Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2008 19:52 - УСЕЩАНЕТО ЗА „ПРОВАЛЕНА ДЪРЖАВА” И ЕМИГРАЦИОННИТЕ ФЕНОМЕНИ
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 7612 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 31.07.2008 19:57


Ето какво съм подготвил за списание "Човешки ресурси", което заедно със Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) организира неотдавана дискусия, посветена на проблемите на българската емиграция. Самата дискусия беше под доста нереалистичния надслов "Да върнем емигрантите в България", но изказванията на участниците бяха твърде професионални и още повече - здраво свързани с действителността. Дискусията ще бъде публикувана в новия брой на списание "Човешки ресурси", а тук давам в аванс моята скромна и относително кратка "интервенция".



УСЕЩАНЕТО ЗА „ПРОВАЛЕНА ДЪРЖАВА” И ЕМИГРАЦИОННИТЕ ФЕНОМЕНИ

 
 

Когато разискваме въпроса за емиграцията на българите от България към страните от ЕС, САЩ, Канада, Южна Африка или Австралия е крайно необходимо да „диверсифицираме” подхода си към различните категории емигранти. Не можем да мерим с един аршин хората, които отиват да работят ниско квалифицирана работа за малко повече пари и тези, които отиват да работят на престижни позиции в централите на транснационални компании.

За разлика от емиграцията на българите през 20-ти и 30-те години, особено на тази в Аржентина, която е доста добре изследвана и изучена, за разлика и от политическата ни емиграция след 09 септември 1944 г., за която също има доста публикации, съвременната ни емиграция е относително слабо изучена. Има голяма необходимост от изследване на мотивацията на заминаващите, от изследване на професионалната им кариера и начина им на живот в емиграция и др. Изследването на съвременната българска емиграция трябва да бъде интердисциплинарно – и при най-бегла, умозрителна оценка, то има социологически, психологически, демографски, икономически и политологически аспекти.

В много отношение представата ни за съвременната българска емиграция е умозрителна. Смята се, че в Испания преобладават хората, които се занимават с физически труд в строителството и в селското стопанство, докато в Лондон е съсредоточен елитът на успелите. Напоследък, написването на „миграционната стратегия”, спомогна за изнасянето на по-подробна и верифицирана от държавните институции информация, която помага да се ориентираме по-добре на картата на българската диаспора в Европа, Америка, Африка и Австралия.

Според данните, изнесени в Националната стратегия на Р. България по миграция и интеграция, мнозинството от българската емиграция, създадена през годините (вкл. през последните двадесет години) в държавите-членки на ЕС, е със запазен статут на българско гражданство. За географското им разпределение и за числедността им, констативната част към стратегията съобщава сладното:

„Данните за броя по държави не са устойчиви поради съответна мобилност, но към момента може условно да се даде следната информация: Германия – над 50 хил.; Австрия – към 25 хил.; Чехия – към 10 хил.; Италия – около 50 хил.; Словакия – около 3 хил.; Унгария – към 5 хил.; Белгия – около 4 хил.; Гърция – около  110 хил.; Великобритания – над 60 хил.; Швеция – около 2 хил.; Франция – над 15 хил.; Португалия – около 10 хил.; Испания – над 120 хил” [1].

Със запазен статут на български граждани са повечето българи в САЩ – около 200 хил.; Канада – около 45 хил.; ЮАР – 15-20 хил.; Австралия – 15-20 хил[2]. Според ст. н.с. д-р Росица Рангелова емиграцията в Европа се счита много повече за временна, отколкото тази в САЩ и Австралия.

Оценката, дадена в „миграционната стратегия” за българските общности в страните от ОНД е, че те „са “историческа емиграция”, формирала се главно в епохата на Възраждането, от лица – граждани на съответните страни с български етнически произход, една част от които вече имат придобито българско гражданство. В тези държави българите имат в значителна степен съхранено национално самосъзнание. Сред тях се развива стремеж – родов, духовен и икономически – за завръщане в прародината. След разпадането на Съветския съюз се оформят гражданските структури на сънародниците, които са признати за национално малцинство в Молдова и Украйна”[3].

Вижда се, че дори само географското разпределение на българската емиграция – историческа и съвременна икономическа, изисква изключително диференциран подход при изучаването на нейните измерения и особености. В още по-голяма степен, диференцираният подход е необходим при правенето на крайни заключения и оценки.

В момента има широки обществени настроения, които дават интегрална негативна оценка на емиграционния процес. Тази оценка е като цяло емоционална – „прогониха ни децата”, „внучетата ни ще се родат в чужбина” и т. н.  Едновременно с това, съвременната емиграция поражда икономически феномени, които имат пряко отношение към макроикономическата стабилност на страната и дори към националната сигурност.

Според ст. н.с. д-р Росица Рангелова, преведените пари от икономическата емиграция в България са в следните размери: 1998 г. – 170,2 милиона евро; 1999 г. – 233,3 млн. евро; 2000 г. – 305,9 млн. евро; 2001 г. – 472,5 млн. евро; 2002 г. – 531,7 млн. евро; 2003 г. – 613,0 млн. евро. Това в проценти от преките чуждестранни инвестиции е съответно: 1998 г. – 35,6 %; 1999 г. – 30,8 %; 2000 г. – 27,8 %; 2001 г. – 52,9 %; 2002 г. – 55,9 %; 2003 г. – 49,6 %. Съответно в проценти от брутния вътрешен продукт (БВП - GDP), това са: 1998 г. – 1,5 %; 1999 г. – 1,9 %; 2000 г. – 2,2 %; 2001 г. – 3, 1%; 2002 г. – 3,2 %; 2003 г. – 3,5 %[4].

Фактът, че години на ред, финансовите транзакции на българската икономическа емиграция са от порядъка на половината от преките чуждестранни инвестиции, сочи че нашите емигранти са оказали, както голяма помощ на собствените им семейства, към които са насочени тези средства, така и на страната като цяло - за запазването на стабилността на валутния борд и за добрите общи макроикономически показатели. За сега никой не си задава въпроса дали в някои региони, обемът на финансовите трансфери не е надхвърлил „границата на полезност” и дали там финансовите потоци от вън не действат демотивиращо на местните хора по отношение на тяхната трудова заетост, склонност към поемане на стопански риск и предприемачество и пр.

Като цяло обаче, ние само можем да свалим шапка на съвременната българска икономическа емиграция. Затова и поставянето на целия емиграционен процес под общ знаменател е порочно.

Важен въпрос, който изисква обоснован отговор е доколко икономическита ситуация е единственият мотив за напускането на страната. Безспорно, стремежът към по-високи доходи е силен мотив за емигриране от България, както и за включване в потоците на трудовота мобилност. Но тук веднага трябва да си спомним многократно повтаряната теза на г-н Дикран Тебеян[5], допълни, че не абсолютният обем на приходите, а съотношението между доходите и издръжката на живот е водещо, за да предпочетеш един трудов пазар пред друг. „Едва когато България постигне напредък в тази област, хората ще започнат да се връщат”, казва Тебеян и в твърдените му има резон. Нещо повече – той показва, че за определени групи български емигранти, работещи главно неквалифицирана работа в чужбина (примерно в Испания), дори би било икономически изгодно да се върнат в България.

Тук стигаме до същината на проблема. Икономическите съображения са важни, но те не са единствените, които водят хората, особено младите при взимането на решение за напускане на страната. Има един мощен фактор, който действа не само като катализатор, но и като първичен мотив за емигриране. Това е тягостната обстановка, породена от съвместното действие на лошо функциониращи правозащитни институции, изключително бавно и неадекватно функционираща съдебна система, некомпетентно и неадекватно функциониращи държавни институции – всичко това на фона на всеобхватна и всепроникваща корупция.

Хората всеки ден виждат примери на агенции, нарушаващи закона по политическа или корупционна поръчка - последните примери, които ССИ е съобщавал са за Държавната автомобилна инспекция. Всеки ден по един или друг начин публиката научава за държавни институции, отказващи да изпълнят задължителни решения на съда – последният случай от практиката на ССИ е Комисията за защита на конкуренцията, отказала да изпълни необжалваемо решение на Върховния административен съд, толерирайки компанията за автобусни превози на пернишки общински съветник. Ако не всеки ден, то твърде често, медиите информират за уличени във взимане на подкупи хора от полицията, съдии и дори прокурори. Публиката отлично знае, че по признания на самите журналисти, същите тези медии са наводнени от поръчкови и платени публикации и независимостта им е повече от съмнителна. Оценките на Европейската комисия за корупционния фон в страната са общоизвестни.

У хората започва да се създава усещането за това, което политолозите наричат „провалена държава”[6]. Това усещане трови обществената политическа активност в страната, създава впечатление за „фасадност” на законите и институциите. То пресича и предприемаческата активност в страната, пораждайки основателни съмнения у начинаещите бизнесмени и бизнесдами, че да работиш в България на свой страх и риск не е най-разумното решение. Ще цитирам свободно един автор, който беше казал, че „България е данъчен рай и правен ад”. Хората от малките и микро- предприятията по-слабо усещат, че живеят в данъчен рай и много повече им „пари катранът” от данъчния ад.

Още по-тежко въздейства усещането за „провалена държава” на младите хора, които най-малкото поради възрастовите си особености, изобщо не желаят да правят компромиси с корупционната среда, в която са потопени. Те просто взимат спонтанното решение да напуснат страната, поне за времето докато усетят някаква по-забележима положителна промяна.

България все още не е „провалена държава” по критериите на политолозите, въвели в обръщение това понятие. Но в страната се наблюдават симптомите, характерни за „провалените държави”. Хората изгубиха търпение. Те нямат време да чакат животът им да премине, докато институциите се очистят от некомпетентност, от шуробаджанащина (спомнете си Фонд „Пътища”) и от другите разнообразни форми на корупция. Те стягат куфарите си и заминават, защото са граждани на Европейския съюз. Те могат да се възползуват от правото си на свободно предвижване по територията на ЕС или поне в страните, които са отворили трудовия си пазар за нас, а те съвсем не са малко. Неоснователно е да смятаме, че единствено икономическата принуда „гони” хората от България. Точно интелигентните, образованите, уверените във възможностите си, квалифицираните, напускат България поради тягостната миризма на гнило, която ги съпътства навсякъде.

Истината е, че в България трябва да се вземе решение за кои групи от емигрантите трябва да се направи опит да бъдат мотивирани да се върнат в страната приоритетно, като трябва да се прави разлика между трайната емиграция и трудовата мобилност, която по принцип се насърчава в рамките на ЕС. И не на последно място – вниманието ни трябва да се съсредоточи върху създаването на стимули, поне определени категории българите да не напускат страната.

Изчистването на корупционната среда, укрепването на правовия ред, повишаването на т. нар. „административен капацитет” на институциите са сами по себе си превантивни мерки срещу засилването на емиграционния поток.

Ако се опитаме да очертаем профила на най-желаните „завръщащи се”, амбициите ни трябва да бъдат съсредоточени най-вече върху хората, които могат да бъдат тъкънта на „икономиката на знанието”. Погледът ни трябва да е обърнат към хората с много висока обпазователна подготолка и квалификация, които биха се върнали заради някакво научно или бизнес предизвикателство, заради участието в особено интересен и отговорен проект. Предпоставки за възникване на такива проекти, за поява на такива предизвикателства има. В тези случаи подходът може би ще бъде дори индивидуален. Но не бива да се създават илюзии, че с някакви мащабни мерки на държавата, може да се постигне „масово завръщане”. Това е илюзия. По-добре е да се фокусираме върху превенцията на изтичането на интелектуалния ни капитал и на квалифицираните ни човешси ресурси.



[1] Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008 - 2015), Министерски съвет на Р. България, С., 208 г., стр. 5. Интересно е да се отбележи, че българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави - Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Хърватия.

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Рангелова Р., Икономическите последици от емиграцията, Сп. Икономика, бр. 3, С., 2007 г.

[5] Г-н Дикран Тебеян е заместник-председател на Българската стопанска камара.

[6] За провалените държави – виж примерно във: Фукуяма, Ф., Строежът на държавата. Управление и световен ред през ХХІ век., Издателство „Обсидиан”, С., 2004 г.



Тагове:   държава,


Гласувай:
1



1. valsodar - Поздравления за анализа
31.07.2008 20:00
Статията наистина е много добра в безпристрастното си наблюдение на действителноста и изведените изводи.

Споменаваш един интересен феномен - може ли малко повече информация за него, ако разполагаш с такава ?
Става въпрос за следното от статията :
"За сега никой не си задава въпроса дали в някои региони, обемът на финансовите трансфери не е надхвърлил „границата на полезност” и дали там финансовите потоци от вън не действат демотивиращо на местните хора по отношение на тяхната трудова заетост, склонност към поемане на стопански риск и предприемачество и пр. "
цитирай
2. kleopatrasv - Актуална тема !
31.07.2008 20:09
И винаги на дневен ред за страни като БГ и останалите новопостъпирли членки на ЕС .Интересен и задълбочен анализ и правилна позиция ! Обосновани тези и аргументирани отговори !
Поздравления

PS. Искаше ми се да се задълбоча , но в момента не разполагам с време .Но ще се върна да обосновя гледната си точка. Приятна вечер .
цитирай
3. teodordetchev - Проблемът е прост като същност, но труден за ...
31.07.2008 20:20
... "квантификация", както казват учените хора :) Трудно е положителните и отрицателните аспекти на влиянието на тези парични потоци да бъде измерено в някакви единици и да бъде облечено в числа.

По принцип е установено емпирично, че над някакъв праг, който не може да бъде точно установен, поне според мен (най-малкото е различен за различни региони с различна менталност), финнасовите трансфери от диаспората започват да действат демотивиращо на определена част от получателите им. И тук всичко е относително, защото едни хора са по-предприемчиви от други. Има хора, които ще работят и ще правят нещо, колкото и пари да им се изпращат. Други хора и при малки суми, ще турят крак въз крак и ще жулят бира от сутрин до здрач ...

По принцип се смята, че в България парите от външните трансфери се използуват най-вече за издражка на семействата - получатели и за инвестиции в недвижими имоти - най-вече жилища. Значително по-малка част от средствата се използува за започване или за подкрепа на някакъв съществуващ бизнес. но пак казвам, че всичко е относително, а и не можем да искаме от един куп възрастни хора, позпомагани от децате и втуците им - емигранти, да се хвърлят веднага на "предприемаческия фронт" :)

В заключение - такива "региони - бенефициенти" е имало и в миналото (различни региони в Южна Италия, Сицилия и пр.) има и сега - примерно Косово. За България се твърди, че дупничани са сътворили цял квартал в Милано. Драгите ни съотечественици от Източните Родопи, живеещи в Турция, също изпращат "яки" трансфери на роднините си, та привържениците на принципа на "уседналост" при гласуването, трябва да се позамислят малко преди да започнат да скандират срещу тях, че "плащали данъците си в чужда държава". Те данъците си плащат в Турция, ама комай повече изпращат на роднините си в България. А пусто сме във валутен борс, нали така ... ?
цитирай
4. lion1234 - Поздравления...
01.08.2008 11:42
за трезвия, реалистичен поглед върху този изключително важен феномен - съвременната българска емиграция!
В качеството си на емигрант, напълно споделям тезата, че причините за емигриране са не само икономически, а далеч по-комплексни, включая и разочарованието от ,,провалената държава'', естествено.
Наистина, редом с позитивите в макроикономически аспект за страната като цяло, паричните потоци на емиграцията създават предпоставки за демотивация, ,,готованство'' в индивидуално-психологически аспект, по отношение на ,,реципиентите''/ близки, роднини/.Затова спокойно ,,жулят бира от сутрин до здрач'', без да си дават сметка, че това просто не може да продължава вечно и че настъпва момент на личната отговорност.
цитирай
5. анонимен - @ valsodar @ teodordetchev ...
02.08.2008 13:10
@ valsodar
@ teodordetchev

"За сега никой не си задава въпроса дали в някои региони, обемът на финансовите трансфери не е надхвърлил „границата на полезност” и дали там финансовите потоци от вън не действат де-мотивиращо на местните хора по отношение на тяхната трудова заетост, склонност към поемане на стопански риск и предприемачество и пр. "

Въпросът за "границата на полезност" и "полезност" въобще би трябвало да се разглежда и от малко по друг ъгъл.
Основният въпрос е кое е по "полезно" (производително) - трансфер на финансов капитал (от диаспорите) към региони, или създаването на икономически блага на място?

Ако трансферите са от емигранти с ниска квалификация (т.е. те са най-вече емигранти поради чисто икономически причини - по доброто заплащане е водещ фактор), сравнително спокойно може да се твърди че сме на страната на "полезност".
Докато, ако трансферите са от високо образовани емигранти (създаващи икон. блага с висока добавена стойност), в този случай нещата стоят доста по комплексно. Въпросът е кое е (би било) по полезното - създаването на "висока добавена стойност" на място, или финансови трансфери? (та дори те и да са относително по крупни)
- Спокойно може да се твърди че "на място" ще е по-полезното, а ако се отчита и мултипликационният ефект на високо ефективна работна сила (интелектуален капитал) - то нещата са повече от безспорни.



@ teodordetchev

Ако се опитаме да очертаем профила на най-желаните „завръщащи се”, амбициите ни трябва да бъдат съсредоточени най-вече върху хората, които могат да бъдат тъканта на „икономиката на знанието”.

Първо, ще се извиня ако на моменти изложеното по-долу изглежда арогантно.

Останал съм с впечатление (нека да го приемем за повърхностно) че има "жонглиране" с изрази като "иновации", "икономиката на знанието" и прочие, без да има из дълбочнина познаване на концепцията, както и детайлите. (имам в предвид за България като цяло - не става въпрос и за намек за персонализиране)

В скобки ще отбележа че "изворът" на съвременното разбиране са двама икономисти (Нелсон и Лундвал), които в краят на 1970те стигат до изводът че съвременната икон. теория (нео-класиката) погрешно интерпретира проблемите на развитието, а в началото на 1980те се появяват и първите системни трудове, в рамката на (относително) стройна икономическа теория - позната като Evolutionary или neo-Schumpeterian economics. Приема се че "пра-дядото" на това течение е Лист а "дядото" Шумпетер.
Именно това течение дефинира що е то "иновации" (различни форми и характеристики), "инвационн системи" (също богата тема), както и предлага, в систематична рамка, разбирането и опознаването на (проблеми, характеристики и специфики) "икономика на знанието".

Малкият "проблем" е че "икономиката на знанието" е концепция от вчерашният ден. През 2000те се използва концепцията за "икономика на научаването" (learning economy) - смятайки се че в рамките на тази концепция (1) по добре се виждат и идентифицират проблемите на развитието, както и (2) има доста по богато поле за създаване на "адекватни" икономически политики (policy making) - (нека да не се пропускат формите и характеристиките на "научаването" в икон.-социален контекст)

От тук нататък могат да следват множество въпроси:
- най-лесният е - ако няма детайлно познаване на "феноменът" (knowledge - learning economy), как ще се създава профил на "най-желаните „завръщащи се"?
- ако по-дълбоко се погледне на материята, става въпрос за система - knowledge - learning economy. В рамките на подобна система икон. ефект не е на базата на отделни личности, а на (характерът на) връзките/взаимоотношенията между индустрия-академия-институции (концепциата за triple helix, и характеристиките и), както и на социални фактори ("доверие" - социален капитал; inequality; ...). Въпросът е - ако нещата са тотално объркани на системно ниво - за какви "индивидуални" или "групови" стратегии може да става въпрос? Не е ли по продуктивно усилията да се насочат към "изчистване" недостатъците на системно ниво (повърхностното ми впечатление е че става въпрос за пълен "системен" провал) първо, а след това да има фокус към "детайлите".


Има наблюдаване на феномен "завръщане на (високообразовани) емигранти" (без значение дали става въпрос за Европа (Испания, Ирландия), Азия (Индия, Корея, Китай), Африка (Етиопия !)), единствено и само когато "на системно ниво" има "демонстрация" че текат стабилни процеси в насока "нормалност"

Cheers
marttin
цитирай
6. анонимен - Внимание цензура!
02.08.2008 21:22
Блокираха сайт разобличаващ управляващите. В продължение на един час беше блокиран достъпът до електронния сайт “Опасните новини”, който публикува разобличаващи материали, свързани с управляващите от БСП, ДПС и НДСВ. Това не е първият случай, когато българските власти цензурират електронни сайтове, но до този момент това винаги е било свързано с търговски спорове и разправии, в които бяха използвани органите на реда.
http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4474874
цитирай
7. lyudmilstefanov - Има ли проучвания за състава на емиграцията по пол?
06.08.2008 01:10
Имам интуитивното усещане, че по-мобилни се оказват мъжете и това създава един почти неотчитан демогравски проблем: няма мъже за жените!
цитирай
8. teodordetchev - За определени географски региони, ...
06.08.2008 09:40
... това усещане не е вярно. Така например, в състава на икономическата ни емиграция в Гърция, жените доминират убедително. Голям срам, но картинката е такава - жените работят в Гърция, блъскат като луди, а мъжете им си седят кротко в къщи и както стана дума по-горе, чакат финансовите трансфери. Дали жулят бира, зависи от вкусовите им предпочитания. Едни жулят бира, други водка, а трети са трезвеници и не употребяват алкохол ... :)

Истината е, че в Гърция има невероятна инверсия на някогашните ни представи за гурбета. Българките присъстват убедително на пазара на труда в южната ни съседка и са толкова много, че покрай женската ни емиграция е възникнал вторичен бизнес. Хората, които са изследвали феномена "българките в Гърция" са установили, че в свободния ден на домашните помощнички (където нашите са водеща "сила"), до различни градове в Гърция функционират микробусни линии, които се занимават с дотавка на багаж от България и изпращане на багаж в България.

Отзелен въпрос е, че гръцките фризьори и коафьори сигурно някой ден ще издигнат паметник на българката, защото в така наречения свободен ден, нашите сънароднички задължително преминават през съответните салони, за да се изрусят - това е задължително и направо част от длъжностната им характеристика. Щом си българка и работиш при гръцки работодател (поне що се отнася до работещите по къщите) - трябва да си руса и точка.

Както се вижда, емиграционните феномени имат най-неочаквани стопански последици ... :)
цитирай
9. merita - На мен същоо ми беше интересно да ...
10.08.2008 12:01
На мен същоо ми беше интересно да прочета анализа ти!Безпорно мотивите за емиграция са различни.Друг е въпроса , че винаги са оправдани от гледна точка на условията , или по скоро на липсата на такива , в нашата държава , които да дадат възможност на хората да живеят един смислен и нормален живот.
Що се отнасядо завръщането на емигрантите , за бих казала , че всеки завърнал се такъв има какво да сподели , отпребиваването си в чежбината.В болшинството този опит определено е от полза .Фонансовите ресурси също са от полза, така че като цяло , един гурбет в чужбина се оказва по- скоро полезен.Работата в големи компании допринася за приучаването към нова фирмена политика и възприемането на по добри стандарти .Връщайки се тук тези хора стават носители на това иновативното мислене.Поздрав!
цитирай
10. usandthem - много сте прав,
14.08.2008 19:39
като напомняте за онези,които заминават не само по икономически причини,но и заради убеденоста си ,че тази държава е безнадеждно съсипана и трудно ще бъде променена в обозримо бъдеще.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5806905
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов