Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2007 23:51 - Позволявам си да представя новата си книга за "гъвкавите форми на работа" и ...
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 9252 Коментари: 13 Гласове:
1

Последна промяна: 23.11.2008 17:05


  С малко закъснение представям книгата си за (пост)индустриалните отношения при работата от разстояние и агенциите за временна работа в страните от Централна и Източна Европа. Книгата излезе през последните дни на декември 2006 г.

 

“ГЪВКАВИ ФОРМИ НА РАБОТА” В (ПОСТ)ИНДУСТРИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

 

 

Библиотека “Инициатива”

 

Автор: Теодор Дечев

Издание на Фондация “Фридрих Еберт” и ССИ

Рецензенти: Ст. н. с. д-р Теменуга Ракаджийска и проф. Нансен Бехар

Редактор: Боряна Златкова

Коректор: Надя Пецева

 

Българска

Първо издание

Компютърна обработка и корица: Графимакс

Излязла от печат: 2006 г.

Формат: 60х90/16

Печатни коли: 5,5

Тираж: 2000 бр.

Изданието се разпространява безплатно.



image
 

 

В книгата е направено сравнително изследване на ролята на бипартитния социален диалог при въвеждането на някои нови, “гъвкави” форми на работа, в страните от ЕС 15, новоприсъединилите се 10 страни от ЦИЕ, България и Румъния. В Западна Европа, колективното договаряне (особено секторното колективно договаряне), в качеството му на доброволна процедура, играе ролята на “втора писта” при регулирането на “гъвкавите форми на работа”, което с особена сила се отнася за агенциите за временна работа и за “работата от разстояние”. Това личи от примерите с Белгия – в заводите “Фолксваген” на територията на Брюкселски столичен регион и стоманодобивните заводи “Cockerill – Sambre” в Лиеж и Шарлероа; от Германия – при въвеждането на дългосрочни сметки за работно време в банковия сектор и в стоманодобива, както и при включването на наетите на непълен работен ден в системата за частично пенсиониране в застрахователния сектор; от Италия – при колективните трудови договори в италианските пощи, банковия сектор и телекомуникационния сектор, които разглеждат широк спектър въпроси, свързани с гъвкавите форми на работа.

Слабо развитото секторно договаряне в страните от ЦИЕ фактически става пречка за осигуряване на “гъвкава сигурност” (flexsecurity) при временната и почасовата работа. Разликите между страните от ЕС 15 (старите страни членки) и Норвегия от една страна, и новоприетите десет страни заедно с България и Румъния от друга, не е толкова във формите на “гъвкава работа”, които се прилагат, колкото в степента на въвеждането, регулирането и саморегулирането им, които зависят в особена степен от колективното договаряне на ниво отрасъл (бранш) в отделните предприятия.

Ако във всички страни от ЕС 15 (заедно с Норвегия), в сектора на Агенциите за временна работа, съществуват представителни работодателски организации и има в изградени и синдикални структури, които участват в колективно договаряне, а в страните, където има относително строго законодателство, като Франция и Белгия, колективното договаряне доуточнява отношенията между работодатели и работници, то в страните, където законодателната уредба е по-свободна, като Дания и Нидерландия, колективното договаряне играе ролята на заместител на регулаторната уредба или я доразвива.

Противоположна е ситуацията в новоприетите в ЕС страни, както и в Румъния и България, където няма колективно договаряне на отраслово ниво за временните работници от агенциите. С това се обяснява възприемането на “по-корава” регулаторна рамка в тези от новоприетите страни, където се наблюдава нарастване на броя на временните работници.

Контрастът между страните от ЕС 15 и дванадесетте новоприети и подлежащи на приемане страни е още по-голям и поради факта, че в много от тях няма дори идентифицирани работодателски организации в областта на временната работа в агенции. В Литва до 2005 г. няма законодателна уредба, а в Латвия няма профилирана секторна организация или колективно договаряне за временните работници в агенции. Законодателните рамки за въвеждане на агенциите за временна работа в Словакия и Румъния са приети съответно през 2004 г. и през 2005 г., но до този момент там не са се появили съответните работодателски организации. В Естония също не е провеждано колективно договаряне, въпреки, че в страната през 2005 г. е регистрирана секторна работодателска организация на агенциите за временна работа (заетост). В Унгария неотдавна се създава Унгарска федерация на съветниците по управление на персонала, която има специализирана секция за агенции за временна работа, но досега не са поемани ангажименти в сферата на колективното договаряне.

Що се отнася до колективното договаряне на ниво предприятие, изследванията сочат, че практически няма колективни трудови договори в самите агенции за временна работа (TWA). Колективните трудови договори в предприятията, прибягващи до услугите на агенции за временна работа, не съдържат никакви текстове, свързани с използуването на временни работници. Синдикатите не разполагат с инструмента на колективното договаряне и не оказват влияние върху обхвата на използуването на работници в агенции, нито върху условията им на труд. В подобни ситуации, те се съюзяват с правителствата и се опитат да постигнат благоприятни за тях и за членовете им законодателни промени. Такъв съюз се осъществява, тъй като правителствата са  силно мотивирани да пресекат загубите от невнесени данъци и осигурителни вноски, причинени от извършвана недекларирана работа.

Разгледани са конкретни примери от социалната практика на Унгария, Чехия и Полша, с които се илюстрира слабостта на бипартитния социален диалог в страните от Централна и Източна Европа в областта на въвеждането на “гъвкави форми на работа” и свързаните с тях “(пост)индустриални отношения”. Анализиран е примерът на Словения, в която няма специфична работодателска организация на агенциите за временна работа и е налице твърде “ригидно” законодателство за агенциите за временна работа, при отсъствие на саморегулация чрез колективно договаряне.

В България досега не са подписвани колективни трудови договори в сектора на временната работа в агенции, но е налице Асоциация на лицензираните информационни посредници – АЛИП, която е представителна браншова организация по смисъла на Кодекса на труда. Тя членува в ССИ и в БТПП.

Липсата на колективно договаряне на секторно (отраслово и браншово) ниво при временната работа в агенции се оказва основен и траен разграничителен фактор за новоприетите държави в ЕС, заедно с България и Румъния, спрямо страните от ЕС 15 и Норвегия. Тази разлика очевидно е в ущърб на новоприетите страни, заедно с България и Румъния.

Направеният в тази глава анализ показва, че по аналогичен начин както при агенциите за временна работа, слаборазвитото секторно договаряне в страните от ЦИЕ е пречка и за въвеждането на работата от разстояние (telework), която представлява форма на “гъвкава работа” и е инструмент за “социално включване”. Анализът е изцяло в контекста на диспропорцията между прилагането на Рамковото доброволно споразумение за работата от разстояние (подписано от социалните партньори на ниво ЕС през 2002 г.) в страните от ЕС 15 и липсата на бипартитен социален диалог в тази област в новоприсъединилите се страни, и в България и в Румъния. И при работата от разстояние, това води до въвеждането на “корава” нормативна база от страна на изпълнителната и законодателната власт.

Характерен е примерът с Унгария, където няколко последователни правителства в Унгария прокарват “работата от разстояние”, като част от политиката им по пазара на труда. Създадена е изключително подробна регулаторна рамка на “работата от разстояние”, която обаче  не става катализатор за по-широкото разпространение на “работата от разстояние” в Унгария. Новият закон е реакция на сключеното от европейските социални партньори през месец юли 2002 г. “Рамково споразумение за работата от разстояние”. Той въвежда специфични правила за “работата от разстояние”, като общите предписания на унгарското трудово право остават в сила за “телеуъркърите”.

Въпреки че идеята на споразумението между европейските социални партньори за “работата от разстояние” е то да се прилага доброволно в отделните национални държави от ЕС, в Унгария то е третирано на практика като европейска директива. То е транспонирано при прилагане на същата процедура, както директивите. Макар да се иска мнението на социалните партньори, правителството съвсем преднамерено решава да “транспонира” подписаното между социалните партньори на европейско ниво споразумение за работа от разстояние, като създаде подробна (и в крайна сметка “корава”) регулаторна рамка, нуждата от която според някои автори се е чувствала в Унгария поне от десетилетие. Всъщност, другото лице на медала е ниската степен на развитие на колективното договаряне, на саморегулацията и ниското ниво на доверие на социалните партньори в евентуални доброволни споразумения на национално ниво.

В страните от ЕС 15, доброволното споразумение на европейско ниво се въвежда (както е предвидено и в самото споразумение), чрез доброволни споразумения на национално ниво в отделните държави, при отчитане на местната специфика и национални традиции. В Унгария, “работата от разстояние” се регулира чрез изменения в Кодекса на труда, което представлява недвусмислено признание от страна на социалните партньори, че те нямат нужния потенциал за да постигнат собствено, национално доброволно споразумение и се нуждаят от законодателна интервенция. Подобен подход представлява отрицание на самата философия на доброволното споразумение за “работата от разстояние”, въпреки, че според някои изследователи, това в крайна сметка се оказва работеща схема за държава като Унгария.

Ако в Унгария все пак има интерес към проблема, в останалите новоприсъединили се страни, като Полша например, още при обсъждането на нововъведения в Кодекса на труда, сред които и “работата от разстояние” и положението на временните работници в агенции предизвикват изключително разгорещени дебати, които в крайна сметка довеждат до въвеждане на “кораво” законодателно уреждане на “работата от разстояние” и отсъствие на белези за саморегулация чрез колективно договаряне.

В България  нещата са аналогични – в навечерието на парламентарните избори през 2005 г. е постигнато съгласувано искане от страна на социалните партньори за въвеждане на “корава” регулация чрез законодателни мерки, в това число и чрез промени в Кодекса на труда, както на работата от разстояние, така и на агенциите за временна работа. И тук, както в Унгария и Полша, социалните партньори (в частност, главния “радетел” на работата от разстояние – ССИ, който е работодателска организация, представляваща микро- , малките и средни предприятия)  признават “де факто”, че нямат достатъчен капацитет в бипартитния социален диалог, за да могат да осигурят саморегулацията на работата от разстояние с помощта на колективното договаряне на секторно (отраслово или браншово) ниво или на равнището на друго бипартитно  споразумение.

По-нататък в книгата се прави опит да се прогнозира възможната посока на еволюция на организациите на социалните партньори в постмодерните времена, доколкото е известно, че тяхното формиране е продукт на  индустриалната епоха. Днес, под влияние на глобалните промени, изграждането на информационното общество и създаването на икономика, основана на познанието може да се очаква изместване на колективните договори от персонални трудови договори и оттук, отстраняване на синдикатите от полето на влияние на работната сила. В същото време теоретичния и практически анализ разкрива, че са възможни и други сценарии, при които тъкмо особеностите на информационното общество и на “мрежовото общество” да осигурят нова сила на солидарни структури като синдикатите.

Например, възможността за постоянна “on-line” връзка между членовете на синдиката по неочакван начин поставя под съмнение валидността на “железния закон на олигархията”, формулиран от Михелс още през 1911 г., чиято теза, формулирана на база на детайлно изследване на Германската социалдемократическа партия и на германските профсъюзи, се свежда до това, че “когато казваме организация, ние трябва да разбираме олигархия”. Иначе казано - всяка масова организация се управлява по олигархия ологархичен начин, поради асиметрията в информираността на “върха” и на редовите членове.

Появата на масовите комуникации, базирани на високоскоростна, “широколентова” Интернет връзка, създава предпоставки за поява на неочакван, потенциален “ерозиращ агент” спрямо доброволно възприетата олигархична уредба. Развитието на Интернет комуникациите предлага възможност за постоянно “on line” участие в организационния живот и особено в дебатите по текущите въпроси. На практика, този тип участие “on line” става алтернатива на онова, което може да определим като “индивидуално рационално неучастие в колективни действия”. Ролята на “форумите” и на електронната връзка в никакъв случай не бива да се преувеличава, но създаването на възможност за провеждане на практически “перманентни профсъюзни събрания on line”, поставя нещата в състояние на ново качество. Постигането на споразумение между работодателите и синдикатите, за това че работещите от разстояние (т. нар. teleworkers) биха могли да използуват осигуреното им от работодателите оборудване и цялостната комуникационна мрежа за нуждите на комуникацията си по синдикални и други въпроси от общ интерес, създава предпоставки за връщане на динамиката в тази общност и за преминаване към личностно  ангажирано участие в обсъждането на проблемите на общността на т. нар. “синдикализирани teleworkers”.

На база на казаното до тук са възможни няколко прогнози. Едната е, че използуването на информационните технологии, както за изпълнение на преките задължения на работещите от разстояние, така и за връзка между тях, може в много голяма степен да оптимизира възможностите им за реакция в различни конфликтни или спорни ситуации между тях и работодателите им. Другата е, че създаването на устойчиви комуникационни общности в контекста на индустриалните отношения, основаващи се на прилагането на информационните технологии няма да може да постигне голям мащаб и размах.

Задълбоченото изследване на тези два варианта заслужават специално научно изследване, което би имало важно значение в рамките на прогнозиране на развитието на обществените и индустриалните отношения под влиянието на процеса на присъединяване към ЕС и на последвалото членство в него.

            В заключение, в книгата се изтъква настъпването на нова, информационна реалност за социалните партньори и особено за работодателските организации, която според очакванията на експертите на МОТ, превръща работодателските организации в “инфомедиатори” и в “машини-търсачки” за своите действителни и потенциални членове. Колкото до синдикатите, два профсъюза във Великобритания вече са изследвали възможностите на т. нар. “call centres” за подобряване на обслужването на нуждите на членовете им. Шведската конфедерация на работодателите (SAF) използва мрежовите възможности на работещите “он лайн” оператори не само за да разнообразява предлаганите услуги, но и като прогностичен инструмент; ALMEGA -  най-голямата шведската работодателска организация  в частния сектор, осигуряваща услуги на своите 420 000 членове от 8 000 компании в голям брой области, като трудово законодателство, работна среда, управление на работното време и т. н. още от 2001 г. задава интернет стандарти за комуникация. Информационните канали на организацията - по Интернет и чрез денонощен “call center”, информират членовете си по всички възможни въпроси, като и за най-специфичната поискана информация, срокът за отговор е в рамките на работния ден. Налице са специални “горещи линии” за случаите, когато на членовете е необходима спешна помощ или е възникнала извънредна ситуация. Интернет връзката осигурява достъп до информационен канал, посветен на проблемите на обществените поръчки, както и до цялата документация на организацията във всички специализирани области, достъп до база данни, където се събират всички прецеденти от ежедневната консултантска дейност и връзки с други бази данни. Срещите на Управителния съвет се правят по Интернет. Някои работодателски организации провеждат дори и годишните си общи събрания по Интернет.

В България, социалните партньори вече са направили крачки към интегрирането на високите информационни технологии в дейността си. Така например, БСК и БТПП предлагат много добри собствени уеб-сайтове със значителна информация и с редовно обновяване. Всички национално представителни организации на социалните партньори притежават уеб-сайтове, макар и с различна динамика на обновяването и със значителни разлики в структурата на информацията. Идеята за създаване на постоянна информационна общност “он лайн” обаче, все още не се реализира.

 
Някои от заключенията и идеите, породени от изследването, можете да намерите на адрес:

http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=18237


ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА КНИГАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗТЕГЛЕН НАПЪЛНО ЛЕГАЛНО ОТ СЛЕДНИЯ АДРЕС:

http://www.fes.bg/library/2006/Gavkavi_formi_na_rabota.pdf

Ще се радвам на всеки "даунлоуд" :)



Тагове:   новата,


Гласувай:
1



1. leftismer - Въпросите, относно...
15.02.2007 01:21
... временната (почасова) работа ще стават все по актуални и се надявам хора като теб (надявам се нямаш нищо против да минем на ,,ти") да катализират регулацията на този сектор от пазара на труда.
цитирай
2. geg - а къде може да се намери самата книга
15.02.2007 15:14
и след като и без това "се разпространява безплатно", няма ли да я има и в електронен формат?
цитирай
3. teodordetchev - По принцип няма проблем.
15.02.2007 16:56
Изпращате електронен адрес за връзка като лично съобщение и съответно получавате текста - на първо време нередактирания вариант в word-ов формат, а до ден-два и "луксозен вариант" в .pdf формат. При по-голяма колекционерска страст - изпратете адрес за кореспонденция и може да сколасам да Ви изпратя книгата в оригинал :-)))
цитирай
4. karavelov - И аз ти пожелавам успех!
15.02.2007 18:16
И аз ти пожелавам успех!
цитирай
5. ilievtodor - браво
17.02.2007 00:44
браво, и за ти пожелавам успех
цитирай
6. merita - Поздрави за книгата. Интересна ...
17.02.2007 10:49
Поздрави за книгата.Интересна информация си ни поднесъл в резюмето.Запитах се обаче кога ще бъде въведено почасовото заплащане?Тази агенция за временна заетост има ли клонове в областните градове?
цитирай
7. teodordetchev - Драга merita, почасово заплащане се прилага ...
18.02.2007 01:27
... на много места в страната. В някои браншове с колективни трудови договори е постигнато споразумение за минималното заплащане за един час. В горското стопанство са договорени минимално почасово, седмично и месечно заплащане.

Агенцията за временна работа не е една, а би трябвало да са повечко :-))) Не трябва да бъркаме Агенциите за временна работа с Агенцията по заетостта, към която са т. нар. "бюра по труда". Агенцията по заетостта е държавна структура - изпълнителна агенция към Министерството на труда и социалната политика, докато Агенциите за временна работа са по принцип частни. Особено там е, че работникът има договор с Агенцията за временна работа, а не с предприятието,където Агенцията ще го изпрати да работи. Ако проявяваш интерес, просто ще ти изпратя книгата :-)))
цитирай
8. teodordetchev - До leftismer. Интересното в случая е, че ...
18.02.2007 01:41
... функционирането на агенциите за временна работа може да се регулира и с много тежко (или както го наричат - "ригидно", "кораво") законодателство и с много по-свободна и либерална нормативна база, но и в двата случая в страните, където са развити подобни форми на гъвкава работа, важна роля играе доброволното договаряне между работодателите и синдикатите на браншово ниво. Оказва се, че колективното договаряне върши отлична работа като решава проблемите около детайлите и подробностите (малките камъчета, които обръщат колата), вместо да се правят опити да се опише всичко в един закон и евентуалните подзаконови нормативни актове, които го съпътстват.
У нас успяхме да предизвикаме ратификацията на Конвенция 181 на Международната организация по труда за частните и публично частните агенции по заетостта - един доста напредничав документ, който дава основата за търсената законодателна уредба на Агенциите за временна работа. Надявам се да не направим "закон - чудовище", а приличен нормативен документ, който да осигурява възможността за функциониране на подобни агенции, а не да пресече въвждането им в България.
Искането за изработване на подобен проект за закон също е на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Близо година играхме ролята на "група за натиск", която настоява за създаване на нормативни възможности за въвеждане на агенциите за временна работа. За голяма моя изненада, правителството прие нашето предложение. Първоначално то залегна в т. нар. "социално - икономически пакт", а наскоро започна и сглобяването на работната група, която ще прави проекта на закон.
цитирай
9. thehobbit - Изключително интересна материя
21.02.2007 11:29
... защо не си казал, че пишеш за това досега:)

Хвърлям се на опашката за книги, макар работата ми отдавна да е частично "почасова".

Поздрави, ще ти изпратя л.с.
цитирай
10. teodordetchev - Благодаря на всички редовни посетители на блога.
22.02.2007 12:29
Гледам, че броят на гласувалите за блога се е окръглил на 1500. Благодаря за доброто отношение. Ще гледам да не Ви разочаровам и в бъдеще :-)))
цитирай
11. raraavis - :)
22.02.2007 23:56
Впечатляващо четиво.
Успех занапред и поздрави!:)
цитирай
12. анонимен - Моля, отговорете ми....
08.10.2008 18:41
По повод на: ... функционирането на агенциите за временна работа може да се регулира и с много тежко (или както го наричат - "ригидно", "кораво") законодателство и с много по-свободна и либерална нормативна база, но и в двата случая в страните, където са развити подобни форми на гъвкава работа, важна роля играе доброволното договаряне между работодателите и синдикатите на браншово ниво. Оказва се, че колективното договаряне върши отлична работа като решава проблемите около детайлите и подробностите (малките камъчета, които обръщат колата), вместо да се правят опити да се опише всичко в един закон и евентуалните подзаконови нормативни актове, които го съпътстват.
У нас успяхме да предизвикаме ратификацията на Конвенция 181 на Международната организация по труда за частните и публично частните агенции по заетостта - един доста напредничав документ, който дава основата за търсената законодателна уредба на Агенциите за временна работа. Надявам се да не направим "закон - чудовище", а приличен нормативен документ, който да осигурява възможността за функциониране на подобни агенции, а не да пресече въвждането им в България.
Искането за изработване на подобен проект за закон също е на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Близо година играхме ролята на "група за натиск", която настоява за създаване на нормативни възможности за въвеждане на агенциите за временна работа. За голяма моя изненада, правителството прие нашето предложение. Първоначално то залегна в т. нар. "социално - икономически пакт", а наскоро започна и сглобяването на работната група, която ще прави проекта на закон.",
искам да попитам какво е положението с днешна дата? Нещо на бял свят?
Предварително благодаря!
цитирай
13. teodordetchev - Имам голям грях към някои от читателите на блога ми.
23.11.2008 17:01
На някои не съм изпратил книгата, на други - не съм изпратил електронната й версия в .pdf формат.

Като малка компенсация за несвършеното до сега, помествам този линк, от който може да се свали пълния текст на книгата:

http://www.fes.bg/library/2006/Gavkavi_formi_na_rabota.pdf

Поднасям още един път извиненията си за недосвършената работа !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810136
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов