КОЙ РАБОТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕТО НА БИЗНЕС СРЕДАТА ?

Завърши тринадесетият национален конкурс „Мистър / Мисис Икономика 2008”

Теодор Дечев*

Доктор по социология

Тринадесетият национален конкурс „Мистър / Мисис Икономика 2008” вече е история. Известни са победителите в отделните категории, които бяха определени за поредна година от създадено за целта постоянно експертно жури. То е формирано от над 200 изявени личности от областта на икономическата наука, бизнеса, финансите, политиката, медиите. (Любопитните да прочетат състава на журито, могат да намерят списъка на гласувалите тази година в списание „Икономика”, брой 4, година LXII, стр. 9).

Носители на наградата, връчвана от 1990 г., са били известни икономисти, мениджъри и политици, предизвикващи полярни реакции у широката публика, като  проф. Георги Петров, проф. Тодор  Вълчев, Иван Костов, Васил Кънев, Милен Велчев, Лидия Шулева, Валентин Златев, Божидар Данев, Румен Янчев, Бистра Илкова.



Статуетките "Рибарят и Златната рибка", дело на Ставри Калинов, които се връчват на победителите в конкурса.

В категорията "За цялостен принос в развитието на българската икономика”, победител е инж. Ваньо Алексиев – управител на дружествата „БИОМЕТ” ЕООД и „ГЛОБАЛ БИОМЕТ” ООД. Той победи в конкуренция с проф. д. ик. н. Гарабед Минасян и с инж. Иван Генов – изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.

В категорията "За принос в развитието на българската индустрия”, победи доц. д-р инж. Никола Добрев – председател на Надзорния съвет на „КЦМ 2000” АД – Пловдив. Той изпревари другите двама номинирани: Кьонг Бон Ку – председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Хюндай Хеви Индйъстрис Ко. България” АД и Михаил Тачев – председател на Националната асоциация на млекопроизводителите.

В категорията "За принос в развитието на небанковия финансов сектор”, победителят е стар носител на наградата - застрахователят Румен Янчев, който е председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад”. Негови подгласници са Милен Марков – главен изпълнителен директор на ПОК „Съгласие” и още един застраховател – Недялко Чандъров, който е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ЗАД „ДЗИ” и „ДЗИ – Общо застраховане” АД.

За втори път в историята на конкурса беше връчена и специалната награда „За развитие на бизнес средата". На миналогодишното издание на конкурса за нея бяха номинирани доц. Лалко Дулевски - председател на Икономическия и социален съвет, Петър Димитров - министър на икономиката и енергетиката, Петър Мутафчиев - министър на транспорта и Пламен Орешарски - министър на финансите. Тази година победителят е г-жа Миглена Тачева – министър на правосъдието на Р. България.

В първите три категории няма кой знае какво за коментиране. Огромното жури от над 200 души беше създадено на времето от организаторите на конкурса, за да не възникват съмнения за „подарени” награди с рекламна и PR цел. Няма как да бъдат подкупени или склонени „да направят приятелска услуга” повече от 200 души. Победителите са хора, достатъчно известни в деловите среди и ръководят добре познати български предприятия.

Несравнимо по-интересни са нещата в четвъртата категория - специалната награда „За развитие на бизнес средата". По отношение на номинациите съм крайно улеснен в коментара си от интелигентния анализ на Тодор Райков, (поместен във в. „Про и Анти”, брой 4 от 30 януари 2009 г., стр. 10 - http://www.pro-anti.net/actual/2105-05.html , виж също: http://raykov.blog.bg/viewpost.php?id=283550 ). Младият студент по политология съвсем основателно е разделил номинациите в тази категория на две групи – куртоазни и заслужени.

Към куртоазните са отнесени номинациите на Мария Мургина – изпълнителен директор на Националната агенция по приходите (НАП) и на Миглена Тачева – министър на правосъдието. Към номинациите по заслуги са отнесени тези на народните представители Мая Манолова (БСП) и Мартин Димитров (СДС). Не мога да не се присъединя изцяло към оценката на Тодор Райков – тя е и обективна и добре обоснована. Тук ще припомня само няколко реда от нея:

„Г-жа Мургина е била ръководител на проекта за изграждане на НАП в периода 2000-2004 г., а през 2005 г. е назначена от Министерски съвет за изпълнителен директор на агенцията. Като ръководител на орган, отговарящ за събирането и обслужването на републиканските данъци (данък върху доходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноски за пенсия, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.), тя едва ли е успяла да улесни бизнеса по някакъв начин, камо ли да „развие бизнес средата”. Същото може да се каже и за г-жа Тачева, посочена за министър на правосъдието през лятото на 2007 г. на мястото на подалия оставка Георги Петканов. Като резултат от дейността й можем да отнесем виещите се опашки от разгневени хора пред сградата на Агенцията по вписванията на бул. „Александър Стамболийски”. Правосъдният министър бе предупреден, че при предлагана средна работна заплата от около 500 лв. и изискване за 3 години юридически стаж за служителите, които трябва да извършват вписванията, трудно би се запълнил щатът на агенцията. Липсата на административен капацитет за обработка на документите за смяна на име, регистрация и пререгистрация на дружество, доведе до огромна загуба на време на българските предприемачи”.

Съвсем ясна и справедлива оценка. За разлика от г-жа Мургина и от г-жа Тачева, г-жа Мая Манолова и г-н Мартин Димитров имаха реален принос към подобряването на бизнес средата. Г-жа Манолова е известна като постоянен медиатор между работодателите и Висшия съвет на БСП, а приносът на г-н Мартин Димитров за законодателно улесняване на стартиращия бизнес е високо оценен от всеки, който има и най-бегла представа от дебатите в Народното събрание.

Очакванията на по-ангажираните с проблемите на икономиката и политиката (да не говорим за блогърите и за представителите на „интернет поколението”) бяха, че наградата ще бъде спечелена или от Мартин Димитров или от Мая Манолова. Изборът на г-жа Тачева беше доста изненадващ за заинтересуваната общественост и най-вече за он-лайн публиката.

Този избор обаче има своето логично обяснение. Това е глас даден за самия акт на създаването на Агенцията по вписванията, а не толкова за приноса на г-жа Тачева и на подчинената й администрация. Представителите на бизнеса, отдаваха голямо значение на създаването на Агенцията по вписванията и на изваждането на регистрацията на икономическите субекти от търбуха на Левиатана, наречен „съдебна система”. В този смисъл, изборът на 205 членното (по последни данни) жури, отразява позитивното отношение към започналата промяна, колкото и дефектна да беше тя.

Най-интересното е че, награждаването на създаването на Агенцията по вписванията, представлява признание и за усилията на Мартин Димитров при институционализирането й. Някои си спомнят за крайно разумните предложения на днешния лидер на СДС за насърчаване на подаването на документи по Интернет, чрез намаляване на събираната такса за подаването им.

По-запознатите си спомнят и за ролята на Мартин Димитров при изчистването на редица противоречия между Търговския закон и Закона за търговския регистър, както и за постоянното му ангажиране с проблема и отправените от него въпроси в рамките на парламентарния контрол (Виж примерно тук - http://www.martindimitrov.com/?p=350 както и тук - http://www.martindimitrov.com/?p=326  , тук http://www.martindimitrov.com/?p=314 , тук http://www.martindimitrov.com/?p=305 , тук http://www.martindimitrov.com/?p=280 и тук http://www.martindimitrov.com/?p=275 ). Още през първите дни на месец януари 2008 г., Мартин Димитров поиска в питане точно до министър Тачева, да се организира информационна кампания за новата търговска регистрация (http://www.martindimitrov.com/?p=238 ).

Както се вижда, направените положителни стъпки за подобряване на бизнес средата, намират признание сред непредубедената публика. Не всякога обаче, добрите дела се асоциират с имената на най-ревностно работилите за осъществяването им. Това обаче е проблем не само на наблюдателността на гражданите, но и на стратегиите за връзки с обществеността на политическите партии и техните лидери.

*Изразените в текста мнения и позиции са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ) на който авторът е заместник председател, нито УНСС или Нов български университет, където преподава.