” – не просто временното изчезване на утопиите, а радостта от политическата им смърт, от отсъствието на социални проекти и социални блянове. Другата черта на това дълго десетилетие беше, че капитализмът и демокрацията се възприемаха като синоними и по никакъв начин не се противопоставяха един на друг. Това десетилетие свърши и днес наблюдаваме постепенното надигане – в Европа като цяло (в този смисъл и Полша и Франция са част от един и същи разказ) – на постутопичния популизъм. Популизмът, разбиран не като идеология, стил или политическа стратегия. А популизмът, разбиран като мислене на политическото. Това, което за мен е основното в разбирането на популизма като състояние на обществото, е фактът, че (независимо дали това ни харесва или не) ключовите обществени групи възприемат случващото се, основния структурен конфликт вътре в обществото като конфликт между елитите, от една страна, възприемани като нещо хомогенно и единно – и народа, от другата страна, мислен като нещо хомогенно и единно.

Традиционните политически лоялности са мъртви, няма “ляво” и “дясно”, няма консерватори и социалисти, има само “ние” и “те”. И “ние”, народът се мисли като непредставен в политическата система или, грубо казано, като предаден. Теорията за “заговорът на елитите” е единствената влиятелна политическа доктрина” и тя е “всесилна, защото е вярна”. Но дали това винаги е било така ? Защо този път антиелитистките настроения са различни. Различното е, че новият антиелитизъм е резултат от една политика, за която се предполагаше, че трябва да скъси разстоянието между елити и народ. Първо, от гледна точка на икономическата политика. Предполага се, че когато общото благосъстояние на обществото расте, социалното неравенство започва да се превръща в маловажен фактор. (Американецът не се интересува колко взимат най-богатите хиляда семейства, а се интересува колко взима той). Утопията за богатото – неравно общество не издържа и десетилетие. Социалното въображение на обществото е егалитарно по дефиниция и американската толерантност към неравенството навярно трябва да се обясни с емигрантския характер на обществото. Повишаването на образоваността на гражданите направи хората много по-критични към своите елити. Днес “естествената власт” на експертите изглежда точно толкова неестествена, колкото и властта на наследствената аристокрация.

Това, което наблюдаваме в Европа, е крахът на меритократичните елити. Елитите никога не са били по-отворени, отколкото сега. Ако погледнете какъв процент от най-влиятелните и богати хора във Великобритания днес идват от Оксфорд и Кембридж и сравните този процент със ситуацията преди двадесет или дори десет години, ще бъдате учудени колко “плебейски” е сегашният елит. Отварянето на елитите се е състояло. Образованието трябваше не просто да вкара по-смислени в елитите, то трябваше да легитимира по друг начин тези елити. Те трябваше да станат по-приемливи за хората.

Парадоксът е в това, че образованието постигна само първото. Сега възможността да влезеш в елита през образователен ценз и успех е по-голяма, отколкото преди двадесет, тридесет или петдесет години. Но появата на тези меритократични елити, вместо да направи системата по-легитимна, я направи по-нелегитимна. Първо, оказа се, че тези елити не се различават много един от друг. Ако преди трийсет години в парламента лявото и дясното са се различавали по всичко – по начина по който изглеждат хората, по начина по който са облечени, по начина по който говорят и т. н. – в момента лявото и дясното не просто не се различават по това, което говорят, те не се различават по това как говорят. И после – меритократичният елит, за разлика от традиционните патерналистични елити, няма усещането, че дължи нещо на другите. Ако ти си убеден, че си успял сам, усещането ти за социална справедливост е доста изкривено. Ти не мислиш, че дължиш нещо на изгубилите, защото според теб и те са имали шанс да спечелят. За мен липсата на солидарност е резултат и от възхода на меритократичните елити. И затова в едно успяващо общество като полското (между другото, общество, родено от “Солидарност” като политическо движение) новото политическо движение, новата “солидарност”, която идва, отказва каквато и да било легитимност на елитите.  В крайна сметка и братята Качински, и всички тези, които се появиха заедно с тях във властта, са хора, които търсят легитимност не на базата на някаква експертност. Не на базата на някакъв социален проект. А на базата на “ние сме на Ваша страна”. Това е основното съобщение: “Аз съм един от Вас, на мен не ми пука за всичките либерални табута, за човешки права и прочие либерални глезотии, на мен ми пука за престъпността по улиците на Варшава, аз наистина ще се преборя с корупцията, мен не ме интересуват всички тия адвокати ...

Според мен това се случва навсякъде в Европа. И референдумите във Франция и Холандия ясно показаха, че мнозинствата се чувстват предадени. Те все повече вярват в конспиративни теории – за тях конспирацията на елитите е нещо, което е повече от реалност. Това за мен е полският урок. Той не е свързан просто с католицизма, такъв тип представи за света могат да бъдат видени и в други страни.

България по свой си, особен начин възпроизвежда част от полските нагласи без католическата църква. Но криминализацията на елитите е факт. Днес в България единственият начин да участваш в политиката е през антиелитарен дискурс. Самите елити вече се опитват да представят себе си като контраелити, за да могат да функционират.

Приведеният фрагмент от интервюто на Иван Кръстев пред вестник “Култура” е прекрасна изходна платформа, от която да анализираме ставащото в българския политически живот, без да смятаме България за абсолютно уникален случай и без да я изключваме от общия европейски контекст. Не е нужно човек да е дипломиран политолог, за да разбере основателността на тезата за делегитимацията на елитите, за краха на меритократичните елити и за участието на “маскирани” елити, като контраелити в българския политически живот.



Тагове:   механизъм,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810014
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52700
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов