Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2006 21:00 - Индустриални отношения и междуфирмен шпионаж.
Автор: teodordetchev Категория: Бизнес   
Прочетен: 4481 Коментари: 2 Гласове:
1



ИНДУСТРИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ И МЕЖДУФИРМЕН ШПИОНАЖ. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КОЛЕКТИВНО ДОГОВАРЯНЕ В ОХРАНИТЕЛНИЯ СЕКТОР

 

Теодор Дечев

 

С възстановяването на тристранното сътрудничество в страните от Централна и Източна Европа и с развитието на бипартитния социален диалог, все по-голямо значение придобива  колективното договаряне, като инструмент, който трябва да осигури както защита на правата на работниците и служителите, така и да допринесе за повишаване на конкурентоспособността на отделното предприятие или на целия бранш([i]). Като елемент на индустриалните отношения, в страните от ЕС 15, колективното договаряне на секторно (отраслово и браншово) ниво и в отделните предприятия се превръща в много важен инструмент за саморегулация, който позволява въвеждането на т. нар. “нови форми на работа”, като агенции за временна работа и работа от разстояние (telework). В държавите с развит бипартитен социален диалог, колективното договаряне позволява да се постигат взаимно приемливи договорености за постигане на определена гъвкавост на пазара на труда.

В България, колективното договаряне е добре регламентирано с Кодекса на труда. Натрупана значителна практика, както на ниво отделни предприятия, така и на отраслово и браншово равнище. Недостатък на българското колективно договаряне е изключително стандартното, дори шаблонно съдържание на колективните трудови договори.

 

1.      Колективно договаряне на ниво предприятие.

От гледна точка на нашия анализ, специален интерес представляват предписанията на Кодекса на труда относно задължението на работодателя да предостави информация на представителите на синдикатите, с оглед подготовката на проект за колективен трудов договор от тяхна страна.


В Кодекса на труда, този въпрос се регулира с член 52([ii]). От него следват няколко постановки. На първо място, работодателят е длъжен да преговаря за сключването на колективен трудов договор или по-точно – да започне преговори със съответните синдикални организации, “да седне на масата за преговори”. Едновременно с това, когато синдикалната организация поиска започване на преговори за сключване на колективен трудов договор, очевидно е, че тя трябва да представи рамката на предложенията си за обхвата на преговорите и съответно за съдържанието на бъдещия КТД. Работодателят трябва да се запознае с вижданията на синдикатите, за да може пълноценно да води преговорите с тях. Работодателят не може да откаже започването на колективни преговори, но той не е и задължен да подпише “на всяка цена” колективен трудов договор. Тази постановка е от изключително значение, защото тя опровергава твърденията, че колективното договаряне в България е задължително. (По подобен начин беше заблуден дори президентът на Международната организация по труда – Хуан Сомавия). Задължително е само започването на преговорите за евентуално сключване на колективен трудов договор и свързаното с тях ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ.

Тук е и основното безпокойство на много работодатели, които изпитват страх да започнат преговори за сключване на колективен трудов договор. За тях проблемът не е толкова в евентуалните придобивки за работниците и служителите, които ще бъдат договорени в рамките на колективния трудов договор, колкото в необходимостта на синдикалните организации да бъде предоставена необходимата информация за воденето на преговорите. За някои работодатели, предоставянето на информация е формален повод да вкарат преговорите в задънена улица, претендирайки, че всичко, което се иска от диндикалните организации е “търговска тайна”. Има обаче случаи (и това е предвидено в Кодекса на труда), когато предоставянето на определена информация може наистина да доведе до нанасяне на вреда на работодателя. Този деликатен момент заслужава по-детайлно разглеждане.

Кодексът на труда безспорно формулира задължение на работодателя да предостави необходимата информация за водене на преговорите по сключване на колективен трудов договор. Според експерти в областта на трудовото право, “това задължение работодателят има не само в процеса на непосредственото водене на преговорите, но и в хода на подготовката на проекта за колективен трудов договор от синдикалното ръководство”([iii]).

Кодексът на труда предвижда информацията, която работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации да бъде в две основни групи.

Към първата група принадлежат евентуалните други колективни трудови договори, в които работодателят може да е страна. Това могат да бъдат колективни трудови договори на отраслово, браншово или на общинско равнище, под чийто обхват попада конкретното предприятие. Това изискване е напълно логично – проектът за колективен трудов договор трябва да отчита предписанията на договорите на по-високо ниво, в чийто обхват предприятието попада. Договореното в колективния трудов договор на ниво предприятие не бива да бъде по-неблагоприятно от предвиденото в Кодекса на труда и в колективните трудови договори на по-високо ниво. Подобно изискване не заплашва работодателя с абсолютно никакво изтичане на конфиденциална информация – колективните трудови договори на отраслово и браншово равнище са публични и те се вписват в централното управление на ИА “Главна инспекция по труда”([iv]). По принцип те няма как да съдържат поверителна информация, бидейки обобщаващи за цял отрасъл или бранш. Те се договарят от представителните организации на работодателите и синдикатите и в повечето случаи работодателят от конкретното предприятие дори не е участвал в колективните преговори на ниво отрасъл или бранш. Преговаряло е ръководството на представителната работодателска организация, в която работодателят членува. Няма и никаква логика работодателят да откаже да предостави на синдикалните организации, текстът на отраслов или браншови договор, под чиито разпоредби попада предприятието – синдикатите тъй или иначе ще разполагат с него, тъй като той ще им бъде предоставен от централното ръководство на съответните конфедерации или от отрасловите (браншови) синдикални федерации.

Много по-сериозен е въпросът с информацията за икономическото и финасовото състояние на работодателя. Според експерти, коментиращи Кодекса на труда, “става дума за информация към даден момент за програмата за развитието на предприятието, за наличието на пазари и реализацията на произведената продукция, състоянието на заетостта и перспективите за нейното запазване, печалби и загуби от стопанската дейност, организацията на труда и други подобни”([v]).

Трябва обаче изрично да се има пред вид, че според съответния законодателен текст([vi]), предоставената на синдикатите информация, следва да се отнася до въпроси, които наистина са “от значение за сключването на колективния трудов договор”. Задължавайки работодателя да предостави информация на синдикалните организации, законодателят изрично е имал пред вид, че това задължение е ограничено и че трябва да се вземат мерки за опазване на търговската тайна на работодателя. Работодателят има право да откаже да предостави информация “разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя”. По своя преценка, работодателят може и да предостави поверителна информация, но това да бъде “направено с искане за поверителност”.

Изборът дали да се откаже достъпът до информация или да се предостави същата “с искане за поверителност” е оставен от законодателя изцяло на работодателя. Очакването е, работодателят да прецени трезво, до каква степен неговите и на предприятието интереси могат да бъдат заплашени от разпространяването на предоставената информация. Предполага се, че работодателят няма да се държи параноично и действително ще отказва само информация, която реално представлява търговска тайна и/или е съвършенно конфиденциална.

Вече беше споменато, че има случаи, когато работодателите използват недобросъвестно тези предписания на Кодекса на труда, за да протакат или блокират преговорите. Подобно поведение е безсмислено, защото, както вече беше подчертано, не съществува задължение на работодателя за подписване на колективен трудов договор “на всяка цена”. От друга страна, синдикатите трябва да се отнасят с достатъчно разбиране към интереса на работодателя да не допусне изтичане на информация, което може да бъде ефективно използувано от конкуренцията.

Очевидно е, че поверителната информация трябва само да се използува при подготовката на текста на колективния трудов договор, а не да се включва в каквато и да е форма в текста му. Това изискване произтича от необходимостта текстът на колективния трудов договор да бъде регистриран в съответната Областна инспекция по труда([vii]). Регистрацията предполага депозиране на пълния текст на колективния трудов договор. При възникване на спорове около съдържанието на колективния трудов договор, валиден е регистрираният в областната инспекция по труда екземпляр. Съхраняваните в областните инспекции по труда договори по принцип би трябвало да са достъпни за всеки, който прояви мотивиран интерес.

Няма никакво основание да бъде отказван достъпът до който и да е текст на колективен трудов договор. В случай, че бъде отказан достъп, не е проблем текстът на КТД да бъде изискан на основание на Закона за достъп до информация([viii]). Така и трябва – изучаването на съдържанието на сключените колективни трудови договори на различните нива е от фундаментално значение за развитието на индустриалните отношения. При това положение, не е необходима по-нататъшна мотивация за необходимостта работодателят да се предпазва от включването на каквато и да е поверителна информация в колективния трудов договор.

Всъщност, ако разгледаме стандартното съдържание на един колективен трудов договор на ниво предприятие, ние ще видим, че по принцип в него няма място за поверителна информация([ix]). Използуването на поверителна информация (преди всичко информация за очаквани сделки и поръчки, имащи отношение към запазването на работните места в предприятието и към гарантирането на определено ниво на доходите), трябва да става само при подготовката на текста на колективния трудов договор.

Синдикалните организации също трябва да проявяват готовност за сътрудничество в случаи, когато за подготовката на КТД е необходимо ползуването на конфиденциална информация. По принцип, нормалното поведение би трябвало да включва готовност за приемане на предложението на работодателя за реда и процедурата на ползуване на конфиденциалната информация, в случай, че се стигне до съгласие да бъде предоставена такава([x]).

 

2. Случаят на отраслов (браншови) колективен трудов договор.

За разлика от сключването на колективен трудов договор на ниво предприятие, колективното договаряне на отраслово и браншово равнище не заплашва работодателите с никакво изтичане на поверителна информация. Тук колективният трудов договор на практика установява минималните стандарти за отделния отрасъл (бранш). В много случаи, предписанията на отрасловия (браншови) колективен трудов договор са пожелателни или под някаква форма – условни.

От друга страна, подписването на отраслов (браншови) колективен трудов договор, може да се окаже важен инструмент за регулиране на вътрешно-отрасловите взаимоотношения, без да се нарушава Законът за защита на конкуренцията([xi]).

Няма никакво съмнение, че подписаното в края на 2005 г., РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ между Националната браншова камара “Охранители и детективи” и Националния професионален съюз на служителите от сигурността и охраната (ПСССО) изигра много важна подготвителна роля, за да се стигне до подобно спокойно и добронамерено отношение. В подписаното споразумение, подготвено с експертната помощ на ССИ, има действително уникални моменти, които заслужават да бъдат подчертани.

На първо място, Рамковото споразумение е прецедент по своята същност. То показва желанието на партньорите да облекат своите взаимоотношения във формата на споразумение, колкото е възможно по-бързо. ПСССО нямаше възможност по онова време да бъде страна по браншови колективен трудов договор, защото все още членовете му не бяха взели решение към коя от национално представителните синдикални конфедерации да се присъединят([xii]). Вместо този факт да доведе до забавяне на колективните преговори, той довежда до подписване на иновационно рамково споразумение, обхватът на чието съдържание дори надхвърля обичайното съдържание на браншовия колективен трудов договор.

На второ място, за първи път в историята на индустриалните отношения в България, двете страни поемат ангажименти относно своето участие в социалния диалог на всички нива – в това число и на ниво ЕС([xiii]).

И профсъюзът и работодателите поемат много стриктни, конкретни и сериозни ангажименти. Така например “Националната браншова камара “Охранители и детективи” ще продължи да участва в тристранното сътрудничество и бипартитния социален диалог, като представителна работодателска браншова организация”([xiv]).

Двете страни се договарят предварително, че незабавно след като ПСССО придобие необходимите правомощия да сключва браншови колективни трудови договори, те ще преминат към колективни преговори при стриктно спазване на процедурата, предвидена в Кодекса на труда.

Съвършено иновационен момент е ангажиментът на профсъюза “да разгледа добронамерено и отговорно всички предложения на Камарата за принципно нови текстове, допълнения и поправки в синдикалния проект за браншови колективен трудов договор”. При наличието на вече леко анахроничния текст в Кодекса на труда, даващ право единствено на профсъюза да предлага текст на КТД, това е стъпка в правилна посока.

На трето място, двете договарящи се страни дават добър пример на национално представителните организации на социалните партньори, като договарят в цял отделен раздел съдържанието на бъдещия браншови колективен трудов договор. Предвидени са поредица от иновационни текстове, осигуряващи взаимодействие на работодателите и профсъюза в различни сфери:

- в областта на развититето на човешките ресурси;

- по въпроси, свързани с работното време, отпуските, почивката на служителите. Предвижда се постигане на споразумение относно работните места, на които могат да бъдат използвани служители и работници на непълен работен ден. Също така се заявява желание за постигане на споразумение относно дейностите, за които могат да бъдат назначавани хора на срочни трудови договори, както и за тези за които могат да се сключват договори за изработка.

- в колективния трудов договор ще бъде договорена продължителността на изпитателния срок при назначаване на трудов договор със срок за изпитване по смисъла на член 70 (Изм. И доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) от Кодекса на труда.

- в колективния трудов договор ще се договаря броя на допълнителните дни отпуска за служителките с две и повече живи деца по смисъла на член 168 (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) от Кодекса на труда. Ще се обсъди възможността за разширяване на правото на отпуск и за жените с едно живо дете.

- с колективния трудов договор ще се осъществи съвместно договаряне на осигурителните прагове за бранша, които ще бъдат защитавани на ежегодните преговори с другите представителни организации.

- предвижда се участие на профсъюза при оценката на качеството на обслужването, предоставяно от службите по трудова медицина.

Не на последно място, освен участието в социалния диалог и съдържанието на бъдещия колективен трудов договор, в рамковото си споразумение, Националната браншова камара “Охранители и детективи” и ПСССО договарят общи действия на профсъюза и камарата за укрепване на бранша.

Рамковото споразумение между Националната браншова камара “Охранители и детективи” и Професионалния съюз на служителите от сигурността и охраната беше обсъдено и подписано в присъствието на председателите на още две браншови работодателски организации от охранителния сектор, членуващи съответно в ССИ и БСЧП “Възраждане”. По този начин три от петте браншови организации, опериращи в сектора са или страна по споразумението или са добре запознати със съдържанието и мотивите му.

На този етап, перспективите на установяването на добронамерен и професионален социален диалог в охранителния сектор са по-скоро положителни([xv]). За това може косвено да помогне и фактът, че европейската конфедереация на частните охранители – CoESS (Confederation of European Security Services) поставя Европейския социален диалог на ключово място в дневния си ред.

Ако се стигне до консолидация на представителните работодателски и синдикални организации в бранша и до подписване на браншови колективен трудов договор, може да се стигне до прецедент – Министърът на труда и социалната политика да разпростре действието на браншовия колективен трудов договор върху целия охранителен сектор. До сега подобен случай в страната не е осъществяван, въпреки че подобна възможност е предвидена в Кодекса на труда и са отправяни отделни искания.

Точно евентуалното “разпростиране” на валидността на браншовия колективен трудов договор, би било огромна победа над “сивата икономика”, защото ще бъдат установени общовалидни правила, между които и минимална работна заплата за целия бранш. Фиксирането на минимална работна заплата в бранша, ще стане причина, цената на “стандартната охранителна услуга” да бъде “заключена” в една относително тясна лента, което ще пресече възможността за дъмпинг от страна на фирмите, движещи се “по ръба на закона”. За коректно работещите фирми, “тясната лента”, в която се движи цената на “стандартната охранителна услуга”, ще позволи да се запази конкуренцията, но тя вече ще зависи изключително от подготовката на фирмите и от квалификацията и уменията на служителите.



[i] В зависимост от нивото на което се сключва конкретният колективен трудов договор.

 

[ii] Член 52 от КТ гласи дословно: “Чл. 52. (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:

1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор;

  1. да предоставят на представителите на работниците и служителите:

а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност;

б) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност.

(2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди.

(3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1 в 1-месечен срок, а по т. 2 на ал. 1 – в 15 дневен срок на поканата.

(4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор, синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си”.

 

[iii] Мръчков Васил, Красимира Средкова, Атанас Василев, Коментар на Кодекса на труда, (осмо преработено и допълнено издание), С., Изд. “Сиби”, 2005 г., стр. 155.

 

[iv] Колективните трудови договори по общини се сключват между представителните организации на работниците, служителите и работодателите за “дейности, финансирани от общинския бюджет”. Това прави малко вероятно под разпоредбите на такива трудови договори да попаднат повечето частни предприятия от реалната икономика и от сферата на услугите. Под разпорледбите на общински КТД биха могли да попаднат най-вече субекти от сферата на здравеопазването, предучилищното възпитание и образованието, както и евентуално (но малко вероятно) – предприятията обслужващи транспортната схема на общината. Тези КТД също са публични и следва да се регистрират в Областните инспекции по труда.

 

[v] Мръчков Васил, Красимира Средкова, Атанас Василев, Коментар на Кодекса на труда, (осмо преработено и допълнено издание), С., Изд. “Сиби”, 2005 г., стр. 156.

 

[vi] Става дума за член 52, ал. (1), т. 2., б) (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) от КТ, цитиран по-горе дословно.

 

[vii] Формалностите около сключването и вписването на колективния трудов договор се уреждат с член 53 от Кодекса на труда, който гласи:

“Чл. 53. (1) колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.

(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в ИА “Главна инспекция по труда”. Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.

(4) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в 1-месечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилага подписан от страните екземпляр от договора.

(5) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран”.

 

[viii] Съюзът за стопанска инициатива има опит в тази област. В течение на близо година, ССИ умоляваше ИА “ГИТ” да му бъде предоставен пълният списък на сключените в периода 1993 – 2005 г., колективни трудови договори. (Както се вижда – тук дори не става дума за пълният текст, а само за данни относно: отраслите (браншовете), в които са сключени договорите; датата на сключване на КТД; страните по договора; срокът за който е сключен договорът; данни за евентуални анекси към договора). Съюзът получаваше последователен отказ, като от ИА “ГИТ” постоянно искаха “правно основание”, за да бъде предоставена исканата информация. При това положение, беше отправено искане за предоставяне на списъка с данни на основание на Закона за достъп до информация. Исканите данни бяха предоставени незабавно от ИА “ГИТ”. Последното показва нагледно, че при наличие на добро желание, всеки може да се сдобие с информация за който и да е колективен трудов договор, с изследователска или друга цел.

 

[ix] В стандартния колективен трудов договор на ниво предприятие по принцип се разглеждат: въпроси, свързани с размера и системата на заплащане, като може да се установи и минимална заплата за предприятието; разглеждат се възможните допълнителни възнаграждения за работа при специфични условия, както и допълнителни възнаграждения за продължителност на прослуженото време; разглеждат се въпросите на работното време и евентуалното компенсиране при полагане на извънреден труд; разглеждат се въпросите за отпуските и почивките, като обикновено се договаря минимален размер на годишната отпуска, който епо-голям от предвидените в Кодекса на труда двадесет дни; разглежда се възможността майките с повече от две деца (при желание – и всички майки с деца), да ползуват допълнителна отпуска; разглеждат се въпросите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд и осигуряването и използуването на лични предпазни средства, както и въпросите, свързани с осигуряването на работно облекло; разглеждат се въпросите, свързани с възможността да се извърши допълнително социално осигуряване (по т. нар. “трети стълб” на осигурителната система) за работниците и служителите в предприятието; може да се преговаря за различни социални придобивки, като поевтиняване на столовата храна или пък предоставяне на работниците на ваучери за храна; разглеждат се въпросите, свързани с осигуряването на нормални условия за синдикална дейност; разглеждат се реда и правилата за присъединяване към колективния трудов договор на несиндикализираните работници и членовете на синдикати, които не са страна по КТД.

Освен изброените стандартни клаузи, могат да се договарят и други – иновационни клаузи: възможност определени работници и служители доброволно да работят от разстояние (т. нар. “telework”), при което се икономисват разходи за офис площи и за транспорт; постигане на съгласие, кои позиции в предприятието могат да се заемат от т. нар. “временни агенционни работници” (последните могат да работят на срочни договори или почасово, в зависимост от спецификата на работното място); договаряне на мерки за запазване на работните места – “бартерна сделка” за увеличаване на работното време и замразяване на доходите, срещу гарантиране на инвестициите (подобни договорки зачестиха в Западна Европа, когато се търси повишаване на общата конкурентоспособност в предприятия, преминали на четиридневна работна седмица и/или на седем часов работен ден) и др.

 

[x] Синдикатите трябва да се стремят в такива случаи да предлагат с конфиденциалната информация да боравят техни членове с безупречна репутация, доказали лоялността си към предприятието и работодателя. За съжаление, последното положение все още е в сферата на пожеланията.

 

[xi] Не е трудно да се оцени значението на евентуалното бъдещо колективно договаряне на браншово ниво в охранителната дейност, като се вземе предвид, че около 67 % от себестойността на охранителната услуга е “фонд работна заплата”. От тук до идеята, че браншовото колективно договаряне може да бъде инструмент в борбата срещу нелоялната конкуренция са само няколко крачки. На срещата на петте браншови работодателски организации от охранителния сектор, състояла се на 12 октомври 2005 г. в хотел “Триада” за първи път беше повдигнат въпросът за възможността да се проведат колективни преговори в бранша, с оглед на факта, че вече има основан Професионален съюз на служителите от сигурността и охраната (ПСССО). Въпросът беше поставен от представителите на Съюза за стопанска инициатива и от членуващата в него Национална браншова камара “Охранители и детективи”. Донякъде изненадващо, присъстващите представители на браншовите работодателски организации от охранителния сектор, реагираха по-скоро положително на това предложение.

 

[xii] През 2006 г., членовете на НПСССО решиха да се присъединят към КТ “Подкрепа”. КНСБ създаде отделен охранителен синдикат.

 

[xiii] По-специално, по този въпрос в Рамковото споразумение е записано, че “Камарата ще положи усилия за приемането й като кореспондентски член на CoESS (Confederation of European Security Services) или като редовен член в рамките на “организация - шапка”, обединяваща българските браншови работодателски асоциации в сектора на охранителните услуги”.

 

[xiv] В Споразумението изрично е записано: Камарата ще продължи да поддържа и да развива позициите си на национално представителна организация, чрез членството си в Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Чрез ССИ, Камарата ще лансира позициите си пред Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС); пред специализираните комисии на НСТС; пред националния съвет по насърчаване на заетостта; пред Консултативния съвет при комисията за труд и социална политика в Народното събрание; пред съответните комисии в Народното събрание, където се разглеждат проблеми от значение за бранша; в Надзорния съвет на НОИ; в Управителния съвет на Националната агенция за професионално обучение и образование (НАПОО) и навсякъде на национално ниво, където е необходимо и възможно.

Националната браншова камара “Охранители и детективи” ще продължи активно да участва в работата на Консултативния съвет при МВР.

Националната браншова камара “Охранители и детективи” ще продължи работата си в рамките на Меморандума за приоритетни действия, подписан от представителните браншови работодателски организации в сектора на охранителните услуги”.

 

[xv] Солидаризирането на работодателите от охранителния сектор може да спомогне за решаването и на други проблеми, свързани със социалното партньорство. Постепенно набира скорост идеята за създаване на Отраслов съвет при Министерството на вътрешните работи. Работата на този Отраслов съвет ще се регулира от записите в Кодекса на труда, а не от предписанията на Закона за частната охранителна дейност. В момента, функциониращият по смисъла на Закона за частната охранителна дейност Консултативен съвет, осъществява единствено връзка между Дирекция Национална служба “Полиция” и охранителните асоциации и съответно - фирми. Твърде често обаче, работата на Консултативния съвет приема вида на “инструктаж” за частните охранителни фирми от страна на Дирекция Национална служба полиция.




Гласувай:
1



1. анонимен - Pokana www.numzb.narod.ru
26.10.2006 15:39
Семинар за Изследване на Абсолютни Ценности.
КАНИМ ВИ.
Всеки понеделник от 18 часа на публична лекция, филм или културна вечер. Този понеделник , 30 октомври 2006 г.,темата е “МЕСИЯТА МУН – НЕГОТОВО ПРИШЕСТВИЕ И ЦЕЛТА НА ВТОРОТО МУ ИДВАНЕ ”. Заповядайте! Чудесна възможност да научите нови интересни неща, да се запознаете с интересни хора и да намерите добри приятели.
Семейна Федерация за Световен Мир и Обединение; София,ул.Г.Бенковски 25, тел. 02/9832148, ffwpu@mail.bg .
цитирай
2. teodordetchev - Последно предупреждение към гистуващите ми муунисти.
27.10.2006 20:08
Вече имах възможност да Ви уведомя, че блогът ми не е подходящо място за реклама на Вашето търговско дружество. Пиша умишлено "търговско дружество", защото не го смятам за изповедание. Не сте добре дошли и това е.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810182
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов