Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2007 23:23 - Излезе книгата на Ги Ферхофстат - "Съединените европейски щати".
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 9860 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 21.04.2007 10:17


Благодарение на спонсорството на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и на "ЛЕВ Корпорация", излезе книгата на министър председателя на Кралство Белгия - Ги Ферхофстат, "Съединените европейски щати". В един момент, когато всички говорят за криза в институционалното изграждане на ЕС, публикуването на систематично изложената визия на един от лидерите на европейските държави по бъдещето на ЕС е повече от своевременно.

По-долу предлагам пълния текст на предговора, написан от проф. Милен Семков - един от нашите големи специалисти по история на европейското движение и по проблемите на различните форми на тоталитарно управление през 20 век. Проф. Милен Семков е и автор на правода на книгата. Брилянтното в полиграфическо отношение издание, дължим на Издателство "Свят - Наука", както и лично на доц. Дария Крачунова, която направи и невъзможното за изрядния вид на книгата.

image

Предговор

 

„Утопиите на един век са факти на следващия век”

Виктор Юго

 

 

През 1849 г. великият френски писател Виктор Юго записва името си и сред великите утописти. На Третия европейски конгрес за мир Юго, mредседател на конгреса, говори за бъдещето на Стария континент, създал Съединените европейски щати – основа на вечния световен мир. Ще дойде ден, мечтае Юго, когато оръдията и бомбите ще са музейни експонати наред със средновековните  уреди  за изтезания, а с бюлетини народите ще изберат велик световен върховен орган – Сенат.

Вдъхновеното си слово за обединението на Европа Виктор Юго приключва пророчески: „Няма да са необходими четиристотин години то да се осъществи, защото живеем в ускоряващо се време, в поток от събития и най-пламенни идеи, който увлича народите.”

През „Пролетта на народите” – революциите в Европа от 1847-1848 г., Юго е депутат в Учредителното събрание на Втората френска република (1848-1852) и на 17 юли 1851 г. с типичното си красноречие възхвалява френския народ, съборил монархията и поставил гранитната основа на „гигантската сграда на бъдещето, която един ден ще се нарича Съединени европейски щати!” В протокола от заседанието са записани реплики на няколко скандализирани негови колеги „Съединени европейски щати! Това е прекалeно. Юго е луд!” – произнася се едн от «нормалните» депутати. Следващият депутат е „по-внимателен” към Юго: „Съединени европейски щати. Ето ти идея! Каква екстравагантност!” Третият подхвърля иронично: „А, тези поети!”

В следващите години на ХІХ в. – век на национална пробуда и национални обединения, идеята за Съединени европейски щати е ту проблясваща, ту изчезваща светлинка. Дори от 1867 до 1885 г. Международната лига на мира издава в Берн списанието „Съединени европейски щати”.

Прокуден от Франция в годината на Втората империя, Виктор Юго изпраща приветствено писмо до Конгреса на Лигата в Лугано (федерална Швейцария е гостоприемна за революционери и политически емигранти от Европа). Юго твърдо вярва, че независимо дали с война или революция, ще се появи Република Европа: „Ние ще имаме своите велики Съединени европейски щати, които ще увенчаят Стария свят, както Съединените американски щати увенчаха Новия.”

Създаването на Съединените американски щати, обявено с един от най-великите документи в човешката история – Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г., несъмнено подбужда редица европейци да подемат идеята за Съединени европейски щати.

Първият е Карло Катанео, член на основаната от Джузепе Мацини организация Млада Италия  за освобождение и обединение на страната. Катанео е историк, икономист, социолог, лингвист, географ, републиканец и демократ. С Манифест, публикуван в Берн на 15 април 1834 г. с мото „Свобода – Равенство – Човечество” и с въведение за братство между хората и народите, Млада Италия е предложена за модел на Млада Европа. За Катанео бъдещето развитие на свободните европейски народи е възможно само чрез „една форма на единство – федерацията”. Ние може да постигнем мир само тогава, когато ще имаме Съединени европейски щати.” На „Светия алианс” на императорите на Русия, Австрия и Прусия, на създадения през 1815 г. „Свещен съюз” за потискане на свободата и демокрацията в Европа, Мацини противопоставя „Светия алианс на народите”.

Пътят към обединяването на европейските народи наистина не продължава четиристотин, а само сто години. В края на ХІХ в. идеята за Съединени европейски щати се използва предимно от социалдемократите, привърженици на друга, оказала се фатална за милиони европейци утопия – „за рая на земята” – „закономерен” резултат от световна пролетарска революция - „комунистическото общество”. Ръководителят на болшевишката партия Владимир Ленин на 23 август 1915 г., по време на Първата световна война в статията „За лозунга Европейски съединени щати” твърди , че „европейските съединени щати при капитализма са или невъзможни, или реакционни”. „Световни съединени щати (а не европейски) са онази държавна форма на обединение и свобода на нациите, която ние свързахме със социализма – докато пълната победа на комунизма не доведе до окончателното изчезване на всяка, в това число и на демократичната държава.”

След Първата световна война Ленин обаче осъществява идеята си за световна комунистическа партия – Комунистическия интернационал. В заключителната си реч при закриването на Първия му конгрес на 6 март 1919 г. той уверено обещава на шепата делегати: „Другарите, които присъстват в тази зала, видяха как се основа първата Съветска република, те виждат сега как се основа ІІІ, Комунистическия интернационал, те ще видят и как ще бъде основана Световната федеративна съветска република.”

Последователите на създадената от болшевиките тоталитарна система Бенито Мусолини и Адолф Хитлер се оказват по-скромни в целите си. Те се опитаха да изградят „своите” „анти-Европи”. През 1930 г. Мусолини обявява фашизма за световно явление, италианско в институциите си и универсално с идеите си, доктрината и реализациите си. Дучето очаквал „една фашистка Европа”, „една Европа, която да реши във фашистки дух проблема за модерната държава, за държавата на ХХ век”.

За фюрера Новата Европа щяла да бъде изградена от националсоциалистическия Трети райх, дело на прочистената от евреи и чужденци германска раса, защото тя превъзхождала всички останали народи и раси. Естествените граници на райха били от Атлантика до Урал.

Историята произнася присъдата си над болшевишките, фашистките и националсоциалистическите планове. Но на Европа й се случва да премине през най-страшните изпитания на Втория световен пожар. Срещу света на диктатурата се изправя светът на демокрацията и опорите й: парламентарната система, свободата, справедливостта, солидарността и човечността. Пътят към истинската Нова Европа е подготвен от своите нови „бащи”, предложили все по-подробни проекти  за обединяването на народите от Стария континент. През 1923 г. създателят на движението Паневропа австрийският граф Рихард Куденхове-Калерги в своя Паневропейски манифест сочи трите главни опасности, заплашващи Европа: нова, още по-разрушителна световна война, болшевизма и икономическата катастрофа. За „паневропейците” Европа може да се обедини само от демократи и християни. Идеята Паневропа е вариант на идеята за Съединени европейски щати, която продължава да събира поддръжници, убедени в нейното бъдеще.

Италианският граф Карло Сфорца е един от авторте на проекти за спасяването на Европа от войни и диктатури. Посланик в Париж, след идването на Мусолини на власт през 1922 г., Сфорца избира пътя на антифашиската емиграция.

През 1926 г. се появява скандинавски проект за Съединени европейски щати. В неутралните държави и в деловите среди са убедени, че Обществото на народите няма да изгражди бленувания мирен свят. Проектът предвижда в Европейските щати да се влиза с референдум, с който населението да одобри присъединяването към федерацията.Федералното правителство поемало грижата за обща митническа политика, за защита на границите и за обща външна политика.

През 1929 г. е ясно, че „детето на победата” в Първата световна война – Обществото на народите, е осъдено на безславен край, защото е орган на победителките. Уставът му пази неприкосновени границите, начертани в Париж през 1919-1920 г. и фактически осъжда на полуробство милиони граждани на Европа, откъснати от майката Родина.

Опит за изход от кризата на Обществото на народите, който да започне с реформи в икономиката, предлага дългогодишният министър на външните работи на Франция Аристид Бриян. Проектът за Европейски федерален съюз е връчен през 1930 г. на 26 правителства на държави, членуващи в Обществото на народите. По този начин Съветският съюз и Турция автоматично са изключени от бъдещия съюз. Срещата в Женева на поканените не завършва с успех, но проектът предизвиква сериозни обсъждания и подхранва и други по-подробни и по-смели проекти за бъдещето на Европа, като проекта от 1930 г. на Куденхове-Калерги от името на Паневропа.

Втората световна война сложи край на новите Европи на фашизма и на националсоциализма. Новата Европа на болшевизма, подготвена чрез секретни протоколи от 1939 г. между Съветския съюз и Германия и разширена през 1944-1945 г. до европейска съветска империя, оцеля до 1989-1990 г. Сталин отхвърли предложената от САЩ помощ за възстановяването на разрушените от войната части от Съветския съюз едновременно с възстановяването на Западна и Централна Европа. Студената война задължи европейските страни вън от „желязната завеса” (термин, използван за пръв път още през 1930 г. от белгийския социалист Емил Вандервелд) да се осигуряват политически и иикономически чрез съюзи и обединения, тъй като ги свързват общи демократични традиции и поуки от трагични събития в миналите векове. Появи се Европейската икономическа общност, прераснала в Европейския съюз.

Обединяването на много и различни страни, всяка със своя съдба, по-щастлива за едни и с много превратности и страшни изпитания за други, е сложен и продължителен процес. Днес Европа отново е на кръстопът. Старият континент изостава в икономическо и технологично отношение не само от Съединените американски щати, но и от Япония, Китай и Индия. Посоката е само една – към следващата форма на обединение на държави – към федерация, която може да приеме условно наименованието Съединени европейски щати. Тази идея на министър-председателя на Белгия Ги Ферхофстат може да предизвика възклицания от рода на някогашните след речта на Юго от 1851 г. в Учредителното събрание. Вярно е – предложението за Съединени европейски щати си е чисто предизвикателство, но към здравия разум.

Les Etats-unis dEurope” може да се преведе на български и като „Обединени европейски държави”. Може, защото книгата на Ги Ферхофстат наистина е Манифест за още по-тясното обединяване на държавите от Европейския съюз, за тяхното сплотяване с общо правителство, начело с президент, избран от всички, имащи право на глас жители, и с единна външна политика, водена от министър на външните работи. Манифест е за преодоляването на кризата след отхвърлянето на Европейската конституция от Франция и Холандия. Манифест е за увенчаването на вече направените стъпки към федерация от типа на създадените през ХVІІІ в. Съединени американски щати, но в условията на ХХІ в., на глобализацията и на световната информационна мрежа. Сплотяване чрез Еврозоната и разширяването й, но не и стопяване на държавите, обогатяващи Европейския съюз всяка със своя икономически, научно-технически и демографски потенциал и със своята култура и националните си традиции.

„Съединените европейски щати” на Ги Ферхофстат е предложение за издигането на Европейския съюз до наистина Нова Европа, оставила в миналото спорове, раздори, войни и превръщаща се във водеща световна икономическа и политическа сила. Не е случайно, че предложението е на белгийски политик, изкачвал от студентските си години стълбицата на партийни йерархии до лидер на партия и на нацията. Роден е през 1953 г., завършва право в Университета в Гент (Ганд) и се включва в политическите борби, водени от фламандските либерали. След парламентарните избори от 13 юни 1999 г. е министър-председател в кабинет от социалисти, либерали и еколози („зелени”), а след изборите от 18 май 2003 г. оглавява кабинет, съставен от социалисти и лебирали. Президент е на партията Фламандски либерали и демократи.

Белгия, с територията си от 30 518 кв. км, е предизвикала „апетита” на различни пътешественици и Велики сили още от древни времена. Трудолюбивото население, с различни езици, но с единна воля да бранят земята си, устоява на историческите изпитания с революцията от 1830 г. срещу холандското господство и създава Кралство Белгия, признато с протокол, подписан на 20 декември 1830 г. в Лондон, по инициатива на Франция и Великобритания, с който се гарантира неутралитета на отделилата се от Холандия държава. С Конституцията от 1831 г. Белгия е федерална държава с двукамерен парламент – Национално събрание и Сенат.

Днес Белгия е федерация с три административни региона: Фландрия, Валония и Брюксел, всеки със свой парламент и четири езикови региона: фламандски (холандски) – 59% от населението, френски – 40%, немски – 1% и смесен – Брюксел. Населението наброява 10,5 млн.

Белгия е сред първооснователите на Европейската общност и на Европейския съюз. България вече е член на Европейския съюз и на семейството на народи с друга историческа съдба, надминали я значително с жизненото си равнище. Белгия е силно развита индустриална и селскостопанска страна и България, българските стопански дейци и политици могат да търсят от нея помощ с инвестиции и технологии, а и да участваме в общоевропейското надбягване с времето. България също възкръсна през ХІХ в. и веднага обръща поглед към Конституцията на Белгия като модел за устройство на новата българска държава.

Аз самият съм с отлични впечатления от срещите ми с белгийците. През 1973-1974 г. специализирах четири месеца в Брюкселския свободен университет и в Архива на Министерството на външните работи открих документи от белгийската легация в София, изпращани до Брюксел в защита на българската национална кауза през 1911-1912 година. А през 1997 г. бях гост професор в Европейския колеж в Брюге (Брюж), за да затвърдя „белгийската си връзка”.

 

Професор Милен Семков

Доктор на историческите науки



Тагове:   щати,


Гласувай:
1



1. merita - Звучи чудесно идеята са обедине...
21.04.2007 22:48
Звучи чудесно идеята са обединените европейски щати.Първото нещо , което обаче се сещам е това фрапиращо различие в доходите, което има в момента.Да не говорим за ред други неща , които ни разделят от развитите държави.Скептик съм по отношение на идеята за бързото приобщаване.За съжаление ако трябва да съм честна предвиждам доста проблеми от тук нататък както в живота на държавата ни така и в общия ни европейски дом.Поздрав!
цитирай
2. nio - Приликата обаче е само в името. Няма ...
22.04.2007 03:17
Приликата обаче е само в името.
Няма да навлизам в подробности,но в САЩ конституцията е създадена да защити свободата,а в ЕС се трупа "съюзна" бюрокрация върху националната.

Мнооого има да ги гоним хамериканците:-))
цитирай
3. monologa - Това е бил винаги стремежът
24.04.2007 10:43
на европейските страни, но е като химера, колкото и да го гонят! Ако американците, макар и от различни щати и масово емигранти от различни страни, все пак са американци и търсят обединение, то европейците са записали в историята си прекалено много войни и биткипомежду си. А всеки знае, че всяко изкуствено нещо, не води до нищо трайно!

И все пак всеки опит ... От опит глава не боли, но и всеки опит се заплаща...
цитирай
4. sis - Благодаря!
24.04.2007 14:27
:):):):):):):):)
цитирай
5. nait - Не съм съгласен с nio
25.04.2007 20:28
Митът, че американците са демокрация отдавна е мит. Европа винаги е била по-толерантна от САЩ. Демокрацията е родена в Европа, ние вече поставихме началото на обединението с ЕС. Спомнете си за Америка през 1960 - сегрегация в по-голямата и част, Ку Клукс Клан... За мен Америка е демокрация съвсем отскоро. Когато се обединят с Мексико или поне с Канада, тогава ще кажа ОК, прав си. Представете си разликите между Тексас и Алабама. И... разликите между Германия и България, да речем.
цитирай
6. api - А как да се закупи
28.04.2007 01:28
Г-н Дечев, изложеното тук е доста заинтургиващо, но как да си я закупя. Едва ли е в голям тираж и кой от книжните разпорстранители я разпространява.
цитирай
7. анонимен - USA-demakra4iq Ha HA hA
04.03.2008 01:04
В сащ двапати е имало повиче от две партий веднаж по време на ``гражданската`` война_тази на конфедерацията_ и веднаш национал социалистическа американска народна партия тази на убития национален водач
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807479
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов