Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2009 23:30 - Мажоритарни прелести - част І
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 9976 Коментари: 7 Гласове:
2



МАЖОРИТАРНИ ПРЕЛЕСТИ – ЧАСТ І

 

 

Теодор Дечев,

Доктор по социология*

 

Безспорно, най-интересното събитие, предхождало непосредствено формалното начало на предизборната кампания, беше решението на Конституционния съд, който обяви въвеждането на така наречената „осем процентова бариера” за противоконституционна, но “пожали” въвеждането на мажоритарни избори в 31 избирателни района. Както е известно, границите на тези 31 района съвпадат с границите на съответните 31 многомандатни избирателни райони. По този начин възникна огромна диспропорция между броя на гласовете, с които ще бъдат избирани “мажоритарните депутати” в различните избирателни райони.

Всъщност, падането на “мажоритарната компонента” на тези избори се оказа въпрос на един глас. За съжаление, конституционните съдии се разделиха на две групи от по шест души и нововъведението на народните представители остана за ужас на всички, които са си дали труд да погледнат какво всъщност става.

Какво става, може да се прочете най-добре в самото решение на Конституционния съд, в частта му, в която се изяснява позицията на тези шестима конституционни съдии, които смятат текста, с който се въвеждат “мажоритарни избори” за противоконституционен. Ето какво гласи част от решението на Констиуционния съд – черно на бяло:

 

... 2. По чл. 39, ал. 2 ЗИНП.

С изменението на чл. 6, ал. 1 ЗИНП се предвижда изборите да се проведат по смесена система. Създадената нова ал. 2 на същата разпоредба постановява, че тридесет и един народни представители се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони. Останалите двеста и девет народни представители се избират по пропорционална система в многомандатни избирателни райони (чл. 6, нова ал. 3).

Конституционният съд не можа да образува мнозинство от седем души (чл. 151, ал. 1 от Конституцията) в полза или против конституционосъобразността на разпоредбата. По тази причина искането се отхвърля.

Конституционните съдии Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов и Благовест Пунев приемат, че разпоредбата е противоконституционна.

Според тях:

Съвпадането на 31-те едномандатни избирателни района (чл. 39, ал. 2 ЗИНП) с 31-те многомандатни избирателни района при пропорционалната избирателна система (чл. 39, ал. 1 ЗИНП) нарушава принципа за равно избирателно право (чл. 10 от Конституцията).

Справката с броя на избирателите по избирателни райони от парламентарните избори през 2005 г. (Бюлетин за резултатите от изборите, произведени на 25 юни 2005 г. - издание на Централната избирателна комисия за избор на народни представители) показва изключително разнообразие за всеки един от тях. Така например във 2-ри многомандатен избирателен район (МИР) - Бургас, броят на избирателите по първоначалните избирателни списъци е бил 297 129, в 3-ти МИР - Варна, 397 299, в 23-ти МИР - София, 362 994, в 24-ти МИР - София, 333 428, в 25-и МИР - София, 350 433, в 5-и МИР - Видин, 109 274, в 7-и МИР - Габрово, 121 332.

Такова значително различие в броя на избирателите има в повечето избирателни райони.

За да отговори на принципа за равно избирателно право (чл. 10 от Конституцията), броят на мандатите в многомандатните райони е съобразен с тяхната големина. По този начин е осъществено едно относително равенство в броя на гласувалите за един народен представител.

... “.

Останалите шестима конституционни съдии обаче са на по-различно мнение. Според съдиите Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Снежана Начева и Георги Петканов алинея втора на член 39-ти от Закона за избор на народни представители (чл. 39, ал. 2 ЗИНП) не е противоконституционна. Според огласеното решение на Конституционния съд, част от съображенията им са:

... Конституцията на Република България в чл. 63 определя броя на депутатите в Народното събрание, като постановява, че то се състои от 240 народни представители. Основният закон фиксира точно мандатите в националната представителна институция и не въвежда обща норма на представителство ... “.

Аргументацията в защита на възприетия принцип на мажоритарен избор в райони с драстично различен брой на гласоподавателите е доста по-дълга и всеки може да си я прочете със собствени сили в решението на Конституционния съд (http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=1268 ).

 

Въпросът се свежда до това, дали решението на конституционните съдии щеше да бъде същото, ако беше оспорена не конституционността на въведените мажоритарни избори, а бяха оспорени само границите на избирателните райони. Лично аз съм (почти) сигурен, че ако от Конституционния съд беше поискано да отмени само границите на едномандатните избирателнит райони, а не да обяви мажоритарната компонента на новоизмислената смесена система за противоконституционна, резултатът щеше да бъде съвсем друг.

На какво се основава моята убеденост ? Без да се смятам за специалист по тънкостите на конституционното право и без да правя каквито и да са непочтителни намеци към Конституционния съд, като политолог и дългогодишен наблюдател на политическия ни живот мога да кажа, че и този път конституционните съдии се държаха като Горна камара на Народното събрание, като своего рода Сенат, а не само като тълкуватели на Закона. Подобно поведение е предизвестено от очевидната необходимост от коректив на недоделките, които се вършат от сегашния състав на Българския Парламент.

Без да се впускам в исторически екскурзии, ще напомня, че въпросът “еднокамарен или двукамарен парламент” се обсъжда в България още от времето на Учредителното събрание, на което е гласувана Търновската конституция. Тогава надделява либералното гледище, че на България не й трябва Сенат (тоест Горна камара), защото у нас няма нито лордове нито други “нотабили”. Според цветистия израз на Петко Рачов Славейков, Сенатът (или Горната камара) е щял да бъде едно “дембелхане” (точният термин всъщност е “тюмбел хане”), което да живее на гърба на народа.

Няма изобщо да анализирам как се е отразила липсата на Сенат на развитието на българския парламентаризъм, само ще отбележа, че нуждата от Горна камара, започна неочаквано да проличава много осезателно след 1991 г., когато се заредиха едно след друго так наречените Обикновени народни събрания. И в природата и в политиката празно място не остава, така че Конституционният съд волно или неволно пое на практика функциите на Горна камара на Парламента. Дали това е добре или зле, не е тема на днешния анализ. Просто констатирам този факт, защото е от значение за по-нататъшните заключения.

Сега да припомним аргументите, с които Конституционният съд отменя осем процентовата бариера като противоконституционна, при това - с огромно мнозинство:

“ ... Равенството в избирателното право изисква всеки избирател да има равни права при упражняване правото си на избор за Народно събрание. Това означава всеки избирател да има равни права при отчитане на гласа му за резултатите от изборите. Същото се отнася и за всеки избираем. Недопустимо е с оглед конституционното изискване за равенство в избирателното право условията за избор на един кандидат да бъдат различни от условията за избор на друг.

С въведената по-висока бариера при избора на кандидат от коалиция в сравнение с бариерата на кандидат, който се явява чрез избирателна бюлетина на една отделна партия, законът установява именно такова различие. При създаденото завишено изискване за коалициите гласът на един избирател се подлага на по-строги правила от гласа на друг. Изборът предполага изявено предпочитание на отделния гражданин. При пропорционалната система то е свързано както с индивидуалните качества на кандидата, така и с преценката какво управление може да осъществява партията, която го предлага.

Участието в изборите на отделни партии и коалиции дава възможност на избирателя да гласува за тази листа, за която смята, че кандидатите в нея отговарят повече на неговите убеждения. Оттук недопустимо е пред този, който би предпочел едно определено коалиционно управление, да се поставят по-високи изисквания, за да бъде то осъществено, отколкото са изискванията пред предпочелия управлението на една партия. Равенството в правото на избор очевидно е нарушено ... “.

Като вземем пред вид стила на взимане на решения на Конституционния съд и ясната му позиция по въпроса за осем процентовата бариера, можем да заключим, че възникналата патова ситуация се дължи именно на факта, че в искането на седемдесестте народни представители е оспорен мажоритарният избор в неговата цялост. Другояче щяха да седят нещата, ако беше атакувана само неравнопоставеността на отделните избирателни райони, много добре описана в аргументите на първата шестица конституционни съдии. Тогава нямаше да възникне тази особена ситуация, създаваща впечатление, че Конституционният съд е дал “всекиму по нещо” – на “Синята коалиция” е осигурил падането на удвоената бариера, за Президента е опазил така желания мажоритарен елемент и така нататък и така нататък ...

Няма съмнение, че когато става дума за практическите аргументи, с които се прави опит да се оправдае „урбулешкото” въвеждане на 31 напълно различни избирателни района, ще ни бъде поднесено съображението, че в съществуващите многомандатни избирателни райони е създадена съответната изборна администрация и така ще се спести „народна пара”. На това трябва веднага да се отговори, че извращаването на свободните избори не може да се оправдава с икономия на средства, още повече, че не е необходимо да се правят допълнителни разходи.

Достатъчно е центровете на едномандатните избирателни райони да останат в областните градове, където са и сега. Секционните избирателни комисии ще си останат същите. Общинските избирателни комисии ще обработват резултатите по пропорционалната и по мажоритарната система в отделни протоколи. При съвременното състояние на изчислителната техника, не е абсолютно никакъв проблем една районна избирателна комисия да обработва резултатите от един многомандатен и от един едномандатен район, които са с различни граници. Както ще стане дума по-долу, може единствено една – две районни комисии от малките многомандатни райони да обработват само протоколи от изборите по пропорционалната система, а трите най-големи големите града да има повече от една районна избирателна комисия за мажоритарния избор. (В София и в Пловдив това е така и при досегашните избори по пропорционалната система).

В подкрепа на казаното до тук, по-долу ще предложа едно възможно решение на математичаската задача “разделяне на Р. България на тридесет и един избирателни райони с приблизително равен брой гласоподаватели в тях”.

Към условията на задачата можем да отнесем следното:

- едномандатните избирателни райони (ЕИР) да са 31 на брой;

- стремежът при очертаване на границите им да бъде постигане на минимална разлика в броя на гласоподавателите;

- центрове на едномадатните избирателни райони да са областните градове – центрове на многомандатните райони;

- не се допуска разделяне на общини на части, но се допуска разделянето на трите най-големи града – София, Пловдив и Варна;

- всеки едномандатен избирателен район трябва да представлява едно цяло – не се допускат избирателни райони от две и повече части, нямащи сухопътна връзка помежду си.

 

Изчисленията за начина на конструиране на 31 едномандатни избирателни района с приблизително еднакъв брой гласоподаватели са направени въз основа на бюлетина на Централната комисия за местни избори за резултатите от местните избори, проведени на 16 и 23 октомври 1999 г. С оглед на точното съответствие на официалните данни с изчисленията по-долу, общините са разглеждани в границите им от 1999 г. Това означава, че няма да откриете в списъка община Сопот или община Куклен, които са създадени по-късно, а на изборите през 1999 г. са били в състава на други общини.

Моля читателите да бъдат снизходителни към мен за това, че използувам данни с десет годишна давност. За това има поне няколко извинителни причини.

Първо, направеното аранжиране на едномандатните избирателни райони не представлява официално предложение за преразглеждане на границите на сега съществуващите и оцелели след решението на Конституционния съд изборни единици. То просто онагледява факта, че след като един отделно взет гражданин с умерена математическа грамотност и електронен калкулатор за 11 лева, може да предложи приемливи граници на едномандатните избирателни райони, то Народното събрание би трябвало да може да се справи още по-добре, имайки на разположение целия потенциал на Националния статистически институт и пълния архив на Централната избирателна комисия.

Второ, в печата се появи информация, че в Народното събрание работят с данни от 2001 г. Така тези изчисления ще бъдат близки до съображенията на народните представители. Напълно възможно е тази информация да не е била точна или аз да съм разбрал погрешно, затова се извинявам предварително, ако това не е вярно. Но ...

Трето, разликата между данните от 1999 г. и от 2005 г. не е особено драстична и затова по никакъв начин няма да деформира общата картина. (Виж пояснение първо ...).

Четвърто, пак поради онагледителния характер на този текст, взех данните от може би най-удобното за използуване издание на изборни резултати, правено у нас – това за 1999 г.

 

Според данните от изборите през 1999 г., общият броя на избирателите е бил 6 898 810 души. Това означава, че средният брой избиратели в един от разглежданите 31 избирателни райони трябва да бъде 6 898 810 / 31 = 222 542 души. 222 542 избиратели е „идеалната численост” за един едномандатен избирателен район (ЕИР).

image

 

Ето как изглежда списъкът на 31 едномандатни избирателни райони с приблизително еднакъв брой депутати. В скоби е даден броят на избирателите в отделните общини.

 

01 ЕИР – Благоевград – 226795 избиратели. Излишък на 4253 избиратели – 1,91 %.

Петрич (46628), Сандански (35134), Струмяни (6011), Гоце Делчев (25356), Банско (11086), Кресна (5374), Разлог (16694), Симитли (12880), Благоевград (67632).

 

02 ЕИР – Смолян – 223101 избиратели. Излишък от 559 избиратели – 0,25 %.

Хаджи Димово (9305), Гърмен (10921), Сатовча (13141), Доспат (7628), Борино (3288)1 Девин (12354), Смолян (39083), Велинград (33561), Белица (9106), Якоруда (8624), Батак (6072), Мадан (12518), Рудозем (9121), Неделино (6517), Златоград (11782), Баните – (5884), Ардино (12280), Ракитово (11916).

 

03 ЕИР – Кюстендил – 226355 избиратели. Излишък от 3813 избиратели – 1,71 %.

Рила (3291), Кочериново (5581), Невестино (4409), Кюстендил (62088), Бобошево (3382), Дупница (45134), Сапарева баня (7413), Трекляно (1198), Бобов дол (10423), Самоков (35292), Костенец (12501), Долна баня (3772), Белово (9372), Септември (22499).

 

04 ЕИР – 222019 избиратели. Недостиг на 523 избиратели – 0,235 %.

Брезник (7667), Земен (4027), Ковачевци (2338), Перник (90321), Радомир (21392), Трън (5035), Божурище (6130), Костинброд (14500), Сливница (8742), Драгоман (5766), Годеч (5869), Своге (21144), Ботевград (29088).

 

05, 06, 07, 08 ,09 ЕИР - София – общо 1113196 избиратели. Излишък от 97 избиратели за един район – 0,04 %.

София град (1078420), Елин Пелин (19436), Ихтиман (15340).

 

10 ЕИР - Пазарджик – 211539 избиратели. Недостиг от 11003 избиратели – 4,94 %.

Брацигово (9360), Пешера (17572), Пазарджик (103593), Лесичово (5416), Панагюрище (24608), Стрелча (5018), Горна Малина (5692), Мирково (2735), Чавдар (1148), Челопеч (1427), Златица (5139), Пирдоп (7603), Антон (1445), Копривщица (2283), Правец (6985), Етрополе (11515).

 

11 ЕИР – Пловдив (Родопи) – 216946 избиратели. Недостиг от 5596 избиратели – 2,51 %.

Асеновград (59036), Лъки (3621), Първомай (26165), Садово (12895), Родопи (33765), Раковски (22514), Кричим (6922), Перущица (4341), Стамболийски (18327), Съединение (10183), Хисаря (14177), Пловдив 3 (5000).

 

12 ЕИР – Пловдив – 223000 избиратели. Излишък от 458 избиратели – 0,205 %.

Пловдив 1 (223000).

 

13 ЕИР – Пловдив (Марица) – 222694 избиратели. Излишък от 152 избиратели – 0,068 %.

Пловдив 2 (74595), Марица (24804), Калояново (11669), Карлово (59484), Брезово (7871), Павел Баня (12691), Братя Даскалови (8929), Чирпан (22651).

 

14 ЕИР – Кърджали – 212512 избиратели. Недостиг от 10030 избиратели – 4,51 %.

Джебел (7615), Кирково (20478), Крумовград (17770), Кърджали (64322), Момчилград (18702), Черноочене (8779), Ивайловград (7069), Минерални бани (5865), Маджарово (2355), Стамболово (5407), Харманли (23369), Свиленград (20993), Любимец (9788).

 

15 ЕИР – Хасково – 221160 избиратели. Недостиг на 1382 избиратели – 0,62 %.

Димитровград (57247), Хасково (85066), Симеоновград (8700), Гълъбово (14277), Опан (3750), Раднево (20661), Тополовград (13700), Елхово (17759).

 

16 ЕИР – Стара Загора – 225429 избиратели. Излишък от 2877 избиратели – 1,29 %.

Казанлък (71264), Мъглиж (10322), Стара Загора (143843).

 

17 ЕИР – Сливен – 200777 избиратели. Недостиг на 21765 избиратели – 9,78 %.

Котел (18234), Нова Загора (36797), Сливен (113461), Твърдица (11960), Гурково (4504), Николаево (3750), Сунгурларе (12071).

 

18 ЕИР – Ямбол – 218107 избиратели. Недостиг на 4435 избиратели – 1,99 %.

Болярово (5203), Стралджа (13417), Тунджа (27165), Ямбол (69697), Карнобат (25014), Средец (14737), Малко Търново (4206), Руен (22008), Айтос (25991), Камено (10669).

 

19 ЕИР – Бургас – 244552 избиратели. Излишък от 22010 избиратели – 9,89 %.

Бургас (181347), Царево (8674), Несебър (16788), Поморие (21941), Созопол (12211), Приморско (3591).

 

20 ЕИР – Видин – 223 195 избиратели. Излишък от 653 избиратели – 0,29 %.

Видин (71622), Белоградчик (7321), Бойница (2127), Брегово (6935), Грамада (2918), Димово (7685), Кула (6409), Макреш (2464), Ново село (3868), Ружинци (5204), Чупрене (2801), Чипровци (4905), Брусарци (5735), Вълчедръм (11288), Лом (30801), Медковец (4870), Якимово (5146), Козлодуй (19315), Мизия (8534), Оряхово (13247).

 

21 ЕИР – Враца / Монтана – 231128 избиратели. Излишък от 8586 избиратели – 3,86 %.

Монтана (52662), Георги Дамяново (4085), Вършец (8096), Берковица (19083), Бойчиновци (10352), Криводол (10312), Хайредин (6039), Борован (6228), Бяла Слатина (26742), Кнежа (14284), Враца (73245).

 

22 ЕИР – Ловеч – 218535 избиратели. Недостиг на 4007 избиратели – 1,80 %.

Априлци (3604), Летница (4766), Ловеч (54140), Луковит (17405), Тетевен (19689), Троян (33682), Угърчин (7600), Ябланица (5235), Мездра (22135), Роман (6583), Червен бряг (30719), Долни Дъбник (12977).

 

23 ЕИР – Плевен – 218179 избиратели. Недостиг на 4363 избиратели – 1,96 %.

Гулянци (14660), Долна Митрополия (21975), Левски (22196), Никопол (11780), Искър (7704), Плевен (133050), Пордим (6814).

 

24 ЕИР – Габрово – 210758 избиратели. Недостиг на 11784 избиратели – 5,30 %.

Габрово (69078), Дряново (10927), Севлиево (37339), Трявна (12717), Сухиндол (3175), Павликени (25513), Свищов (41572), Белене (10437).

 

25 ЕИР – Велико Търново – 214701 избиратели. Недостиг на 7841 избиратели – 3,52 %.

Велико Търново (80871), Горна Оряховица (46552), Елена (10125), Златарица (4290), Лясковец (13615), Полски Тръмбеш (17170), Стражица (13482), Бяла (14522), Ценово (7202), Борово (6872).

 

26 ЕИР – Търговище / Разград – 224559 избиратели. Излишък от 2017 избиратели – 0,91 %.

Антоново (6591), Омуртаг (23376), Опака (6878), Попово (31943), Търговище (55881), Лозница (11874), Разград (51303), Цар Калоян (7385), Самуил (7062), Исперих (22266).

 

27 ЕИР – Русе – 224323 избиратели. Излишък от 1781 избиратели – 0,80 %.

Вятово (15454), Две могили (10058), Иваново (9800), Русе (161480), Сливо поле (11133), Тутракан (16398).

 

28 ЕИР – Силистра – 211904 избиратели. Недостиг на 10638 избиратели – 4,78 %.

Алфатар (3532), Главиница (11640), Дулово (24951), Кайнарджа (4317), Силистра (56862), Ситово (5935), Кубрат (20726), Завет (10123), Венец (9769), Гара Хитрино (7149), Каолиново (13007), Никола Козлево (5922), Тервел (15104), Крушари (5162), Генерал Тошево (17705).

 

29 ЕИР – Шумен – 231305 избиратели. Излишък от 8763 избиратели – 3,94 %.

Върбица (9239), Смядово (7236), Велики Преслав (14231), Шумен (94144), Каспичан (9177), Нови пазар (18715), Дългопол (13185), Долни чифлик (15922), Бяла (2998), Провадия (22304), Ветрино (6053), Аврен (7042), Вълчи дол (11059).

 

30 ЕИР – Добрич / Варна север – 235912 избиратели. Излишък от 13370 избиратели – 6,01 %.

Добрич – селска (23315), Добрич – град (88133), Шабла (5710), Каварна (14128), Балчик (19111), Аксаково (13 825), Суворово (6150), Девня (7661), Белослав (10184), Варна север – 47 695.

 

31 ЕИР – Варна – 235913 избиратели. Излишък от 13371 избиратели – 6,01 %.

Варна (235913).

           

            Определянето на границите на избирателните райони и номерирането им се извършваше от запад на изток и от юг на север. Не беше допуснато включване на общини от Северна България в избирателни райони в Южна България и обратно.  Както се вижда от списъка и от приложената карта (за качеството й авторът пак моли за снизхождение, тъй като я е изрисувал сам при домашни условия), всички изисквания, заложени по-горе са спазени. По-голямата част от отклоненията от средния размер са по-малки от плюс – минус 2 процента. По-големи са само отклоненията при завършването на разделянето – на юг в Сливен ( - 9,78 %) и Бургас ( + 9,89 %) и на север във Варна ( + 6,01 %) и в Добрич ( + 6,01 %).

Както вече беше отбелязано, настъпили са някои размествания, които биха се отразили минимално на изборната администрация.

Така например, налага се създаването на пет софийски едномандатни района. Четири от тях са изцяло в границите на София – град, а петият включва и общините Елин Пелин и Ихтиман, които отдавна се третират почти като предградия на столицата. (Моля жителите на двете общини да не приемат последното като оскърбление – просто София бавно върви към сливане с някои от близкостоящите населени места).

Създават се три пловдивски избирателни района. От една страна – ЕИР Пловдив, който е само от градската част на втория по големина град. От друга страна – ЕИР Пловдив (Марица) и Пловдив (Родопи), които включват и общини от Пловдивска и Старозагорска област. Последното е повече от естествено, защото в Пловдив функционират три общински администрации – Пловдив, Марица и Родопи.

По-голямата част от град Варна е обособена като самостоятелен едномандатен избирателен район с 235 913 избиратели. Част от града, с 47695 избиратели е обособена като територия Варна север, която е придадена към 30 ЕИР – Добрич.

От картата особено нагледно и картинно се вижда в каква степен са подценени, респективно – надценени многомандатните избирателни райони с превръщането им в едномандатни. (При подценените има повече гласоподаватели над средното, а при надценените са съответно по-малко).

Така например, Смолянски район трябваше да се допълни с общини от три области (!) за да достигне необходимия брой избиратели. На изборите през месец юли той ще бъде много НАДценен. В подобно положение са Кърджалийски избирателен район, Ямболски район, Видински район (в който трябваше да се включат дунавските общини до Козлодуй и Оряхово включително, плюс общини от вътрешността на Монтанска и Врачанска област за да придобие „човешки вид”), Ловешки район, Кюстендилски район. На Силистренски район му се налага да събере огромна по площ територия за да стигне до приемлив брой гласоподаватели.

Обратно, вижда се, че Бургаски избирателен район покрива изискуемият брой избиратели само с град Бургас и няколко крайморски общини. Огромна част от територията на Бургаска област преминава в Ямболски избирателен район в рамките на опита за очертаване на приблизително еднакви едномандатни избирателни райони.

Варненски избирателен район е ужасно ПОДценен, както стана ясно за Бургаски. София град излъчва трима депутати, при положение, че има гласоподаватели за 4,8 депутати – точно петима с включването на общините Елин Пелин и Ихтиман в петия софийски едномандатен избирателен район при „равното делене”.

Изложеното по-горе показва, че при една по-гъвкава тактика от страна на протестиращите 70 народни представители – оспорване на границите на избирателните райони, а не на самата конституционност на въвеждането на мажоритарна компонента в избирателната система, Конституционният съд можеше да вземе решение в тяхна полза. Това решение разбира се, щеше да бъде само в полза и на представителната демокрация в България въобще.

Друг е въпросът, че пак щяхме да сме свидетели на две категории народни представители – при сто процентова избирателна активност, „цената на мандата” на избрания по пропорционалната система депутат щеше да бъде 6 898 810 / 209 = 33009 гласа, докато цената на мажоритарния депутат щеше да бъде около 222542 гласа. Да се нарече подобна разлика – диспропорция е твърде мек израз, но така е отсъдил законодателят. Конституционният съд поправи волунтаризма на текущото парламентарно мнозинство само от части ...

 

(Следва продължение)

 

 

* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.




Гласувай:
2



1. avangardi - Тогава, протестиращите да се коригират!
21.05.2009 16:45
"Изложеното по-горе показва, че при една по-гъвкава тактика от страна на протестиращите 70 народни представители – оспорване на границите на избирателните райони, а не на самата конституционност на въвеждането на мажоритарна компонента в избирателната система, Конституционният съд можеше да вземе решение в тяхна полза. Това решение разбира се, щеше да бъде само в полза и на представителната демокрация в България въобще."

Необходимо е прецизиране.
Благодаря за постинга, г-н Дечев!

цитирай
2. анонимен - Вари го, печи го, инженерът си е инженер!
21.05.2009 17:19
Не е важно какъв е компютърът/калкулаторът. Важно е задапаратното устройство.
Поздрав!
Марин
цитирай
3. анонимен - Г-н Дечев,
22.05.2009 09:51
желязно сте се аргументирали. Това трябваше да се направи по-рано. Явно не е имало кой да ви чуе.
цитирай
4. анонимен - минаваща
23.05.2009 09:47
"...Важно е задапаратното устройство...."

Задапаратното устройство е "висш пилотаж", още 100-200 на подходящото място и нещата биха изглеждали различно...
цитирай
5. анонимен - Пак я свършиха като кучето на нивата
23.05.2009 10:28
И това ако му викат мажоритарен елемент, както и преференциален вот % за евроизборите то трябва да поканим делегати от Буркина Фасо или Мадагаскар.
Лошото е ,че не от незнание а от липса на желание. Без да вниквам в детайлите на аргументите Ви, просто не си заслужава труда да доказваме, че магарето не е кон!
цитирай
6. анонимен - Прекрасна идея, в много добро изпълнение,
25.05.2009 05:01
Чудя се как не ми е хрумнала :)
напоследък също си мислех за преначертаване на избирателните райони, но свързано с цялостна промяна на устройството на броя и вида мандати в Народното Събрание.
Разбира се, пренареждането на общините в едномандатните райони ще доведе до много спорове, защото границите имат значение,
за справка - виж статията за 'Gerrymandering' в Wikipedia:
http://en.wikipedia.org/wiki/Gerrymander
Например Врачано-Монтанци трудно ще преглътнат да се сместят за сметка на Видинчани.

Споделихте ли тази идея с вносителите на протеста, и късно ли е вече за ново допитване до Конституционния съд?
Може би един и същ законадателен акт не може да се атакува два пъти.

С нетърпени очаквам продължените на тази статия.
Не разбрах каква ще е темата там, но искам да видя анализ (може и в друга тема) на най-големите недостатъци(според автора) на Българския Парламент, и как двукамарно устройство би променило нещата.

Поздрави,
е2718
За Чиста и Светла Енергия!
цитирай
7. teodordetchev - Част втора на мажоритарните прелести вече е публикувана
21.06.2009 23:13
За съжаление текстът е дългичък, та излезе в два последователни постинга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5808030
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52692
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов