Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2007 12:41 - Доброволните споразумения между работодатели и синдикати дават нов смисъл на социалния диалог.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 4597 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.12.2007 12:43




ДОБРОВОЛНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ МЕЖДУ РАБОТОДАТЕЛИ И СИНДИКАТИ ДАВАТ НОВ СМИСЪЛ НА СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ

 

Теодор Дечев*

 

Подписаното на 07 декември 2007 г., в София споразумение между шест представителни организации на социалните партньори в България – четири работодателски организации (Асоциацията на индустриалния капитал - АИКБ, Българската стопанска камара - БСК, Съюзът за стопанска инициатива - ССИ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - КРИБ) и две синдикални конфедерации (КНСБ и КТ „Подкрепа”), заслужава сериозен анализ в няколко направления. (Българският съюз на частни предприемачи „Възраждане” се присъедини към споразумението в понеделник - 10 декември 2007 г.).

Пълният текст на споразумението може, пък и трябва да бъде прочетен на адрес:

http://ssi.blog.bg/viewpost.php?id=143308


На първо място, трябва да се отбележи, че то е продължение на добрата практика, работодатели и синдикати да сключват доброволни споразумения, чиито предписания са изцяло препоръчителни, но почиват на добри икономически пресмятания. Споразумението, с което се предлагат действия за възмездяване на тези работници и служители от реалния сектор, чиито доходи ще намалеят в резултат от въвеждането на т. нар. „плосък данък” без необлагаем минимум не е задължително за никого, но има всички основания да се очаква, че то ще има сериозен отзвук в предприятията от частния сектор.

Това е второто по ред доброволно споразумение, което отправя препоръки относно динамиката на заплатите в реалния сектор. Първото споразумение беше относно минималния препоръчителен индекс за увеличение на работните заплати. То предвиждаше средно увеличение на доходите в реалния сектор от 12,9 процента, с възможност за увеличение до 14,9 процента в случай на намаляване на осигурителната тежест с 3 процента. (Увеличението на индекса също стана факт). Заложените в споразумението числа отчитаха инфлацията, увеличаването на производителността на труда и подобрението на бизнес средата в България за отминалия едногодишен период.

Днес, няколко месеца след постигането на тази договореност сме свидетели на средно повишаване на работната заплата с повече от 17 процента, както и на нарастване на минималните осигурителни прагове, които се договарят на браншово равнище с повече от 26 процента. Всичко това показва недвусмислено позитивната реакция на която се радват споразуменията, в които работодателските и синдикалните представителни организации дават икономически обосновани ориентири, без това да има какъвто и да е задължителен характер.

Споразумението от 07 декември 2007 г., почива на прецизно изчисление на границата във възнагражденията, под която въвеждането на „плоския данък” без необлагаем минимум, води до намаляване на реалния, „нетен” доход на работниците и служителите. Тази граница се оказа брутната заплата от 490 лева. Работодателите бяха призовани да увеличат заплатите на тези работници и служители, които попадат в зоната под тази брутна заплата. По този начин се потвърди вече ясната констатация, че липсата на необлагаем минимум ще бъде заплатена най-вече от микро-, малките и средните предприятия. В големите предприятия и в транснационалните компании, броят на засегнатите от въвеждането на „плоския данък” е несравнимо по-малък от този при малките и микро- предприятията.

Няма съмнение, че и без подписаното споразумение, работниците и служителите щяха да подложат работодателите си на сериозен натиск за повишаване на заплатите. Сега по възможно най-легитимният начин са поставени „реперите”, от които могат да се ръководят работодатели и работници в предприятията, спестявайки математическите спорове в преговорите си.

Споразумението от 07 декември 2007 г., беше отразено по различен начин от българските медии. Едни вестници го поставиха на първата си страница, други изобщо го пропуснаха, а трети го отбелязаха, колкото „за Бог да прости”. Но във всички печатни медии, отразили споразумението се среща една и съща грешка. Според вестникарските дописки, споразумението е за „компенсиране” на доходите на работниците и служителите. Обективно погледнато, това не е вярно. Да „компенсират” доходите могат тези, които са въвели съответната законодателна норма – законодателите по предложение на правителството. Работодателите подкрепиха въвеждането на „плоския данък”, но в никакъв случай не са взели решението за това. Още по-малко са взели решението за липсата на необлагаем минимум.

Представителните организации на работодателите в случая демонстрират добронамереното си отношение към ощетените от промяната в данъчното законодателство работници и служители. Те овъзмездяват, „покриват” намаляването на доходите на тези хора, но не го „компенсират”, защото не са авторите на решението в този му вид. За „компенсации” може основателно да се говори в публичния сектор, където държавата е декларирала, че ще направи това.

Не на последно място, трябва да се отбележи още един пункт от споразумението. В него работодателите и синдикатите „призовават МС и НС да предприемат мерки за улесняване на увеличението на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, които са ощетени от настъпилите промени в облагането на доходите от труд”. Въпросът наистина е там, че работодателите добре си дават сметка, че претенциите на работниците и служителите далече не се изчерпват с „покриването” на намалението на доходите им, причинено от „плоския данък”. Облагодетелствуваните от „плоския данък”, също едва ли смятат, че това ги задоволява изцяло. За това, главният въпрос, който се отправя към изпълнителната и законодателната власт е дали са готови да помогнат за „поевтиняването” на увеличаването на заплатите.

Инструменти за подобно „поевтиняване” могат да се открият при доброволното осигуряване – пенсионно и здравно, при застраховането (особено при животозастраховането) и в програмата за „ваучерно хранене”.

„Програмата за работническа прехрана”, известна у нас като „ваучерно хранене” е лансирана от Международната организация по труда (International Labour Organisation - ILO) с презумпцията, че работодателите трябва да бъдат насърчавани да отпускат на работниците целеви средства за храна. Това се осъществява с издаването на т. нар. „ваучери” – квазиценни книжа със степен на защита, която в някои отношения е по-висока и от тази на книжните банкноти. Ваучерите се издават от компании – емитенти, които ги продават на работодателите с нищожна печалба, като реализират приходи за сметка на много големи обороти. Не случайно, в общия случай компаниите – емитенти на ваучери са оператори, които работят по цялото земно кълбо.

Ваучерите се отпускат от работодателите на работниците, а последните пазаруват с тях от магазини и ресторанти, имащи договори с компаниите – емитенти на ваучери, които им ги осребряват. Компаниите – емитенти се стремят да сключват договори с максимален брой магазини и ресторанти, за да бъдат клиентите максимално улеснени и за да се изключи всякаква възможност за спекулативно повишване на цените на хранителните стоки. Всички парични транзакции при „ваучерното хранене” се извършват по банков път, като ваучерите до определен размер са напълно освободени от данъци и осигурителни вноски. (В момента в България това са 40 лева месечно, като от услугите на „ваучерното хранене” могат да се ползуват 100 000 души). Това стимулира работодателите да осигуряват на работниците средства за храна.

Има сурови нормативни ограничения, които не допускат ваучерите да се дават за сметка на намаляване на досегашната заплата, както и тежки санкции за магазини, продаващи срещу ваучерите, цигари, алкохол или промишлени стоки. (Не се допуска дори връщане на „ресто” при пазаруване с ваучери). По понятни причини, продаването на ваучерите не е изгодно за работниците, защото с тях така или иначе им се освобождават кешови средства в размера на номинала.

В споразумението е „подаден жокер” на изпълнителната власт – поискано е „разширяване на квотата за ваучерното хранене от 100 000 на 300 000 работници и служители”, като стремежът в перспектива е постигането на пълно освобождаване от ограничения в покритието му. Трябва изрично да се подчертае, че при сегашното ниско ниво на данъчната ставка, ваучерите започват даже да пълнят хазната, генерирайки ДДС.

Ако държавата приеме подобен подход, част от потенциалните увеличения на заплатите в реалния сектор ще бъдат действително улеснени, защото няма да бъдат натоварени с данъци и осигуровки. Работниците и служителите няма да бъдат ощетени, защото отпуснатите средства са си изцяло за тях – било като средства внесени в личните им партиди във фондове за доброволно осигуряване, било като средства за храна, отпуснати в рамките на „ваучерното хранене”.

Подписването на двете доброволни споразумения – за размера на минималния препоръчителен индекс за увеличение на заплатите и за покриването на загубите на работниците с ниски заплати от премахването на необлагаемия минимум, връща надеждата, че социалният диалог в Българияотново има стратегическа цел, извън задължителното опазване на социалния мир. Тази цел е да съдейства за успоредното повишаване на производителността на труда и доходите на работниците и служителите в реалния, както и в публичния сектор. Последното е от изключително значение, защото първото шестмесечие на 2007 г., ясно говореше за възникваща сериозна криза в индустриалните отношения в България, поради загубата на актуална стратегическа цел.

През годините от 1989 г. насам, освен задължителното опазване на социалния мир, социалният диалог първоначално имаше за цел възстановяването на трипартитното и бипартитното сътрудничество, а след това и подпомагането на приемането на България в Европейския съюз. (Редица от организациите на социалните партньори – КНСБ, КТ „Подкрепа”, Българската стопанска камара, Съюзът за стопанска инициатива, влязоха в Европа, по-точно в съответноте европейски синдикални и работодателски организации, преди официалното приемане на България в Европейския съюз). С настъпването на 01 януари 2007 г., социалният диалог у нас сякаш „увисна” във въздуха. Синдикатите и работодателите  „втвърдиха” позициите си, а диалогът се разпадна на отделни, гръмко произнасяни монолози. Двете доброволни споразумения, посветени на повишаването на доходите на работниците и служителите са много правилна и би могло да се каже – силна крачка в посока на вливане на нов смисъл в социалния диалог.

Дано изпълнителната и законодателната власт, оценят направеното от социалните партньори и се опитат да подпомогнат започнатото с адекватни мерки. В противен случай, те само ще могат да отбележат, че са пропуснали един рядък политически шанс.

 

* Авторът е доктор по социология и заместник председател на Съюза за стопанска инициатива.




Гласувай:
1



1. kuromur - Драги г-н Дечев, сериозно искам да ...
19.12.2007 19:22
Драги г-н Дечев,
сериозно искам да попитам как седят нещата с акциите на предприятието като форма на възнаграждение? Плаща ли се данък върху такъв вид възнаграждение и практикува ли се някъде по България?
цитирай
2. merita - Прочетох с интерес информацията. ...
10.01.2008 22:07
Прочетох с интерес информацията.Казаното относно споразумението и неговото евентуално приемане от страна на работодателите ме кара да си мисля , че именно препоръчителния характер няма да доведе до неговото бързо прилагане.Като се има предвид как приложението на един закон е трудно и винаги се намират начини да се намерят вратички за неговото заобикаляне.Да не говорим за това споразумение , чието прилагане трябва да предложи преди всичко мотив от страна на работодателя , за неговото прилагане.Тук нещата опират и до икономически интереси .
Моята практика с работодатели показва все още ниска степен на социална загриженост от страна на болшинството работодатели от сектора на малкия и среден бизнес .Фирмената политика по отношение на заплати води до резултата"той ме лъже че ми плаща -аз го лъжа че работя"
Поздрав
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807456
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов