Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2008 10:19 - Време е учените да се заемат с досиетата.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3949 Коментари: 3 Гласове:
1




ВРЕМЕ Е УЧЕНИТЕ ДА СЕ ЗАЕМАТ С „ДОСИЕТАТА”.

 

Теодор Дечев*

 

 

 

Реших да напиша тези няколко реда, защото съм един от хората, които най-малко са се изказвали по иначе безкрайно „обговорената” тема за „досиетата”, разузнавачите, агентите и доносниците.

Ще започна с това, че нямам намерение да разисквам моралните аспекти на въпроса. Дискусията по тях, винаги е представлявала механичен сбор от монолози, като всеки от участниците е абсолютно убеден в собствената си правота и в абсолютната несъстоятелност на мнението на неговите опоненти. Не изпитвам особено желание да се включа в подобен разговор.

Бих отбелязъл само, че картината винаги ще си остане непълна, поради изключването от представените списъци на хора по най-различни показатели, в това число – починали, все още действуващи сътрудници на тайните служби и пр. Ако за действуващите сътрудници, причината за изключването им от „помениците” е ясна и разбираема, то за вече покойните общестевни деятели, свързани със „службите” въпросът си остава повече от комплициран.

Разбира се – „за мъртвите или добро или нищо”, но тук не става дума за правене на оценки в личен план, а за отварянето на поредните „пробойни” и бели петна в историята. Значимостта на хората, които са преминали в по-добрия свят, за историята и за осмислянето на това, което ни се е случило през последните 45 + 18, с нищо не е по-малка от тази на тези, които са още на белия свят.

Въпросът за това „кой за кое главно управление е работил”, отдавна вълнува главно историците и политолозите. Избирателите наблюдават с нескрито отегчение, изсипващите се като от рога на изобилието имена, придружени със специфични термини, илюстриращи доказателствата за причастността им към съответните ведомства. И наистина – ако целокупната общественост продължаваше да се галванизира при споменаването на думата „досиета” и ако отношението към дадена личност, зависеше от това дали е докладвал някому за нещо през миналите времена, едва ли щеше да се стигне до днешната публичност по въпроса.

Именно историците, политолозите, а защо не и социолозите, философите и психолозите са най-сериозните потенциални читатели на разсекретените досиета. Точно в ръцете на заинтересувани и мотивирани учени е „смилането” на огромни информационни масиви. Отдавна въпросът не се свежда до това, донасял ли е за теб комшията. Големият въпрос е осмислянето на мястото и ролята на държателите на огромна по обем, систематично събирана и пазена в тайна информация през т. нар. „тоталитарен период”.

Защо архивите на ДС са важни като исторически източник ? Защо те трябва да бъдат обект преди всичко на внимателно, задълбочено и изчерпателно научно изследване ? Има поне три сериозни основания, архивите на „тайните служби” да бъдат третирани като научни съкровища.

Преди всичко, поради всеобхватността на наблюдението и следенето. В тоталитарната държава и следенето е тотално. Това прави събираната и анализирана от „службите” информация, безценен извор за историците и уникален източник на теренна информация (макар и в минало време) за социолозите. За просветената публика би било от изключителен интерес да получи достъп до обобщенията, които са били представяни от съответните аналитици към съответните управления. Анализите, предоставяни на крайно ограничен и подбран кръг „информирани властимащи”, са незаменими документи на епохата, казващи със сигурност много повече от всички обнародвани документи на управляващата партия, взети заедно.

Наблюдението е било тотално, както в „площен”, териториален план, така и в дълбочина. Единствено тайните служби, (в тоталитарните държави – със сигурност, за демократичните – не се наемам да правя оценка), са способни да си съберат толкова много „анкетьори” (умишлено използувам термин, свързан с количествените изследвания в социологията) на всички нива в социалната йерархия.

За изминалите години стана ясно, че между „службите” в тоталитарна България, дори е имало надпревара, кой да успее да вербува по-способните информатори. Един деец на стопанската милиция от ардинското корито, на времето се оплака, че е бил безкрайно затруднен да си върши работата при убийствената конкуренция на всевъзможните главни управления и на военното разузнаване и контраразузнаване.

Отделен въпрос е стигащото до абсурд престараване на пазителите на държавната сигурност. Както виждаме, в своя педантизъм, служителите от „стаята на тайните” са идентифицирали като подходящ обект за вербовка и счетоводител на селска потребителна кооперация, може би защото е ром с висше образование.

На второ, но не по важност място, архивите на Държавна сигурност са от важен научен интерес и поради засекретяването на събития от изключително значение за съвременната ни история, респективно – за политологическия й прочит. Например, няма от къде другаде да научим, имало ли е действително прокитайски заговори в Народна Република България или не е имало ?

За засилената активност на китайската дипломация, пропаганда и въобще „инструменти за влияние” на Балканите, в определени периоди, разполагаме и с явни източници – примерно, изключително обстоятелственият дневник на академик Николай Тодоров от времето, когато е бил посланник в Гърция. Но дали убийството на Горуня е резултат на разчистване на лични сметки между отделните партийни фамилии и „партизански кланове” в БКП или е брутално пресичане на прокитайски заговор, могат да кажат само архивите на ДС и на военното контраразузнаване.

Малко са хората в съвременна България, които се вълнуват силно от този въпрос. Още по-малко са МЛАДИТЕ хора, които се вълнуват от този въпрос. Но от гледна точка на историческата ни памет и на разбирането на логиката на събитията в най-новата ни история, подобни въпроси са от ключово значение.

В крайна сметка, анализът на философията на събирането и употребата на тази информация, може да обслужва и днешния ден. Учените от бившите тоталитарни държави могат да добавят много към написаното от Кастелс, Фуко и други автори от демократичния Запад за така нареченото „наблюдавано общество”. Тоталитарната емпирика е къде, къде по-ясна и по-контрастна от кълновете на „наблюдаваното общество” в старите, устойчиви демокрации.

Едновременно с това, стремежът към всепозволеност на новите защитници на държавната сигурност, както в България, така и навсякъде по света, поставя на постоянно изпитание спазването на демократичните станадарти за защита на личния живот. Опитите за трансформиране на информационното общество в „наблюдавано” не са теоретични конструкции на скучаещи философи и социолози.

Освен в личния живот, тоталното наблюдение се намесва най-безпардонно и в икономиката. То се превръща в предпоставка за тежки проблеми с корпоративната сигурност. По-компетентни от мен изследователи, отдавна са показали тежкият конфликт на интереси между „приватизацията на националната сигурност” и корпоративната сигурност. Събирането на търговска информация под прикритието на защита на националната сигурност и търгуването й на свободния пазар на промишления шпионаж, е една от най-лесно осъществимите и едновременно с това – най-опасни форми на „приватизация на националната сигурност” в ново време. Как стана „приватизацията на националната сигурност” през периода на „прехода”, всички вече си даваме сметка.

Изброих само три (достатъчни) причини, да третираме архивите на „тайните служби” като национален информационен капитал и дори като научно съкровище. Въпросът „кой кой е” е безспорно важен за всекиго по различен начин. Но актуалният въпрос на деня, вече не е толкова в „изваждането на кирливите ризи” на един или друг политик, колкото в опазването, съхраняването и превръщането на „досиетата” в достъпен научен изворов материал. Времето на политическите борби около „досиетата” е към своя край. Време е да се даде възможност на учените да си кажат думата по тях.

 

 

* Изразеното от автора мнение е лично. То по никакъв начин не ангажира Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател, нито Нов български университет (НБУ), където той преподава.




Гласувай:
1



1. анонимен - 1502
15.02.2008 22:05
уважаеми,подценявате учените или подценявате публиката?
Или да питам направо-какво (не персонално) подразбирате,като мислите и пишете за"учените".
Вълненията и моженето на учените,както твърдите тук,ги има.
Фактите също.
Публикации няма.
Според вас,причината е в някакво превръщане на фактите.
после идват учените.
цитирай
2. teodordetchev - до анонимен - 22:05
15.02.2008 22:53
Не разбрах, какво точно ме питате, но по един въпрос мога да отговоря съвсем категорино. Публикации има. Както и учени, работещи упорито при досегашното положение, въпреки огромните пречки, които им бяха създадени. Най-яркия пример е може би Цвета Трифонова от Института по български език при БАН, която написа забележителна книга за следенето, мачкането и тормозенето на българските писатели - изцяло въз основа на милиционерските им досиета. Както ми е известно, тя разполага и с огромен непубликуван материал, който не може да види бял свят поради финансови трудности. Тя е успяла да извърши огромен труд само с молив и карирани листа - по време на работата й в архива на МВР не е имала право да ползува друго. И въпреки това е успяла. Има и други автори, които са успели да обнародват не малко документи като изворов материал. Така че, непознаването на трудовете на хората не означава, че те не съществуват.
цитирай
3. teodordetchev - Уважаеми Фелдмаршал,
15.02.2008 23:08
Запознавайки се с публикациите в блога Ви, имам много сериозни съмнения във Вашата научна и публицистична обективност. Най-малко склонността Ви да приемата на доверие полуистини и четвърт-истини, не е достойна за адмирации.

Що се отнася до обхвата на отварянето на архивите на съответните служби - прочетете едно - друго и ще видите, че има огромна практика в останалите страни от бившия Варшавски договор - от Германия та до Румъния. Естествено, има и много остри дискусии по въпроса, категорично противопоставяне на гледища и законодателни залитания ту в една - ту в друга посока. последното се отнася най-вече до Румъния.

Патосът на моята публикация е в това, че т. нар. Закон за досиетата е вече факт, но очакваният през годините обществен катарзис изобщо не се състоя. Както споделих с едни други мои приятели, хората, които се вълнуват от въпроса извън професионалната общност на историците и политолозите, са едно ЗАБЕЛЕЖИМО МАЛЦИНСТВО. Това може да изкуши някого, в условията на много отслабнал обществен интерес, да се опита отново да "прочисти рафтовете" на архивите. Това вече ще е престъпление не в контекста на политическия ни живот, а ще бъде престъпление към историческата ни памет и към стремежа за осмисляне на българската история, в това число и за политологически и социологически прочит на историческите факти.

От архивите на ДС можем да научим страшно много за "помакедончването" през 1946 г. Можем да научим много за противопоставянето между "вътрешните" комунисти (с най-ярък представител - Трайчо Костов) и "външните" (кохортата - Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков). Твърденията, че Трайчо Костов е ликвидиран поради отказ да даде някаква търговска информация на съветската страна са наивни и буквално профантират прочита на историята. Има документи, показващи, че и след екзекуцията на Трайчо Костов, българските статистически органи са отказвали данни на съветското посолство, макар и поради неподходящия формат, в който са били искани. Това е документирано черно на бяло. Архивите на ДС могат да ни покажат точно механизма и мотивите на изтребването някои от лидерите на "вътрешните" комунисти, поради постоянното подозрение, че имат националистически уклони.

Писах вече за архивите на ДС и китайските амбиции на Балканите. Има още много въпроси, които са далече от битовите баналности, долагани от информаторите на властта. Затова пледирам, че най-важния въпрос е опазването на тези архиви и създаването на условия за професионалното им четене, анализиране и публикуване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810212
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов