Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2009 00:09 - За съдбата на паметника на НЕсвободата.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 12329 Коментари: 9 Гласове:
6



            В блога на мамкаму.блог.бг са зададени „13 + 1 неудобни въпроса” към мен. По принцип отговарям на тези въпроси на съответния адрес:

 

http://mamkamu.blog.bg/politika/2009/09/24/neudobni-vyprosi-kym-teodor-dechev.403109

 

Тук, поради огромния интерес към тази проблематика и поради масовите спекулации с темата ще отговоря на въпрос номер 4.

 

            Въпрос 4. Бихте ли премахнали паметника на Съветската армия ?

 

По този ужким труден и неудобен въпрос се надявах да ми бъде зачетена служебна победа над всички останали кандидати, включително и над тези, които обещават да отстранят паметника на Съветската армия на часа. Все пак, събарял съм цял мавзолей – другите, какво са събаряли ?

 

По мавзолейския сюжет са изписани огромно количество глупости (аз си имам архив още от 1999 г., който се съхранява в поне четири стандартни архивни кутии), а темата и до ден днешен храни в някаква степен журналистическата колегия. Тук привеждам линкове към три последни публикации, които са достъпни он-лайн. Първата е на границата на халюцинациите, във втората има тук – таме по някой бисер, а по третата е работено доста сериозно. Ето ги и трите:

 

Взривиха мавзолея, срутиха двореца !

Автор: Петър Бойчев, 08 юни 2008 г., неделя.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-06-08&article=235439

 

Саркофагът на Димитров – в казарма в Ихтиман.

Автор: Мила Вачева, 01 юли 2009 г., сряда.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=166699

 

Домът на най-скъпия покойник.

Екип на „24 часа”, 26 август 2009 г., сряда.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=213007

 

Моето собствено мнение по случая с мавзолея, което не съм променил вече години на ред, може да се прочете тук:

 

За бозата и мавзолея или викане на политически призраци и духове.

30 март 2007 г., 23:38 часа.

http://teodordetchev.blog.bg/politika/2007/03/30/za-bozata-i-mavzoleia-ili-vikane-na-politicheski-prizraci-i-.56494

 

Нямам какво да добавя към написаното, поне на този етап. Не съм се натискал да попадна в работната група за разрушаването на мавзолея, но не изпитвам каквито и да са угризения на съвестта или неудобство от свършената работа. Просто ние отстранихме от центъра на София една сграда, която беше загубила функцията си изцяло, на която за съжаление не можеше да се придаде каквато и да е нова функция (ако можеше – правителството на Жан Виденов щеше да го направи) и която се беше превърнала в посмешище на хората, като „най-луксозният кенеф в Югоизточна Европа”. Последното е цитат от графит върху фасадата на мавзолея.

 

Отправеният към мен въпрос е свързан разбира се не с разрушаването на мавзолея, а с отношението ми към паметника на Съветската армия. Отношението ми към този паметник, като политически символ е изцяло негативно – това е паметник на НЕсвободата, паметник на зависимостта от вече несъществуващия СССР – или ако предпочитате „паметник на ограничения суверенитет по доктрината Брежнев”, паметник издигнат за да плаши жителите на София и България.

 

Като произведение на изкуството, паметникът е значително по-стойностен от мавзолея, даже несравнимо по-стойностен. Паметникът може да се приеме за „върхово постижение” на социалистическия реализъм от всякаква гледна точка. Дело е на колектив с ръководител Иван Фунев, в който участват скулпторите Мара Георгиева, Васка Емануилова, Любомир Далчев, Васил Зидаров, Петър Дойчинов, художникът Борис Ангелушев и арх. Любен Нейков. Странното е, че има данни за участие и на други архитекти (някои източници сочат за ръководител на колектива арх. Димитър Митов), но това не е темата на нашия постинг. Същественото е, че паметникът е художествена илюстрация, както на верноподанническите плонжове пред Съветския съюз, така и съхранява важна историческа памет за това, до каква степен една политическа сила (БКП) е готова да плаши собствения си народ с чужда въоръжена сила - Съветската армия.

 

Всъщност, тази година се навършват 55 години от откриването на паметника на Съветската армия в София през 1954 г.. На 04 октомври 1949 г. Министерският съвет приема решение за издигане на паметник на Съветската армия. Първата копка е направена на 05 юли 1952 г. При откриването присъства маршал Бирюзов.

 

Както пише в един от справочниците за „социалистическа София” (актуализирал съм само някои имена на улици и паркове), паметникът се намира в идеалния център на града, на булевард "Цар Освободител", между Орлов мост и Софийския университет, в началото на Борисовата градина. Започва с две скулптурни композиции откъм булеварда и преминава през гранитен плочник, ограден с метални отливки на големи дъбови венци. Постаментът е обграден с бронзови барелефи от трите страни. (Бел. авт.: Всъщност, това в никакъв случай не са барелефи, не са дори и орелефи, а са си скулптурни групи – бронзови пластики). Скулптурната група (Бел. авт.: на върхе на паметника), включва ликуващ съветски войник с вдигнат автомат, от двете страни на когото са застанали жена и мъж - селянка и работник от България.

 

Някой може да каже, че обсъждането на този въпрос е „поредното разпалване на анти-руска истерия”. Това разбира се не е вярно – паметникът на Царя Освободител все така си гледа към сградата на Народното събрание, Руският паметник си стои като перфектен ориентир на възлово място в столицата и на никой не му минава през ума да предложи преименуването на улица „Московска” или на булевард „Цар Освободител”.

Още стотици руски паметници из страната се съхраняват с цялото дължимо уважение, пазят се и руските военни гробища, доколкото ги има. Ако някой иска да види кампания срещу руското наследство в къде по-близка (поне географски) до Русия страна, може да прочете този линк:

 

http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7770-2009-05-18-15-28-39

 

Без да обсъждаме коментара на фактите даден в постинга, самите факти говорят сами за себе си. Дискусията за съдбата на паметника на Съветската армия не е резултат на омраза към руснаците или дори към Русия с цялото историческо наследство, което империята носи. Дискусията е предизвикана отдавна, поради факта на изчезването на СССР от картата на света и поради крайно негативната оценка за тоталитарния период в историята на България, който безспорно дължим в най-голяма степен на „Съветската армия - освободителка”.

 

Тук стигаме до личното ми мнение по проблема. С моята „градоустройствена биография”, би могло много лесно да удовлетворя очакванията на най-радикалните представители на демократичните сили и да кажа, че „лесно ще го гътна”, стига да ме изберат за кмет. Проблемът е, че едно такова изявление би било на първо място ОПАШАТА ЛЪЖА. Паметникът на Съветската армия не е в „патримониума” на столичния кмет. Обитателят на голямата сграда на улица „Московска” няма разпоредителни функции по отношение на паметника. Тези функции са запазени за правителството на Р. България.

 

По тази причина, дори и да инициираме референдум за съдбата на паметника (да се абстрахираме за миг от това, че този референдум няма да има правна стойност), той ще трябва да бъде национален, а не общински. София, слава Богу е столица на цяла България, а не само на себе си. Какви ще са резултатите от подобен референдум е повече от съмнително.

 

Самото правителство, дори и да бъде призовано от столичани, че и от техния кмет, ще мисли в други (така наречените прагматични) категории. Напълно основателно, то ще си спомни, че има подписано МЕЖДУДЪРЖАВНО СПОРАЗУМЕНИЕ между Русия и България за закрила на подобни артефакти. Лично аз с огромен интерес бих прочел пълния текст на това споразумение и бих се опитал да го получа въз основа на закона за достъп до информация от министъра на външните работи или още по-добре от заместник министъра Марин Райков, който ми беше колега още по времето на правителството на Иван Костов и за който публиката предполага (вероятно с някакво основание), че е номинация на ДСБ или на демократичните сили въобще.

 

Но дори и без да сме чели прословутото споразумение, можем да се догаждаме какви формулировки са заложени в него. Още повече, че то е подписано по време, когато с пълна сериозност се смяташе, че Русия е тръгнала към радикална демократизация, начело с Борис Елцин ... Най-важното е, че и в най-демократичния си формат, Руската федерация се смята за наследник на пасивите и активите на Съветския съюз и покрай това се грижи и за знаците на съветската военна слава.

 

Даже и въпросното междудържавно споразумение да отсъстваше, правителството (както казахме, водено от прагматични съображения) едва ли щеше да прегърне идеята да разруши, демонтира, разчлени (или нещо друго) този свой „имот”. В Министерския съвет ще започнат да се сещат за разни тръби с газ и нефт, за разни лицензи за специална продукция и категорично ще предпочетат да не дразнят бялата мечка, задавайки въпроса всичко друго ли ни е на ред, та сме опрели до паметника на Съветската армия.

 

Всъщност, цялата тази пиеска вече е играна на родна земя, пред софийска публика. По време на кметуването на Александър Янчулев, след изборите през 1991 г., въпросът за паметника на Съветската армия, както и за мавзолея на Георги Димитров е надлежно повдигнат в доминирания от СДС общински съвет и е взето решение за тяхното ДЕМОНТИРАНЕ. Колектив от ВИАС (ако не греша с ръководител проф. Киров от катедра „Технология и организация на строителството”) извършва архитектурно заснемане на двете крамолни съоръжения и разработва проект за демонтажа. Но докато трае творческият процес, правителството на Филип Димитров пада и столичните общинари бързо разбират значението на това, че с паметника (както и с мавзолея) се разпорежда правителството, а не кметът или общинският съвет.

 

От онова време остава споменът за един митинг, на който Георги Евдокиев Марков изковава термина „седесарски шут” (цитирам по памет: „затова – шут, шут, седесарски шут за Александър Владков”) и крещеше по възможно най-истеричен начин „долу мавзолея”. На споменатия исторически митинг, освен седесарски шутове, на публиката беше предложено взривяване на ... макет на мавзолея, качен високо на една БКС-ейска вишка. По-далече обаче тогава не се стигна. Мавзолеят беше съборен от съвсем друго правителство, по време когато и гаргите по корниза на Народната банка знаеха що за птица (с що за досие) е тогавашният депутат от СДС (Демократическа партия) и бъдещ конституционен съдия. Паметникът на Съветската армия оцеля, защитен от споразумението, до което се опитвам да се добера.

 

От всичко казано до тук, възниква въпросът: Дали си струва да се „вие срещу луната” с искания за събаряне на защитен обект или пък да се чака паметникът да падне от вибрациите на столичното метро (поредната медийна глупост в България – вестникарите охотно налапаха стръвта, която им пробута арх. Христо Генчев) ? Очевидно – не. Решението на проблема според мен не е в търсене на правна формула, която да позволи да се събори паметникът. Нито ще се намери формула, нито скоро ще се намери правителство, което да е приложи. Правилният подход е в ПРОМЯНАТА НА КОНТЕКСТА в който е поставен паметникът. В момента, паметникът просто доминира над чудесния парк около него и пъчи снага над Софийския университет, над мавзолея на княз Александър І-ви и над Спортната палата, която все пак е сграда на държавна институция. Паметникът доминира над всичко наоколо, макар че вече никой не му се плаши, а триенето на графитите по него става все по-трудна задача. Това положение трябва да се промени, като паметникът стане ЕКСПОНАТ № 1 в бъдещия Музей на тоталитаризма и на периода на комунистическо управление в България (1944 – 1989 г.).

 

Внимателното разглеждане на паметника в план (препоръчвам и насърчавам ползуването на Google Earth – идеално е за случая), показва че има достатъчно площ на която да се проектира и построи един такъв музей. Музеят може да обгражда изцяло или частично „високия акцент” на паметника, като в архитектурните си фантазиите си представям котата на плоския покрив – тераса на музея да „равни” котата на постамента на който са стъпили „съветският гост” и българските му посрещачи – българските „рабочий и колхозница”.

 
image

Паметникът и парковото пространство около него, гледани от височина около 1000 метра.


image

Композиционното решение на паметника, осветено от Google Earth.


Подобно преустройство на пространството около паметника, изграждането на музей на тоталитаризма и промяната на контекста, в който е поставен паметникът – „защитен обект”, могат да се превърнат в тема за изключително престижен архитектурен конкурс. Този конкурс трябва да бъде качествено различен от конкурса, организиран от правителството за така наречения „втори градски център” – иначе казано, изнасянето на цялата държавна администрация от центъра в нов комплекс на военния терен на 4-ти / 5-ти километър. До конкурса трябва да имат достъп  не само свръхтитулувани чуждестранни архитекти, в него трябва да могат да участват и всички генерации български архитекти, за да се даде възможност за пълен полет на фантазията при търсенето на „нове контекст”, в който да бъде поставен „експонат номер едно”.

 

Не трябва да се допуска, конкурсът да има съдбата и на „състезанието” за проект на нова сграда на Художествената академия, който е на път да обезобрази архитектурния комплекс около храм паметника „Св. Александър Невски”. Заданието за конкурса трябва да е изключително премислено. В него изрично трябва да се указва, че целта на конкурса е да се стигне до архитектурно, планово и ландшафтно решение, което изцяло да промени внушението, идващо от паметника на Съветската армия, запазвайки го физически.

 

Под „физическо запазване”, разбирам запазването в първоначалния му вид на високия архитектурен акцент с емблематичната статуя на войника, работника и селянката, независимо то начина по който ще бъде вписан в новия архитектуран комплекс – заобиколен изцяло или частично от сгради, „опакован” по някакъв оригинален начин или нещо трето, което фантазията на архитектите роди.

 

Под „промяна на внушението” разбирам такова архитектурно и композиционно решение, което да излага (експонира) паметника като спомен от отминало време, което ние не трябва да забравяме, но и не искаме да се повтаря.

 

Останалата част от пространството и най-вече входната част откъм булевард „Цар Освободител”, където са двете „въвеждащи” скулптурни композиции и гранитният (или може би сиенитен ?) плочник, „ограден с метални отливки на големи дъбови венци”, може и според мен трябва да бъде „петното” на което да се развие проектът за музей на тоталитаризма. Работа на архитектите е да определят размерите и формата в план, етажността над и под земята. В един музей на тоталитаризма може да има дори и катакомби, Бога ми ...

 

Няма повече да разсъждавам над идеи за композиционното решение на бъдещия музей на тоталитаризма. Ако съдбата ни сподобие и с Институт за национална памет, там може да бъде настанен и той или негов филиал.

 

Въпросът е да успеем да изградим музей на тоталитаризма около паметника, така че „тройката с шмайзера” наистина да получи статут на „експонат номер едно” и Столицата да се сдобие с една наистина оригинална сграда, музеят в която да има огромна познавателна стойност, а самата сграда да представлява интерес дори и само като архитектурно решение. Да има какво да се научи за тоталитарното минало, а туристите да имат още нещо, което да ги впечатли истински по време на посещението им в София.

 

Тъй като сме демократи и се отнасяме с достатъчно уважение към малцинствата, в това число и към политическите такива, трябва да се гарантира възможността на почитателите на шмайзера и неговия носител да могат да поднасят цветя пред своя символ и да изпълняват религиозните си обряди. (Комунизмът в тоталитарния му вид си е своего рода „светска религия”, но в този постинг няма да се разпростираме по тази тема).

 

Тази идея за решаване на проблема с паметника на Съветската армия, може да не се хареса на най-радикалните привърженици на демократичните сили и на най-категоричните отрицатели на тоталитарното минало (по-точно - на най-гласовитите му отрицатели). Но трябва ясно да си даваме сметка, че голяма част от жителите на София биха приели без възражения преустройството на паметника, но категорично биха отхвърлили идеята за пълното му физическо ликвидиране. На хората им додея от рушене – те биха предпочели това, което аз наричам „промяна на контекста”.

 

В рамките на шегата, можем да приемем предположението на блогъра плъх.блог.бг , който изказва прадположението, че паметникът на съветската армия във Виена си стои в идеално състояние, в знак на признателност, че въпросната войска все пак ... си е отишла.

 

http://rat.blog.bg/politika/2009/10/05/pametnici.409984

 

В рамките на куриоза, ще отбележа, че дори и Румен Петков в качеството си на кмет на Плевен е „подстригал” един паметник и е отстранил от него статуите на съветските войници, за да бъде пригоден монументът към „новите условия”. Ето какво открих за този подвиг на социалистическия лидер в Плевен:

 

http://www.vmro.bg/forum/viewtopic.php?f=56&t=277&p=8759

 
image

 
Паметникът в Плевен, "подстриган" от Румен Петков.

Финансирането на подобен проект може да стане било под формата на културен проект с привлечено европейско финансиране, било като публично – частно партньорство. Ако проектът наистина е оригинален и смислен, финансиране ще се намери.

 




Тагове:   Виена,


Гласувай:
6



1. angeligdb - Ангел Грънчаров подкрепя кандидатурата на Т.Дечев
09.10.2009 06:40
<a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2009/10/blog-post_09.html"><strong>Столичани, не пропускайте възможността да си изберете умен и талантлив човек за кмет!</strong> </a>
цитирай
2. angeligdb - Виж това по темата:
09.10.2009 06:41
http://aig-humanus.blogspot.com/2009/10/blog-post_09.html
цитирай
3. geranul - Не ми допадат необмислени предложения
11.10.2009 04:27
Г-н Дечев, не крия че сте ми симпатичен и в много отношения начетен човек, но за пореден път се убеждавам (както в случая с мавзолея), че по- скоро гледате емоционално на проблема, отколкото рационално, като пропускате значително количество детайли и конкретния пространствено- естетически резултат от Вашите предложения и бъдещи действия. Наистина доста хора, които не Ви познават (в това число и аз), следят Вашите виждания по този или онзи въпрос и остават с убеждението, че изразявате мисли и идеи недобре обмислени и с нищожна експертиза. Хубаво е че имате идея да се допитате до архитекти и ландшафтни дизайнери как да се преустрои паметника, но на всички ни е писнало вижданията и решенията да предхождат и да повлияват експертизата. Нормалната практика е друга- решенията и позициите да са следствие от широка и обхватна експертиза.
За паметник с тези размери вписването "в новия архитектуран комплекс – заобиколен изцяло или частично от сгради, „опакован” по някакъв оригинален начин или нещо трето" означава разширяване на площа му и увеличаване на подтискащото му въздействие върху околните адмистративни и университетски сгради. Така вместо да изпишете вежди, ще извадите очи, поради факта, че ще доразвиете идеята на създателите на този паметник, чрез приобщаването към него на съседните алеи и зелени площи.
За да се реализира Вашата идея за "промяна на контекста" е необходимо да се въстанови нормалното заобикаляне и преминаване покрай паметника. Аз всеки ден минавам по диагонал два пъти на ден от Орлов мост към сградата на БСФС - наклонените алеи и стълбища са построени така, че да гледаш и да се движиш към паметника щеш не щеш. Именно това е най-дразнещото в този паметник - вертикалната планировка, подтискаща преминаващите покрай него. Без премахването на подходите и стълбищата, водещи до първата ниска площадка на паментика, Вие не можете да смените контекста му и не можете да облекчите силното му доминантно и централизирано положение в иначе така приятната градинка. А да се жертва една такава удобна и приятна градинка за музей на тоталитарните паметници е престъпление спрямо софиянци. Лично на мен подхода в Плевен със свалянето на бронзовите статуи и пана и поставянето им без постаменти в съседните зелени площи, в съчетание с премахването на подходите и стълбищата и оставяне само на високата централна част на паметника, както и илюстрирането на всичко това с много снимки и обяснения какво е било и защо е сега така, би могло да промени контекста на този паметник и да го направи приемлив за минаващите покрай него всеки ден. Както и ще направи карането на колела, кънки, скейтбордове на нашите деца далеч по- безопасно и приятно.
цитирай
4. emil60 - Тук предложението ми харесва!
11.10.2009 21:01
geranul написа:
Г-н Дечев, не крия че сте ми симпатичен и в много отношения начетен човек, но за пореден път се убеждавам (както в случая с мавзолея), че по- скоро гледате емоционално на проблема, отколкото рационално, като пропускате значително количество детайли и конкретния пространствено- естетически резултат от Вашите предложения и бъдещи действия. Наистина доста хора, които не Ви познават (в това число и аз), следят Вашите виждания по този или онзи въпрос и остават с убеждението, че изразявате мисли и идеи недобре обмислени и с нищожна експертиза. Хубаво е че имате идея да се допитате до архитекти и ландшафтни дизайнери как да се преустрои паметника, но на всички ни е писнало вижданията и решенията да предхождат и да повлияват експертизата. Нормалната практика е друга- решенията и позициите да са следствие от широка и обхватна експертиза.
За паметник с тези размери вписването "в новия архитектуран комплекс – заобиколен изцяло или частично от сгради, „опакован” по някакъв оригинален начин или нещо трето" означава разширяване на площа му и увеличаване на подтискащото му въздействие върху околните адмистративни и университетски сгради. Така вместо да изпишете вежди, ще извадите очи, поради факта, че ще доразвиете идеята на създателите на този паметник, чрез приобщаването към него на съседните алеи и зелени площи.
За да се реализира Вашата идея за "промяна на контекста" е необходимо да се въстанови нормалното заобикаляне и преминаване покрай паметника. Аз всеки ден минавам по диагонал два пъти на ден от Орлов мост към сградата на БСФС - наклонените алеи и стълбища са построени така, че да гледаш и да се движиш към паметника щеш не щеш. Именно това е най-дразнещото в този паметник - вертикалната планировка, подтискаща преминаващите покрай него. Без премахването на подходите и стълбищата, водещи до първата ниска площадка на паментика, Вие не можете да смените контекста му и не можете да облекчите силното му доминантно и централизирано положение в иначе така приятната градинка. А да се жертва една такава удобна и приятна градинка за музей на тоталитарните паметници е престъпление спрямо софиянци. Лично на мен подхода в Плевен със свалянето на бронзовите статуи и пана и поставянето им без постаменти в съседните зелени площи, в съчетание с премахването на подходите и стълбищата и оставяне само на високата централна част на паметника, както и илюстрирането на всичко това с много снимки и обяснения какво е било и защо е сега така, би могло да промени контекста на този паметник и да го направи приемлив за минаващите покрай него всеки ден. Както и ще направи карането на колела, кънки, скейтбордове на нашите деца далеч по- безопасно и приятно.

Даже си мисля, а също така си и представям, че можеше да се осъществи нещо и с мавзолея... Ако знаете, колко хора са обидени от унищожаването му...? Чувствате ли думата - унищожаване... Рушене... Експлозии... Но все пак съм успокоен от един факт във исторически аспект - че е можело двама-трима да опънат палатка и мавзолея да остане... Е, щом истинските комунисти не са го направили, значи така е трябвало... И все пак - тъжно е да се руши... Лечението, макаросигуряващо няколко минути удължен живот дава надежда на всичко живо...Дори на птичките, които са свикнали да кацат там...
цитирай
5. gantree - :))
14.10.2009 16:42
Какъв е смисълът да се строи такъв музей?
Тихичко искам да попитам - а не може ли просто да го бутнем?
цитирай
6. emil60 - Може, може просто да се бутне...
14.10.2009 21:57
Тихичко и аз питам, а ние старците да си останем без спомени... Е, добре, бутайте каквото и когато смятате за добре... Много важно, че на някои им става болно от рушене, бутане, рязане, уволнения, съкращения, не плащане на вредни, ниски заплати и осигуровки, но пък се радваме, че повишават възраста за пенсиониране... Нека младите да поработят, ако разбира се си намерят работа... Искайте и ще получите..., но това беше май-за нещо друго..., ама и тук може - искате рушене, получавате, така да се каже, рушене... Май нищо смислено не казвам, просто една болка - какво толкова направих, че, както казва един колега - нито ме щат, нито ме искат... И спомените ми не искат... Остава ми само да се обаждам от време на време, докато... и т.н. ни раздели... Но, надежда има, ще взема да създавам...нещичко... Ето, почти направих опит за коментар..., ура!
цитирай
7. анонимен - стига сме рушили
19.10.2009 18:54
Бутаме, събаряме, подстригваме, с една дума РУШИМ! Това го можвм, само дето не можем да съградим. Като ги бутаме ги правим мъченици и пробуждаме носталгията по онези дни на бригадирски ентусиазъм и празни джобове. Те и сега джобовете ни са празни, но за радост отдавна сме се разделили с бригадирския ентусиазъм. За добро или за лошои всички тези т.нар паметници са част от нашата история и няма значение дали ще ги бутнем - историята си не можем да пренапишем. По-добре е да я помним и да знаем какво никога не бива да се случва; да вземем пример от една Испания или от една Виена, където в центъра на града има паметник на "победилата" съветска армия. При товса позлатен и осветен отвсякъде! Да не би от това виенчани да стават по-малко виенчани, или да им са по-мръсни улиците, или да им се явяват бездомни кучета или... Не ни е паметникът проблемът, а безпаметността на политиците ни в последните години, на които не им пука дали са ни чисти улиците, дали ни хапят бездомните кучета или ни е тъмно като в рог! София има нужда от честен човек като г-н Дечев и нека го подкрепим!
цитирай
8. m1d2g3 - Паметника
25.10.2009 00:02
във Виена си стои непокътнат и поддържан така е, но със сигурност той не може да се сравнява с паметника в София. Аз лично не желая в центъра на София да гледам как чужд войник размахва "шпагин" в ръка, извисявайки се над всичко наоколо. А относно музея на тоталитаризма не знам дали знаете, че сред опраделени среди в българската историческа наука понятието тоталитаризъм вече се смята за неадекватно на новите условия. Говорейки си за музей на тоталитаризма трябва да отбележа, че според видни български историци този термин е използван, като идеологическа пропагандна конструкция от Западния блог в борбата му срещу Източния. Така тази терминология вече не била актуална, но не само терминологията а и самите обществени системи видите ли не били тоталитарни, а по-скоро източноевропейски общества от съветски тип, а политическите системи трябвало да се наричат не "тоталитаризъм" или "комунизъм", а "държавен социализъм".
цитирай
9. анонимен - "политология"
04.11.2009 12:10
а в момента системата в Б-я да не би да е нещо друго по-различно от "държавен социализъм". Ще се намери ли някой мераклия да посочи поне три разлики - и моля, да са истински - без украшения за фасадата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5003103
Постинги: 521
Коментари: 3118
Гласове: 44890
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов