Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2009 11:21 - КАКВО Е ПРИЧИНИЛО СТАРИТЕ РАНИ В БЪЛГАРО – МАКЕДОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПОНЕСЕМ БОЛКАТА ОТ ЧОПЛЕНЕТО ИМ ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 11618 Коментари: 13 Гласове:
2



КАКВО Е ПРИЧИНИЛО СТАРИТЕ РАНИ В БЪЛГАРО – МАКЕДОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПОНЕСЕМ БОЛКАТА ОТ ЧОПЛЕНЕТО ИМ ?

 

 

Теодор Дечев*

Доктор по социология

 

Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.

(Дискусията започна със статията на Георги Коларов – „Добре дошъл, Бранко”: http://news.ibox.bg/columnist/id_739427226

На нея Виктор Канзуров отговори с „С каква цел се заблуждава българската общественост ?”: http://news.ibox.bg/opinion/id_121645796

Георги Коларов наля масло в огъня с достра острия си отговор „За пълзящия македонизъм и „назначените” българи в Скопие”: http://news.ibox.bg/columnist/id_1187026447

Виктор Канзуров не остана длъжен на опонента си, отправяйки към него съответните квалификации още в заглавието на следващия си текст: „Клеветник без морал и логика”: http://news.ibox.bg/comment/id_415066888

Последния опус в яростния спор между двамата българи със здрав македонски корен е на Георги Коларов - http://news.ibox.bg/columnist/id_1336585608

Всичко това, както и появата на още някои изключително интересни публикации, особено текстът на Милен Радев, публикуван в австрийското списание „Гнездо на оси” – http://news.ibox.bg/comment/id_737025169  - първата му част и http://news.ibox.bg/comment/id_1970829817 - втората му част, доведоха дори до обособяването на нова рубрика в НЮЗ.БГ – „По оста Скопие - София”: http://news.ibox.bg/section/id_74 ).

Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:

- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрмо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?

- след като е ноторен факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ? (Разбира се, тук не коментираме албанското население и малките национални малцинства – турци, власи, циганите – наричани в Македония “гюпти” и други).

Същностната страна на спора “Коларов – Канзуров” се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично. Според мен, воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.

И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили “долните” от “горните” българи ? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.

Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.

Терорът над хората с българско съзнание в Македония по времто и на Кралска и на Титова Югославия, изглежда не трогва особено голяма част от днешните македонци, макар че е травмирал достатъчно по-старите поколения.

Звучи еретично, но според мен голяма част от жителите на Македония са приели, че създаването на НР Македония (впоследствие - СР Македония) в крайна сметка е в по-голяма степен придобивка за тях, отколкото нещастие. Ама бил македонският измислен език ... Измислен – измислен, но на основата на един от регионалните диалекти. Дали на достатъчно голяма част от братята ни от Повардарието не им е било поне мъничко приятно, че един от местните диалекти е издигнат до статута на официален език ? Според мен, твърде много хора не са имали нищо против.

За разлика от повечето български журналисти и от всички коментатори на националния въпрос на ниво квартално кафане, аз не претендирам да съм изтънчен специалист нито по отношение на българската, нито на македонската народопсихология. Въпреки това, струва ми се, че имам достатъчно основание да формулирам хипотезата, че днешните граждани на Р. Македония смятат, че в исторически план сме ги изоставяли няколко пъти. Тук ще се спра на поне шест случая, които със сигурност се третират по такъв начин от достатъчен брой наши братя от двете страни на Вардара. Бих изброил поне шест хипотетични възможности:

- Първо, при учредяването на Екзархията. Както знаем, тя е нещо като "България в проект". В първата “демо версия” на Екзархията, от македонските предели, Н. В. Султанът включва само Велешка епархия. За останалите трябва да се провеждат плебисцити - според турската “демократична терминология” - истилямлъци. Има доста данни, че непосредствено след 1870 г., македонците са били със сериозното съмнение, че сме ги изтъргували или че ще ги изтъргуваме на Вселенската Патриаршия (тоест - на гърците) срещу официалното признаване на Екзархията и съответно - вдигане на схизмата.

За същото впрочем правят внушение и пропагандаторите на католицизма, при това с видим успех. Втората голяма вълна на унията, идва точно в Македония, веднага след даването на фермана за Екзархията. Католическата пропаганда в този момент си изиграва картите доста умно и успява да привлече изцяло на своя страна “титуляра” на Екзархията в Солун – дядо Нил и да си спечелят симпатиите на фигури като Натанаил Охридски.

Затова и след като урежда отвеждането на първия архипастир на католиците униати у нас - дядо Йосиф Соколски в Русия, където не го пускат от Киевско - Печорската лавра и след Освобождението, Петко Славейков хуква към Македония да оправя гноясалите проблеми на нашата Света Българска Екзархията и най-вече - да тушира в максимална степен подозренията на македонските българи.

Знаем, че като един от най-ярките български националисти, дядо Петко е бил готов да изпрати човек на доживотно заточение в Русия и да направи какво ли още не, само да запази Македония в българските предели. Нали и вестникът му се нарича "Македония" ? Запазена е значителна по обем кореспонденция на Петко Славейков с Екзарх Антим І и с неговия секретар – бъдещият Екзар Йосиф І, в която той описва всички свои трудности и перипетии по време на “македонската му мисия”. Тази кореспонденция е добре позната и на нашите историци и на скопските историчари. Естествено, близките до властта македонски изследователи спекулират колкото могат с този факт.

Спекулират и с факта, че въпреки пълният успех на плебисцитите, които султанът хитро насрочва чак през 1874 г. (за да могат до тогава дейците на Екзархията и македонските българи “да се попържат в собствен сос”), създаването на Княжество България и на Източна Румелия отново спира издаването на необходимите владишки берати и това се правръща в проблем, с който ще се занимават чак правителствата на Стамболов и на Константин Стоилов. Ние отлично знаем, че никой от дейците на Българското Възраждане не е искал да “продава” македонските Българи на Фенерското гръцко духовенство, та дори и срещу официално признаване и вдигане на схизмата, но фактическата истина е едно, а слуховете, страховете, спекулациите и внушенията с повече от 140 годишна история – нещо съвесм друго.

- Вторият път е след Съединението. Преживели звездния си миг с акта на Съединението, нашите политици, в това число и Стефан Стамболов, отлагат за неопределено време пренасянето на съединисткото движение на територията на Македония. Това предизвиква в крайна сметка конфликта между Стамболов и негови близки съратници от Македония, в частност – сблъсъкът с Коста Паница. Същият Паница, на когото можем без колебание да сложим етикета "най-приближеният на Стамболов екзекутор" по време на и контрапреврата срещу детронаторите на княз Александър І.

Дейността на Паница по потушаването на броженията след контрапреврата е описана доста подробно от Симеон Радев, макар и смекчено и с деликатни премълчавания. А истината е, че бруталността му е страшна и далече не всякога основателна. Когато Стамболов забавя темпото на по-нататъшното обединение или още по-точно – сменя революционната тактика с еволюционистка, македонските му съюзници побесняват. Руснаците усещат, че в лагера на опонента им се е явила нова разделителна линия и почват да правят внушения, колко са загрижени за освобождението на Македония. Резултатът е известен.

Между другото, спомените на дейния участник в хода на Берлинския конгрес - генерал Анучин (а и не само те) показват, че включването на Софийско и на “най-добрия град за живеене в България” по днешни данни - Варна в границите на Княжеството е била буквално изтъргувана срещу изваждането на част от Македония, която се е предвиждало да бъде придадена към Източна Румелия. В един от първоначалните варианти на границата на Източна Румелия, днешната Пиринска Македония, както и Овчеполието, Щипско, Кочанско са в състава на Източна Румелия.

Софийски санджак обаче е в ... Турция, както и Варна, която не е превзета от руснаците. "Крепостният четириъгълник" в Североизточна България като цяло остава в ръцете на турците, дори когато руснаците опъват палатки край Сан Стефано. На края се налага лично Бисмарк да даде ултиматум на турците да напуснат Варна, ако не искат усложнения.

Самата турска делегация на Берлинския конгрес моли английската делегация, границата между Турция и Княжеството да минава ... по река Янтра. Англичаните отхвърлят подобен абсурд, но поддържат, че градът Варна трябва да остане в турски ръце. Замяната по метода "танто за кукуригу", дава Варна и Софийския санджак на България, но запраща Румелийска Македония в Турция. Такива са фактите и съвсем не само по данните на генерал Анучин.

Както се вижда, за хората, които се чувстват българи, този далечен спомен остава като тъпа болка в лявото предсърдие. От страна на българофобите, тези не много популярни в днешна България факти, съвсем свободно могат да се интерпретират като предателство на “горните” българи към македонските българи.

Има още един сюжет с оставеното на произвола на съдбата Кресненско - Разложко възстание, но ще го прескоча за да не досадя на читалите.

- Третият път е като че ли след Илинденското възстание. След като възстанието тръгва съвсем на зле (вали сняг, а населението е скрито в планините и умира от студ и глад), Главният щаб на възстанието в Битолски окръг се обръща към Княжество България с директна молба за въоръжена намеса. Документът е широко известен и обнародван, както в България, така и в Македония.

България, естествено не влиза във война с Турция - обратното щеше най-вероятно да е предсрочният край на българската държавност. Щяхме да си повоюваме едновременно с Турция, Сърбия и Гърция. Документирани са официалните изявления на сръбската дипломация, че ще воюва с България ако София подкрепи възстанниците. Що се отнася до Гърция, тя не остава само на ниво декларации. Гръцкото духовенство в Македония от най-висок ранг и гръцки андартски паравоенни формирования, направо участват в потушаването на възстанието. Владиката Германос Каравангелис е нарицателен пример за вдъхновител и дори физически изпълнител на гръцкия терор в Македония по време на Илинденското възстание.

Но всички тези рационални съображения не означават, че в паметта на македонците не е останало съмнението (да не кажа убеждението), че сме ги зарязали на произвола на съдбата. Някои дори го казват на глас - и тогава и днес ...

- Четвъртият път са събитията около Балканските войни. Македонският максимализъм, към който се придържат и двамата най-големи представители на Македония в българската политика – д-р Никола Генадиев и Андрей Ляпчев, не може да проумее смисъла на идеята за дележ на Македония на спорна и на безспорна зона. Всъщност, до ден днешен и в българската литература непрекъснато се повтаря за “престъпната идея за дележ на Македония”. Нито македноските дейци на времето, нито повечето днешни български историци и анализатори желаят да вникнат в контекста на проблема и в неизбежността на предприетото от правителството на Иван Евстратиев Гешов през 1912 г.

Готов съм в следващ текст да дам подробно обяснение защо това е бил единственият спасителен вариант през 1912 г., затова моля читателите да не “изяждат с парцалите” тези мои еретични разсъждения на мига, а да изчакат обясненията, които ще последват.

Дележът на Македония на “спорна” и “безспорна” зона през 1912 г. не е разбран от никой от македонските дейци. Най-различни дейци на Вътрешната организация и на легалната емиграция в “горна” България, включая братът на основателя й Христо Матов - Милан Матов и цяла плеяда други дейци на БМОРК / ТМОРО / ВМОРО, са ни оставили доста писмени свидетелства по въпроса.

Отделен въпрос е, че не всички дейци на освобидителните борби в Македония са смятали присъединяването на Македония към България като единствена алтернатива. Всички дейци и ръководители на БМОРК / ТМОРО / ВМОРО са категорични за българската си принадлежност, но това не означава, че за тях присъединяването към Княжеството / Царството е без алтарнатива.

Христо Татарчев пише, че идеята за автономия на Македония е била тактика, но според мен - не за абсолютно всички деятели в Македония. Трябва да се прави разлика между българското народностно съзнание на хората (както и на възникналите покрай освободителните борби своеобразни български елити) в Македония и желанието им да бъдат в рамките на българското Княжество, впоследствие - Царство.

Създаването на две български партии по време на Хюриета – откровено “присъединителските” Български конституционни клубове и федералстки настроената Народна федеративна партия (българска секция) е едно от най-нагледните доказателства, че още тогава автономиската алтернатива не е била само тактика. Разбира се, хората с федералистко мислене като Сандански, Чудомир Кантарджиев и Димо Хаджидимов са били малцинство, но ги е имало. Димо Хаджидимов написва брошура със заглавие “Да сме наясно с българското съзнание на серчани”, но съвсем не се изживява като поборник на присъединяването на македонските предели към България. И той и другарите му за определен период изживяват своята федералистка утопия – в това число в рамките на “отоманския проект” на младотурците.

Честно казано, ако не беше толкова щастливо случилото се и блестящо защитено Съединение, нищо чудно да бяхме доживели в един момент и някое "Румелийско" самосъзнание на картата на българското землище.

- Петият, особено болезнен път е след Първата световна война. Загубата на надежда и огромните изселвания, създават много песимистични настроения в Македония, а и сред македонската емиграция в България. Терористичният сръбски режим отблъсква част от населението от ВМРО - запазени са доклади на разузнавачи на ВМРО, в които се съобщава, че населението се моли да не се изпращат чети в Македония, защото сметката плаща то. Като прибавим и самоизтреблението вътре във ВМРО, картината не е никак розова.

Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...". Има в това изказване и капитулация и тънка ирония - един вид, оправяйте се с ВМРО, като сте толкова “курназ”, но за македонците е останало само капитулантското тълкувание. За Тодор Александров - също. И главата на Стамболийски хвръква в буквалния смисъл на думата ...

- Шестият път е след 09 септември 1944 г., когато си плюем на петите от Македония, след това влизаме обратно, гонейки немците и пак си заминаваме по живо, по здраво, оставяйки лугьете на милостта на изроди като Темпо, Колишевски и Михайло Апостолски. Ние знаем защо е трябвало да напуснем Вардарска Македония, но това не изличава болезнените спомени. Към това можем да добавим и гениалното помакедончване в Пиринска Македония от 1946 г., което едва ли е отекнало само в България. Ще да се е чуло и в тогавашната Н. Р. Македония.

За това, че още през 40-те години, македонците са готови да се оправят сами и без нас свидетелстват и някои документирани спомени, съхранявани в архива на БАН. По време на правителствената криза, довела до падането на правителството на Добри Божилов, възниква идеята да бъдат привлечени трима младежки лидери – единият от тях е енергичен поборник на българската кауза в Македония. Последният поисква портфейла на министър на външните работи, за да може да подготви ... автономията на Македония извън Царство България. Интересен сюжет !

- Могат да се откроят и други случаи, отворили рани в македонската душевност (пиша това без ирония), но и само шест стигат.

Какво повече да се каже - горното е точно това, което се нарича "научна хипотеза". Тя подлежи на проверка, доказване или отхвърляне. Работя над тези проблеми отдавна, отнасяйки написаното към “текстовете за чекмедже”. Дискусията “Коларов - Канзуров”, на която отдавам сериозно значение поради знаковия й характер ме провокира да публикувам идеи и хипотези, които бих предпочел да извадя на бял свят в по-далечно бъдеще в по-завършен и обоснован вид. Но може би им е дошло времето.

Ако Виктор Канзуров е прав, че само 5 процента от хората в Македония (без да се смятат албанците !) са с българско съзнание и няма надежда за промяна на положението, трябва да направим буквално следното:

- Да третираме Македония както останалите страни от Западните Балкани, без каквито и да са синдроми на "истинската майка пред Соломоновия съд". Да вярваме на всеки македонец, който иска български паспорт, че е от български произход и с българско съзнание, но любезно да го каним да се закълне на публична церемония пред трикольора при получаването на заветния “бугарски пасош”. Имената на новите българи да публикуваме в Държавен вестник, да не би някой в Скопие да не разбере ...

- Да обявявим, че щом хората с българско съзнание са само пет процента, то те са национално малцинство и да започнем по най-последователен и дори агресивен начин да настояваме за спазването на правата им – да искаме конституирането им като малцинство, да искаме за тях училища, вестници, радио и телевизия, както за турците, власите и циганите в Македония. Да не говорим за албанците - те са направо държавотворен народ, според Охридските споразумения ...

- Да престанем да се кахърим за европейското членство на Р. Македония и да искаме Копенхагенските критерии (или каквито нови се измислят) да се прилагат срямо нея с цялата им строгост - наравно със строгостта, с която ще се прилагат спрямо Албания, Сърбия, Косово и държавата с неясно бъдеще - Босна и Херцеговина. С една дума - да отложим във времето членството на Р. Македония, наред с целите Западни Балкани.

Всички читатели, които малко от малко ме познават, знаят че с цялата си същност се противопоставям на подобна политика. Но това би била рационалната политика, ако Виктор Канзуров е прав за петте процента. Това което крепи надеждата ми за бъдещето на българо-македонските отношения е убеждението ми, че Виктор Канзуров не е прав в това си твърдение. Не смятам по никакъв начив, че той е “пълзящ македонист” или “назначен българин”, но съм сигурен, че оценката му е свръх песимистична. На другия полюс е оценката на Георги Коларов.

Канзуров не е прав, защото той пише за тези пет или дори по-малко процента, които твърдо и афиширано се смятат за българи. Но премълчава някак си за колебаещата се част. За тези, които са напълно объркани от всевъзможните химерични спекулации с македонската идентичност и които наистина не знаят на кой Господ да се кланят.

Някой може да ме обвини, че съм станал един същи български проф. Цвиич, но в Цвиичовите твърдения е имало някакво рационално зърно, разбира се – изопачено от сръбския шовинизъм. "Аморфната маса", за която говори Цвиич е съществувала и в края на 19-ти век, съществува и сега. Работата е там, че Цвиич смята, че тази маса не се е самоопределила, а ние знаем че това просто са по-конформистки настроените жители на Македония.

Тези хора още в края на 19-ти век са били уморени да плащат кръвен данък заради правото си да се самоопределят. В един момент им се е приискало да ги оставят на мира и са решили, че самосъзнанието не е най-важното нещо в живота. Изтормозени от терора на пропагандите – гръцка и сръбска, капнали от „толерантното управление” на Османската държава (както го наричат някои наши автори), наситили се на „фактическата си автономия” (каквато проф. Пламен Цветков смята, че българите са имали със създаването на Екзархията), те предпочитат да  станат Цвиичовата „аморфна маса” и чакат да видят кой ще надделее, за да се запишат в победилия състав.

На мен ми е крайно неприятно да чопля тези болезнени въпроси. Предполагам, че други изобщо биха си мълчали за тях, но това са съвсем адекватни хипотези, обясняващи днешното абсурдно положение. Подчертавам – хипотези. Но, за съжаление – правдоподнобни хипотези.

На края възниква един въпрос. Какво точно трябва да правим, за да постигнем желаното сближение с нашите братя от двете страни на Вардара, без да накърняваме деликатната им душевност ? Ако се вярва на препоръките на Виктор Канзуров, комай ще трябва да преминем към дълбоко конспиративна и нелегална борба. На повърхността да викаме, че Бошковски е потомък на Александър Велики, а тайничко и заговорнически да го подкрепяме – него или други политически фигури, които смятаме за добронамерени към България ?

Очевидно не можем да формулираме и да провеждаме “ad – hoc и “по усет” политиката си по отношение на повече от един милион души, които са разделени между спомените за българския си корен, възпоминанията за благите времена на Титовия режим, радужните мечтания по Велика Македония и халюцинациите за Александър Велики.

Трябва да се формулира адекватна, целенасочена и добронамерена политика. Формулирането на тази политика, трябва да започне с даването на отговори на двете групи въпроси, дадени в началото на този вече пре-дълъг и дано не досаден текст. Господ да ни е на помощ и на нас и на братята ни в Р. Македония.

 

* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.




Гласувай:
2



1. kalbotobg - ...
17.04.2009 11:38
много българи се питат какво става с македония, но историческите факти няма да доведат нито до решение нито до отговори. От историческа гледна точка не можахме да опазим територията от практическа националното самочуствие се гради на лично убеждение и доводи не могат да го променят или поне възможносттса за успех е много малка.
цитирай
2. kuromur - Малка неточност
17.04.2009 14:44
Мисля че, СФРЮ не е част от плана Маршал. Част от плана Маршал са Гърция и Турция, както и независимата област Триест, която по-късно преминава на 50% в Словения, която е част от СФРЮ по това време.
Поздрави :-)
цитирай
3. teodordetchev - Част е Куромуре, част е ...
17.04.2009 23:11
... А това от своя страна е част от грандиозния скандал между Тито и Сталин. Също така, Югославия е съосновател на ... Европейския център за ядрени изследвания (CERN) - същият където днес работи Големият адронен колидер (ускорител). Тези неща не са популярни, но са точно така ...
цитирай
4. raykov - Преди 68 години
19.04.2009 15:26
"Иван Михайлов се отказва от опитите да прави своя държава", според Божидар Димитров:
http://paper.standartnews.com/archive/2004/04/19/history/index.htm
"Забележителна" статия. :-)
цитирай
5. анонимен - Въпрос
29.04.2009 11:37
Интересна статия. Някои неща са спорни: например, до каква степен в съзнанието на македонците е останал спомен, че България ги зарязала по време на Илинден 1903 г. Освен това, Югославия наистина не е част от плана Маршал, но както и да е. Имам въпрос за този интересен момент:
"По време на правителствената криза, довела до падането на правителството на Добри Божилов, възниква идеята да бъдат привлечени трима младежки лидери – единият от тях е енергичен поборник на българската кауза в Македония. Последният поисква портфейла на министър на външните работи, за да може да подготви ... автономията на Македония извън Царство България. Интересен сюжет !"
Ще съм ви много благодарен да ми кажете за кого става дума. Това е наистина важен момент.
цитирай
6. kuromur - Всъщност
30.04.2009 16:48
Всъщност се оказва че Югославия е наистина част от плана Маршал, но не го е подписала заедно с 18-те (вкл. Триест) държави, ами хваща просто един последен транш през периода 1950/1951 барабар със заем от Световната банка, само и само Тито да се откаже от подкрепата си за гръцките комунисти.
цитирай
7. teodordetchev - Облажи ли се Югославия от "Плана Маршал" или ... да !?
01.05.2009 21:20
Първо ще отговоря на поредното повтаряне, че Югославия не е била страна по „Плана Маршал”. Югославия със сигурност е получила много голяма икономическа помощ от средствата, отпуснати от САЩ в рамките на „Плана Маршал”. По-долу ще приведа източници, които лично мен не ме задоволяват като ниво на авторитет, но имат качеството да могат да бъдат проверени веднага „он - лайн”.

Поднасям специални извинения, че текстовете, които ще предложа са на английски език, но в момента нямам време да ги превеждам на български. Може би в близко време ще напиша по-сериозен текст на тема „Била ли е Югославия страна по Плана Маршал ?”. Казано съвсем прагматично – още не съм установил с достатъчна точност дипломатическите и процедурни аспекти на обвързването на Югославия с „Плана Маршал”, но някогашната ни западна съседка със сигурност се е възползувала доста добре от предлаганите средства.

Започвам с един „график” на развоя на събитията, в хода на осъществяването на „Плана Маршал”:

http://cgi.turnerlearning.com/cnn/coldwar/marshall/mpln_tml.html

1947
FEBRUARY

Financial crisis at home forces the British to end aid to Greece and Turkey

MARCH

Truman Doctrine: Congress grants $400 million in aid to Greece and Turkey to defend against Communism

JUNE

Marshall Plan: Secretary of State George Marshall calls on European nations to draft plan for European economic recovery, offering aid in planning and support Paris Foreign Ministers Conference

JULY

Containment Policy: George Kennan articulates America’s policy to block peacefully the expansion of Soviet political and economic influence around the world

SEPTEMBER

16 European nations sign up for the Marshall Plan. Stalin revives the prewar Comintern under the new name Cominform

DECEMBER

Romania’s monarchy is replaced by a Communist regime

1948

FEBRUARY

Communists gain control in Czechoslovakia

APRIL

Congress approves $5 billion of Marshall Plan aid
Christian Democrats defeat Communists in Italian elections

JUNE

Josef Broz Tito of Yugoslavia is expelled from the Cominform

1950

Josef Broz Tito of Yugoslavia signs an agreement with the U.S. government, he receives $150 million of Marshall Plan aid.

Кратка извадка от по-голям текст, в който съще се твърди, че през 1950 г., Югославия приема помощ в рамките на „Плана Маршал”.

http://histclo.com/essay/war/cold/cou/wcc-yug.html

Western Overtures

Tito turned to the West. The Western Allies began courting Tito. There was even talk of NATO membership. He accepted U.S. Marshall Plan assistance (1950). Yugoslavia also received World Bank aid. Closer relations were disrupted, however, when a crisis developed over Trieste (1953).

Пак ще повторя, че не смятам Уикипедия за особено достоверен източник, но и тук участието на Югославия в „усвояването” на средствата по „Плана Маршал” се разглежда като нещо общоизвестно и незаслужаващо допълнителни разяснения.

http://en.wikipedia.org/wiki/Josip_Broz_Tito

However, Tito used the estrangement from the USSR to attain US aid via the Marshall Plan, as well as to involve Yugoslavia in the Non-Aligned Movement, in which he assured a leading position for Yugoslavia. The event was significant not only for Yugoslavia and Tito, but also for the global development of socialism, since it was the first major split between Communist states, casting doubt on Comintern's claims for socialism to be a unified force that would eventually control the whole world, as Tito became the first (and the only successful) socialist leader to defy Stalin's leadership in the COMINFORM. This rift with the Soviet Union brought Tito much international recognition, but also triggered a period of instability often referred to as the Informbiro period. Tito's form of communism was labeled "Titoism" by Moscow, which encouraged purges against suspected "Titoites'" throughout the Eastern bloc.
As a result of the split with the USSR the Yugoslavian government established a prison camp on the Croatian island of Goli Otok for suspected pro-Soviet enemies of Tito and the CPY regime. In 1949, the entire island was officially made into a high-security, top secret prison and labor camp. Until 1956, throughout the Informbiro period, it was used to incarcerate political prisoners. They included known and alleged Stalinists, but also other Communist Party members or even regular citizens accused of exhibiting any sort of sympathy or leanings towards the Soviet Union. Some 10,000 people went through the camp. There are many witness accounts of brutality by prison guards, officers and staff.

Извадка от една он-лайн историческа енциклопедия, където пак четем, че Югославия се е възползувала от „Плана Маршал”.

http://www.zum.de/whkmla/region/balkans/yugo19441949.html

Yugoslavia, 1944-1949

Status and Foreign Policy : By the end of 1944, most of prewar Yugoslavia had been liberated, for the most part by Tito's communist partisans. In October 1944, Churchill suggested and Stalin accepted to establish post-war British respectively Soviet political influence on a percentages basis, Soviet and British influence in Yugoslavia was to be 50-50, while Greece and Albania fell into a British sphere of influence. British forces operated on the Austrian frontier in the final months of the war.
In 1946, Tito perceived Britain as a threat to Yugoslav sovereignty, and was concerned about the combined British-U.S. interference in Greek affairs. Thus Yugoslavia supported the communists in Greece's Civil War and Tito sought good relations with Stalin's Soviet Union, while maintaining an independent stand. Yugoslavia and Albania concluded a treaty of friendship and formed a monetary union; the formation of a larger Yugoslavia, including Bulgaria, was discussed.
In 1948 Tito, being offered a favorable solution of the Trieste issue and Marshall Plan aid, decided to break with Stalin and end her support for the Greek communists. In turn, Albania nullified all her treaties with Yugoslavia and expelled Yugoslav advisors; the concept of a larger Yugoslavia including Bulgaria was scrapped; Bulgaria again claimed Yugoslav Macedonia. Britain and the west accepted Yugoslavia's communist regime. The Iron Curtain had been moved eastward (Churchill's original speech has it extend from Stettin to Trieste).

Написано от някакъв професионален блогър и уикипедист. Нямам честта да съм чувал за него при други обстотелства, но и той повтаря казаното вече много пъти.

http://www.articlesbase.com/history-articles/marshal-tito-of-yugoslavia-789096.html

However, unlike the other fledgling communist countries, Tito took an independent line from Moscow, he had not relied heavily on their support during the war and therefore was confident to run things on his own terms. Tito and Stalin were to clash over many minor matters but a huge rift developed in 1948, when Tito modelled his economic plan without consulting the Soviets, resulting in Yugoslavia being thrown out of the Cominform. Tito realised that the Yugoslav strategy would have to be re-drawn to prevent a slide into capitalism. He used the estrangement to Yugoslavia's advantage by attaining US aid through the Marshall Plan and he assured a leading place for Yugoslavia in the Non-Aligned Movement. After Stalin's death, relations with the USSR improved but they would never return to the way they were before 1948. Tito continued to strengthen the bloc of Non-Aligned countries, building close ties with Arab states and being a very active member of the UN.

Според някои приятели, в цитираната по-долу книга може да се открие нещо по въпроса за югославското възползуване от „Плана Маршал”, може би на страница 9.

Jeanne M. Haskin. Bosnia and Beyond: The "quiet" Revolution that Wouldn't Go Quietly. Algora Publishing, 2006. (pg. 9)

цитирай
8. kuromur - Темата
02.05.2009 17:12
Темата за совалките на Тито между Изтока и Запада е изключително интересна, поради което ще си позволя (надявам се д-р Дечев да няма против) да дам един академичен източник, хвърлящ яснота точно върху естеството на икономическата и военната помощ, която Югославия е получила, буквално "минути" преди плана Маршал да бъде прекратен. Много е интересна дискусията, а самият факт е старателно прикриван (поради което и аз самият не бях запознат с него), защото нито югославяните, нито западняците са се гордеели особено с него. Ето източника www.ceeol.com/aspx/getdocument.aspx?logid=5&id=7782EC93-9ECF-4850-A105-1B78D2CD79F1 .
цитирай
9. teodordetchev - За източника благодаря, предполагам, че ...
03.05.2009 00:18
... и останалите участници в дискусията ще са доволни, че се привежда тук, при това достъпен он-лайн.

Що се отнася до "старателното прикриване", мисля че по-скоро сме забравили за това, отколкото нещо да е прикривано - аз поне съм гледал два-три научно популярни филма, в които са показвани кадри от различни доставки за Югославия и от преговори с държавното й ръководство.

Пък и от какво ли да се срамуват двете страни. Едните дали пари за следвоенното възстановяване на Европа. Другите били достатъчно умни да ги вземат, за разлика от бъдещите основатели на СИВ.

Но времето тече и нещата се забравят. Някой спомня ли си днес, че Триест е бил официална страна по "Плана Маршал" ? Почти никой, добре че в Уикипедия има една картинка, илюстрираща страните по договора, та и знамето на Триест се кипри там ...

То колко неща от най-новата история на България вече се забравят, та за "Плана Маршал" ли ...
цитирай
10. kuromur - Абе то си е за срам :-)
03.05.2009 03:21
Скритата идея на плана Маршал е да нормализира политическата обстановка в страните-приемнички, т.е да ограничи ролята на комунистическите и крайно левите политически елементи (както става в Италия, например), поради което се предлага и на страните от Източния блок с идеята "чичо Джо (Сталин)" да седне в училището за демокрация. Номерът пари срещу реформи е коронен трик на САЩ още оттогава, а днес го виждаме в политиката на МВФ.
Де факто, Югославия "гушва" 150 млн долара (сегашен еквивалент на около 3млрд долара) барабар с пълно военизиране на армията й и заеми от Световната банка за да строи... светъл комунизъм! Тито със зле направена гримаса е обяснявал, че източва империалистите, с цел... по-бързо капиталистическият строй да фалира (в рамките на шегата).
Де факто, САЩ погват Франция и Великобритания да се включват във военната и икономическа помощ към Югославия с ясната идея да я направят член на НАТО. Тук е и разковничето! "Минути" преди да се приеме правителственият акт, че всяка помощ на САЩ към европейска страна, изисква страната да е член на НАТО, се анексира Югославия... към последния транш на плана Маршал! Срам и позор:-).
Резултатът е ясен - създава се суперсила на Балканите, дълго време конкурираща се с Турция и по армия, и по икономика, Тито ловко бяга от НАТО и влиза тихомълком в Балканския пакт, а естествено междувременно си получава 4 ордена от СССР, вкл Орден на Ленин и на Октомврийската революция, за "противодействието му" на империалистическите сили...
Едва ли САЩ се гордеят, че са наливали твърда валута в мелницата на непоправими комунисти, като се има предвид заформянето на параноята "Маккарти". Едва ли и Тито се е гордеел от факта, че "либерализацията" на гарничния режим (резултат и изискване по западните заеми и помощи), води до това, че през 70-те и 80-те години на миналия век югославяните се изхранват от роднините си в чужбина и тяхните трансфери.
В резултат от двойната игра на ръба, може да се твърди (поне аз твърдя от позицията на икономист-кибик), че срамното двуличие на юго-комунистите кулминира по време на юго-войните. Тогава нито Русия, нито НАТО не бързат да се намесят, докато не са убедени, че разпокъсаната федерация е обезкървена...
цитирай
11. анонимен - RVessel - Балканската геополитика
09.05.2009 11:34
Много добър анализ и ретроспекция г-н Дечев,без съмнения всичко написано от Вас е точно така, но Ви пожелавам да разширите кръгозора с продължение на темата с ролята и влиянието на т.н. Велики сили в "разделяй и владей" на Балканите,най-актуален пример с т.н. Западни Балкани,към които е и днешна реп.Македония и конкретно с намеренията и идеите на някои наши държавници и политици за федерация между българските земи и народите на вече бивша Югославия, което естествено ще бъде възпрепятствено от същите велики сили, независимо от претенции за интегриране и обединяване на Европа. И последно,засега, можете ли да познаете коя държава ще бъде приета първа в ЕС - Турция или Сърбия или нито една от двете в близките 10 години?
цитирай
12. анонимен - Zarko
09.05.2009 16:27
Браво, Тео! Пореден блестящ анализ! Поздрави!
цитирай
13. анонимен - Благодаря
20.05.2009 11:16
Благодаря много за информацията във връзка с Югославия и плана "Маршал". А в крайна сметка кой е младежкият активист, поискал
"портфейла на министър на външните работи, за да може да подготви ... автономията на Македония извън Царство България"?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807732
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52688
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов