СЪЮЗЪТ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА И БРАНШОВИТЕ РАБОТОДАТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Теодор Дечев

І. Контекстът - състоянието на индустриалните отношения в България.

Намираме се към края на един от циклите на функциониране на представителните структури на социалните партньори – синдикати и раблотодателски организации. Ако не настъпят някакви драматични събития на полето на индустриалните отношения, към края на месец март Министерският съвет ще трябва да обяви новия списък на представителните работодателски и синдикални организации в страната.

Сегашното положение беше установено преди почти три години. През периода от месец октомври 2003 г. до март 2004 г., протече процедурата за установяване на съответствието на организациите на социалните партньори на критериите за национална представителност, заложени в Кодекса на труда. В този си вид, процедурата протече за втори път за синдикатите и за първи път за работодателските организации. (За първи път установяването на покриването на критериите за представителност на синдикатите, беше извършено през 1998 – 1999 г.). Резултатите от преброяването доведоха до промени в картината на индустриалните отношения в България.

Ако при синдикатите национално представителните организации си останаха същите – КНСБ и КТ “Подкрепа”, то при работодателите беше налице появата на нов играч. Съюзът на работодателите в България (СРБ) беше признат за национално представителна работодателска организация. Този факт се оказа многозначителен по няколко причини:

На първо място, СРБ беше най-новата работодателска организация по онова време. (Дори и Асоцицацията на индустриалния капитал, която беше призната за представителна след СРБ е създаена преди него – през 1996 г.). На второ място – според тогавашния устав на СРБ, в него по правило можеха да членуват само предприятия и компании с повече от сто наети работници. На трето място – решаващ принос за това СРБ да покрие критериите за представителност имаше Асоциацията на чуждестранните инвеститори (Bulgarian International Business Association - BIBA), която “вля” в неговите редове повече от 250 значими предприятия. Можем да заключим, че с признаването на СРБ за национално представителна работодателска организация, започна нов етап на разграничаване и дори на поляризиране на работодателските организации в България.

От една страна, СРБ даде заявка да представлява най-едрия бизнес, като “хвърли ръкавица” на смятаните до тогава за “големи” работодателски организации – БСК и БТПП. От друга страна, Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) и БСЧП “Възраждане” започнаха да дават все по-сериозна заявка да представляват микропредприятията, малкия и средния бизнес. БСК и БТПП  си останаха в положението на наследници на структури, съществували и по време на тоталитарния период. При тях остана и “наследството” на бившите Държавни стопански обединения, трансформирали се в браншови и отраслови камари и съюзи.

Малко по-късно, към компанията на представителните работодателски организации се присъедини и Асоциацията на индустриалния капитал в България, със собствената си уникална специфика на обединител и лобист на интересите на публичните компании в страната.

Ако по-горе дадохме “разрез” по отношение на характера на преобладаващото членство на шестте представителни работодателски организации, то следва да дадем “разрез” и по отношение на организационната им структура. В БСК и в БТПП доминиращите структури са тези в отделните области (отговарящи на NUTS-3 по европейската класификация). В СРБ и в АИКБ изобщо не поставят особено ударение върху изграждането на някаква организационна пирамида на териториален принцип. (Пак някак си многозначителен е фактът, че СРБ стана член на организацията на работодателите от европейските столици).

Работодателската организация с най-оформена структура, стъпила върху общините (NUTS-4 по европейската класификация) е ССИ. В подобна посока гравитира и структурата на БСЧП “Възраждане”. Макар и сто процентова организация на частни фирми, ССИ започна подготовка да стъпи и в социалния диалог в публичния сектор, като предложи създаването на своеобразна браншова асоциация на работодателите от местното самоуправление.

Ако сравним браншовата структура на работодателските организации, ще забележим също отчетлива закономерност. В БСК и в БТПП членуват браншови и отраслови организаци с “широка дефиниция” – общо машиностроене, електропромишленост, строителство (въобще), транспорт (въобще) и т. н. При ССИ и при БСЧП “Възраждане” ситуацията е точно обратна. Техните браншови организации са пример за “партикуларизация”.

В ССИ членуват отделни организации от отрасъл строителство – Национална строителна федерация, Национална асоциация на строителите на жилища, Сдружение на производителите на сухи строителни смеси, Асоциация за инфраструктурно развитие. (Срещу тях виждаме организация с “широка дефиниция” - Българската строителна камара, която членува едновременно в БСК, БТПП и в СРБ).

Ако погледнем в БСЧП “Възраждане”, там ще открием Асоциация на авиокомпаниите в България и Съюз на корабособствениците. В ССИ членуват Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи и Асоциацията на малката авиация. Срещу тях виждаме организация с “широка дефиниция” – Националната транспортна камара, която членува в БСК. Отлични примери на “партикуларизацията” на браншовите организации са Българска асоциация на консултанските фирми по железопътно строителство, Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България и Българска асоциация за селски и екологичен туризъм – членове на ССИ, както и Българската асоциация на частните училища – член на БСЧП “Възраждане”.

Станалата член на ССИ, Браншова асоциация на производителите на асансьори също е пример на “партикуларизацията” при браншовите организации, като много частен случай на машиностроителна асоциация, с много специфична продукция. Забележителното в случая е, че точно ангажирането на ССИ с проблемите на стандартизацията, на сертификацията и на безопасността на продукцията, мотивираха производителите на асансьори да потърсят сътрудничество с него.

Може да се забележи и поляризация по още една ос – организации на големи и малки фирми. Тук има много ясни опозиции – между Българска петролна и газова асоциация (няколко много големи фирми) и Асоциацията на газоразпространителите (член на ССИ – много на брой малки фирми); между “индустриалните полиграфисти” (членове на СРБ) и Съюза на печатарите (много на брой малки фирми); между “индустриалните хлебопроизводители” (организаци – член на СРБ) и Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите “Хляб за България”, обединяваща много голям брой малки фирми.

В заключение трябва да се отбележи, че напълно в духа на теорията за “многоканалното лобиране” при работодателите (за разлика от едноканалното при синдикатите), сме свидетели на оформяне на работодателски полюси – много едри предприемачи със съответните им браншови организации (СРБ) и съюзи на голям брой микро, малки и средни предприятия, обединени в “партикуларизирани” браншови асоциации имащи силна връзка с общините и активно общуващи с органите на местното самоуправление, каквито са ССИ и БСЧП “Възраждане”.