КОЙ ЩЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ИНТЕРЕСИТЕ НА САЩ В БЪЛГАРИЯ ?

Н. Пр. Нанси Макилдауни - посланник на САЩ в Р. България - нещо като политически и професионален профил

 

 

На 22 февруари 2008 г. (петък), Българската телеграфна агенция и всички български интернет медии, „подхванаха” и разпространиха новината, съобщена предишния ден (четвъртък) в Интернет сайта на Белия дом - президентът на САЩ Джордж Буш предлага Нанси Макилдауни (Nancy McEldowney) от щата Флорида за посланик на Съединените американски щати в България.

Според посочената информация, Нанси Макилдауни е дипломат от кариерата, дългогодишен член на дипломатическата служба на САЩ. Дипломатическата й кариера започва през 1988 г. В момента е част от т. нар. „Старши дипломатически състав” - „Senior Foreign Service”. В момента на номинацията си за посланник в България, тя е заместник на посланика на САЩ в Турция. Преди това тя е замествала посланика на САЩ в посолството в Азербайджан. В малко по-далечното минало е била директор по европейските въпроси в Националния съвет за сигурност към президента на САЩ.

Нанси Макилдауни поема своите отговорности като заместник ръководител на дипломатическата мисия на САЩ в Баку през Август 2001 г. През юни 2005 г., става заместник ръководител на дипломатическата мисия в Анкара. Тя също така е работила в американските посолства в Бон (Германия) и в Кайро (Египет).

Била е в състава на Делегацията на САЩ по време на преговорите за ограничаване на сратегическите въоръжения (Strategic Arms Reductions Talks) със Съветския съюз, провеждани в Женева (Швейцария).

В Държавния департамент тя е работила с екипа на заместник държавните секретари, във „фронт офиса” на Европейското бюро, в офиса по въпросите на европейската сигурност, както и в офиса по съветските въпроси.

В Пентагона, Нанси Макилдауни работи в офиса по руските, евразийските и източно-европейските въпроси, в рамките на офиса на военния министър.

Макилдауни е получила бакалавърската си степен в Ню Колидж (New College) и има две магистърски степени - от Колумбийския университет (Columbia University) и от Националния университет за отбрана (National Defence University).

Нанси Макилдауни е награждавана с Висшата почетна награда на Държавния департамент (State Department’s Superior Honor Award) по четири повода. Тя също така е получила Синклеровата награда за лингвистика (State Department’s Superior Honor Award) и наградата за „изключително писане” на Националния колеж по военни въпроси (State Department’s Superior Honor Award).

Нанси Макилдауни (Nancy McEldowney) пристига на посещение в Международната организация за стратегически изследвания (International Strategic Research Organization, ISRO – USAK

Новата посланничка в София е родом от Флорида, омъжена е за Тим Хейс (Tim Hayes) – пенсиониран пилот от военновъздушните сили на САЩ и има две дъщери – Джесика (Jessica) и Алиса (Alyssa). Семейството им е резервирало домейн за сайт в Интернет, на който се очаква в скоро време да започнат да публикуват текстове, които отразяват събития и случки, които са важни за тях. Може би, това е първият „дипломатически семеен блог” в Интернет ![1]

 

Какво можем да кажем за очакваната нова посланничка на САЩ в София. Очевидно, във Вашингтон очакват определено динамизиране на българско-турските отношения и изпращат в София много подготвена специалистка по турско (тюркско) говорящите държави. Престоят на Нанси Макилдауни (Nancy McEldowney) в Баку и в Анкара не е бил никак лесен.

Може де се каже, че ни изпращат дама, която има опит в даването на отговори на трудни въпроси. Nancy McEldowney е имала „удоволствието” да обяснява на азербайджанската общественост, защо азери отиват да воюват в Ирак. Също така, тя е имала нелеката задача да защитава американската позиция пред турските власти и пред турската общественост във връзка с посрещането на Месут Барзани – кюрдският лидер от Северен Ирак в Белия дом от Президента Буш, както и по повод приемането от страна на Конгреса на САЩ на закона, признаващ геноцида над арменците през Първата световна война.

 

На 14 август 2003 г., посолството на САЩ в Азербайджан има повод за особена гордост – бившата съветска република е първата преобладаващо мюсюлманска държава, която решава да изпрати свой контингент в състава на стабилизационните сили под американско ръководство в Ирак. Сто и петдесет азербайджански войници си стягат багажа, за да отлетят за Ирак през Кувейт. Първоначалната уговорка е азерите да останат за шест месеца, заедно с войници от още над 20 националности.

До този момент, Азербайджан вече е участвал в мироопазващи мисии в Косово и в Афганистан. Но изпращането на азерите в Ирак е абсолютен прецедент сред мюсюлманските нации. Както южните съседи на Азербайджан – иранците, азерите са преимуществено мюсюлмани от шиитското течение в исляма.

До този момент всички преобладаващо мюсюлмански държави са се въздържали да изпращат войски в Ирак, изтъквайки като аргумент политическата и религиозната деликатност на случая. Някои мюсюлмански държави са заявили готовност да изпратят войски в Ирак в случай, че действат под флага на ООН.

Американското правителство отпуска един милион долара за закупуване на каски, палатки и друго оборудване за нуждите на азербайджанската военна мисия. Изявлението на американското посолство в Баку е направено от Нанси Макилдауни – „charge d"affairs” в дипломатическата мисия на САЩ. В него се казва, че „мсюлманската традиция и култура на азербайджанските бойци, ще им служи добре, тъй като те ще защитават свещенни места и важни културни центрове в Ирак и ще им помогне да донесат мир и стабилност в региона”. Към този момент, Азербайджан вече е бил подкрепил интервенцията в Ирак в рамките на т. нар. „коалиция на желаещите”, като е дал възможност на американските военно-въздушни сили да ползуват въздушното пространство на Азербайджан.

Френската информационна агенция (AFP) цитира говорителя на министъра на отбраната на Азербайджан, който е заявил, че „мисията на азерите в Ирак е много важна и показва, че Баку и Вашингтон действат в стратегическо партньорство, което отива оттатък сътрудничеството в добива на нефт и газ”.

 

В Азербайджан, Нанси Макилдауни следи от близо всички възможности за оказване на помощ на изграждането на гражданско общество и на свободни и демократични медии. Тя се включва в различни инициативи в тази насока.

Така например, между 01 октомври 2001 г. и 30 септември 2002 г., „Интернюз - Азербайджан” (Internews-Azerbaijan) осигурява на местните медийни организации значителна техническа и консултантска помощ. Тя включва:

- 11 обучителни курса, от които седем краткосрочни (по-къси от седмица) и четири продължителни (по-дълги от седмица);

- 7 мениджърски консултации „на място”;

- обслужени са 10 телевизионни компании и един пресцентър, като 202 души са обучавани на 22 работни места, оборудвани за целта;

- Само през 2002 г. са обучени представители на 9 телевизионни компании и на 4 теле-радио компании. Две компании са участвали в обучението дза първи път;

- От обучените журналисти и служители, 39 % са били жени, 30 % са били повторно обучавани за постигане на по-високо ниво на квалификация.

Нанси Макилдауни се включва лично в процеса на медийно обучение. Тя консултира пет дневен „уъркшоп” по проблемите на половете (Gender Issues). В екипа й са участвали още Рахман Бадалов (доктор по социология, специалист в сферата на проблемите на половете), Али Абасов (ръководител на департамента за изследване на половете в Академията на науките), Гюлнара Мамедова (OSI-AF, Gender Program Officer), Зейнал Мамедлъ (продуцент в Интернюз).

Курсът е посетен от 23 души (от тях 70 % - 16 жени). Съставът на обучаемите е бил от осем телевизионни компании в селските райони на Азербайджан, един прес център, като са се включили и хора на свободна практика от Баку.

Работата с медиите очевидно е била приоритет и е отнемала много време на заместник посланничката на САЩ в Азербайджан. По време на престоя си, тя е сезирана по най-различни въпроси, свързани с медийни проблеми. Макар и в Азербайджан, местните медии спонтанно й възлагат ролята на „арменския поп”,  или както е модерно да се казва – на своеобразен чуждестранен „омбудсман”, като й се оплакват от всякакви нарушения и натиск от страна на властите, както и при възникващи вътрешни конфликти в новинарската общност.

Така например, на 31 юли 2003 г., на Нанси Макилдауни й се налага да приеме група журналисти, сред които: Афлатун Амашев (председател на Прес-съвета), Гюндюз Тахирлъ (член на Прес-съвета) и Мехман Алиев (директор на TURAN news agency). В прессъобщението за срещата, лаконично се казва, че участниците в срещата са „обсъдили текущото напрежение в масмедиите”. Като жители на страна, преживяла своя преход, можем да си представим за какво напрежение и за какви проблеми става дума, когато топ-журналистите се отправят на поклонение в американското посолство ...

 

Нанси Макилдауни полага усилия и за осигуряването на доброволци от САЩ, които в рамките на Корпуса на мира да подпомогнат различни образователни дейности в Азербайджан.

На 04 октомври 2003 г., медиите съобщават, че тя, в качеството си на Charge d"Affair на американското посолство е оповестила, че първата група от доброволци от Американския Корпус на мира скоро ще пристигне в Азербайджан. Предвидено е първата група да се състои от 30 доброволци, които да преподават английски език в прогимназиите в различните региони на страната. Те също така се очаква да подпомагат повишаването на квалификацията на учителите и ще подготвят методики за преподаване в учебните центрове.

Според Стефан Зодров, директор по програмите и планирането, доброволците ще получават американски стипендии, които да покриват разходите им за настаняване и храна. Доброволците ще живеят вразличните региони на страната. В течение на 11 седмици те са щели да изучават азербайджански език и култура, след което са щели да работят в страната в течение на две години.

На същата дата, Макилдауни прави прогнозата, че до края на годината в Азербайджан ще работят над 100 доброволци от Корпуса на мира. По онова време, Корпусът на мира оперира в Армения, Грузия, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан, Тюркменистан, Молдова и Украина[2].

 

Целият престой на Нанси Макилдауни в Анкара преминава в полагане на непрекъснати усилия за пресичане на всякакви поводи за недоверие между турската страна и САЩ. Би могло да се каже, че тя участва в цяла сага от събития, насочени към възстановяването на позагубеното доверие между турската общественост (и в известна степен – турският политически елит) и американската страна. Задачата не е лесна, защото, както ще се види по-долу „чуваемостта” не е добра и посланията трябва да бъдат повтаряни по няколко пъти, за да бъдат чути и интерпретирани правилно от медиите, турските анализатори и обществеността като цяло.

В работата й, несъмнено й помага ораторското й майсторство, с което тя многократно успява да грабне вниманието и да спечели сърцата на турската аудитория.

Ето един пример от риториката на Нанси Макилдауни – нейна реч, произнесена при откриването на изложба, посветена на приятелството между Турция и Съединените американски щати на 04 май 2007 г.

            „Добро утро. Искам да започна, като кажа здравейте и добре дошли на всички. Много съм щастлива да бъда тук. Особено съм доволна и ми е оказана голяма чест да бъда днес заедно с кмета Gokcek, който е направил такива чудесни неща за град Анкара.

Ние сме тук тази сутрин за да открием фото – изложба, посветена на сто години приятелство между Съединените щати и Турция. Ние сме много благодарни на всички наши турски, които осигуриха тези фотографии. Ние сме особено благодарни на кметството, което направи тази изложба възможна, предлагайки ни това прекрасно пространство.

Целта на тази изложба е да помогне да съживим човешката съставка на връзката, съществувала толкова дълго между двете ни страни. Изложбата е оформена така, че да покаже реалните хора, като Вас и мен, акто и всички други, които са допринесли за това, което  е станало истинско историческо приятелство и партньорство.

Дотолкова, доколкото обектът на тази изложба е приятелството, искам да Ви каже нещо много на кратко за природата на това приятелство. Между нашите две страни съществуват и общи интереси и споделени ценности. Но в самия корен на нашето партньорство са взаимното уважение и доверие. Като представител на правителството на Съединените американски щати, за мен е голямо удоволствие да изразя огромното уважение на американското правителство към великата турска нация, към турския народ и към многото удивителни неща, които са били постигнати тук в Турция.

Ние сме били заедно и сме срещнали в лицето много трудни предизвикателства. Ние бяхме заедно със своите войници в Корейската война. Ние бяхме солидарни по време на Студената война. Ние имаме съвместни сили, разположени по света. Но също така, ние стоим заедно срещу още по-труден противник и това е тероризмът.

И тъй като ние заедно се сражаваме с тероризма, искам да заявя много ясно, че не може да има двойни стандарти и че не можем да правим разлика при усилията, които заедно полагаме в борбата с този общ враг. Турция протегна ръка за партньорство на САЩ след 11-ти септември и ние протягаме ръка за партньорство на Турция днес в борбата срещу терористичното насилие, което произтича – нека няма никакво двусмислие – от терористичната организация РКК.

Така че, независимо дали взривовете избухват в египетския курорт Шарм-ел-Шейх, в турския курорт Чешме или в столицата на Великобритания – Лондон, Турция и Съединените щати са обединени в солидарността си. Ние сме обединени от определеността на позициите си. Ние няма да допуснем приятелството ни да отслабни и няма да бъдем разделени, докато работим заедно, за слагане на край на насилието и тероризма и за защита на сигурността на своите народи.

Така че, доколкото сега ние стоим стоим едни до други, аз се надявам, че днешната изложба, която е пред Вас, която представя изминалите сто години приятелство, ще бъде разширена през следващите сто години. Приятелството ни ще укрепва и няма да има нищо, което да ни раздели и нищо, което да отслаби нашата солидарност. Сега за мен е голяма чест да отстъпя трибуната на един забележителен лидер и скъп приятел. Благодаря Ви много !”

 
 Нанси Макилзауни по време на откриване на изложба за Американско - турско приятелство.

На 09 август 2005 г., след телефонен разговор с министър председателя Ердоган, Нанси Макилдауни прави следния коментар за медиите, в който се заключава цялата й политическа философия:

„Първото и възможно най-важно нещо, което искам да подчертая е желанието на правителството на Съединените щати да задълбочи и да укрепи партньорството, което съществува между нашите две правителства – Турското и американското, както и да укрепим партньорството между американския и турския народ ... Турция и Америка си сътрудничат по целия свят в борбата с тероризма, където той се появи. Турските сили, току що окомплектоваха своя втори състав за операциите на ISAF в Афганистан, а също така са ангажирани на Балканите и на други места по света за да помагат да постигнем общите си цели”.

Следва продължение

 

---

[1] Поради изключителния мързел на българските медии и нежеланието им да вникнат в житието и битието на една от бъдещите ключови фигури в дипломатическия живот в София, се наложи сам да „сглобя” тази информация, ползувайки освен официалното съобщение на Белия дом, възпроизведено дословно от БТА и останалите интернет медии у нас, също така услугите на сайтовете на американските посолства в Анкара и в Баку, както и добрата помощ на Google.bg, чрез който стигнах до редица публикации за новата посланничка в София, направени през годините в турски и азербайджански медии.

[2] Корпусът на мира не е американска правителствена агенция и се състои от доброволци, които оказват помощ в социалната, икономическата и публичната сфера. Той е създаден през 1961 г. от Джон Кенеди и до момента над 160 000 американци са работили като доброволци в 77 страни по целия свят.

 

Благодаря за представянето на Н. Пр. Нанси Макилдауни - посланник на САЩ в Р. България. Умело изготвен политически и професионален профил. Дано идването и делата и да са и в интерес на България. Поздрави!

За мене беше удоволствие да прочета представянето до тук. Очаквам втората част.