Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2007 21:55 - Ще организираме ли "либийски избори" за евродепутати ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 8164 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 02.02.2007 22:03


ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ ЛИ “ЛИБИЙСКИ ИЗБОРИ” ?

 

 

Теодор Дечев*

 

През последните два дни общественото мнение в България беше разбунено от изявленията на формалния председател на партията ГЕРБ – г-н Цветан Цветанов, в което той предлага да се обсъди, а също така и да се приложи формула, по която осъдените на смърт наши медицински сестри в Либия, да бъдат избрани за депутати в Европейския парламент. Презумпцията на г-н Цветанов е очевидна – Кадафи не би се осмелил да екзекутира депутати от Европейския парламент. Също така, “вносителят на предложението” вероятно се надява, че на Кадафи ще му се наложи да освободи своеобразната “парламентарна фракция”, образувала се в либийския затвор. С една дума – на българското общество се предлага да надхитри “по институционален път” безскрупулния либийски диктатор.

Предложението веднага получи подобаващ отзвук в медиите, като оценките бяха в диапазона от “тези съвсем са полудели” до “тези са гениални”. Ако в предизборния щаб на ГЕРБ са търсили вдигането на медиен шум – целта вече е постигната. Сега остава да се разгледа безпристрастно и до колкото е възможно – спокойно, тяхното предложение.

На първо място трябва да отбележим, че подбни прецеденти има – дори и в българската история. Така например, през 1946 г., покойният вече лидер на БСДП и един от бащите на новата ни Конституция, д-р Петър Дертлиев е изпратен от т. нар. “Народна власт” в концентрационния лагер “Росица”. Там в компанията на легионери, анархисти и най-вече - дейци на ръководената от Иван Михайлов ВМРО, той е впрегнат в извършването на мащабни и на моменти – откровено безсмислени изкопни работи. Обявяването на изборите за ВНС, дава на неговите приятели прекрасна идея как и те да си объркат живота. Социалдемократическите младежки дейци са осенени от идеята, че ако кандидатират Дертлиев за депутат във ВНС, той ще трябва да бъде освободен от концентрационния лагер. Речено – сторено. Дертлиев е издигнат за кандидат за депутат в Кюстендилска избирателна колегия и е ... избран ! Става чудо – отечественофронтовската власт е принудена да го освободи и от позицията на изкопчия в концлагера “Росица”, той се прехвърля на депутатските банки на Обединената опозиция.

Авторът на идеята за кандидатирането на Дертлиев – Александър Константинов, благодарение на проявената през 1946 г. съобразителност, се обзавежда в последствие с три години затвор. Оказва се, че антидържавната му дейност, достойна за три години зад решетките, се изчерпва с агитацията за Обединената опозиция през 1946 г. По-късно той ще стане един от най-уважаваните строителни инженери в България.

image
Д-р Петър Дертлиев (снимка - вестник "Сега")

Подобни опити за кандидатиране на откровени противници на режима са правени и в Обединеното кралство, където е често явление хора, които са близки до Ирландската републиканска армия да бъдат кандидатирани за депутати в Британския парламент. Последният такъв случай беше, когато на последните парламентарни избори във Великобритания, лидерът на “Шин Фейн” – Джери Адамс беше избран за депутат в съответния едномандатен избирателен район в Северна Ирландия.

Привеждам тези два примера не самоцелно, нито пък произволно. Първият е пример, когато при наличие на дори и символична законност в една държава има шанс “номерът да мине”. Вторият е пример, когато едно депутатско място е спечелено за да не бъде заето и да остане празно по много знаков начин. Джери Адамс отказа да се закълне във вярност към Кралицата като истински ирландски републиканец и мястото му в британския парламент остана незаето. Последното също не е без значение за по-нататъшния ни анализ.

image
Джери Адамс

image
Джери Адамс и Мартин МакГинес - главен преговарящ от републиканска страна в преговорите за мир в Северна Ирландия.


След като посочих два характерни прецедента, да преминем към същностната страна на предложението. Как биха изглеждали нещата, ако цялото българско общество, начело с трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, реши да приведе в действие плана “Осъдените сестри в Либия – депутати в Европарламента” ? По принцип, смятам, че няма законова пречка в българското законодателство, която да възпрепятства кандидатирането на нашите медицински сестри за депутати в европейския парламент. Сестрите ни нямат законно влязла в сила присъда, издадена от български съд, а присъдата на либийския съд се обжалва в момента.

Дори и да възникне някаква чисто формална пречка, тя може да бъде отстранена със съответен акт на Народното събрание. При наличие на общонационален консенсус, Народното събрание може да приеме всякакъв акт или закон. Римската история помни т. нар. “гениален, спасителен компромис на Цицерон”, при който Сенатът обявява със закон, че Цезар е починал от естествена смърт (!) за да няма основания за съдебно преследване на убийците му. Така избухването на гражданска война в Рим било забавено за известно време. При нас, Народното събрание може да приеме всякакво решение за чисто съдебно минало на медицинските сестри, още повече, че едва ли има здравомислещ човек в България, който да смята либийския съд за справедлив, независим и не знам още какъв.

Много по-сериозен проблем представява самата изборна процедура. Още самото предложение на ГЕРБ, за “свикване на Консултативния съвет за национална сигурност”, предполага определена оркестрация и режисура на избора на сестрите. Докато до момента на осигуряване на правна и процедурна възможност за тяхното кандидатиране, нещата са приемливи (поне на пръв поглед), режисирането на изборната процедура води до тежки морални компромиси.

Какво разбирам под “режисиране на изборната процедура” ? Ако от ГЕРБ бяха заявили, че ще кандидатират нашите заложнички от Либия, това щеше да е в рамките на процедурната коректност. Разбира се, щеше да има обвинения в популизъм и използване на рекламни трикове, но никой не може да забрани на една политическа партия да издига кандидатурата на когото и да било, стига последният да е съгласен. Другояче стоят нещата, когато трябва да събираме корифеите на националната сигурност, за да решим как да направим така, че ... ВСИЧКИТЕ ЗАПЛАШЕНИ СЪС СМЪРТ МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ ДА БЪДАТ ИЗБРАНИ. Друг смисъл подобно упражнение няма. Защото едно е да бъдат кандидатирани медицинските сестри на изборите за Европарламент, а друго е да бъдат избрани. Гаранция за подобна развръзка може да даде само прецизна режисура на изборите и координирана от медиите кампания, насочваща избирателите в “ правилна посока” или в “правилни посоки”. Подобен подход е абсолютно противоконституционен и в пълен разрез с идеята за свобода на избора.

Освен това, до този момент, проектът на закон за избор на депутати в Европарламента, не предвижда възможност избран български евродепутат да отстъпи мястото си на следващия в листата, освен при трайна неработспособност или не дай си Боже смърт. От това следва, че ако Кадафи не освободи нашите медицински сестри, евентуално избрани в Европейския парламент, техните места просто ще останат незаети. В случай, че стане мечтаното от нас чудо и Кадафи се трогне или по-скоро се уплаши и освободи заложничките, те ще трябва да заемат местата си в Европейския парламент и добросъвестно да работят там до края на мандата им.

Ако народните представители вземат акт от предложението на ГЕРБ и в окончателния вариант на закона бъде записано, че избраните в Европарламента депутати могат да се отказват в полза на следващите по ред в листата, ние ще отправим към света недвусмислено послание, че организираме нагласени избори, пък макар и с благородна хуванитарна цел. Ако пък в крайна сматка, стане така, че сестрите бъдат избрани в Европарламента и останат да пребивават там до края на мандата им, ще трябва добре да знаем, че не можем да имаме каквито и да са претенции, за свършването на каквато и да е работа към петима от осемнадесетте ни евродепутати. Самите ни медицински сестри, вероятно ще се нуждаят от продължително лечение и специални грижи след евентуалното им освобождаване и пребиваването в Брюксел едва ли ще е най-добрата терапия.

Споменавайки за евентуалните пет български евродепутати, избрани в Брюксел направо от либийския затвор, идва още един тежък морален въпрос. България е член на ЕС и нейното общество може да си позволи да обсъжда подобни екзотични планове за спасяване на сънародничките си. А какво да прави клетият палестински лекар ? Той ще се оправя сам, нищо че ние го смятаме за точно толкова невинен, колкото и нашите медицински сестри. Няма как да бъде избран за евродепутат, човек който не е гражданин на страна от ЕС. Тук някой ще напомни услужливо, че палестинският лакар май бил подал документи за българско гражданство. Ами тогава вицепрезидентът Марин ще трябва да запретне ръкави, да даде българско гражданство на човека в най-кратък срок, а нашите “либийски” евродепутати ще трябва да станат шест.

Кандидатирането на нашите заложнички за депутати в европейския парламент, неминуемо ще деформира изборните резултати по непредвидим начин. Ако имената им оглавят листите на една или две партии (примерно на ГЕРБ и на БСП – пак от най-добро желание, за да бъде “сигурно” избирането на медицинските сестри), напълно възможно е само те да си поделят мандатите в Европарламента. Дори и българските турци, които по принцип са състрадателни хора, могат да забравят “задължителния” си вот и да гласуват “за сестрите”. Да, точно така – ще се гласува за сестрите, а не за партиите.

Да разгледаме варианта, че кандидатурите бъдат “разхвърляни” между няколко партии. Как ще стане това, аз не мога да пророкувам. Може би с решение или по препоръка на Консултативния съвет за национална сигурност ? И как ще бъдат разпределени сестрите между отделните партии – може би по собствено желание, а може би с жребий ? А какво ще стане, ако се окаже, че броят на партиите, които смятат да участват на изборите е по-голям от пет ? Едни ще бъдат привилегировани, без да имат каквато и да е заслуга за това, а други ще трябва да наблюдават от страни ... Планът започва да придобива все по-абсурдни измерения.

Дори и да бъдат “разпределени” сестрите ни между партиите по някакъв начин, който да бъде приет за обществено приемлив и срещу който да не възразят нито заложничките ни, нито техните семейства, резултатите от изборите отново ще бъдат сериозно изопачени. Всяка партия със заложничка в листата ще получи бонус, който за някои от тях ще бъда сравним с реалния им изборен резултат.

Тежкият морален проблем добива все по ясен вид. Допустимо ли е да правим комбинации (най-меко казано) с всеобщото избирателно право, с правото на личен избор, с представителната демокрация и в крайна сметка с институцията Европейски парламент, заради хитростите на “вожда на Септемврийската революция”?

Кадафи вече успя да раздели българското общество по отношение на оценката за събитията в Либия. Разделението на мненията, по въпроса “кой е виновен” е дълбоко, въпреки че главният виновник е поименно известен и офицерското му звание е полковник. Разделението е по много оси – общественото мнение беше буквално “разпарчетосано” от интригите на Кадафи и либийските му слуги. Ако опорочим първите си избори за Европейски парламент, ние ще трябва да признаем вътрешно в себе си, че изброените по-горе политически ценности не са най-важното за нас.

И тук идва основният контрааргумент на привържениците на идеята – залогът е животът на пет (а може би шест ?) души. Мнозинството от българското общество изобщо не очаква трудови подвизи от евродепутатите ни и изобщо не се притеснява, че пет от осемнадесет няма да участват в дебатите за настоящето и бъдещето на Европа. Достатъчно хора със сигурност смятат дори, че това е по-приемливо решение. “И тъй и тъй, от депутатите ни нищо не става”, казват те – “поне да използваме изборите за нещо полезно и благородно”. И тъй и тъй, партиите купуват гласовете на хората от различни маргинални групи – защо да не режисираме едни избори, така че и петте медицински сестри да бъдат избрани. Да оркестрираме изборите с благородната цел да спасим пет (или шест) човешки живота ...

Да спасим няколко човешки живота. Почти невъзможно е да се опонира на такъв аргумент. Макар че ... много е възможно и да не успеем със спасението. Задействането на спасителния план би могъл да доведе до различни резултати. До сценария “д-р Петър Дертлиев” или до сценария “Джери Адамс”.

Единият ще бъде идентичен на описания в началото случай с д-р Петър Дертлиев. Сестрите са избрани, спасени, освободени и заминават за Брюксел ... Само че, през 1946 г., в България е имало някакви жалки остатъци от законност, гарантирани от присътвието на Съюзническата контролна комисия. Последната е била доминирана от представителите на СССР, но все пак я е имало. Другата гаранция е била, че България все още не е била подписала мирния договор и е трябвало поне мъничко да се имитира свобода и право на избор. Затова и изборите са били тотално фалшифицирани, но все пак опозицията е взела 99 мандата, срещу 366 за ОФ. Имало е някакви жалки останки от политическа свобода, но те са сработили. Има ли нещо подобно в момента в Либия ? Честният отговор е: НЕ.

Няма абсолютно никаква гаранция, че Кадафи ще освободи нашите медицински сестри, защото ние сме успели да организираме избирането им в Европейския парламент. Той спокойно може да се изсмее в очите ни и да заяви, че обвинението срещу българките граничи с обвинение за престъпление срещу човечеството. А при подобен род обвинения, никой не се интересува депутат ли си или министър – председател.

Тогава креслата на българските медицински сестри в Европейския парламент ще останат празни. Ще стоят като зловещ символ на издевателствата на либийския вожд, но няма да имат друго значение, освен като знак. Ще се състои сценарият “Джери Адамс”, само че с тази разлика, че лидерът на Шин Фейн си е на свобода, въпреки празното му депутатско кресло в Лондон. Ще създадем силен, страшен символ но ... до тук. Илюзии не трябва да има.

Не искам дори да мисля, какво би станало, ако “спасителният план” някак си не сработи до край и макар една от нашите сънароднички не бъде избрана в Европейския парламент. Това ще бъде истинска национална трагедия, която ще се разиграе на фона на сардоничния смях на “вожда на Септемврийската революция”. Но дори и да изключим тази възможност, остават онези около пет хиляди “спомагателни заложници” – българи работещи в Либия. Когато призоваваме Консултативния съвет за национална сигурност да обсъди план за спасяването на заложничките ни, не бива да забравяме, че и в Триполи могат да обсъдят едно – друго. Примерно, в случай, че българските граждани в чужбина имат право на глас, да осигурят “максимално добри условия” за провеждането на изборите за евродепутати на територията на ... Либия.

Звучи Ви странно ? Напротив, Кадафи разполага с прекрасна репресивна машина, която да организира искания за откриване на избирателни секции където и да е в Либия – от крайбрежието до сърцето на пустинята. Същият репресивен апарат може да организира масово подаване на каквито си поиска бюлетини. Би било щастие, ако се окаже, че 90 % от нашите съграждани са гласували не с бюлетини, а с портрети на “вожда, преметнат с любимото си одеало”. Има и по-лош сценарий – от Либия да пристигнат абсолютно редовни избирателни протоколи, от които да се вижда примерно, че на огромна част от бюлетините, имената на нашите медицински сестри са задраскани. Дава ли си някой сметка, с какви пропагндни инструменти можем да въоръжим Кадафи, ако се опитаме да го надхитрим “по институционален път”.

Тук непоправимите оптимисти ще възкликнат: “Е, какво толкова? Няма да допуснем гласуване извън територията на страната. Ще го уредим законодателно. И така и така има недоволства от начина, по който се гласува в Турция ...”. Прекрасно решение – с него ще лишим от право на глас и тези български граждани, граждани и на ЕС, които пребивават на територията на страните от него. Още един повод да чуем смеха на Кадафи ...

Не смея дори да се опитвам да налагам каквито и да са истини от последна инстанция. Личната ми позиция е заявявана многократно – всеобщи усилия за изолацията на Либия и натиск върху Кадафи от страна на цялото гражданско общество – българско и европейско. По тази причина защитавам и предложението да се поиска изключването на Либия от Международната конференция по труда. (Имам пред вид, огласеното в медиите предложение на Съюза за стопанска инициатива). Призовавал съм не веднъж всички български неправителствени организации да се опитат да направят същото – отвсякъде да завалят искания за бойкот на Либия. Но подобни предложения също на дават никаква гаранция за успешна развръзка.

За семействата на заложничките ни, идеята за избирането им в Европарламента сигурно изглежда като Божие чудо. Вече чухме призиви да бъдат разменени сестрите ни срещу атентатора от Локърби. Чудя се, кое би било по-голямо унижение – да заменим невинни хора срещу доказан масов убиец или да организираме “либийски” избори за Европейски парламент. От гледна точка на справедливостта – второто е по-приемливо. Нека убиецът от Локърби остане да гние в затвора. Но от гледна точка на сигурността, този сценарий не дава никакви гаранции. Нашите сестри могат да си останат в Либия за произволен срок, пък макар и избрани в Европарламента. И над всичко пак да се носи ехидния смях на либийския полковник ...

Когато цялото ни общество се мобилизира за една кауза, може да бъде опитано всичко – дори и “режисура на избори с национален консеснсус”. Но абсолютно никой няма право да създава фалшиви илюзии – на себе си, на роднините на заложниците или на обществото като цяло. Най-малко това трябва да се прави от хора, които се смятат за политици и общественици. Ако ставаше дума да нарушим правилата при гарантиран резултат, аз бих подкрепил пръв подобна развръзка. Тя поне би ни спестила особождаването на хладнокръвен масов убиец и наливането на огромни суми в джобовете на Кадафи. Но гаранция няма. Абсолютно никаква. Който твърди обратно, просто обслужва користни интереси.

 

* Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инциатива, на който авторът е заместник председател или Нов български университет, където преподава.

 



Тагове:   избори,   организираме,


Гласувай:
0



1. kuromur - А ако кандидатурите се издигнат от ...
03.02.2007 14:28
А ако кандидатурите се издигнат от политически независим комитет, примерно от организация създадена от роднините на сестрите и ги сложат в листа ън блок? Дипломатическия имунитет не играе ли някаква роля? Какво мислите за по-краен вариант- България да се откаже от 5000те си хиляди граждани в случай, че решат да останат в Либия? Има такъв вариант, само че обратен- всеки може да се откаже от гражданството си и ООН е длъжен да му даде "някакво" гражданство. Как стоят нещата, погледнати така?
цитирай
2. teodordetchev - Работата още повече придобива вид на политическо фентъзи.
03.02.2007 21:31
Политически независимият комитет трябва да е регистриран като политическа партия, за да участва на изборите. Това първо.
Второ, ако сестрите бъдат включени в една обща листа, изборните резултати ще бъдат окончателно и тотално деформирани. Хайде да не е политически комитет - представете си някоя от малките партии, която е успяла да се пререгистрира по новия закон (събрала е някак си 5000 члена, приели са и списъците с ЕГН-тата и пр), вземе че припознае подобна листа. Ако човеколюбието на българите се прояви, тази листа трябва да отнесе останалите като бръмбар сламка - за да влязат 5 евродепутати, тази листа трбва да изкара повече от 28 % ! Т. е., апелът ще бъде - "гласувайте тотално за листата на сестрите". Сещате се, какви ще са резултатите - всичко останало е анализирано в статията.

Не разбирам, какво значи България да се откаже от 5000 граждани - да ги лиши от гражданство ли !? Това е и престъпно и противоконституционно. Не може български гражданин да бъде лишаван от гражданство, при това без абсолютно никакво основание. А българите в Либия си нямат друга работа, та ще се захванат да се отказват от българското си гражданство. И от какъв зор ? "Нансенови паспорти" никой вече не издава, пък и Октомврийската революция отдавна свърши. Всички тези еквилибристики могат единствено ощеедин път да взривят обществените дебати в България, за огромна радост на Кадафи. Лично аз не препоръчвам на никого в изпълнителната власт да се занимава с подобни експерименти. Ако искат някои партии да кандидатират сестрите и ако последните са СЪГЛАСНИ (някой изобщо питал ли ги е ?) - да си ги включва в листата, с всички произтичащи от това плюсове и минуси. Тук отговорността може да бъде само на политическите партии - не може да организираме общонационално нагласяване на изборите. Нали на следващия ден, същия този Кадафи ще ни поздрави, че сме го задминали по "ред и законност" при провеждането на изборите.

Нямам нищо против дабъдат премахнати всички законови и нормативни пречки пред възможността сестрите да бъдат кандидатирани. Нямам нищо против политическите партии да се домогват до съгласието на нашите сестри в Либя за участието им в една или друга листа. Само че, като български гражданин СЪМ В ПРАВОТО СИ ДА ПРЕДУПРЕДЯ ЗА РИСКОВЕТЕ ПРЕД ЕДНО ТАКОВА НАЧИНАНИЕ. Тези рискове не са малки. Който смята да се хваща на такова хоро, трябва да ги пресметне много добре, защото нещата могат да се обърнат - срещу сестрите ни и срещу България. Как - описано е в текста.

Мисля, че на всеки е ясно, че ако сестрите бъдат избрани в Европарламента, почти сто процентова е вероятността да се осъществи "Вариант 2 - Джери Адамс". Те ще са си избрани за евродепутати и пак ще си стоят в Либия, защото Кадафи не е длъжен да им прилага каквито и да са имунитети с обратна сила. Освен това - виж бележката за характера на обвинението. Кадафи спокойно може да отвърне, че не е длъжен да освобождава ни депутати ни министри при подобно обвинение.
цитирай
3. nio - "Призовавал съм не веднъж ...
04.02.2007 01:02
"Призовавал съм не веднъж всички български неправителствени организации да се опитат да направят същото – отвсякъде да завалят искания за бойкот на Либия. Но подобни предложения също на дават никаква гаранция за успешна развръзка."

Съгласен съм с написаното и най-вече с цитата по-горе.
Винаги съм бил за "силово" решаване на въпроса и преди време отнесох много критики.За съжаление времето показа че срещу диктатор действащ от позиция на силата,друг начин няма.Твърдо съм убеден че е имало анализатори,както арабисти така и от разузнаването които са дали същия съвет.
Нашите политици обаче пробваха омразния ми вариянт "политическа целесъобразност" който се прилага винаги когато трябва да си дадат малко зор или да предприемат непопулярни мерки/примерно икономически/.
ЕС притежават доста лостове за натиск,но едва ли едни санкции са присърце на политиците им.Просто при нарушаване на търговските взаимоотношения има загуби и от двете страни.
/къде са изолационистите и протекционистите да ме оплюят:-))/

Не съм убеден но мисля че палестинския лекар вече е с българско гражданство.Дано да не греша.
цитирай
4. nakom - Надали Кадафи е толкова малоумен
04.02.2007 01:29
че да рита канчето което толкова време търсеше случай да докопа.Става въпрос за либийския петрол, който до преди драстичното поскъпване на суровината като цяло не беше с много добър прием на западните пазари.Сега след като разпродаде толкова концесии и се обърна към запада едва ли ще иска нещо повече от това да си харчи парите на спокойствие.Нашите сестри и задържането им са част от предишната му джамахирска политика която в днешни дни е повече от неактуална.И от добър пример за това как се наказват неверниците, сега са болезнен цирей който полковника се обзалагам че би разкарал при първа възможност.Щом и Ал-кайда го разкритикува и заплаши - значи е отишъл прекалено далеч и връщане назад няма.Дори и да е инсинуирана заплаха - значи натиска дава плодове и си търси оправдания.На циганина му е пределно ясно че и ние стигнахме прекалено далеч - ако екзекутира сестрите не може да не се вземат мерки.Или ще изтегляме специалисти(загубени са без нашите сравнително евтини и добри кадри че и няма да са само нашите), или ще търсим начини за бойкот.На Муамар сме му никакви, но срещу ЕС и НАТО не се рита и той го знае добре.А ние сме членове и правителството си надяна примката с тази инициатива и не може да се откачи толкова лесно от нея - ще търси продължение или ще е последния мандат на тези управляващи.Да не говорим какво ще стане ако се чуе че върху граждани на Евросъюза е бил упражняван натиск за гласуване в Либия.Афганистан и Ирак са прекалено пресен пример.По скоро трябва да търсим елегантно решение с което да откачим Муамар от кукичката.Нито е недосегаем, нито вечен нито властта му е абсолютна.И той си има врагове и едно преговаряне с тях колкото да му подсили страховете може да е полезно макар че е доста рисковано.Но това е друга тема.Според мен лично големия му проблем е че цялата джамахирия иска главите на сестрите ни, и ако ги пусне ще стане пишман.Трябва да се подработва в тази насока - да се образоват децата на тези семейства у нас на преференциални условия или нещо от сорта за да спрат да реват и да искат кръв.Всичките имат по няколко деца.АКо спадне натиска от страна на народа - тогава Кадафи остава без най-силния си лост и пред много заплахи ако реши да е краен.Или просто да се намерят други удобни виновни макар че това си е направо мръсно.А силово решаване на въпроса няма да има.Заплахите са страшни докато са висящи.Както ние ще ги бойкотираме, така ще скочи и петрола и ще стане кошмар.Всички го знаят добре.
цитирай
5. nakom - И към какво точно призоваваш бе Нио
04.02.2007 01:35
Поясни какво разбираш под силов натиск, че ако е това което си мисля просто тръпки ме побиват.
цитирай
6. kuromur - Ами ако вземем да направим друг т...
04.02.2007 11:43
Ами ако вземем да направим друг тарикатлък, дали няма да е по- удачен??? А именно, идеята ми е, да вземем да направим сестрите монахини. Така, ако вземе Гад(афи) да ги екзекутира, става война на религиите. Тези, които не са женени- директно игуменки. През 2-рата световна, екзарх Стефан е готов да покръсти 50 000 евреи, само и само да не са евреи, защо да не можем да направим 5 сестри игуменки???
цитирай
7. kuromur - Като се замисля не ми се вижда тол...
04.02.2007 11:56
Като се замисля не ми се вижда толкова лоша идеята. Да си припомним факта, че Великите Сили нямаха желание да говорят с големите български търговци по турско време, а преговаряха със Софроний!!! Защото едно е да кажеш: Аз съм алъш вериш пишман търговец, а съвсем друго: Аз съм български епископ.

Та, манастири имаме бол. Отива някой от Митрополитите да кръсти тея дето не са кръстени, дава им расата- ала, бала и това е! Едно е да екзекутираш сестри- друго- игуменки и монахини. Пък и Ватикана ще вземе да се размърда....
цитирай
8. tsvetamak - За съжаление решението на този въпрос засега е в задънена улица
04.02.2007 21:01
Точно по този начин би трябвало да се поднасят сложните казуси в политиката, за да бъдат разбрани от хора (като мен), които се информират само от медиите и не разбират какъв лабиринт е това.
На пръв поглед изглежда много лесно - избираме медиците за евродепутати и готово. Но не трябва да забравяме човешкия фактор, който ще играе голяма роля в това, а животът е доказал, че той е непредсказуем.
цитирай
9. nio - nakom, горе долу това което и ти п...
05.02.2007 12:49
nakom,горе долу това което и ти пишеш.Действия от позицията на член на НАТО и ЕС и натиска който могат да му наложат.До скоро имаше икономически санкции срещу Либия и едва ли това са били най-щастливите им години.

Това не е ли "силово решаване на въпроса".
цитирай
10. nakom - съгласен с теб
05.02.2007 21:25
като никой друг път ;-)
благодаря за отговора
цитирай
11. dosheva - наистина е хубаво да погледнем от гледната точка на Кадафи,
06.02.2007 10:34
то и на човека може да му е писнало от този процес, ама...нали се сещате какво може да стане, ако ги пусне. Никой политик не иска да си причини това.
За 5-те сестри, да са в европарламента - може и повече работа да свършат наистина - това за статистиката. :):):)
цитирай
12. thehobbit - Чудесен анализ
06.02.2007 13:28
... макар и - според мен - твърде задълбочен за подобна абсурдна идея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190468
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46936
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов