Теодор Дечев, кандидат кмет на София:

 

ПОЛИТИКА МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ И С МАЛКО ПАРИ

 

 

- Кое ви накара да се кандидатирате за кмет на София?

 

- Издигна ме инициативен комитет, в който влизат блогъри и участници във форума „Де зората”. Върви и списък в Интернет на тези, които ме подкрепят. Показателно беше, че броят на подкрепящите ме във Фейсбук се удвои, когато на 22 септември официално бе обявена кандидатурата ми. Т.е. хората наистина в първия момент са се питали това дали е сериозно и когато видяха нещо не виртуално, а реална пресконференция в реална зала, подкрепата подскочи.И оттогава расте неудържимо. След като толкова блогъри са застанали зад мен, се надявам да получа и хиляди гласове.

 

- Но без партийна подкрепа нищо не става в България?

 

- В никакъв случай няма да е лесно, макар че партийната подкрепа е медал с две страни. Тя дава подкрепата на едни и откровената ненавист на други. Даже един обикновен биографичен момент при мен – това, че съм бил зам.-министър в правителството на Иван Костов – за едни хора означава, че съм човек с голям административен опит, а за други хора означава участник в разграбването на България. Много се моля някой да ми обясни кое от двете е истина, или тя е някъде по средата и къде точно по средата. Очевидно е, че всичко е въпрос на лична преценка. Искам да припомня един епизод, когато през 1996 г. през юли с помощта на Лейбъристката партия аз успях да донеса подкрепата на Социнтерна за кандидат-президента Петър Стоянов. Тогава в демократичните среди за тази постъпка само дето не ме бяха обявили за Господ. Когато обаче днес припомня това, ми викат – ти ли си донесъл на Пешо аварина онази хартишка! Вижте как нещата се менят, оценките на хората – също, както и партийната подкрепа.

 

- Дълго време бяхте в БСДП, неин зам.-председател…

 

- Аз съм си социалдемократ по убеждение. Престанах да бъда партиен член, защото бях изключен от социалдемократическата партия. Накратко – заради един кухненски спор за стопанисването на един имот и заради идеята на нашия председател този имот да премине във владението на една частна фондация. Нашият конфликт можеше и да не се състои, но се състоя и сега съм социалдемократ на световна практика. В България обаче хората си харесват полюсите, а социалдемократите са с много консенсусна политическа култура. Те искат от теб да отговориш за нещо с „да” или „не”, ти отговаряш половин час при какви условия какво. Защото това е социалдемокрацията – ако нещата са така, правим така, ако са иначе – правим друго. По същия начин сега ме питат – ако станете кмет ще съборите ли паметника на съветската армия?

 

- И вие какво отговаряте по социалдемократически?

 

- Аз отговарям така – нека другите кандидати ме догонят в събарянето, защото имам известна преднина – цял мавзолей. Но може би този паметник, който аз наричам паметник на НЕсвободата, сложен там да плаши хората,  трябва да стане експонат номер едно в бъдещия музей на тоталитаризма. За този музей може да бъдат привлечени и частни капитали, и европейски пари, там може да отидат огромните архивни фондове от онова време.

 

- При тази ГЕРБ-вълна не е ли загубена предварително битката за кмет на София?

 

- Не е загубена по няколко причини. Първо, простият факт, че има хора, които издигат кандидатурата ми без да имат каквато и да е изгода от това показва, че  има определени настроения, които са в друга посока. Например – защита на пълната прозрачност, защото Интернет  означава точно това. И още – отчетността как се управлява,  общите демократични ценности, защото блогърите, които ме подкрепят, са и леви, и десни, и всякакви. И градското начало. Градският въздух те прави свободен, както са казвали в средните векове, за всеки, който дойде в София има място и не можем да се делим на софиянци и провинциалисти. Но все пак по ирония на съдбата все още аз съм единственият кандидат-кмет, роден в София. Нищо лошо да си роден в Самоков или в Бургас, но аз символизирам все пак някаква традиция. Родил съм се на „Славянска” и 29 години съм живял срещу „София прес”. Бях първи клас, когато започнаха да я строят, и първи курс студент, когато я построиха. Така че щом има хора да ми гласуват доверие – това не е загубена кауза. На второ място – ние не можем да си позволим повече да допуснем демокрацията в България да струва толкова скъпо. В моята кампания ние ще се опитаме да покажем, че политика може да се прави с малко пари. Не защото нямаме, а защото не бива да се разсипничи и да се харчи за глупости. Всеки, който има компютър, може да ме пита и разпитва и аз му отговарям.

 

- За какво ви питат хората?

 

- За всичко. Например кого харесвам повече – Обама или Макейн. Защо съм се карал с Дертлиев. Какво мисля за Иван Костов. Дали ако стана кмет ще пусна движението по „Витоша” – отговорът е „да”, защото знам какво им е на жителите на улица „Цар Асен”. В интерес на истината хората продължават да си ходят по тротоарите, така че ползата от тази пешеходна зона е повече от съмнителна. Питанията нямат край.

 

- Приоритетите ви за София в оставащите две години от мандата?

 

- На първо място - справяне с транспортния хаос, трябва да се направи нещо за управление на системата на движение, иначе ще загинем.

 

 

Текстът на интервюто е извлечен от много по-дълъг разговор, който може би ще бъде обнародван един ден. За сега, на разположение са аудио файловете от разговора ми с Тодор Токин, които могат да бъдат открити на адрес:

 

http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,1054.msg28288.html#msg28288

 

За мен би било голям комплимент, ако се намери някой, който да изслуша целия дълъг разговор между мен и опитния „запитвач” – Тодор Токин. Извинявам се за не до там доброто качество на записа, направен на завоя на трамвая на бул. „Христо Смирненски” при Строителния техникум „Христо Ботев”. Приятно слушане на всички заинтересувани.

 

Интервюто е публикувано във в. „Седем”, броят от 07 – 13 октомври 2009 г.

Ами, както се казва: "Нека по-добрият победи!". Въпросът е кой ще е той - този със знаията и уменията, или този, който владее генералския жезъл?

Какво предвиждата за изграждане на пешеходна зона в София? Не се сещам за друг голям (а и среден град) в България без пешеходен център. Според мен затварянето на Витошка беше ход в правилната посока, булевардът беше постоянно задръстен, колите стъпваха на релсите и трамваите не можеха да се движат.

Само добрите политици могат да правят качествена политика с малко пари.Поздравления за разумните намерения и успех в начинанието!:)

Е да де, но информацията е важна! Като например, че д-р Дечев съществува и че е кандидат за кмет. За да достигне това до хората трябват пари.

Г-н Дечев, мисля си, не е ли необходимо откриването на дарителска сметка за кампанията ви? Само се чудя де :)

Поздрави за участието ви в "Булевард България" по re:tv :) Гледах го с интерес!

Днес по re:tv, утре по BTV :)))

Тези дни някъде гледах и колегата ви-кандидат-кмет- г-н Митьо Пищова, той май ще ви пребори в битката на маргиналите...

Както сте забелязъл, блогът е много гостоприемен - приемаме всякакви гости, включително и почитатели на Митю Пищова, като Вас. Винаги сте добре дошли - и моите читатели имат нужда от забавление, а добрите шутаве са много кът ... :)

Вече знаете,че подкрепям изцяло кандидатурата Ви за столичен кмет!Само една забележка.Въпреки,че си е ваша лична работа,махнете от блогрола си блогът на Борислав Цеков!Този зализан кучи син е недостоен за български политик!Пълен срам са и цялата кохорта от раболепни типове на НДСВ!Поздрави!

Желая ви успех и ви съчувствам.