МОГАТ ЛИ ПОМОЩИТЕ ЗА ОТОПЛЕНИЕ ДА БЪДАТ ИЗПИТИ И ИЗПУШЕНИ С ЕДНА НАРЕДБА ?
Обикновено статиите ми завършват с изрични уточнения, че мнението ми е лично и не ангажира Съюза за стопанска инициатива (ССИ), Нов български университет и Университета за национално и световно стопанство, където преподавам. Днес имам съмнителното удоволствие да пусна текст, който ангажира в много голяма степен Съюза за стопанска инициатива (ССИ).
Написаното по-долу е посветено на прословутата НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (обн., ДВ, бр. 49 от 2008 г.; изм., бр. 59 и бр. 67 от 2008 г., бр. 72 от 2009 г.). Днес тя благополучно премина през ситото на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), където балгодарение на баталиите за цените на тока и газа, социалните партньори пропуснаха един „дребен” и „незначителен” нюанс в текста на Наредбата.
Става дума за един от най-важните елементи на разглеждания подзаконов нормативен акт – ясното формулиране на начина по който ще се предоставят целевите помощи за отопление на така наречените „правоимащи лица”. Във видоизменената наредба е създаден нов член 4а, който гласи дословно:
„Чл. 4а. Целевата помощ за отопление се предоставя както следва:
- при отопление с топлоенергия – чрез превеждане на сумите на съответното топлофикационно дружество;
- при отопление с електроенергия – в пари на правоимащото лице или семейство;
- при отопление с твърдо гориво:
а) в пари на правоимащото лице или семейство;
б) на търговец на твърдо гориво, който е осъществил доставката – при изрично отразено в молба - декларацията желание от страна на лицето или семейството;
- при отопление с природен газ – в пари на правоимащото лице или семейство.”
По-наблюдателните читатели веднага ще забележат реверансът напарвен към топлофикационните дружества. При отоплението с топлоенергия, сумите за „енергийните помощи” се привеждат по банков път на съответното топлофикационно дружество. Абсолютно улеснение и комфорт в работата на топлофикациите с „най-трудните” им клиенти. Разбира се, мярката не е предприета за да се улеснява администрацията на топлофикациите, а за да има гаранция, че заделените пари ще отидат именно за разплащане на парнаджийските сметки, а не за някакво друго удоволствие. Действително, при този начин на привеждане на средствата за енергийни помощи е сигурно, че е на лице сто процентова гаранция, че отпуснатите средства ще отидат ТОЧНО за заплащане на изразходвана топлоенергия.
Неочаквано, при случаите, когато „правоимащите” се отопляват с електроенергия, Наредбата възприема друг подход и сумите се заплащат с пари в брой (!) на правоимащото лице или семейство. Не е нужно да си корифей в сферата на социалното подпомагане за да се досетиш, че по този начин се създават идеални условия, парите от „енергийните помощи” да не бъдат използувани по предназначение, а да подкрепят изконни национални индустриални приоритети, като производството на алкохолни напитки (особено на „твърдите” алкохоли – като ще е гарга да е рошава ...), и на тютюневи изделия. Ако парите отидат за храна, това е направо оптимистичен вариант ...
Няма рационални аргументи за въвеждането на различен подход към топлофикациите и електроразпределителните дружества. Не съществуват технически проблеми за привеждането на „енергийните помощи” пряко на електроразпределителните дружества, както е за топлофикациите. Всъщност, точно така се процедираше години на ред, докато ЕРП-тата си бяха държавни. От известно време електроразпределителните дружества изместиха топлофикациите от първото място в негативния списък на антипатиите на българските граждани. Беше време, когато топлофикациите бяха синоним на кражби и стопански разврат. Напоследък ЕРП-тата бяха посочени като обществен враг и човек остава с впечатлението, че едва ли не ги наказваме с подобни нормативни решения.
Всъщност, въпросът за това как ще се изплащат „енергийните помощи” е важен съвсем не заради благополучието на ЕРП-тата, а заради факта, че става дума за ефективността и рационалността при използуването на бюджетни средства, тоест на парите на данъкоплатците. Хората се дразнят основателно и реагират остро, когато някой цяла зима ходи по потник из обитаваните от него помещения, а после не си плаща тока. Едва ли данъкоплатците биха реагирали по-различно ако научат, че от техните пари се дават помощи, с които да се плащат въпросните сметки за ток, я вместо това с тях се закупуват различни „спиртуозни напитъци”, както биха казали списувателите от края на деветнадесетия век.
Въпросът за създадената реална предпоставка за мащабно разпиляване на бюджетни средства, (тоест на парите на данъкоплатците, които постоянно се ослушват дали ДДС не е станал 24 процента ...), поради възприетия начин на предоставяне на помощите при отоплението с електроенергия е крайно неприятен. Просто през годините са натрупани достатъчно отрицателни практики, които са познати на всички и е излишно да се убеждаваме да очевидни неща.
Когато някой възрази, че в Наредбата е предвидена система за контрол, човек би трябвало да се зачуди откъде у нас постоянно се явява подобен изблик на черен хумор. „Системата за контрол” – в нашия случай член 5 а, ал. (3) е показва единствено таланта ни сами да си създаваме проблеми, които после героично да преодоляваме. Лошоно е, че обикновено това минава през търсене на организационни технологии и административен капацитет – тоест през нови разходи на парите на дънъкоплатците.
За да не съм голословен, ще цитирам текста на прословутия „контролен” член 5 а, ал (3):
„До 10-то число на месеца следващ този, за който са отпуснати помощите, електроразпределителните дружества връщат информация на дирекции „Социално подпомагане” по подадените списъци за наличие на неразплатени в срок задължения и предприети действия по прекъсване на електрозахранването”.
Е, защо да отваряме врати за почти неизбежни нарушения, вместо с вече проверени похвати да вкараме всичко в ред от самото начало ? Сигурно в дирекциите „Социално подпомагане” си нямат други неприятности, та трябва да ги превръщаме в пъдари, които да следят кой си е изпил енергийните помощи и кой ги е изпушил !?
Тук е мястото, читателите да попитат – „ами като сте толкова „светнати”, какво ще направите за да не се стига до подобен абсурд ?” Отговарям веднага – още няколко часа, след като крамолният текст се „промуши” през НСТС, Съюзът за стопанска инициатива отправи писмо до вицепремиера и председател на НСТС – г-н Симено Дянков, до министъра на труда и социалната политика – г-н Тотю Младенов, до социалните партньори и съвсем не на последно място до Секретариата на НСТС, с което поиска своевременно да се направи необходимата промяна. (http://ssi.blog.bg/drugi/2010/06/24/quot-energiini-pomoshti-quot-ili-skriti-bonusi-za-tiutiuneva.567044 ) Ние настояваме за спешно взимане на решение за промяна на начина на предоставяне на помощите при отоплението с електроенергия – чрез привеждане на средствата пряко на електроразпределителните дружества. Не заради кефа на ЕРП-тата, а защото публичните средства трябва да се харчат точно за това за което са предназначени.
"Енергийни помощи" или скрити ...
ПРЕГЛЕД НА ОТРАЗЯВАНЕТО НА ПРОТЕСТА НА Р...
Искам да изразя абсолютно съгласие с предложението на ССИ и твоята лична позиция.
Преди време ние от НБС"Водоснабдител"КНСБ излязохме с подобно предложение свързано с ползването на питейна вода от социално слаби лица и съответно заплащане на услугата доставка, пречистване и отвеждане на водата.
Занимавахме Президент, Министър-председател, Председател на НС и т.н. , но нали сме BG - НИЩО подплатено с уклончиви и противоречиви отговори.
Сега отново сме поставили въпроса за решаване и съответно пак чакаме решаването му, до кога?
Тук въпроса на въпросите, е - водата социален продукт ли е или стратегическа суровина, или пък предизборен елемент!?
В същата категория може да се каже, че попадат и ел.енергията и топлоенергията.
Какво остава в случая - да очакване някой от когото зависи решаването на тези казуси да вземе необходимото решение в интерес на хората, които нямат никаква вина, че са бедни и не са в състояние да си плащат тъй-необходимите услуги, и в интерес на предприятията от посочените сфери, които са регистрирани по ТЗ, и работят на пазарни начала!
Тук веднага възниква въпросът - без какво човек може да издържи най-кратко време - без храна, без отопление или без вода. Еднозначният отговор е, че най-критичен е въпросът с водата. Човек може да издържи известно време и без храна и без отопление, но без вода си отива за много кратко време. Законодателят и нормотворците обаче предпочитат отоплението пред водата и отпускат помощи за отопление но не и за вода.
Защо ? Отговорът е прост. Защото водоснабдителните дружества практически не могат да спрат някому водата. Или ако спрат - това ще стане повод за страшна дандания в пресата. Не толкова отдавна в София се опитаха да спрат водата на един блок в който няма апартаментни водомери, водата не е плащана от 30 години, а дължимата сума е шест цифрено число, което не започва с единица ! Оказа се обаче, че в този сиромашки блок, който не си е плащал водата от времето на уволнението на Борис Велчев - баща, живеят няколко "меродавни фактора", както би казал Алеко Константинов и пресата изяде водния оператор, без изобщо да се замисля каква лоша услуга прави на обществото като цяло.
На времето оправданието на МТСП беше, че цените на водата са различни в различните общини и нямало как точно да се определи обемът на евентуалните водни помощи. Бре, бре ... Като че ли не може да се определи като измерител обемът на субсидираната вода !?
Днес тези размишления звучат смешно, като се има пред вид, че имаме регионални цени на електрическата енергия - цените на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН са различни. Но това не спира отпускането на помощи за хора, които се отопляват с електрическа енергия.
teodordetchev - Някой би попитал - а откъде пари ? - Точната истина която едва ли ще се прочете или чуе да се изнася по толкова ясен начин от политиците (за сега), същите от които зависи да се промени нещо за да се избегне ефекта на доминото т.е. фалити на горепосочените дружества.
Когато вземат да фалират дружества в основата на които стои социален елемент за една държава, то значи, че и тя е фалирала.
Поздрави за точния анализ!
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов