Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2008 13:59 - Какво казахме на парламентаристите от ОДС на трети декември 2008 г.?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 3124 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2009 22:54



 

Какво казахме на парламентаристите от ОДС на трети декември 2008 г.?

 

На 3 декември 2008 г. се състоя среща между представители на парламентарната група на Обединените демократични сили (ОДС) и на Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

От страна на ПГ на СДС присъстваха: Йордан Бакалов - председател на ПГ на СДС, както и народните представители Мартин Димитров, Иван Колчаков, Ясен Попвасилев и Димитър Йорданов.

В състава на делегацията на ССИ участваха: Теодор Данаилов Дечев - зам.- председател на УС на ССИ, председател на Съвета на браншовите организации в ССИ; Христо Александров Гагов - председател на Общинския съюз на ССИ - Пловдив, зам.- председател на УС на ССИ; Емил Петров Рогов - главен директор на “Армейски холдинг” АД, координатор “Международни проекти” в ССИ; Магдалена Кирилова Милтенова - председател на секцията на Браншовия съюз за стопанска нициатива в Перник; Митко Митков Грозданов - председател на Общинския съюз на ССИ - Костенец; Михаил Рафаилов Баев - председател на Общинския съюз на ССИ - Бургас; Светозар Борисов Шуманов - председател на Общинския съюз на ССИ - Асеновград.

В състава на делегацията на ССИ бяха заявени и Юлиан Георгиев Гарелов, председател на Общинския съюз на ССИ - Русе, и Валентин Георгиев Стоянов от Велико Търново - член на УС на ССИ, но те не успяха да присъстват поради важни служебни ангажименти.

Може на някого да се стори парадоксално, но двете политически сили, които се държат адекватно по отношение на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), в качеството му на представител на работодателска организация и защитник на интересите на малките, средните и микропредприятията, са СДС и БСП.

В СДС има среди и народни представители, които ясно осъзнават ролята на малкия бизнес в националната икономика, преди всичко като доставчик на индивидуализирани изделия и услуги, както и като мощен генератор на работни места. В СДС си дават сметка, че в развитите икономики големите предприятия са основен създател на брутния вътрешен продукт, докато малките и средните предприятия са генератор на заетост.

В БСП близките отношения с работодателските организации са приети като задължителна линия на поведение. Всеки месец представителите на Висшия съвет на БСП се срещат поне веднъж с ръководствата на всички национално представителни работодателски организации и се консултират с тях по широка гама от въпроси.

Останалите политически сили в България са склонни да търсят работодателските организации и в частност ССИ, най-вече като част от “миманса” в някои техни PR- мероприятия. В това отношение през последните месеци се отличиха БНД и НДСВ.

От своя страна ССИ е организация, която по силата на своето положение, регулирано от предписанията на Кодекса на труда, би трябвало да поддържа връзки и да консултира всички политически сили, които имат отношение към проблемите на труда, бизнеса и индустриалните отношения в страната и в ЕС. ССИ има голям Управителен съвет, в който участват хора с различни политически предпочитания. На практика в УС няма членове и симпатизанти може би само на Движението за права и свободи (ДПС).

Срещата се състоя по инициатива на ПГ на ОДС, в частност на господата Йордан Бакалов и Мартин Димитров. За представителите на ССИ тя беше от съществено значение, дотолкова доколкото ПГ на ОДС беше единствената, която направи нещо в защита на прохождащия бизнес, на стартиращите предприемачи. Става дума за инициативите на народния представител Мартин Димитров, от които най-силен ефект имаше предложението за облекчаване на условията за регистриране на дружествата с ограничена отговорност въпреки изключително злостното противопоставяне от страна на народните представители Елеонора Николова (независима) и Огнян Герджиков (НДСВ).

Разговорът, разбира се, премина под знака на настъпилата световна финансова криза. Представителите на ССИ участваха в дискусията, без да си въобразяват, че на мига ще могат да дадат универсални рецепти за справяне с кризата. Подобно поведение е в стила на други работодателски организации. Ако хората можеха да дадат подобни рецепти, вероятно нямаше да има никаква криза, но не би...

По-долу ще бъдат проследени акцентите, които представителите на ССИ поставиха по време на срещата с ПГ на ОДС.

На първо място беше въпросът за съхраняването на валутния борд. През всичките изминали години валутният борд гарантираше стабилността на макроикономическите показатели в България и беше едно от нещата, за които страната ни беше хвалена и давана за пример. Хората отдавна свикнаха да ни потупват по рамото за “финансовата ни стабилност”. Никой вече не си спомня за времето, когато министрите от правителството на Иван Костов трябваше да спорят с Ан Макгърк за суми от порядъка на 80 милиона лева за скърпването на платежния ни баланс. Днес с лекота изразходваме стотици милиони от бюджетния “излишък” (според мен кавичките тук са задължителни...), за да финансираме проекти, на които е спряно европейското финансиране поради открити корупционни схеми и “липсата на административен капацитет”, т.е. поради некомпетентността в широки среди на държавната администрация.

Точно запазването на валутният борд е един от ключовите и съдбоносни моменти в условията на финансова криза. Кои фактори заплашват стабилността на валутния борд? Естествено, фактори, свързани с намаляването на притока на “твърда валута” в страната.

От една страна, има обективни условия за започване на процес на изтегляне и изнасяне на капитали от страната ни. От друга страна, резонно е да се очаква намаляване на преките чуждестранни инвестиции, както и на финансовите трансфери от страна на икономическата ни емиграция. Наблюдава се дори завръщане на някои от българите, работещи в чужбина.

От трета страна, има информация от твърде достоверни източници, че международни финансови спекуланти са готови с удоволствие да спечелят от обезценка на лева, предизвикана от евентуален срив на валутния борд. Последният фактор не е рожба да параноя и склонност към лековато приемане на конспиративни теории. Подобни спекулативни удари са добре познати от съвсем близката и по-далечна история. Някои от тях се изучават от бъдещите икономисти в университетите.

Въпросът дали мераците на спекулантите биха се сбъднали, зависи преди всичко от силата на българската икономика, в това число и от нейния експортен потенциал. Изцяло от компетентността на политиците обаче е спирането на всякакви дискусии за “вредността” на валутния борд и за необходимостта от неговата отмяна. Само до преди дни имаше икономисти, които открито говореха за необходимостта “да се разделим с борда, както се разделихме с Международния валутен фонд”. Подобни идеи се издигаха с половин уста и тук-там сред представителите на профсъюзите. Днес говорителите на тезата за отмяна на валутния борд са позамлъкнали, но само донякъде. Особено опасни са техните теории в навечерието на избори, когато при управляващите се явява естествена склонност да развържат кесията на държавата. Затова ролята на опозицията за париране на всякакви тежнения към опасни експерименти с валутния борд е ключова.

От темата за валутния борд и необходимостта от приток на “свежи” чуждестранни инвестиции темата естествено прелива към изпуснатите средства от европейските фондове. България е изключително богата държава, щом може да си позволи да загуби 200 милиона евро точно в навечерието на криза, която може да се окаже глобална рецесия. Призивът на вицепремиера Плугчиева към опозицията да се включи в контрола над разпореждането със средствата от европейските фондове би трябвало да бъде приет от представителите на ОДС, но при едно изключително важно условие - отговорните фактори в правителството да пресекат в корен антиевропейската риторика на управляващата коалиция.

Пресичането на антиевропейската риторика трябва да стане основна задача на министър-председателя и на вицепремиера, отговорен за разпореждането с европейските фондове. Някой би подхвърлил, че точно г-н Станишев и г-жа Плугчиева не бяха особено учтиви с Брюксел през последните дни. Това е така, но изразеното разочарование от наказателните мерки на Европейската комисия не е толкова страшно. Не е и толкова неочаквано, че двамата управници, натоварени с най-тежката отговорност по “усвояването” (тази дума от времето на късния социализъм винаги ме е шокирала...) на европейските фондове, са разочаровани, шокирани и недоволни.

Важното е да бъде спряно другото антиевропейско говорене - това на заплахите и на изнудването. Още в мига на съобщаването на наказателните мерки на Европейската комисия атомното лоби нададе радостен вой и яхна метлата на лъжепатриотичното лозунгаджийство. Така от устата на г-н Румен Овчаров научихме, че сега е моментът да си пуснем отново спрените реактори, в отговор на спирането на европейското финансиране. Никой не се интересува, че в контекста на вече абсолютно изтичащите срокове за експлоатация на въпросните реактори подобни призиви са само плашене на гаргите, обслужване на интересите на атомното лоби и рушене на авторитета на България в ЕС.

Министър-председателят г-н Станишев и вицепремиерът г-жа Плугчиева са хората, които независимо дали са разочаровани, или само ядосани от решението на Брюксел, трябва незабавно да порицаят и дори да заклеймят подобни изблици на остроумие. Те нямат право да стават говорители на комплексарската антиевропейска атака, подета от таблоидната преса и от безплатните вестници. В случай че се окажат на висотата да не се изкушат да яхнат вълната на подобна евтина и безкрайно вредна за европейското ни бъдеще кампания, те напълно биха заслужили подкрепата на опозицията в предприемането на нови, по-адекватни мерки за контрол върху харченето на европейските фондове.

Така че, националноотговорната формула е: противопоставяне на антиевропеизма от страна на ключовите фигури при управляващите срещу подкрепа от страна на опозицията за въвеждане на ефикасни механизми за контрол върху “европейското финансиране”. Това беше съветът на представителите на ССИ към представителите на ПГ на ОДС.

Имаше, разбира се, и други дискутирани теми, които не са по-малко интересни, но които тук само ще бъдат маркирани, за да не се разводняват най-важните послания на ССИ към народните представители от ОДС.

Ние изложихме позицията си и по продължаващия абсурд с размера на акцизите и продължаващите злоупотреби с формулата “увеличаваме акцизите, за да достигнат минималните нива в ЕС”. Точно при горивата, в частност при екологичните горива - при пропан-бутана, минималните европейски нива на акциза отдавна са надхвърлени в пъти. България е в челната тройка или четворка по размер на акциза на пропан-бутана, но от Министерството на финансите продължават да “доят” този бюджетен приход, “така както не се дои и чуждо добиче”...

Говорихме и за необходимостта още малко да се “понатисне” олигополът на мобилните оператори - цените на услугите по мобилните комуникации в България си остават високи.

Говорихме за огромните резерви в българската енергетика, които остават неизползвани поради хипнотичното влияние на атомното и на въглищарското лоби. Поне 300 мегавата (кажи-речи един малък козлодуйски реактор) стоят неизползвани поради изключително сръчното спиране на всякакви възможности за публично-частно партньорство и за изграждане на микро-ВЕЦ-ове в държавните водоснабдителни предприятия (у нас само 18 водоснабдителни дружества са с общинска собственост, всички останали са държавни). Тук са най-големите и най-достъпни резерви за така наречената децентрализация на българската икономика и за минимизиране на риска при срив на нейни основни мощности. Тук може да се включи и относително по-дребният но гъвкав и бързо адаптиращ се към конкретните условия бизнес. СДС спокойно би могло да прегърне подобна “зелена” кауза, която е напълно приемлива от гледна точка на устойчивото развитие на енергетиката ни.

Говорихме и за необходимостта от разширяване на франчайзинговите практики в България, като гаранция за оцеляването на по-голям брой стартиращи предприемачи и самонаети. Говорихме за обществени поръчки, за така наречените best value manuals, за програмите за работническа прехрана...

Не спестихме и огорчението си от подкрепата на СДС за деформирания Закон за Камарата на строителите (обн. ДВ. бр.108 от 29 декември 2006 г.) в парламентарната Комисия по регионално развитие и благоустройство. Напомнихме за пасивността на СДС в някои общински съвети, където избуяват корупционни практики, а представителите на ССИ са оставени “сами да се борят със стихията”...

Представителите на ПГ на ОДС демонстрираха разбиране, слушаха внимателно, реагираха адекватно. Йордан Бакалов, Мартин Димитров и Димитър Йорданов показаха готовност в максимална степен да използват консултациите със ССИ в интерес на дребния и на прохождащия бизнес.

Дано да имат тази възможност и в следващото Народно събрание. Дано не загубят и мотивация. От опит знаем, че защитата на интересите на малките, средните и микропредприятията е неблагодарна работа. От нея не могат да се извлекат материални облаги. Тя е кауза, която се подкрепя от хората, които я разбират. Много по-лесно се защитават интересите на бизнеса “въобще”. Това се удава в много по-голяма степен на българските политици - от крайните либертарианци, та до социалистите. Дано представителите на СДС се присъединят към не толкова голямото лоби на малките, средните и микропредприятия в българското Народно събрание.

 

Оригиналната публикация е във вестник „Про и Анти”:

 

http://www.pro-anti.net/actual/1706-06.html

 

 

Коментарът е поместен и в „НЮЗ.БГ”:

 

http://news.ibox.bg/comment/id_1344427184

 

 




Гласувай:
0



1. kalbotobg - ...
12.12.2008 16:49
Съгласен съм. И все пак икономиката ни от 10 ноември е била единствено инструмент за политически циркове. Политиците ни никога не са се притеснявали да злоупотребяват с икономиката ни и продължават. Цялата приватизация беше прокламирана като преминаване към капитализма а е била винаги организиран икономически погром. Промяната в финансовите курсове винаги е била използвана за печалба. Изкуственото сваляне на цените е признак за играч които иска да копува евтино.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810383
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52701
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов