ЗАЩО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДА СТОЯ ДО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ ?

 

 

И какво ? Вие ме съветвате да се пазя от този човек, за да не си изцапам ръцете. Господ ми е свидетел, че си цапам ръцете много повече, при просто ръкуване с някои „фактори” в държавата.

 

 

 

На 07 юли 2011 г., в НЮЗ.бг излезе програмно интервю на Алексей Петров, дадено непосредствено след като стана ясно, че заедно с Душана Здравкова обединяват усилията си в навечерието на президентските избори. Самото интервю се намира на адрес:

 

http://news.ibox.bg/interview/id_1200555439

 

Както резонно можеше да се очаква, под интервюто се развихри доста бурна дискусия, в която едни си служеха с аргументи, а други с по-тривиални средства като попържни, проклетисвания, призиви за поставяне до стената и прочее. В този спор не мина без моето участие – естествено под собственото ми име и под собствения ми аватар. Покрай всичко друго, един от участниците в дискусията, подписал се като Д-р Манчо, отправи към мен следния възпитано формулиран въпрос:

 

10.07.2011 14:16

 

Г-н Дечев, много години съм се радвал на Вашите статии и есета, които често са били много точни анализи. За мен (а и за много хора, които до момента са споделяли моето мнение) е изключителна изненада, че се включвате в кампанията на Алексей Петров. Всички от нас над определена възраст, които през 90-те години сме били в активна възраст, знаем много добре къде, как и защо бе активен той (както и Борисов). Интелектуалната и морална позиция изисква да се стои настрани от подобни хора, а не да ставаме техен антураж. Страхувам се, че след Явор Дачков, Вие сте следващия човек, правещ компромиси със съвестта си.

 

 

Отговорът на този въпрос се получи доста изчерпателен и в крайна сметка, реших да го поместя в блога си, поради факта, че едва ли Д-р Манчо ще е последния добронамерен читател, който ще се опита да се ориентира в тази материя. Ето и отговора, който му изпратих:

 

10.07.2011 19:54

 

Уважаеми Д-р Манчо,

 

Малко се учудвам, че не знаете, че повече от осем години работим заедно с Алексей Петров в Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Виждате ми се доста осведомен човек и е просто чудно, че сте пропуснал този факт. Когато бях кандидат за кмет на София по времена частичните избори, отговорих на дълго и на широко за отношенията си с Алексей Петров, дължащи се на факта, че той е изпълнителен директор на ССИ, а аз бях заместник председател на УС на ССИ, а сега съм председател. Мога да добавя само следното: Ако преди 10 февруари 2010 г., която дата ще се запомни с най-зрелищният арест в досегашната й история, ние бяхме просто добри колеги и част от един екип, то днес вече ние сме хора, които са понесли заедно удари заради едни и същи неща. Той разбира се, отнесе големия бой, а аз имах значително по-малко неприятности, но не останах подминат от „любовта и грижата” на милото ни правителство.

 

Предполагам разбирате добре, че единственият капитал, с който разполагам е репутацията ми. Предполагам, че и затова добронамерено се притеснявате, че подкрепям Алексей Петров. Длъжен съм да подчертая, че съзнавам всички възможни неприятности, които могат да ми се струпат на главата, но аз не мога да си изкривя душата и да се дистанцирам от един човек, който плати твърде много заради заетата от него гражданска и експертна позиция.

 

Алексей Петров се изправи срещу банковото лоби, по-специално срещу най-зловредната му част и понесе съответния обратен удар на ”империята”. Не сте забравил предполагам нито интервюто му пред вестник „Труд” от 03 септември 2011 г., нито писмото до вицепремиера Дянков, подписано от Аднан Лидиянов, Алексей Петров и от мен – Теодор Дечев. В това писмо ние съвсем ясно бяхме изложили механизъм, с който държавата би могла да интервенира на банковия пазар по пазарен път за да свали безобразните лихви по кредитите, които доят от всички нас търговските банки.

 

Има разбира се и други мотиви за „прасването” и просването на земята на Алексей Петров. (Съвсем скоро смятам да публикувам своето мнение по въпроса в подробности, но с докато той беше в ареста съм дал доста обяснения и коментари – в това число и в НЮЗ.бг ... Вижте примерно тук: http://news.ibox.bg/interview/id_2089445324    ). Има и страх от възможността да продължи да критикува правителството и едни „задълбочени” интриги от страна на Волен Сидеров, има и комплект от други премиерски страхове, има и едно прилично количество лично чувство от страна на г-н Цветанов, макар че то е най-малко определящо. Г-н Цветанов не взима решения – той изпълнява, каквото му каже Богоподобният Бойко Борисов.

 

Така или иначе, аз съм работил повече от осем години с Алексей Петров и го познавам несравнимо по-добре от всички, които написаха книги за него. Всъщност, не знам как е възможно да напишеш книга за някого от реалния живот (тук не разглеждам почтения труд на историците, които се занимават с отдавна минали събития) с аргумента, че го познаваш, защото си го срещал ... веднъж или два пъти !?

 

През всичките тези осем години аз не съм видял, чул или пипнал едно – единствено доказателство, че през това време Алексей Петров е извършил някакво нарушение, да не говорим за сериозно престъпление. Днес, когато и кадровото му досие е публикувано, ние прекрасно разбираме защо е бил толкова стриктен и пунктуален и по отношение на спазването на всякакви данъчни и осигурителни законодателни норми и по отношение на контактите му с огромния върволяк от хора, които не спираха да ходят при него за какво ли не. Аз не мога да се дистанцирам от някого, защото Едвин Сугарев рекъл нещо за него, а пък Кольо Босият също се бил поупражнявал на гърба му. Не мога да се дистанцирам от някого, дори и защото моят бивш ръководител (в качеството си на министър - председател) – г-н Иван Костов имал нещо против него.

 

Аз съм жив свидетел на добрите взаимоотношения, които Алексей Петров имаше с Атанас Атанасов, а и с редица сини функционери и депутати. Днес отлично знаем, че Петров е назначен в съответните служби от министър Емануил Йорданов по доклад на Атанас Атанасов – тогава ръководител на контраразузнаването. Днес знаем до голяма степен и защо синьото ръководство на държавата е потърсило услугите точно на Алексей Петров. В „синьото ръководство” включвам и Иван Костов, който със сигурност е бил напълно в течение на въпроса, поради задачите, които са били поставени на Петров. Всичко това е публикувано и би трябвало да сте запознат.

 

Атанас Атанасов се опита да се дистанцира от цялата тази операция, но и от самолет се вижда, че всичко това той прави без всякакъв ентусиазъм или живец – вижда се, че дори и за него е неприятно да си криви душата по случая с Алексей Петров. Сигурно ще научим още много неща, ако се разсекрети стенограмата от изслушването на Петров в комисията за контрол на ДАНС, но добре знаем кой блокира нейното „декласифициране”, разсекретяване и обнародване.

 

Аз смятам, че навремето и Иван Костов и Атанас Атанасов и Емануил Йорданов много добре са знаели с кого си имат работа и какво искат от Алексей Петров. Моите наблюдения в продължение на осем години ми казват, че изборът им е бил съвсем точен – това е човек, който няма онези тоталитарни милиционерски напластявания, които толкова ни плашат и отблъскват.

 

Освен това, Алексей Петров е човек, който е доказал, че не влиза в конфликт със съвестта си и може да устои на сериозни изкушения. По време на правителството на Филип Димитров, когато министър на вътрешните работи е не „аксесоар” като Цветан Цветанов, а фигура като Йордан Соколов, Алексей Петров стига до позицията на ръководител на „отряда на баретите”, но съвсем скоро след това напуска, лишавайки се от „летящ старт” в новата си – началническа кариера.

 

С идването на Бойко Борисов на власт, той можеше да си живее благато, стига само де си затваряше устата и да не притеснява Богоравния Бойко. Щеше да получи какво ли не срещу пасивност и мълчание в обществения живот. Той не пожела да мълчи и си понесе последствията.

 

Днес, той обиколи страната (заедно с мен, Аднан Лидиянов, проф. Елка Тодорова и други съмишленици) с едничката цел да получи диагноза на състоянието на малкия и средния бизнес, за да генерираме някакви идеи как да се противопоставим на унищожаването му. Можеше просто да си почива след „екскурзионното летуване”, което му осигури Б.Б. или да си гледа кандидат – президентските дела. До последния момент обаче, той се занимаваше с пряката си работа в ССИ.

 

И какво ? Вие ме съветвате да се пазя от този човек, за да не си изцапам ръцете. Господ ми е свидетел, че си цапам ръцете много повече, при просто ръкуване с някои „фактори” в държавата.

 

Така че, д-р Манчо, не се безпокойте за мен. Аз съм преценил и претеглил позицията си. Тя не е свързана с материалното ми положение и битовия ми комфорт. Хората, които ме познават знаят, че се задоволявам с малко и ми е достатъчно да осигуря елементарен комфорт на семейството си. Нямам проблем със съвестта си, нито пък изпитвам някакъв особен страх от иначе доста отмъстителната днешна власт. Иначе, благодаря за добрите думи и извинявайте, че надали скоро ще се върна към разглежданата от нас тема. Има и други важни неща.

 

Щях да забравя, макар че това става ясно от изписаното до тук ! Аз съм разбрал що за човек е Алексей Петров доста преди Явор Дачков :)

 

 

и аз да тръгна с вас...

Драги г-н Дечев,

Няма да скрия, но лично на мен ми е много интересен казуса относно вашата с Алексей Петров близост, понеже в моето съзнание Вие лично сте успели, кой знае защо, да си създадете образ на етичен и умерен човек, който едва ли ще рискува репутацията си, и то за толкова "презряно", у нас по-специално, нещо - каквото са парите. Нищо че и у нас, както отколе се твърди, и за което свидетелства самият Алеко, "Парица е царица"; да, била и и си остава царица и дори, бих си позволил да добавя, днес парицата у нас е най-уважавана богиня. Та наистина в тази връзка с интерес прочетох Вашето обяснение за толкова скандалната Ви близост с Алексей Петров, обявен за глава на престъпния октопод у нас.

Казусът за мен се усложнява още повече, понеже и аз също нямам никакво доверие на тия, които така усърдно обявиха Алексей Петров ("Трактора") за "пръв мафиот" и за "най-опасен бандит", именно нямам никакво доверие на бойкоборисовците. Няма да отрека, че в моето съзнание толкова натрапчивият и дори (<a href="http://aig-humanus.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html">ОЩЕ >>></a>) или директен линк на продължението: http://aig-humanus.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html

Ако не паднат лихвите кризта ще става по-дълбока

Не мисля, че една държавна намеса в банковият сектор е оправдана.
Лихвата винаги е била измерител на риска по кредита и реално отразява икономическата стабилност в една страна. У нас кредитният риск е твърде висок, за да имаме ниски лихви. Наливането на държавни пари в банковият сектор само би оправдало едно още по-безотговорно тяхно поведение, подобно на това през периода 2006-2008 г. когато банките безотговорно предоставяха кредити без трезва преценка на риска. Едва ли външна банка би предоставила много по-нисък лихвен % за бизнес-кредити у нас.
Да, на фона на мнозината взели кредит от банка, едно подобно заиграване по тънката им струна би ги привлякло като гласове на предстоящите избори, но определено държавата не трябва да спасява банките. В противен случай отново ще сме свидетели на срива от 97-ма година.

Намирам поведението Ви, за много достойно.
Малко са хората, които ще останат до един човек, дори да са убедени, че е прав, ако е създадено подобно масово настроение срещу него.

До Хитлер и Сталин
(дрещу които е имало масови негативни настроения)
са стояли немалко хора убедени в правотата им,
така че това не винаги е достоен и благороден мотив :)))

Хайде нека си останем приятели :))) Може ли изобщо да се сравняват двама масови убийци, с човек когото обвиняват, че:

- имал спорове с двама свои делови партньори (давностният срок на тези деяния отдавна е изтекъл, ама кой ти гледа);
- намерили на бюрото му ксерокопие от ксерокопие на документ - ужким класифицирана информация, а всъщност ... го има в Интернет.

Алексей Петров не е организирал нито Голодомора, нито е разпалвал каквато и да е война, най-малко световна. напротив - работата му е била да предотвратява всевъзможни терористични заплахи, бедствия и други подобни.

А аз не влагам никакъв патос в това, че не се разграничавам от Алексей Петров. Просто за кой ли път обяснявам мотивите си. Същото съм правил безброй пъти, но все има по някой, който да не е разбрал.

По въпроса за банките, не си разбрал нищо миличък. Припомни си прословутото писмо на Аднан Лидиянов, Алексей Петров и Теодор Дечев до вицепремиера Дянков. Ако не си го чел, ето ти два линка:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/02/19/ima-oficialno-pismo-ot-ssi-do-vicepremiera-simeon-diankov-za.496132

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/03/02/kakvo-napisa-ssi-do-diado-na-selo.502633

Що се отнася до постоянно неразбралите за отношенията Теодор Дечев - Алексей Петров, за тях още един път пускам линк към един от материалите, които съм посветил на темата:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/03/02/kyde-se-okazah-az-v-aferata-quot-oktopod-quot.502799

По въпроса за банките, не си разбрал нищо миличък. Припомни си прословутото писмо на Аднан Лидиянов, Алексей Петров и Теодор Дечев до вицепремиера Дянков. Ако не си го чел, ето ти два линка:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/02/19/ima-oficialno-pismo-ot-ssi-do-vicepremiera-simeon-diankov-za.496132

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/03/02/kakvo-napisa-ssi-do-diado-na-selo.502633

Що се отнася до постоянно неразбралите за отношенията Теодор Дечев - Алексей Петров, за тях още един път пускам линк към един от материалите, които съм посветил на темата:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2010/03/02/kyde-se-okazah-az-v-aferata-quot-oktopod-quot.502799

" задължаване на държавните дружества да открият депозитни и разплащателни сметки в единствената държавна банка " - наливане на държавни пари в банковият сектор.
Предполагам, че по този начин търсите по-ниска цена на заемният капитал, но мислите ли, че дори и горното да стане факт, оборотните пари на държавните предприятия ще са достатъчни да стимулират като кредит малките и средните предприятия у нас?
Колко от държавните предприятия са на печалба, че да имат свободен ресурс, който да вкарат там? Май е точно обратното - повечето все още неприватизирани работят на загуба - за пример БДЖ като по-крупна държавна фирма.

Не е ли по-правилно да се преследва една по-спокойна и предвидима държавна политика спрямо бизнеса, която да не го вкарва в излишни сътресения със закони от ден за пладне?

ПП А за 7-ма реплика, примерът е даден , просто да се види, че подобни обобщения не винаги са подходящи. :)))
Лично за мен, около личността на Алексей Петров има не по-малко неизвестни от тази на Бойко Борисов, който се появи буквално от нищото и бе изстрелян на една от най-силните властови позиции в държавата. От мутра - премиер, що за държава сме тогава?

Това съм си пак аз - Теодор Дечев.

Колко е мило, че така внимателно заобиколихте моя коментар http://aig-humanus.blogspot.com/2011/07/blog-post_11.html Дали това не означава, че изпитвате някакво неудобство да отговорите на въпросите ми?! :-)

винаги става дума за пари!" Това е народна мъдрост и аз загатнах за нея още в първия си коментар. Парата оправя играта! Затова давайте парите насам и много- много не говорете! Аз веднага ще повярвам в каузата ви и ще я защитавам заедно с вас!

Пък и дори да нямате кауза, кой го е еня?! Аз и така, и иначе ще съм с вас!

ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ ОТ КТБ В ЗАТВОРА,ЗА ПРАНЕ НА ПАРИ,ИЗНУДВАНЕ И ДР.КРИМИНАЛНИ ДЕЙСТВИЯ!ЧАК ТОГАВА ЩЕ ПОВЯРВАМ ЧЕ НЕЩО СЕ ПРАВИ В СФЕРАТА НА БАНКИТЕ.

http://frognews.bg/news_37013/Aleksei_Petrov_niama_nishto_obshto_s_Toto_Riina_i_mafiiata!/

... е написано и под натиск. Ако внимателно проследите патилата на г-н Огнян Стефанов, на който съвсем искрено съчувствам и който наистина понесе много удари - най-вече от така наречените си "приятели", ще разберете, че той не изпитва абсолютно никакво удовлетворение от писането, респективно - редактирането и пускането на подобни публикации. Просто човекът има нещастието да има за съдружник г-н Мутафчийски. Е, като стана дума за мафията - кажете нещо по този въпрос.

Бог да го прости, свестен мъж беше. Но по това време имаше няколко страшни събития. Банковите фалити и парите в брой. Да не говорим, че шеф на Вашата организация беше Валентин Моллов, по същото време и също замесен във фалитите, а както се разбра и доставил рециклирани вагони на умопомрачителна цена. Всички "традиционни" организации от онова време странно мълчите за станалото. Лично аз нямам доверие на нито една такава организация. Съжалявам.

Поредната политическа проститутка: пълна програма за некви кинти.

Икономиката ще се раздвижи и безработицата ще намалее. Ще има и ръст на фондевите индекси като SOFIX и BG40.. а има ли ръст на индексите се излиза от криза, това го пише в учебниците по икономика! Само че, у нас явно има лоби, което не иска това да стане.
Ако не иска да вземе мерки по тези въпроси това правителство ще плаща.
Когато лихвите са високи и не падат правителствата падат по целия свят е така. А дали България е изключение?
ВИСОКИТЕ ЛИХВИ ОСНОВНА ПРИЧИНА ЗА ВИСОКАТА БЕЗРАБОТИЦА И СТАГНАЦИЯТА НА ПАЗАРА!
http://alexs.blog.bg/politika/2011/02/07/dori-i-bankite-biha-imali-interes-ot-namaliavane-na-lihvite.681788

мафиотски групировки,срещу които се бореше,с правомощията които имаше,като длъжностно лице в структурите на МВРи специалните служби.В тези силови мафиотски групировки,активно участваше Б.Борисов.Страхът му от Петров, е да не проговори за действителни престъпления извършени от Б.Б.За това са всичките тези инсинуации и репресии срещу А.Петров.Много хора чули не дочули,се надпреварват да го заклеймяват,без да го познават добре, него и същинската му работа.Мога да кажа уверено,че е почтен човек,понеже го познавам от студентските му години.Неговата беда бе в това,че трябваше да работи в една нереформирана,корумпирана и враждебна среда в МВР.

Г-н Теодор Дечев, председател на Съюза за стопанска инициатива, е написал в блога си интересен текст под заглавие ЗАЩО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДА СТОЯ ДО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?. Понеже съм изследовател на царящите у нас политически нрави, най-внимателно изчетох написаното от тоя съратник на Алексей Петров, и не само това, ами се и овладях от едно чувство, което направи така, че повече не можах да се въздържа и затова написах следния коментар в блога му:


Драги г-н Дечев,

Няма да скрия, но лично на мен ми е много интересен казуса относно вашата с Алексей Петров близост, понеже в моето съзнание Вие лично сте успели, кой знае защо, да си създадете образ на етичен и умерен човек, който едва ли ще рискува репутацията си, и то за толкова „презряно“, у нас по-специално, нещо – каквото са парите. Нищо че и у нас, както отколе се твърди, и за което свидетелства самият Алеко, „Парица е царица“; да, била и и си остава царица и дори, бих си позволил да добавя, днес парицата у нас е дори най-уважавана богиня. Та наистина в тази връзка с интерес прочетох Вашето обяснение за толкова скандалната Ви близост с Алексей Петров, обявен за глава на престъпния октопод у нас.

Казусът за мен се усложнява още повече, понеже и аз също нямам никакво доверие на тия, които така усърдно обявиха Алексей Петров („Трактора“) за „пръв мафиот“ и за „най-опасен бандит“, именно нямам никакво доверие на бойкоборисовците. Няма да отрека, че в моето съзнание толкова натрапчивият и дори твърде зрелищно представен „конфликт“ на Бойко Борисов и Алексей Петров придоби злокобния характер на сблъсък на двете основни крила на българската мафия, като при това така ясно забележимата веща и умела режисура на цялото „мероприятие“ ме кара да си мисля, че тук отново сме свидетели на поредния сценарий за медийно баламосване на целокупното наивно природонаселение.

Имам чувството, че цялата медийна патаклама се организира предвид скорошното неминуемо сгромолясване на народния кумир Бойко Борисов, та затова на малоумният народец трябва да бъде натрапен поредният „спасител“ именно в лицето на Алексей Петров.

За мен, г-н Дечев, е голяма загадка каква смяна готвят кукловодите от ДС на народния титан Бойко Борисов, който го чака съдбата на един друг, още по-величав титан и също тяхно голямо творение-постижение, а именно чака го съдбата на „Негово величество Царя“. Тъй че ето в този контекст с голямо любопитство прочетох Вашия текст, сега ще си кажа честно какво впечатление ми направи той. Разбира се, по моя си обичай ще публикувам своето обръщение към Вас не само в своя блог, но и в издавания от мен вестник ГРАЖДАНИНЪ, понеже ми се иска повече хора да се позамислят по тия немаловажни въпроси.

Г-н Дечев, искам да Ви кажа най-напред, че Вашето обяснение за близостта ви с Алексей Петров ми звучи съвсем неубедително. Твърдения от рода на „Алексей Петров се изправи срещу банковото лоби, по-специално срещу най-зловредната му част и понесе съответния обратен удар на ”империята”“ или „През всичките тези осем години аз не съм видял, чул или пипнал едно-единствено доказателство, че през това време Алексей Петров е извършил някакво нарушение, да не говорим за сериозно престъпление“, няма да скрия, ми звучат пресилено, а пък моя милост, като философ, изобщо не може да си позволява лукса наивно да вярва на подобни теории – както правят ония, които са свикнали да се впечатляват от такива патетични и приказни декларации.

Аз, разбира се, нямам „фактите от досието на Алексей Петров“, но и, от друга страна, не съм идиот да си мисля, че точно Алексей Петров, който толкова години е бил в тайните служби на държавата, ще позволи в досието му да остане нещо компрометиращо.

Тъй че, както се оказва, и Вие лично прибягвате до увещания и голи декларации, а това изобщо не може да убеди тъкмо мен, изстрадалият и толкова лъган гласоподавател, на който сега очевидно готвят най-ново мероприятие, а именно, пробутването на наивния народец на един нов, последна марка, „спасител-оправител“ на многострадална, но не поумняваща България. Защото, както вече е известно, Алексей Петров заяви, че ще се кандидатира в изборите за президент на България, който факт моя милост, занимаваща се с психология, не може да не тълкува по този модел: „Щом нашият събрат Боко Т. успя да преживее такива апотеози в политиката, що пък и аз да не опитам – при такъв лековерен народ е грях да не се погавриш с него?!“.

Понеже Бойко Борисов наистина показа, и то на дело, колко далече може да стигне в българската политика една най-обикновена мутра и един банален мафиот (прочетете авторитетното свидетелство в тази посока, а именно: Поверителен американски доклад обяви Борисов за мафиот…), то неговия пример вдъхнови и Сульо и Пульо от престъпния свят на България да се кандидатира за депутати, кметове, владици и за какви ли не още. Та какво остава в тази светлина да кажем за един Алексей Петров, който няма как да не е страшно уязвен от това, че един най-банален квартален рекетьор като Бойко Борисов толкова много го надцака – и така далече го изпревари.

Аз като гласоподавател, г-н Дечев, не крия, че имам интерес да се окаже, че Вие в своята преценка за Алексей Петров сте прав, а аз (и такива като Н.Колев-Босия, Едвин Сугарев и пр.) грешим и много сме се подвели, въпреки че аз лично изобщо не страдам от илюзията, че проблемите на страната ще се решат от такива титанични „оправители“ и кандидат-оправители като Бойко Борисов или Алексей Петров. Но Вие, г-н Дечев, сте толкова неубедителен в преценките си за лицето, набедено за главатар на българския октопод, че моя милост най-вече по интуитивно-нравствени подбуди е склонна да смята, че Вие, г-н Дечев, сте се продали...

(за пари, естествено, не вярвам да сте толкова глупав че да се продадете за без пари!) и му правите небезкористни услуги срещу заплащане. А и да не съм прав, да стоите до него по някакви чисто приятелски подбуди мен лично пак не може да ме убеди или да ми повлияе, понеже си представям какви облаги може да има едно лице, което е в приятелски отношения с такива като Алексей Петров – или Бойко Борисов, примерно.

За да мисля така аз имам и едно силно психологическо основание: у нас ситуацията е така плачевна, че оня „интелектуалец“, който никой не ще да го купи, горчиво страда и дори плаче, ала за сметка на това най-щастливи са ония, които добре са се продали – и затова са станали слуги на властелините на деня. Такава е разпространената мизерна психология у нас, което за мен също е един силен аргумент, който ме кара да се отнасям с такова недоверие към думите Ви. Но тъй като, повтарям, бяхте създали у мен впечатлението, че сте сериозен и принципен човек, ето по тази причина съм така раздвоен, че ето, пиша Ви нещо като писмо, за да се опитате, ако искате и ако можете, да ми помогнете да разсея подозренията си.

Не зная дали си спомняте, но аз на личностно основание Ви подкрепих на последните кметски избори в София, поради което бях обруган като подъл човек, който не се свени да подкрепя „човека на Алексей Петров“. Казвам това, за да очертая трудната ситуация, в която се оказвам, а в такава ситуация човек се чувства прекалено объркан; на такива търсещи истината хора обаче е човешко да подадете ръка. Защото мен лично – такива идиоти сме останали съвсем малко! – ме вълнува само едно едно нещо, за което работя всекидневно: вълнува ме само истината. И заради нея съм понесъл какви ли не жертви, но продължавам да смятам, че само тя е достойна за такова преклонение, тя, милата истина, заслужава много дарове на жертвения си олтар.

Г-н Дечев, ще завърша с това, че съвсем не мога да Ви вярвам и на още едно основание: в отбора на ласкателите на Алексей Петров стоят такива куриозни лица като прочутата Патрашкова и като скандалния Явор Дачков. Някои твърдят, че било очевидно, че се виждало с просто око, че на тия двамата им течели лигите за пари, аз това не знам, понеже съм от Пловдив, и нямам такова силно зрение от такова разстояние да забележа упоменатите лиги. Прощавайте, но нашият мъдър някога народ е казал: с каквито се събереш, такъв ставаш. Или си такъв като ония, с които си се събрал.

То и Вашият кумир Алексей Петров, от друга страна погледнато, доскоро беше голям приятел на Бойко Борисов, значи са все от едно и също тесто замесени. Същият този Петров, както се знае, беше приятел и с недоразумението Дмитриевич-Станишев, доскоро пръв властелин на България. Дори и самият Гоце се отнасяше и се отнася със симпатия към Вашия патрон. Простете, но понеже аз на такива не вярвам, затова не мога да повярвам и на Вас. Не съм чак толкова малоумен че да вярвам на доказани лъжци (като Гоце например).

Това исках да Ви кажа. Дано не съм си навредил като дръзнах да Ви пиша такива тежки думи, но пък Бог ми е свидетел, че го правя по хуманни, дори, може да се каже, по благородни подбуди. Направих го, защото ми се иска да помогна с нещо колосалната наивност на природонаселението у нас малко по малко да почнем да я надмогваме и побеждаваме. Защото добре знам, че ако продължаваме да се примиряваме с нея, добро няма да видим – както не сме видели и досега. Нашата собствена и прословута българска наивност ни е най-големият враг.

Другояче казано: враг сме си самите ние. А това е непростимо. Ето защо трябва да се борим първом със себе си, ако искаме нещо да постигнем. Аз лично за тая кауза работя. Защото и аз милея за България. Защото ако оставим за България да „милеят“ само всякакви разни шарлатани с политически апетити, по-добре тогава да я оплачем тая България и да забравим за нея…

.... изпитвам към Вас като блогър, както и към издателската Ви дейност в Пловдив. Действително, исках да Ви напиша подробен, "изпипан" отговор, така както съм го правил м предишни наши дискусии. Ако има нещо, за което да се чувствам неудобно в нашите отношения, то е че все още не съм си купил списанията, които издавате и чието съдържание ми се вижда твърде интересно.

Не мога да отрека, че изпитвам известна завист към Вашата продуктивност. Вие пишете с такива темпове, с каквито аз можех да пиша преди двадесет години. Така че, не се учудвайте, че не мога да Ви насмогна. Пиша това не за да Ви иронизирам, а защото наистина искам да Ви отговоря ред по ред, а това ще отнеме доста време - нещо, което в момента не мога да си позволя.

И все пак. Да започнем с Вашата хипотеза, че сгромолясването на Б. Б. е неизбежно и че той трябва да бъде заместен от Алексей Петров. С очакването Ви за скорошното сгромолясване на Богоравния Бойко се съгласявам без колебание. Обиколката на 25 областни града и срещите с представителите на малките, средните и микро- предприятията ми дава предостатъчно емпиричен материал да знам, че не само "гръбнакът на съдебната система е прекършен", както картинно се изрази неотдавна Душана ЗДравкова.

Ако приемем, че малките и средните предприятия са гръбнака на икономиката (а те действително са този гръбнак - над 90 на сто от заетите в България, а и в Европа и САЩ, работят в малки предприятия), то диагнозата, че гръбнакът на стопанството ни е строшен се налага от само себе си. Кой се оказа "майсторът" на гръбнака на икономиката ? |Естествено Богоравният ни министър - председател.

Как стана "строшаването на гръбнака" ? На първо място - със спиране на достапъпа до финансиране. Правителството на Бойко Борисов и най-вече той лично, бдят над интересите на лоби4то на търговските банки. Както и да го въртят и да го сучат пропагандистите на Бойко Борисов - лихвите в България по ипотечни и потребителски кредити са с по осем да десет пункта по-високи, отколкото в различните европейски страни.

В money.bg беше поместен перфектен сравнителен анализ на лихвите по ипотечни и потребителски кредити в България, Италия, Гърция, Австрия и Германия. Мотивите да бъдат избрани тези държави са били:

- Италиански и гръцки банки притежават по-голямата част от банковата система в България;
- Австрия е критикувана като "рискова" държава, защото е един от главните кредитори на Централна и Източна Европа;
- Германия е "ядрото" на европейската икономика.

Сравнителният анализ показваше, че дори и във фалиралата Гърция лихвите са значително по-ниски - поне с 4 до 6 пункта, а в "рискова" Австрия самите лихви са от порядъка на 4 - 5 пункта. Не е нужно човек да е икономист, за да си представи, колко "конкурентоспособна" ще е стока, произведена при лихви от порядъка на 14 - 16 пункта (особено като се отчетат таксите и други скрити оскъпявания).

Българските малки и средни предприятия са поставени на колене при тези размери на лихвите. те не могат да дишат, камо ли да са конкурентоспособни. Или пък "конкурентоспособността" се осигурява чрез драстично задържане на ръста на заплатите. След това на работодателите им викат, че са човекоядци, а банките са "чисти маци" - те нямат видите ли никакви вина, а заплатите при тях са високи - не както при тези гадни, първобитни малки и средни предприятия.

Може да не вярвате, но точно такива рецитации слушаме от представителите на едрите работодатели - точно в този стил ги реди г-н Огнян Донев, председателят на КРИБ.

Вторият инструмент за строшаване на гръбнака на икономиката е административният произвол.


(Следва)

Административният произвол, политическият натиск, рекетът на данъчните и контролните органи, са явление, от което не прави изключение нито една област в България. Навсякъде хората говорят за „рекет“, за „дране“, за издевателства на данъчните и контролни органи.

Всичко това не е резултат на лошотия или на вродена омраза на държавните служители към бизнеса. Това е резултат на нещо много по-просто. Поради тоталният грабеж и ощетяване на държавния бюджет, нвай-вече по линия на контрабандата (оценките се движат между 42 и 50 милиона лева седмично – тоест над 2 милиарда годишно), дупката на бюджетния дефицит не може да се затвори. Отговорността за това е изключително на Бойко Борисов и на неговия „аксесоар“ - Цветан Цветанов.

Разработените през април 2010 г. антикризисни мерки, под които се подпиха 2 синдиката и 6 работодателсдки организации, бяха провалени отново с личното, решаващо участие на министър – председателя. На него дължим загубата на над 300 милиона лева, загубени от непродадените остатъчни дялове на електроразпределителните дружества.

Пак с вещата подкрепа на Бойко Борисов беше „заметен под килима“ въпросът с отнемането на лиценза на България за търговия с въглеродни емисии по протокола от Киото (станало десетина дни след подписването на анти-кризисните марки), от които страната загуби още около 300 милиона лева. Само до тук виждаме, как са изтекли между пръстите ни 600 милиона лева.

Истината е, че имаше още едни 400 милиона лева, които трябваше да дойдат от икономии в държавната администрация и други едни десетки и стотици милиони, но аз не мога да Ви кажа точния размер на „дупката“, защото никой не е благоволил да даде отчет за свършеното по анти-кризисните мерки.

Това, което е сто процента сигурно е, че с решаващата помощ на Б. Б., храбрият български народ е набутан с не по-малко от 600 милиона лева, при най-оптимистична прогноза. Когато се разработваха анти-кризисните мерки, се търсеха 1,5 милиарда лева за запушване на бюджетния дефицит. Тогава „великият“ Цветан Цветанов и „още по-великият“ Бойко Борисов, звъняха час по час на Дянков, за да го питат ще се вдигнве ли ДДС на 24 процента, както си беше наумил министърът на „вътрешните болести“ с благото одобрение на Б. Б.

Благодарение на огромните усилия на осем организации, увеличението на ДДС, а и на корпоративния данък ни се размина. Неизпълнението на мерките обаче доведе до запазване на дупката. И тогава се даде паролата - „съберете тези пари от предприемачите“.

Най-лесно се смъкват пари от гърба на малките, средните и микро- предприятията и служителите на НАП, под предводителството на Красимир Стефанов, който се смята за недосегаем, защото се отчита не толкова пред Дянков, колкото пред Цветанов (тоест пред любимия аксесоар на Б. Б.) се втурнаха да изпълнят командата.

Стана наистина като през 90-те години. Бойко Борисов наистина прави това, което умее най-добре – събира оборотите на предприятията. През 90-те това ставаше с помощта на трибуквени структури като да речем СИК. Днес това става чрез: НАП, МВР, ДАИ и дори ГИТ, макар че цялата философия на тази организация е обратна на това, което се прави под вещата диригентска палка на Богоравния.

Какво да се прави – парите не достигат. Контрабандата обезкървява държавния бюджет – вместо в него, приходите отиват в съответните „черни каси“, от където ще започне съвсем скоро поредното пазаруване на гласове. Дъното на „брашнения чувал“ на резерва вече се вижда. След изборите ни очакват горчиви констатации, че сме „останали на песъко“, както би казал шопът и нищо чудно да се видим отново „очи в очи“ с Международния валутен фонд.

Така с усърдие, достойно за други дела, Бойко Борисов ни връща някъде около „ден последен на Жан Виденов“ и „ден първи на Иван Костов“. Катастрофата предстои, макар че разни писачи – ГЕРБ-овци ни убеждават, какви „предпоставки за развитие“ ни създава Б. Б. Хасъл, ние с Вас можем да се развием – да стигнем и ние до идеята за емиграция в някоя по-подредена европейска страна, където да не ни плащат много, но където със сигурност ще се ядосваме несравнимо по-малко.

Сгромолясването на Бойко Борисов е в кърпа вързано. Проблемът е, че докато партиите от опозицията чакат „времето да изяде Бойко Борисов“, то милото изяжда с прогресивни темпове икономиката и вече е започнало да яде и самите хора.

Сгромолясването на Б. Б. е сигурно, но „режисираното възцаряване“ на Алексей Петров няма как да се състои. Просто няма такива режисьори и такава режисьорска книга. „Режисьорите“ в момента практически изцяло са на страната на Б. Б., въпреки всевъзможните си вътрешни противоречия. Тук може да се напише трактат за всевъзможните противоречащи си интереси между различните лобита, приятелски кръгове, обръчи и прочее. Аз обаче не мисля да подлагам читателите и Вас лично на такава екзекуция, като се надявам, че тази добрина ще ми се зачете ако не другаде, то поне на „онзи свят“.

Мога да кажа само, че ако Алексей Петров се представи на президентските избори по достоен начин, (без значение на крайния резултат), това ще е резултат на качествата на двамата кандидати, на екипа им, както и на редица обстоятелства, които дори не могат да бъдат точно предвидени.

Самият Съюз за стопанска инициатива (ССИ) изрично е написал в решенията си, че иска да се сложи край на идеите за „спасителите“ в политиката, на месианството в политиката, на идеите за „добри царе“ и „хайдути – народни закрилници“. На самият Алексей Петров му е пределно ясно, че най-лесният начин да станеш смешен е да се обявиш за „едноличен спасител“ и за „лице, компетентно да оправи нещата“.

Затова и е това постоянно повтаряне за „екип“, „екипност“, „екипна работа“. Екипността не е самоцел или каприз на човек, който има свободно време да се занимава с тези въпроси. Без значение, какви ще са резултатите от изборите, след тях ситуацията ще е толкова сложна (пиша „сложна“, за да не употребя определението на бившия министър Божидар Димитров), толкова тежка, че всякакви солови акции и демонстрации на ерудиция ще представляват клатене на въздуха и повишаване на ентропията във Вселената. Само съвместни усилия – ментални и физически ще могат да помръднат заседналият ни държавен кораб, без значение от какви позиции ще се полагат тези усилия.

Затова ССИ обяви, че се преструктурира към екипна работа и екипно представителство по места. Това решение не е резултат от някаква нова „Алексеева мода“. Това е резултат на ясна преценка, че „страшното свърши и започва ужасът“.

Това, което наистина ценя у Алексей Петров е, че той има безпощадно точна преценка за ситуацията и по никакъв начин не се самонадценява. Той наистина държи на екипа, на екипноста и на екипната работа. (Тук позволете да се поусмихна на Вашето твърдение, че той ми бил кумир – попитайте го при възможност как се обожествяваме един друг по време на споровете си. Но това са дребини неща ...). Едрите неща са наистина в разбирането, че трябва да се мобилизират всички ресурси, интелектуалните на първо място, за да излезе България от състоянието на постоянен икономически и социален „цугцванг“, в което се намира. (Всички политици ни заливат с футболни аналогии и асоциации – аз пък да използувам една шахматна. За тези, които не обичат шаха - „цугцванг“ е положение при което, каквото и да играеш – все губиш).

Вече писах на едно място, че хората някак си избирателно забравят, че работя с Алексей Петров вече осем години и със сигурност го познавам доста по-добре от Едвин Сугарев или от Николай Колев – Босия. (Впрочем, не мога да разбера защо да не разгледаме варианта, че те са изписали декари хартия с гупости, в това число и с несбъднали се прогнози, най-вече за да изкарат някой лев. Но в момента това не е важната тема).

Като човек, който очевидно следи работата ми, Вие отличнво знаете, че живея съвсем скромно, нямам никакви луксозни собстевности или излишества. Както стана ясно по време на кандидат кметската кампания – аз нямам дори шофьорска книжка, та какво остава за автомобил. Тази кампания няма нито да увеличи, нито ще намали доходите ми. Надявам се те да си останат такива, каквито са били. Тази кампания трябва да спре похода на посредствеността и разрушението, който продължава. Но пълководецът Борисов не се домогва като Александър Македонски „да достигне ръба на Света“. Той иска да ни бутне от ръба на Света, някъде в „джендема“, от където и МВФ да не може да ни извади.

Едни смятат това за конспирация. Други, като Алексей Петров твърдят, че става дума за съчетание от алчност, страх и невежество в огромни дози. Аз смятам, че първата теза дава лесни обяснения, а втората отговаря на „профила“ на „хайдутина – народен закрилник“, познат като „Бате Бойко“. Битката с войнствуващата посредственост, със структурната формула на ГЕРБ - „роднина – милиционер – некадърник – роднина – милиционер – некадърник“ заслужава няколко месечни усилия. Тези усилия могат да ми струват в личен план хабилитацията или да оставят ненаписани неща, които са ми много по-интересни от дефектите на Бойко Борисовото управление и девиантното поведение на неговия аксесоар – Цв. Цв.

Естествено, не се оплаквам и не искам ничие съчувствие – аз съм си направил избора и ще си го следвам. Вие, естествено НЕ сте си навредил по никакъв начин. Единствено ме предизвикахте да Ви отговоря дълго и все пак непълно, но текстът Ви е толкова многопластов, че пак казвам, че не мога да насмогна на всичко.

В крайна сметка, на тези избори не са толкова важни мотивите ми да подкрепя Алексей Петров. Важно е, какво иска да направи Алексей Петров, какво предлага и ако щете - „проповядва“. Важно е да разграничим истинския му образ от този, който е трябвало сам да си изгради, докато е бил „под прикритие“ или „на прикритие“, както и от образа, който му „изписаха“ послушните, тотално зависими от властта корпоративни медии, не без ликуващото съдействие на Едвин Сугарев, Кольо Босия и други титани на мисълтаи осведемеността.

Бъдете здрав и благодаря за търпението !

Г-н Дечев, благодаря за отговора! В който поглеждате на ситуацията под един друг ъгъл, което прави отговора Ви не просто интересен, но и евристичен. Позволих си да публикувам отговора Ви в своя блог, та да могат да бъдат запознати с него не само читателите му, но и тези на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Имам чувството, че по повдигнатите в моето "писмо", както и във Вашия отговор проблеми може да се проведе една хубава и полезна дискусия, в която, да се надяваме, за което ще се радвам, биха могли да се включат и други хора. От друга страна във Вашия отговор или сте заобиколили, или сте пропуснали поради нямане на време, някои най-съществени моменти, които бяха повдигнати в моето "писмо" до Вас. Ще съм Ви много благодарен ако намерите все пак време да хвърлите известна светлина и върху тях и особено на най-главния въпрос, който ме интересува мен: защо Вие изпитвате такова безразделно доверие към г-н Алексей Петров, как можете да ни убедите, че този човек наистина не само че не е главатар на организираната престъпност в България, но и не е свързан с нея. Защото властта и медиите (които е нас, безспорно, са под контрола на комуно-чекистката олигархия и служат на Бойко Борисов и бойкоборисовщината) се постараха да му създадат този публичен образ, но къде е гаранцията, че в отношенията Ал-Петров-Б.Борисов наистина не става дума за люта битка между две крила на българската мафия?! Тъй че ще се надявам да задоволите любопитството ми по тези въпроси, което, вярвам, не е само мое, но и се споделя от читателите на блога ми. Ние, г-н Дечев, много сме били лъгани - и по тази причина мнозинството от българите не вярват вече на нищо и на никой. Така че задачата наистина Ви е трудна: да ни убедите, че Ал.Петров не само че не е "бандит" и глава на "октопода на мафията", а че е "добър и честен човек", просто "академичен учен" и кадърен специалист и експерт, но точно затова и превърнат в изкупителна жертва. Ще се радвам да отговорите поне и на тия въпроси.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Брато, толкова много думи си изписал в блога си и пак не можа да ме защитиш пред хората че съм честен и почтен частник, че нямам нищо общо със структурите на ДАНС и калните удари под кръста. Ще си търся друг платен наемник да ме защитава с перо и меч....

но очаквах и аз отговор. Живо ме интересува какво мислите по тези въпроси. Както и по казуса "Давност на престъпление".

Г-н Дечев, за да ви напомня, че очаквам, заедно с читателите на нашите блогове, Вашия отговор на някои въпроси, които Ви поставих, искам да Ви дам линк към един текст, който изразява една друга гледна точка към проблемите, които ние заченахме в започналата вече обмяна на мнения. Мисля, че трябва да се зачете и тази гледна точка, а пък аз Ви насочвам към нея, та да я имате предвид при отговора на ония въпроси, които всички ние чакаме да получим.


Текстът, за който става дума, носи заглавие Гоце и Трактора са един и същ човек (виж: http://toross.blog.bg/politika/2010/10/24/goce-i-traktora-sa-edin-i-sysht-chovek.624736 ) и е написах от г-н Христо Марков, депутат от ВНС и още от няколко други състава на Народното събрание. Мисля, че г-н Марков е проницателен анализатор и си има своите основания да мисли така.

Ето че като вземем предвид и неговата позиция нещата съвсем се объркаха. Трябва да ги разнищваме някак. Ето затова и дискусията ни може да бъде не само полезна, но и да ни приближи до истината. Истината пък, знайно е, е най-полезното. Тя е истински полезното.

Та Христо Марков пише:

Тези двамата (Гоце и Трактора) просто са сиамски близнаци, а дали пък по някакъв сюрреалистичен начин не са един и същ човек?! Нищо, че единят е президент, а другият е временно запрян под домашен арест. Временно, докато намери пътя към властта… Вие как мислите?

А Вие как мислите, г-н Дечев? Позволявам си да преадресирам този въпрос към Вас, понеже наистина много ми е любопитно как ще обосновете своята гледна точка и позиция. А пък много хора с интерес чакат кога ще намерите време да поясните защо така мислите. Как именно мислите Вие най-добре ще ни кажете. Ще се радвам да сте и достатъчно убедителен – както винаги сте бил. Въпреки че поставените въпроси този пък са твърде труднички.

Всичко добро – на Вас и на Вашите читатели!

че ще взема да се влея и аз в редиците Тракторски и да гласувам наесен за Доцент Фатмаков. Защо се излатате бе, хора!? Това е абсолютно падение...

Чел съм текста на г-н Христо Марков. Той е човек с перо и определен публицистичен и литературен талант. Познаваме се доста отдавна, макар че ако се срещнем на улицата, може и да не се познаем. Около кметските избори се чухме по телефона - и той ме подкрепяше като Вас, дистанционно и от Пловдив.

Та, чел съм текста на г-н Христо Марков. Той е опигинален, но почива на някои погрешни приемания, неправилни аналогии и изобщо - Георги Първанов и Алексей Петров са крайно различни хора. Засега мога да напиша това. Очаквайте повече в блога.

Употребата на прякора, ника, кличката и въобще термина "Трактор" е измислица на г-н Едвин Сугарев. Който смята, че всичко написано от г-н Сугарев е истина или поне се доближава до истината, може да се придържа към неговите твърдения и интерпретации.

Аз познавам добре ролята на г-н Сугарев като политически интригант, мистификатор и манипулатор на общественото мнение, затова не препоръчвам да бъде цитиран, когато става дума за Алексей Петров. Има други случаи, когато позоваването на г-н Сугарев е по-допустимо, но нашият сегашен случай не е такъв.

Що се отнася до падението - няма по-голямо падение то това да подкрепяш хора, които водят страната към пропаст в буквалния смисъл на думата.

Не е нужно да чета тази статия за да си променя мението за един човек, продукт на издънената ни правораздавателна система.

http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2011/07/23/nai-groznata-istoriia.788611

К'во ми го фалиш тоз бандит, бе??? Другите и те са бандити, ама поне се крият малко, пък твоичкият...
ПФУ!

Коментар 42 не съм го писал аз, г-н Дечев.
Но тази статия съм я писал аз

http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2011/07/23/nai-groznata-istoriia.788611

Веселин Вълев