Неведоми са пътищата Божии и гневът хорски ... Вчера дадох едно напълно невинно интервю за МЕДИАПУЛ.БГ, в което разказах за начина по който започна да се структурира новият полицейски синдикат:

 

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148966&srcpos=5

 

За мен, като малко нещо социолог и малко нещо политолог е изключително интересно как протича създаването на първия в България он-лайн, мрежов синдикат. Дотолкова, доколкото не съм служител на МВР, не бих могъл да бъда член на тази напредничава организация. Последното се забранява от Закона за МВР. Освен това, съм заместник председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) – представителна работодателска организация и едва ли профсъюзното строителство е основен приоритет в заниманията ми.

 

Но не може да се отрече, че симпатизирам много на “форумните полицаи”, които наистина са на път да постигнат пробив и да създадат нов полицейски синдикат с преобладаващо мрежова, хоризонтална структура, противоположна на преобладаващите до сега масови организации със строго вертикална йерархия и вътрешна комуникация.

 

Тук се намеси и слепият случай, защото когато някой не до там съобразителен администратор затвори вътрешният форум на МВР, „форумните полицаи” мигрираха в най-различни посоки из Нета и част от тях отседнаха във форума „Де зората”, където пиша и аз. Първо им оказахме гостоприемство, после си станахме симпатични. Така в известен смисъл „форумните полицаи” сами ме намериха ... Ето къде – където се сглоби виртуалният синдикат в “Де зората” :

 

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,830.0.html

 

В крайна сметка, всеки нормален човек, особено пък представител на работодателска организация, иска в МВР да настъпят положителни промени. Всеки иска корупцията, непрофесионализмът и демотивацията да се срещат, колкото се може по-рядко в МВР. Таково е желанието на всеки гражданин с нормално мислене. Против това могат да бъдат само неформалните сдружения на джебчиите, квартирните крадци и пладнешките обилници.

 

Бидейки все пак “блогър от кариерата”, за мен не представлява проблем да общувам постоянно с хора, на които все още не съм виждал очите – моите приятели от Мрежата – Лорда, Осата и Капандурата, както и с Иван Павлов – една от основните фигури в Контактната група, която преговаря от името на полицаите с ръководството на МВР по натрупалите се огромни вътрешни проблеми в “Системата”.

 

Както всеки се досеща, моите съвети са най-вече в посока на начина на организация на бъдещия синдикат и по модела му на поведение, а не по отношение на “кухненските въпроси” в МВР, от които не разбирам кой знае колко много.

 

Съветите си давам он-лайн и са съвършенно публични. Публикуват се в няколко от основните полицейски форуми:

 

Теодор Дечев – въпроси и отговори във форума PoliceBG:

 

http://policebg.free.bg/cgi-php/phpbb2/viewtopic.php?t=753

 

Дискусията “Какво следва след първоначалния ентусиазъм” в бачка.ком :

 

http://www.police.ba4ka.com/viewtopic.php?f=2&t=388&sid=099721e12739e1f0561b89f57541e48e

 

За МВР терзанията и дискусията по въпроса в бачка.ком :

 

http://www.police.ba4ka.com/viewtopic.php?f=2&t=121&p=3457&sid=eb8aa2923347f4f2eba22e204592653b#p3457

 

Виртуалният синдикат в “Де зората” :

 

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,830.0.html

 

Публикуването на цитираното по-горе интервю в МЕДИАПУЛ.БГ беше по желание на редакцията на уважавания интернет сайт и предполагам, че беше реакция на изявленията на г-н Клаус Янсен (водеща фигура в Профсъюза на криминалистите в Германия) в подкрепа на новоизграждащия се полицейски синдикат в България. Бях доста изненадан, когато за минути след публикуването на интервюто във форума се изсипа потоп от псувателни коментари, както по мой адрес така и кой знае защо в посока на “форумните полицаи”. Това, че има достатъчно хора, които не могат да ме понасят знам добре. Защо обаче трябваше да се нападат точно полицаите, които искат промяна в МВР – не разбрах. Пиша, че не съм разбрал, защото не вярвам много – много в конспиративни теории. Виж полицаите вярват доста повече ...

 

Още по-голяма беше изненадата ми, когато на следващия ден, в “КАПИТАЛ.БГ/блог” беше поместен “ласкателен” постинг със съдържание, което бих могъл да оценя като откровено враждебно. Отдавна не съм бил обект на такова просветено внимание и не мога да не приведа незабавно линк към въпросната публикация:

 

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=674259

Нямам никакво право да се сърдя на чужди оценки за нищожната ми личност. Всеки има право на мнение, още повече че постингът е подписан с истинските имена на двама щатни журналисти от редакцията на седмичника “Капитал”.

Проблемът обаче е там, че материалът гъмжи от фактологически неточности и грешки. Без да се чувствам засегнат и без да съм “тънко обидчив”, все пак ще си позволя да отбележа някои особено фрапиращи грешки в написаното от Елена Старидолска и Момчил Милев. И така, ето „ласкателният постинг” и коментарът ми – абзац по абзац:

 

АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ ВЛИЗА В НОВИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ ПРЕЗ ЗАДНИЯ ВХОД

Теодор Дечев, който е бивши заместник на небезизвестния Алексей Петров в Съюза за стопанска инициатива (ССИ), е един от хората, които консултират създаването на новия полицейски синдикат.

Не съм “бивш заместник” на Алексей Петров, защото той никога не е бил Председател на Управителния съвет на ССИ. От незапомнено колко дълго време, Председател на УС на ССИ е проф. д-р Борислав Борисов – ректор на УНСС. Имам даже основателно подозрение, че проф. Борисов е станал председател на УНСС преди Алексей Петров да стане изпълнителен директор на същата организация.

Само че, изпълнителният директор на ССИ не е член на Управителния съвет – съгласно Устава на Съюза, той се НАЗНАЧАВА от Председателя на УС – в нашия случай от проф. д-р Борислав Борисов. Когато през 2003 г., бях поканен да работя за ССИ и малко по-късно бях избран за заместник – председател на Управителния съвет, Алексей Петров си беше изпълнителен директор и представител на ССИ в Надзорния съвет на НОИ.

Разбира се, никой не твърди, че Алексей Петров е бил безгласна буква в ССИ или че съм се изживявал, като негов началник, но нито формално, нито номинално той е „командувал” Съюза, нито пък е имал подобни претенции. ССИ е силно децентрализирана организация, в която членуват 104 общински структури и 25 браншови организации. Трудно се ръководят еднолично, повярвайте ми ...

Бившата барета Алексей Петров, който понастоящем е съветник в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), дълги години беше изпълнителен директор на въпросната работодателска организация и дори като неин представител участваше в надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ).

Точно така – Изпълнителен директор, а не Председател на Управителния съвет. Между другото, преди няколко години Алексей Петров и Иво Прокопиев се състезаваха за поста – Председател на Надзорния съвет на НОИ. Тогава пред всички ръководители на работодателски организации, Алексей Петров представи писмени документи от „съответните ведомства”, че никога не е бил разследван по каквито и да са съмнения в нарушение на закона. Всъщност, дори и в България, човек с проблеми в досието не може да претендира да се окаже в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Вестник „Капитал” отдели доста от безпристрастното си внимание на това състезание.

В ролята си на "доктор по социология" Теодор Дечев разказа пред агенция „Медиапул”, какви трябва да са целите и тактиката на бъдещето сдружение на полицейските служители. Според него блюстителите на реда трябва да започнат борба отвътре с бездушието, корупцията и некомпетентността в системата. Дечев съветва, че основното оръжие на синдикализираните полицаи трябва да бъде настойчивостта. "Настойчивост във всичко, съчетана с фантазия и изобретателност".

Съвършено вярно е предадено това, което съм казал в частта за модела на поведение на бъдещия синдикат. Не мога да имам претенции към преразказа на журналистите от „Капитал”. Е, фразата „В ролята си на "доктор по социология" Теодор Дечев разказа ...” не издава особена доброжелателност, но никой не е казал, че журналистите трябва да са доброжелателни към мен. Всъщност, един от най-щастливите дни в живота ми е този, когато окончателно осъзнах, че не може всички да ме харесват ...

Единствено не е ясно защо научно – образователната степен, която съм получил след надлежно защитен дисертационен труд пред Специализирания научен съвет по социология, антропология и науки за културата е поставена в кавички ?! Може би научният съвет на вестник „Капитал” не я признава. Тяхно право разбира се, но не смятам да защитавам дисертацията си повторно, пък макар и пред най-дебелия вестник в България.

Той даже намеква, че може да помоли омбудсмана Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд, за да може от Закона за МВР да отпадне забраната служителите да членуват в международни синдикати.

Изобщо не съм намеквал. Съвсем в прав текст съм заявил, че мисля над целесъобразността да се изложи подобен въпрос пред Националния Омбудсман. Безспорно, самите полицаи – „форумни”, „блогови” или просто редови служители в МВР, едва ли биха поели риска да поискат от Омбудсмана обявяването на текстове от Закона, който урежда всичко свързано с работата им, правоотношенията им с институцията, в крайна сметка и някои особености на синдикалните им права. Не би било политично и дипломатично от тяхна страна. Но хора, които симпатизират на каузата им биха могли да интервенират пред г-н Гиньо Ганев.

Също така, трябва да се отбележи, че въпросният злополучен текст в Закона за МВР пречи на членуването на полицейските синдикати и в националните представителни синдикални конфедерации.

Интересно е също така, че инициаторите на новото сдружение вече са влезли във връзка с председателя на Съюза на криминалистите в Германия Клаус Янсен, който преди време бе атакуван от бившия вътрешен министър Румен Петков заради свой анализ за състоянието на българските правоохранителни органи. (Тук авторите на постинга цитират публикацията http://www.capital.bg/show.php?storyid=480971 ).

Посоченият факт е съвършенно верен, по въпроса има отлична публикация на Милен Радев - http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=830.msg21105#msg21105 от която могат да се научат значителни и достоверни подробности за пресконференцията, на която г-н Янсен е направил някои суперлативни оценки за нашите „форумни полицаи”. Лично мен тези оценки само ме радват. Не разбирам, какво точно искат да кажат авторите на постинга с пояснението за Клаус Янсен, който видите ли, преди време бил атакуван от бившия вътрешен министър Румен Петков, заради негов анализ за състоянието на българските правоохранителни органи. Да не би случайно критиката на г-н Румен Петков да е злепоставила германския криминалист в очите на авторите на постинга ? Лично в моите очи не е успяла.

Представители на зараждащия се в момента нов полицейски профсъюз са част от контактната група за разговори с ръководството на МВР.

Повече от странно твърдение – хората, които подготвят създаването на нов полицейски синдикат са много повече от членовете на Контактната група, броят на които е едноцифрено число. Иска ми се да смятам това изречение за неволна неточност. Ако пък някой се опитва да внуши, че не всички членове на Контактната група са за създаване на нов синдикат, мисля че последният е в огромна грешка.

Целта им е да елиминират от преговорите действащия полицейски синдикат, начело с Емил Рашев.

И това твърдение не блести нито с точност, нито с вярност. Всъщност то е невярно в корена си. Създаването на новия синдикат е резултат на  САМОелиминирането на Националния полицейски синдикат с председател г-н Емил Рашев от социалния диалог в МВР и неспособността му да постави по сериозен начин проблемите там, които както виждаме изобщо не са само битови. За това свидетелства простият факт, че при съществуващ синдикат (както и на още няколко синдиката по ведомства – пожарникари, Гранична полиция и пр.), ръководството на министерството САМО предложи форсмажорното решение да преговаря с Контактна група, излъчена от полицаите.

Разбира се, няма никаква гаранция, че новият синдикат ще се справи по някакъв блестящ начин, но със сигурност си струва да се опита. Що се отнася до отношението на радетелите на новия синдикат към НПС, то не е враждебно, а по скоро индиферентно.

Амбицията на новата организация е да обхване около 20 на сто от служителите в МВР или близо 10 000 души.

И това твърдение не е вярно. Никъде инициаторите на новия синдикат не са заявявали, че това е тяхната амбиция. Искрено се надявам амбициите им да са по-високи. Цитираните числа са от даденото от мен интервю, където изказвам мнението, че новият синдикат трябва да покрие ПОНЕ 10 000 души. Ето и точният цитат от интервюто:

„Кампанията по набиране на членове трябва да съвпадне с тази по разясняване на исканията на полицаите и преследваните с това цели. По най-прости изчисления на т. нар. "синдикална плътност" или синдикално покритие – процентът на синдикализираните работници и служители в България е между 13 и 18 на сто. Като се има пред вид, че служителите в МВР са организирани и дисциплинирани хора, нормално е да се постави като количествена цел в  новия синдикат да влязат поне  20 % от служителите в МВР. Това означава не по-малко от 10 000 действуващи синдикални членове. Тези хора трябва да бъдат постоянно информирани какво става, както и да осигуряват така наречената „обратна връзка” ”.

Видимо, прецизността не е била на почит при писането на текста на Елена Старидолска и Момчил Милев.

 

Теодор Дечев от своя страна е доста спорна фигура, изплувала в мътните времена на прехода. Той е бивш член на Българската социалдемократическа партия на Йордан Нихризов. През периода на управление на ОДС тя беше в коалиция със СДС. По това време Дечев беше зам.-министър на социалната политика и един от приближените на бившия син вицепремиер Евгени Бакърджиев.

 

Всеки има право да прави персонални оценки, така че не мога да се сърдя на написаното, че съм изплувал в „мътните времена на прехода”. Вярно е, че съм бил член на БСДП, но още по времето, когато тя беше партията на д-р Атанас Москов, на д-р Петър Дертлиев, на инж. Груди Панчев, на тогавашния доайен на парламентарните журналисти – Руен Крумов, на инж. Александър Константинов, на Михаил Петков и на още много други забележителни хора. Няколко години бях заместник председател на БСДП. Впрочем, няколко години бях и главен редактор на изданието на БСДП - вестник „Свободен народ”.

 

Вярно е, че съм работил доста с Евгени Бакърджиев и преди ОДС да дойде на власт и след това. Бях член и на предизборния щаб на ОДС през 1997 г., председател на който беше Евгени Бакърджиев. Не виждам в това нищо крамолно.

 

Със същия успех би могло да се напише, че съм бил в тесни връзки с Петър Стоянов или с Иван Костов. Бях член на медийния съвет при предизборния щаб на Петър Стоянов през 1996 г., която беше избран за президент. Пак аз бях човекът, който донесе през месец юли 1996 г. от Братислава резолюцията относно подкрепата на Социалистическия интернационал за кандидатурата на Петър Стоянов. Днес тези подробности не се помнят, но тогава водехме яростни медийни битки с г-жа Елена Поптодорова, която се опитваше да докаже, че подобна резолюция няма.

 

Справедливостта изисква да се признае, че назначаването ми за заместник министър на труда беше личен избор на г-н Иван Костов и никакви коалиционни пазарлъци нямат отношение към това решение, въпреки че общото впечатление беше точно такова. Всъщност, точно по това време д-р Петър Дертлиев беше влязъл вече в конфликт с Иван Костов и нямаше особен интерес към разширяване на участието на БСДП във властта.

 

ОДС дойде на власт след изборите през април 1997 г., а аз бях назначен за заместник министър на 08 юни 1998 г., тоест цяла година по-късно. Това стана след като заместник министърът на БСДП в Министерството на околната среда – Кирил Човиков беше съкратен. (По времето на Иван Костов се случваха дори съкращения на заместник министърски места). Тогава ми беше направено предложението да поема поста заместник министър в МТСП, където министър беше Иван Нейков. Така че, може да се смята, че съм „бил човек” и на Иван Костов. Впрочем и до сега го смятам за блестящ министър председател.

 

Между другото, благодарен съм на стопаните на сайта www.omda.bg които изличиха от поместената в него моя биографична справка (http://www.omda.bg/BULG/news/personal/Dechev.htm ), невярното твърдение, че от 1997 до 1998 година съм бил народен представител. Не съм бил. Сега остава да попрлавят и невярното твърдение, че през 1997 г. съм напуснал БСДП. И то не е вярно.

 

Той беше и една от ключовите фигури по време на операцията по събарянето на мавзолея на Георги Димитров в столицата.

 

Така е. Варно е. Не изпитвам никакви угризения за участието си в тази „операция”. Написал съм достатъчно по въпроса за личната ми оценка на събитията около събарянето на мавзолея. То е достъпно в блога ми - http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=56494

Просто нямам какво да добавя. Така и никой не предложи нищо разумно за използуването на вече опразнената гробница. Според мен, начинът по който мавзолеят стърчеше насред София - целият изрисуван в графити и омазан от сценографските решения на най-различни постановки на открито, беше гавра и с политическите противници и с обожателите на Георги Димитров.

 

Името на Дечев изплува и покрай офшорната фирма "Амотера Лимитид", за която се твърди, че за първи път е получила правото легално да разпространява филми в българския интернет.

 

 

Отговор на спекулациите по въпроса за „собствеността” ми върху офшорката „Амотера” съм публикувал още преди две години в блога на Хобита – Радан Кънев. 

 

http://thehobbit.blog.bg/viewpost.php?id=53278

 

8. teodordetchev - Изглежда е време да се обадя и да кажа, че не съм камила.
20.03.2007 23:14

 

С "Амотера" е свързано едно лице, с което до не чак толкова отдавана съм имал някакви бизнес отношения. Напоследък те се минимизираха в максимална степен. Не че бих имал нещо против да държа правата на "Мечо Пух" и на "Малката русалка", както и на всичко на "Дисни" за България, но за съжаление не ги притежавам. Твърди се, че "Амотера" ги притежава, но по въпроса знам толкова, колкото и Вие. Съответните фактори от тази фирма изобщо не са си споделяли с мен подобни факти, нито пък сега имат каквото и да е желание да ме осветляват по въпроса. А не са и длъжни.

Цялата история тръгна от една публикация във вестник "Банкер", в която доста тенденциозно се спекулираше, че "зад "Амотера" стоят интересите на бившия заместник министър на труда Теодор Дечев". По-далечната мишена беше много уважаваният от мен Явор Джиджев от "ЕСТ" АД, когото по някаква причина искаха да изкарат двугърба камила (мен - само едногърба). Няма нищо страшно в това да имаш офшорна фирма, още по-малко да държиш някакви авторски права (най-много бих искал да имам тези на "101 далматинци" :-))) ), но предположенията и за мен и за Джиджев бяха спекулации. Статията от "Банкер" беше своевременно качена в сайта Портал.бг и от там стана достояние на цяла България, на Влашко и на Богданско, както би казал Захари Стоянов. Така попадна и в блога на Вени Г., една мила кака, бивш сътрудник на Жан Виденов, която ми пише психопортрети още от времето, когато трябваше да се занимавам с бозата около събарянето на мавзолея. Наскоро вестник "Капитал" все пак сякаш стигна до извода, че не притежавам "Амотера".

В заключение - нямам си такава хубава офшорка, нито правата на "Дисни" и не командвам НСБОП, ГДБОП и каквото там още дал Господ служби. Не би било лошо да е така, но не е :-))) Доста отдавана мислех да коментирам този въпрос (още откакто Невена Гюрова - Вени Г. качи в блога си писанията на "банкерите"), но умните хора все ми викаха - недей опровергава, това е много хубав слух за теб. Че е хубав - хубав е. Но рано или късно всички хубави неща свършват, в това число и хубавите слухове.

Между другото, в сайта на Петко Симеонов - ОМДА, с пълна сериозност се твърди, че съм бил народен представител в периода 1997 г. - 1998 г. Би било чудесно, но не е така. Нещо повече - никога в живота си несъм бил народен представител. Нещо още повече - никога в живота ми не съм бил в листа от кандидати за народни представители. Не бива да се вярва на всичко, което пише в Интернет. Стават и грешки. В случая с моето народно представителство - сбъркали са ме с моята колежка Мира Радкова, която стана заместник министър на труда заедно с мен, като напусна Парламента.

Най-веселата история, която съм чел за себе си в Интернет е, че Бойко Борисов не можел да уволни някоя си г-жа Дечева от Столична община, защото ми била сестра. По-точно в поста пишеше, че Бойко Борисов не можел да скърши хатъра на "мултака Теодор Дечев". Сега, как да обяснявам пак, че нямам гърбица и не плюя. Горката г-жа Дечева, дето и искат главата, не само че не ми е сестра, ами дори и не я познавам. А пък, че не съм работил в "Мултигруп" и една наносекудна се вижда да речем от трудовата ми книжка ...

Такива ми ти работи. жалко за хубавия слух :-))) ....

 

Пак по това време, ми се наложи да коментирам несъществуващата ми собственост и обвързаност с „Амотера” и в блога на Вени Г. – Невена Гюрова, с която разменихме следната кореспонденция във връзка с неин текст, поместен още на 17 ноември 2006 г. :

 

Аз :

Бях решил, че няма никакъв смисъл да се занимавам с една публикация, тръгнала от един финансов вестник, ако писанието не се беше разпълзяло из нета. Публикацията по принцип не би трявало да ме обижда - де да можех да командувам НСБОП, ГДБОП и де що има БОП, но за сега имам разпоредителни функции само спрямо боБа ))

Пускам линк към една от най-смислените публикации в нета по въпроса за торент тракърите. В първите десет - петнадесет коментара към този постинг в блог.бг става ясно и НЕучастието ми във въпросната веселба.

 

http://thehobbit.blog.bg/viewpost.php?id=53278

 

Приятно четене !

 

Ваш: Теодор Дечев

www.teodordetchev.blog.bg

 

P.S. Извинявам се за "анонимния статут", но нямам профил нито в blogger нито в Google и нямам намерение да придобивам такива за сега ))

 

Вени Г. :

Извинявайте, г-н Дечев.

Грешката е моя. Не трябваше да се идентифицирам с широкоразпространената информация, без да имам достатъчно убеденост за себе си с други факти.

Но щом е толкова разпространена, вероятно някой има интерес да Ви злепостави. Имате ли идея откъде тръгва всичко това?

С уважение,

Невена Гюрова

 

Аз:

Уважаема Г-жо Гюрова,

Искам да Ви уверя, че отдавна не Ви се сърдя по никакъв начин. Още преди сума време, Вие ми обяснихте много ясно в блога на нашия приятел - Хобитът, как се е появила тази информация в блога Ви. Аз самият не съм някаква "ущипана госпожица" за да продължавам да се муся. Просто в отговор на "разпълзяването" на тази публикация, пуснах линкове към блога на Хобите там, където открих "копи - пейст" на написаното във вестник "Банкер". По принцип нямам особено основание да негодувам и срещу самия факт на "разпълзяването" - хората откриват интересен текст в някаква Божем сериозна медия и го разпространяьват със съответните коментари. Това е един от смислите на блогърството като дейност - разпространяването на информация чрез пускане на линкове в най-различни посоки.

Така че, ако трябва да търсим някаква недобросъвестност, тя е в редакцията на в. "Банкер", но струва ми се, че и там въпросът не чак толкова драматичен. Както беше казал поетът Валери Петров –

"... не е саботаж,

ами местен забутаж,

недомож и недознаж ..."

 

Едно е да имаш на компютъра в редакцията си "Дакси", "Делфи" или някаква друга електронна база данни, с която да провериш собствеността и управлението на едно или друго търговско дружество, друго е наистина да установиш логическа връзка между действията на някакви хора. Ако в "Банкеръ" бяха спазили старото журналистическо правило и бяха ме попитали, щяха за много кратко време да разберат къде са се заблудили. Те обаче са предпочели да си направят журналистическото разследване от бюрата, като че ли на този свят няма телефони и като че ли нямат моя такъв

В крайна сметка - не ми е нанесена някаква особена вреда, освен, че съм отнесъл известен брой попържно като "бивш заместник министър, който се тъпче с парите от авторските права...". И на мен ми се иска да имах авторските права на "Дисни" за България, ама ги нямам. Благодаря Ви много за коректността и се надявам да се чуваме по по-забавни поводи ))

Извинявам се, ако и аз някъде съм бил по-ироничен, отколкото се полага.

 

Теодор Дечев

www.teodordetchev.blog.bg

 

Вени Г. :

Още римляните са отбелязали, че написаното остава, затова ще публикувам подробния на коментар на Теодор в блога на Хобита, за да не се заблуди някой, който попадне на този постинг, че Теуодор има нещо общо с "Амотера" - както аз се бях заблудила. Освен, че изяснява напълно нещата, коментарът на Теодор е и забавно написан: .................

След което беше приведен коментарът от блога на Радан Кънев, в който обяснявам защо не съм камила - поместен изцяло малко по-горе.

 

Не знам, колко страници по колко пъти трябва да изпиша, за да престанат милите журналисти да ми приписват някаква връзка с „Амотера” !? Пак ще повторя – би било чудесно да беше моя, но не е. И тъй като не е моя, естествено е да се дразня, когато ми я приписват. Една лъжа става истина, когато се повтори сто пъти. За съжаление и двеста пъти да се повтори, че „Амотера” е моя, собствеността й няма да се промени в моя полза ...

 

Връзката между Теодор Дечев и Алексей Петров вече е по-скоро индиректна, тъй като председател на управителния съвет на ССИ в момента е ректорът на УНСС Борислав Борисов. Един от другите му заместници - Боян Чуков, пък е съветник на премиера Сергей Станишев.

 

Както написах по-горе, проф. Борислав Борисов е председател на УС на ССИ поне малко преди Алексей Петров да стане изпълнителен директор, защото съгласно Устава на Съюза, Председателят на УС (човек на изборна длъжност), назначава изпълнителния директор – важна фигура, но не изборна. Алексей Петров никога не е бил член на УС на ССИ. Не че това би било злепоставящо ССИ – просто говорим за точност при излагането на фактите. Нещо което не е стихията на авторите на текста в конкретния случай.

Що се отнася до факта, че Боян Чуков от известно време работи в Министерския съвет – това е истина. С важното уточнение, че Боян Чуков беше избран за заместник председател преди да бъде назначен в политическия кабинет на г-н Сергей Станвишев.

 

Бих завършил с това, че подробно коментираният текст в никакъв случай не е израз на добронамерено отношение от страна на авторите му. Какви са мотивите им да излеят толкова злъч и едва прикрита злоба, остава неясно. Дали целта им е да уязвят мен, Алексей Петров, ДАНС като институция, новата полицейска синдикална федерация, Съюза за стопанска инициатива (ССИ) или пък информационната агенция „Медияпул.бг” можем само да гадаем. Или да приемем, че мишени са били всичките изброени лица и институции наведнъж. Шест в едно ! Създателите на рекламата на Нес кафе са просто дилетанти в сравнение с авторите на написаното в „Капитал.бг/блог”. Треперете, синдикалисти, работодатели и учени, пред словото – огнен меч на „капиталците”.

Нищо, нека са живи и здрави – и те трябва да си изкарват хляба по някакъв начин. На тях, начинът сигурно си им харесва. Кой съм аз, за да ги съдя ?

 

P. S.

 

 

 

Фотограф: Красимир Юскеселиев

 

За едната хубост щях да пропусна може би най-добрата находка в публикацията на “Капитал.бг/блог”. Текстът е илюстриран със снимка от 2000 г. (в най-краен случай от 2001 г.). Според мен, снимката е най-вероятно от 2000 г., от един социалдемократически конгрес, на който СДС изпрати като свой представител г-жа Росица Тоткова. Дамата, на която целувам ръка е споменатата г-жа Тоткова – по онова време народен представител от ОДС, а днес служител в офиса на Националния Омбудсман.

Позамислих се, какво може да са искали да илюстрират, респективно да внушат авторите, публикувайки тази снимка. Един вариант е, че искат да ме изкарат девет години по-млад – де този късмет. Друг вариант – искат да ми напомнят, че е било време, когато съм бил доста по-дебел ? Едва ли са тръгнали да ми правят подобни комплименти. Да искат да ми напомнят, че главата ми е пооголяла за изминалите девет години – и това е малко вероятно. Едва ли изобщо някой във вестник “Капитал”се е затгрижил за външния ми вид.

По-вероятно интерес представлява самата сцена – моя милост целува някому ръка в присъствието на двамата депутати на БСДП / БСДС в парламентарната група на ОДС в периода 1997 – 2001 г. – Григор Шишков и Йордан Нихризов. Сигурно е много злепоставящо да те изтипосат да извършваш такива “ретро ритуали”. Къде ти някой ще целува в днешно време ръката на дама – откак измислиха равните възможности, мъжете започнаха да третират жените съвсем като себеподобните си.

Изобщо – страшна излагация. Има фотодокумент как си пробивам път в живота – “с пълзение”, както беше отговорила “гадината гърбата” в известната басня на Стоян Михайловски. Само дето, както стана ясно по-горе ... нямам гърбица. J

Всъщност, след като приключих с волните разсъждения се връщам към суровата реалност, а тя е че в безброй случаи, една снимка се помества, просто за да се напише под нея определен текст. В наши случай, текстът под снимката в “Капитал.бг/блог” е:

 

Теодор Дечев (вдясно) очевидно е решил да загърби политиката и да се захване със синдикализъм.

 

Ето къде бил скрит ключът от бараката. Ами то всичко хубаво, но аз съм се оттеглил (поне за сега, а вероятно и за по-нататък) от партийната политика още през 2003 г., когато участвах в учредяването на Икономическия и социален съвет на Р. България. Там по закон не приемат депутати и партийни лидери и аз си подадох официално оставката от ръководните органи на БСДП и БСДС. След това, през 2006 г., г-н Йордан Нихризов се освободи напълно от моето присъствие в БСДП, след като му попречих да направи една дребна пакост.

Иначе продължавам да се занимавам с всякакви ПОЛИТИКИ в сферата на индустриалните отношения, пазара на труда, трудовата миграция, проблемите на сигурността и прочее и прочее. Това го правя в рамките на дейността си в Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който съм заместник председател вече втори мандат. За първи път бях избран за такъв през 2003 г., а за втори път – миналата година.

От изписаното по-горе, по безспорен начин се вижда, че и текстът под снимка не струва особено много. Заниманията ми в една работодателска организация, ангажирана с проблемите на малкия и средния бизнес, изключват възможността да съм едновременно с това ... синдикалист. Просто не става. Друг е въпросът, че ще помагам със съвети и консултации на “форумните полицаи”, докато те искат това.

Смятам, че коментарът стана  много по-дълг от “добронамерената” публикация, с която се занимава. Така е – всяка щуротия написана и излъчена в публичното пространство, изисква от два до три пъти повече обяснения в сравнение с нейния обем, които да удостоверят, “че не си камила”. Да потвърдят, че нямаш гърбица (или две) или просто

че за написването на статия от почти 2600 символа са били необходими цели двама "автори". От "Капитал" уверено вървят по стъпките на Илф и Петров...

P.S. Поздравления за страхотното сравнение с рекламата на "Нес кафе". :-)))

... те са пишели заедно, защото е трлябвало да правят като братя Гонкур - единият тича по редакциите, а другият седи в къщи и пази ръкописа, за да не го откраднат роднините.

В случая с "Капитал.бг/блог", според мен авторите са двама, защото са засегнати тези от две различини области - вътрешната политика (с титуляр Елена Старидолска) и технологии (с титуляр момчил Милев). Сериозен разследващ тандем, пиша последното без всякаква ирония. Само дето в случая малко са попретупали работата.

Блестящо, Тео! Освен, че е изрядно и логично построено по същество - по начин, който рядко се чете у нас - но е но и забавно, жили безмилостно без да унижава. Имам още много да се уча от теб... Смях се на пресекулки, но на поразия.

Здравей, Тео! Ти си един лъч в тъмнината, но някой нямат сетива. Знам, че много ще се зарадваш, че съм тук и че те подкрепям, защото съм ти истински приятел.

Пишеш, че не си бил народен представител - е, в това ни е бедата. Благодарна съм, че България ражда и такива хора като теб.

Вие, г-н Дечев, сте един много ерудиран и изключително възпитан човек! За мен, най-точния отговор, касаещ капиталните, щатни, пълзящи би бил
-" Е..те си м....та!"! С товар ищи поздрави!

Г-н Дечев много ме зарадвахте с вашия пост. Смях се много. Надявам се всички автори на публикации, които вие сте цитирали да са ви прочели и да са си водили записки. Добрата новина е, че в нета всичко остава и дано тези, които са решили тепърва да пишат за вас, да се консултират предварително с блога. Може пък тъпотиите и интригите изписани за вас да намалеят :))