Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2011 00:10 - ДА НЕ ПРИПИСВАМЕ НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ БИТИЕТО НА БОЙКО БОРИСОВ ОТ 90-те ГОДИНИ.
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 7473 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ДА НЕ ПРИПИСВАМЕ НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ БИТИЕТО НА БОЙКО БОРИСОВ ОТ 90-те ГОДИНИ.
 

Отговор на г-н Веселин Вълев


След като Алексей Петров и Душана Здравкова представиха на 31 юли 2011 г., Хартата за гражданско управление на пресконференция в Пресклуба на БТА в София, вече се чувствувам доста по-свободен да коментирам редица неща, свързани с личността и политическите възгледи на Алексей Петров. Все пак, ще започна с някои въпроси, свързани с лични нападки, отправени не само към Алексей Петров, но и към мен, тъй като може да се предполага, че те интересуват публиката достатъчно много.
 

На 23 юли 2011 г., явно подразнен от моята публикация „Защо не се притеснявам да стоя до Алексей Петров“, г-н Веселин Вълев е поместил в блога си следните съображения:
 

Есента на 1996 г. в Хасково двама цигани, които работеха за застрахователната компания "Аполо и Болкан" идваха да ме рекетират. Ако не съм се застраховал при тях и не ми сложат техен стикер, не можело да работя в Хасково и щяло да ми се случи еди какво си. И това еди какво си било много лошо.
 

За търговската дейност, която извършвах в Хасково си бях платил всички общински и държавни такси и данъци предварително според тогавашните закони. Заради истинското лице на Алексей Петров – неговите двама цигани от “Аполо и Болкан” – трябваше да си зарежа тогавашния бизнес и напускайки Хасково да претърпя големи загуби, защото мутренската позиция е – може да си тук само ако ни плащаш и на нас.
 


Това е стопанската инициатива, която предлагат на гражданите Алексей Петров и неговите последователите още от онези години в които Жан Виденовата полицийка беше абсолютно безсилна срещу рекетьорите-застрахователи, чиито шефове пък си бяха досущ и до един бивши милиционери, барети, военоморски тихини, и тем подобни обучавани от държавата професионални убийци.

 


Къмто днешна дата един политически лумпен е тръгнал да ме убеждава, че Алексей Петров бил велик човек, велик бизнесмен, велик общественик, велик хуманист, велик политик.


 

Този лумпен се казва Теодор Дечев:“


 

Всичко това може да се намери на адрес:


 

http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2011/07/23/nai-groznata-istoriia.788611


 

В интерес на истината, г-н Вълев е написал още доста неща, които всеки може да прочете в блога му. Аз стигнах до тях и ги прочетох внимателно, защото г-н Вълев беше положил специални усилия да ме отведе до този текст в блога си. Дори беше гласувал за блога ми – нищо, че според него съм „политически лумпен“. Впрочем, приведеното по-горе е достатъчно, за да стане ясно в каква посока се движи патосът на г-н Вълев.


 

Ще се абстрахирам от изящната му словестност, в това число и от квалификациите, които използува. Обикновено такива смели хора отправят подобни квалификации от безопасно разстояние, нищо че за мен всички форми на насилие са по принцип неприятни и неприемливи. Трябва обаче да призная, че човекът повдига един въпрос, който не е без значение. Въпросът е: какво е отношението на Алексей Петров към рекета от 90-те години ? Какво е било тогава и какво е сега ?


 

Както е известно, аз не съм оторизиран говорител на Алексей Петров. Не разполагам с кадровото досие на Алексей Петров, нито пък съм негов душеприказчик и изповедник. Разговарял съм с него много и по различни въпроси, но съвсем не съм супер експерт по биографията му. Алексей Петров съвсем не е параноично потаен, напротив – доста открит е по редица въпроси, но все пак не е проснал биографията си пред мен, по начина по който столичните домакини овесват прането си на показ по балконите. А и аз не съм толкова любопитен.


 

Нашите отношения с Алексей Петров, както многократно съм писал са доста близки от гледна точка на осем годишната ни обща работа. След като пострада до голяма степен и заради позиции, заемани в качеството му на Изпълнителен директор на ССИ, те станаха още по-близки, но никога не са стигали до известното състояние да стоим на „лаф моабет“ и да си споделяме подробности от биографиите просто така – от скука или от нямане какво да правим. Имаме какво да правим и не ни остава време да скучаем.


 

Все пак, бих могъл да се опитам да съм полезен на г-н Вълев при уточняването на състоятелността на неговата поезия в проза, която ни е предложил на 23 юли 2011 г. Датата на появата на писанието на г-н Вълев, съвпада точно с деня в който организирахме протеста срещу ръководената и контролирана от държавата контрабанда. Същата тази контрабанда, която унищожава предприемачите днес. Аз искрено се надявам, че г-н Вълев не спада към една особена прослойка помагачи на днешната власт, за която най-меката квалификация, която мога да употребя е „башибозушка тайфа“.


 

Приемам, че той действително е пострадал от рекетьорските набези през 90-те години на миналия век. Абстрахирам се и от почти задължителният реквизит на неговия разказ – злодеите, „естествено“ са цигани, макар че моите наблюдения по категоричен начин сочат, че огромната част от рекетьорите и всякакви други подобни банди насилници си бяха чисти етнически българи. Е, друго си е да яхнем някой от негативните стереотипи на българската публика – така четивото се консумира по-лесно.


 

Моля г-н Вълев да ми прости леката ирония по повод етническия произход на неговите мъчители. Напълно възможно е да са били и цигани, а аз да се упражнявам в етническа толерантност и в „политическа коректност“. Въпросът обаче е на съвсем друго място.

 

За отношението на Алексей Петров към „добрите практики“ в „Аполо и Болкан“.


 

Както вече отбелязах – никой не ме е назначавал за говорител на Алексей Петров. По принцип, най-добре би било този въпрос да му бъде зададен на някое предизборно събрание и той да отговори лично. Но неочаквано за самия мен, открих много интересно, при това официално, публично изказано свидетелство за отношението на Алексей Петров към „добрите практики“ в компанията „Аполо и Болкан“.


 

Открих практически пълната стенограма на пресконференцията, която е дадена от г-н Явор Джиджев с известна моя помощ на 19 февруари 2010 г. Тази дата е само девет дни, след като Алексей Петров беше арестуван и стана герой на най-гледания видеоклип в българския нет до този момент. В един момент, когато и медиите и общественото мнение почти „виеха“ срещу „общественият враг номер едно“, на тази пресконференция бяха казани много важни неща, които си заслужават да бъдат прочетени.


 

Пресконференцията беше проведена под надслов: „държавата“ срещу „организирана престъпност". „организираната престъпност“ иска думата. (Причините за кавичките и малките букви в заглавието са обяснени в хода на самата пресконференция). Тези, които се интересуват от случая „Октопод“ в неговата цялост, могат да прочетат стенограмата на пресконференцията на адрес:


 

http://www.seesbg.com/?b=art&art=3714


 

За тези, които нямат време да четат аналите на цялата полемика с лъжесвидетелите на министър Цветанов и развихрилите се по това време медийни шарлатани от вяскакви разцветки, ще поместя само един абзац от казаното от г-н Явор Джиджев в отговор на въпрос за познанството му с Алексей Петров:

image

 

„Явор Джиджев: Ще ви отговоря – с Алексей Петров се познавам от далечната 1995 година, тогава условията за бизнес в България бяха доста по-сурови и когато в един ден в моя офис, докато разговарях с клиент, редовен бизнес-партньор, нахълта групата на Злати Златев-Златистия и Ангел Гяволето с още трима симпатяги и ми обясниха, как там трябва да освободим незабавно едно хале на Техническия Университет, в което искахме да открием цех за пластмасова дограма - по-нататъка не е интересно да разказвам, защото това е преди повече от 15 години.


 

На мен ми стана ясно, че бизнес в България просто така не може да се развива и потърсих от приятел някакъв съвет. Та, един мой съученик ми даде такъв съвет и първоначално се запознах с г-н Николай Въжаров. Николай Въжаров в онзи момент беше един от директорите на компания „Аполо и Болкан”. Проведохме няколко разговора с г-н Въжаров и той ме посъветва да изчакам, защото в компания „Аполо и Болкан” нещата не стояли много наред, не били много гладки и престояло регистрирането на друго дружество – застрахователна компания „Спартак” и тогава, скоро след регистрирането на ЗК „Спартак”, аз се запознах с Алексей Петров. Това е по първия въпрос.


 

Въпрос:…….(лош запис, въпросът не може да се дешифрира).


 

Явор Джиджев: Да, след като се запознахме с г-н Алексей Петров, той ни свърза с фирма, която предлага услуги охрана и нататък работата ни ….. сключихме договор за охрана и повече в офисите ни такива субекти не нахълтаха, това беше началото на нашето запознанство“.


 

Това е публично направено изявление на предприемач с безупречна репутация, което не съдържа никакво двусмислие.


 

От това изявление получаваме потвърждение на оценката на г-н Вълев за „състоянието на бизнес средата през 90-те години“. Получаваме и оценка на състоянието на нещата в компанията „Аполо и Болкан“ през 1995 г. Получаваме и оценката на Алексей Петров за състоянието на „Аполо и Болкан“, заедно с предприетите от него действия – той напуска и създава нова застрахователна компания – ЗК „Спартак“. Такъв е отговорът му на това, което г-н Въжаров е окачествил с думите, че „нещата не са много на ред“. Той просто напуска „Аполо и Болкан“ и създава нова компания, в която редът е съвършенно друг.


 

Отделен въпрос е, че през визираната от г-н Вълев 1996 г., Алексей Петров най-вероятно вече е бил прекратил отношенията си с „Аполо и Болкан“ или в най-лошият случай е бил в напреднал процес на сбогуване с тази компания.


Алексей Петров не е „бизнесмен получил куфарче с пари“ от БКП.


 

Трябва да се има пред вид, че Алексей Петров не спада към групата на бизнесмените, получили от „онези куфарчета“. До 1992 г., той си е образцов държавен служител и продължава да се труди в отряда на баретите. Хората от тогавашния анти-терористичен отряд, базиран във Враня, са наричени неласкаво от г-н Вълев „професионални убийци“, но целта на съществуването им, както добре знаем е да предотвратяват терористични актове. Иначе казано, тяхната задача е да предпазват обществото от масови безадресни убийства с политическа мотивация, целящи сплашването на публиката.


 

За разлика от Бойко Борисов, който отказва да се департизира и да се освободи от партийната си членска книжка от БКП, Алексей Петров остава на работа при новите правила и по времето на управлението на Филип Димитров (когато министър на вътрешните работи е Йордан Соколов) той стига до положението на командир на отряда. Защо скоро след това напуска е въпрос, на който вероятно ще получим отговор след още доста години – може би просто още някой информационен масив ще трябва да бъде декласифициран.

 

Има ли Алексей Петров врагове сред „старите кримки“ от комунистическите тайни служби ?


 

Безспорен факт от биографията на Алексей Петров от работата му в различните органи по сигурността е, че и двата пъти, когато прави рязка крачка напред в йерархията, това е по време на управления на демократичните сили. По времето на Соколов той става командир на отряда на баретите, макар и за кратко. Става офицер от контраразузнаването по времето на Иван Костов, Атанас Атанасов и Емануил Йорданов.


 

По мое мнение, това е причината определени кръгове от служители, работили в „службите“ по „Татово време“, неистово да мразят Алексей Петров. Тази тема е от особено значение и със сигурност ще й обърна внимание в друг текст. Тук само ще посоча връзка към едно изявление на г-н Тодор Ников, представящ се като „първият шеф на аналитичното звено на направление „Т“ (Терор) към Шесто управление на Държавна сигурност“, от което лъха такава неистова омраза към Алексей Петров, че човек се пита да не би последният да е бил дисидент преди Десети ноември или личен приятел на Солженицин !?


 

http://www.blitz.bg/news/article/72817


 

Атанас Атанасов и Иван Костов със сигурност са знаели какво правят, назначавайки Алексей Петров. Днес вече, мотивите им са практически публично огласени и може да се каже, че министър председателят и шефът на контраразузнаването са избрали твърде подходящ човек, който да следи за попълзновенията на организираната престъпност от всякакъв вид в предприятия, смятани за критично важни за националната сигурност и обществения ред – примерно в таксиметровия сектор и в „Кремиковци“. По времето на Костов, таксиджиите можеха да свалят правителството при добро желание, а комбинатът „Кремиковци“ винаги е третиран като стратегически обект.


 

По време на посещенията на ръководството на ССИ в 25 областни града в страната, Алексей Петров съвсем лекичко открехна вратата към информацията за ролята, която е играл при оценката на различни действия на правителството на Иван Костов (към което принадлежах и аз). Така разбрахме, че той е дал отрицателни референции за личността на Гад Зееви, както и че е наблюдавал от близо ставащото в „Кремиковци“, някъде до идването в България на Прамод Митал.


 

Защо в днешно време Иван Костов изпитва такава органична ненавист към Алексей Петров, за съжаление може да отговори само и единствено някогашният ни министър председател. Евентуално, завесата би могла да се повдигне и ако бъде декласифицирано изложението на Алексей Петров пред Комисията за контрол над работата на ДАНС, направено в края на 2009 г. Подобно искане (http://www.bulfax.com/?q=node/1448596 ) беше направено от самата Комисия за контрол на ДАНС през януари 2011 г., но никой не се е трогнал от това до този момент.


 

Всъщност, потвърдено е, че Алексей Петров е имал офицерско звание още по време на правителството на Димитър Попов, когато България има един от най-интелигентните си и компетентни министри на вътрешните работи – покойният г-н Христо Данов. За ролята на Алексей Петров при успокояването на бунта във виетнамските общежития (именно „успокояване“, а не потушаване) по това време, когато той е единственият съпроводител на министър Данов, влязъл заедно с него, невъоръжен в сградата, пълна с меко казано “превъзбудени“ виетнамци, свидетелствува синът на Христо Данов. Текстът му е писан преди да влезе в сложни взаимоотношения с изпълнителната и съдебната власт:


 

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2158&Itemid=33


 

Повече от рекетьорите, Алекесй Петров мрази само наркодилърите.


 

Изписах всичко това, за да покажа, че когато Алексей Петров се оказва на свободния пазар, той вече безнадеждно е закъснял спрямо две групи хора, които имат по онова време ключова роля за състоянието на „бизнес средата“. Той е изпреварен и от назначените бизнесмени, на които са дадени куфарчета с пари и от така наречените „мутри“, които вече са се втурнали да „преразпределят“ раздаденото с куфарчетата и да тровят живота на дребните предприемачи, тръгнали да работят на свой страх и риск. Петров нито е получил партийна „финансова инжекция“, нито е сред създателите на СИК и ВИС.


 

Имал съм много разговори с Алексей Петров на тема „бизнес средата през 90-те години“ и той винаги е бил категоричен, че рекетът и насилието са шествували през 90-те години. Негативната му оценка за тези бизнес практики винаги е била категорична. Към тази оценка той се придържаше и по време на обиколката на ръководството на ССИ в 25 областни града през последните два – три месеца. Нещо повече – той многократно напомни за обслужващите функции на фирмата на Бойко Борисов – ИПОН по отношение на вездесъщата по онова време компания СИК.


 

Няма съмнение, че Алексей Петров ориентира бизнес стратегиите си към предлагане на алтернатива на хората, които страдат от рекета и силовото застраховане. Той успява да им предложи едновременно реално застраховане на разумни цени и гаранции срещу похожденията на рекетьорите.


 

Негативното му отношение към рекетьорите е сравнимо само с откровената му омраза към наркодилърите. За последното мога да гарантирам от първо лице. Смятам, че ако някой ден все пак прокуратурата успее да се дотътри до съдебна зала и се гледа някакво дело срещу Алексей Петров, ще научим изключително забавни факти за противодействието му и срещу рекетьори и срещу наркотрафиканти.


 

На този етап мога само да припомня версията лансирана във вестник „24 часа“ по отношение на прословутите взривове пред централата на РЗС и пред клуба на ДСБ. Според журналистите от вестника, взривовете са поръчани от лицето Амантидис – Таки, като опит да бъде натопен Алексей Петров за режисьор на „авто-атентати“. Не знам доколко версията на „24 часа“ може да се разглежда като състоятелна, но е безспорен факт, че Алексей Петров е мразен и в червата от един от най-големите наркобосове в България, Единодушно е мнението сред журналистите, които се занимават с тази материя е, че държавният служител Алексей Петров е бил кошмарът на Амантидис – Таки, а и на други наркотърговци.
 


Лесно ли е да бъдеш „лоялен гражданин“ ?


 

Лично аз се запознах с Алексей Петров през 2003 г. Тогава бях поканен да се включа в работата на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) с оглед на определения опит, който имах като доскорошен заместник – министър на труда и дипломиран политолог. Преди да дам съгласието си да се включа в работата на ССИ, получих много сериозни уверения и гаранции от много сериозни хора (ще спомена само проф. Нансен Бехар и проф. Борислав Борисов), че Алексей Петров се движи в пълен синхрон с духа и буквата на закона.


 

През осемте години на съвместната ни работа, имах възможността да се уверя, че по отношение на дъначното, осигурителното и трудовото законодателство Алексей Петров е не просто прецизен, а бих казал и повече от педантичен. Днес, имам съвсем ясен отговор защо нещата са стояли по този начин – от една страна държавността и законността за него граничат с „идея фикс“, от друга страна, човекът е знаел, че с работата си рано или късно ще настъпи нечия „котешка опашка“. Или котарашка опашка, може би ...


 

Някой би казал, че идеализирам Алексей Петров. Нямам такова намерение – той си има предостатъчно трески за дялане в личен план. И той си има недостатъци и той прави всевъзможни грешки в различни посоки. Този текст няма за цел да внушава, че Алексей Петров е „велик“. Този текст просто напомня, че в цялостната си работа „под“ или „на“ прикритие, той е трябвало сам да си създава образа на „човек от ъндърграунда“ и на „тъмен герой“. Едва ли би могъл да върши работата си, ако имаше безукорна репутация на „лоялен гражданин“ и „блюстител на реда и закона“.


 

Големият проблем на Алексей Петров идва може би от това, че той се е опитвал да защитава държавния интерес в едни служби, където междувременно е протекла приватизация в преносния, а на моменти и в буквалния смисъл. Може би затова пише в уж теоретични текстове за проблемите, причинени от приватизацията на националната сигурност. Не знам защо ми се струва, че става дума за горчив личен опит.




Гласувай:
8



1. veselinvalev - teodordetchev
02.08.2011 08:24
За вас е нормално е да защитавате работодателя си, г.н, Дечев. Но настоящата ни българска трагедия е, че всичките ни политици са точно като вас – назначени защитници на работодателите си. А техните работодатели са корпоративните интереси. Последните шестдесет и нам колко станаха вече години България никога не се е разделяла с най-голямата си корпорация БКП/БСП. И вашия “Съюз за стопанска инициатива на гражданите” е също част от тази корпорация, която винаги е била подчинена на хора от бившата българска Държавна сигурност и бившето съветско КГБ и ГРУ.
Затова ви нарекох в статията си “лумпен”.
Защото вашата цел е да лумпенизирате хората. И те да продължават да тънат в бедност и мизерия, и да са покорни слуги за едно парче хляб. Това е цялата ви политика на лицемерие, фалш, лъжа и цялата ви стопанска инициатива.
Можех да ви нарека и “аксесоар” за още по цветисто, както вие наричате настоящия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов:

http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2011/07/17/strashnoto-mina-zapochva-ujasyt-diskusiia-s-filosofa-angel-g.784182

Та ако предпочитате и желаете да няма “квалификации” към името ви, то би трябвало най напред вие да не употребявате “квалификации”, когато пишете за другите.
Та думата “лумпен” употребих за вас абсолютно съзнателно и логично в контекста на вашето политическо изразяване и риторика.

Ще коментирам и едно обобщение направено от вас.

“Обикновено такива смели хора отправят подобни квалификации от безопасно разстояние, нищо че за мен всички форми на насилие са по принцип неприятни и неприемливи.”

Аз - Веселин Вълев съм в България, г-н Дечев. От публикации в блога ми, много, много лесно може да се установи местоживеенето ми. Посочвал съм го многократно и съвсем, съвсем точно.

“Мафията си е внедрила човек в държавата” – това казва настоящият министър на вътрешните работи Цветанов за вашия работодател Алексей Петров:

http://www.dnes.bg/crime/2010/02/14/aleksei-petrov-mafiiata-v-dyrjavata.86072

В статия на “Ню Йорк Таймс” със заглавие „Законност и ред по български" е посочено че, “Кръстникът на българската мафия е Алексей Петров.”
В статията е цитиран и адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии, който посочва, че на Алексей Петров му се е носела славата на човек, с когото не трябва да се заяждаш.

http://www.snews.bg/bg/statiya/krastnikat-na-balgarskata-mafiya-e-aleksey-petrov:9327

Като напишете в Гугъла “алексей петров” и “мафия” излизат сто и тридесет хиляди заглавия.

“Наглите” и “Октопод” се свързват с името на Алексей Петров.
“Наглите” и “Октопод” са престъпни групи, което се занимават с отвличания и убийства.

Според вас в безопасност ли съм, г-н, Дечев?
Колко и от кого, според вас, трябва да е “безопасното” ми разстояние за което намеквате, имайки зад гърба си “кръстника на българската мафия” Алексей Петров?

Та как да тълкувам двусмислието в думите ви:
“...нищо че за мен всички форми на насилие са по принцип неприятни и неприемливи.”?

По принцип са неприятни и неприемливи, но по изключение могат да бъдат приятни и приемливи за вас всички форми на насилие.
Към мен - Веселин Вълев ли ще да е това изключение, това насилие с всичките си форми?
Така ли да тълкувам намеците ви, г-н Дечев?

Агресивните ви политически действия за сваляне на настоящето правителството никак не говори за кротост и благост на характера ви, както се опитвате да внушавате чрез упоителната многословност в публикациите си, а говорят за друго – за корпоративната сила и безкомпромисност на българо-руската мафия стояща зад гърба ви.

http://frognews.bg/news_36898/Aleksei_Petrov_Liubomir_Pavlov_i_Ognian_Donev__na_noj__sreshtu_Boiko_Borisov/

Истината ми е по мила от живота, г-н Дечев. Защото живот без истина, не е живот. Това е истината. И вашата "обикновеност" за "такива смели хора" и за "безопасните разстояния" на които се намират ви я оставям за размисъл. Както ви оставям за размисъл и собствената ваша ироничност. А за Поли Пантев дори и остров Аруба не беше "безопасно" разстояние, когато мафията реши да го намери. Има още поне най-малко петстотин имена последните двадесет години за които нямаше безопасно разстояние. Аз знам силата на думите си, къде те удрят и какъв може да бъде отзвукът им. Наясно съм, г-н Денчев и без вашите намеци.

Дванадесет години съм живял и оцелявал във Варна. Ял съм и тимаджийската попара. Цяла Варна през тези години и сега е скована от тимаджийския страх. В анализ на Николай Колев - Босия можете да прочетете, че от името Алексей Петров са респектирани и във варненската групировка ТИМ. А "респектиране" без сблъсък и взаимоотношения на разпределение на територии в тези среди няма как да има.

http://www.obshtestvo.net/content/view/1609/13/

Написах “Най-грозната история” по повод рекламен линк, който имаше в блога ми към вашата статия “Защо не се притеснявам да стоя до Алексей Петров”. Написах я спонтанно - от сърце и душа. Аз не се занимавам с политика. Зад моя гръб не стои никой, г-н Дечев. Абсолютно никой. Заради хора като вас съм отвратен от българската политика и мога да го заявя категорично, че почти двадесет години вече съм във вътрешна емиграция. Аз съм емигрант в собствената си родина, г-н Дечев. Заради продажни хора като вас. И изпитвам отвращение към цялата тази безсмислена за обикновените хора политическа чалга, която тресе в политически кючек цяла България. И я тресе с една единствена цел - корпорациите да са все на власт за да трупат несметни богатства, ограбвайки максимално “населението” - в което превърнаха българина.
И го правят с политически инструменти като вас.
Това е истината, г-н Дечев, която вие никога няма да напишете. Нито в блога си нито където и да е. Истината не е прагматична за вас, г-н Дечев. Тя не е вашият инструмент. Не е вашият жанр. Не е вашият изказ. Защото тя - истината - не ви върши работа. На вас ви трябва лъжата и вие си служите охотно с нея, омесвайки я най-често с хрисими, псевдонаучни и псевдоаналитични упоителни лафове.
И тъй като имам самочувствието, че разбирам от литература, от процесите й и явленията и, ще ви кажа, че ми беше много гадно когато заедно с Владимир Качаклиев заради вашите корпоративно-политически цели използвахте думата “поет” в списанието “Свободни поети”. Което е една огромна лъжа. Защото нито вие, г-н Дечев, нито Качаклиев сте поети. И повечето от двестате блогъри, които употребихте в него не са поети. Но вие всички тях ги използвахте най-безогледно заради вашите си частни корпоративни цели и интереси. Което, г-н Дечев, е отвратително. Отвратително е, защото липсата на морал може да оскверни и най-чисто духовните човешки стремежи. А липсата на морал е първото “качество”, което трябва да имат политици като вас за да са възможни, за да ги има. Без отсъствието на морал лъжата на която служите няма да е възможна.
Последното което ще ви кажа, г-н, Дечев – дано някога разберете това, което съм написал в горния си постинг, и в коментарите под него. И защо съм го написал. Тогава ще има нещо истинско във вас. Нещо различно от лъжата.
Пожелавам ви го, г-н Дечев.
цитирай
2. kykowsky - Алчо Помачето си е от нашите, а Дечев ...
02.08.2011 09:05
Алчо Помачето си е от нашите, а Дечев - бившия какдидат кмет, е обикновен боклук.
цитирай
3. teodordetchev - Г-н Вълев,
02.08.2011 10:42
На първо място - сигурен съм, че се намирате в пълна безопасност. Отделен въпрос е, че аз съм последния човек от който трябва да се страхувате. Не заемайте ролята на заплашен и на жертва - няма абсолютно никакъв смисъл.

Разбира се, не съм сигурен, че бихте ми казал всичко това лично, но може и да се лъжа. Аз не съм нито каратист, нито боксьор, нямам отношение към силовите спортове. Човек като Вас, на когото предлагат да си закупи пистолет с четири пълнителя няма за какво да се плаши от мен. Може само да го е срам да ме гледа в очите. Евентуално ...

на второ място - дали съм истински или не съм, слава Богу не зависи нито от Вас, нито от Вашето мнение. Впрочем, правото Ви на мнение е свещено, дори и когато то включва преклонение пред хора като министър Цветанов.

на трето място: За Вас фактите не представляват интерес. Достатъчно е, че Цветанов казал нещо, а Ню Йарк Таймс добросъвестно го е цитирал. (В САЩ не са свикнали с министри, които лъжат публично без задръжки). Вие просто искате да си излеете душата. Нямам нищо против, дори и мястото да е в моя блог. Както виждате - не е блокиран за регистрирани потребители, нито пък материалите се преглеждат. Няколко години беше открит и за анонимни коментари, но през последните дни служителите на Вашия кумир - Цветан Цветанов започнаха да заливат блога ми с линкове за лекарства продавани по интернет и трябваше да взема мерки.

Що се отнася до морала - ролята на морален съдник не е лека и помислете дали наистина я желаете. Впрочем - точно в Ямбол се чувствам изключително комфортно. Защо, може да разберете сам.
цитирай
4. veselinvalev - teodordetchev
02.08.2011 13:21
teodordetchev написа:
На първо място - сигурен съм, че се намирате в пълна безопасност. Отделен въпрос е, че аз съм последния човек от който трябва да се страхувате. Не заемайте ролята на заплашен и на жертва - няма абсолютно никакъв смисъл.

Разбира се, не съм сигурен, че бихте ми казал всичко това лично, но може и да се лъжа. Аз не съм нито каратист, нито боксьор, нямам отношение към силовите спортове. Човек като Вас, на когото предлагат да си закупи пистолет с четири пълнителя няма за какво да се плаши от мен. Може само да го е срам да ме гледа в очите. Евентуално ...

на второ място - дали съм истински или не съм, слава Богу не зависи нито от Вас, нито от Вашето мнение. Впрочем, правото Ви на мнение е свещено, дори и когато то включва преклонение пред хора като министър Цветанов.

на трето място: За Вас фактите не представляват интерес. Достатъчно е, че Цветанов казал нещо, а Ню Йарк Таймс добросъвестно го е цитирал. (В САЩ не са свикнали с министри, които лъжат публично без задръжки). Вие просто искате да си излеете душата. Нямам нищо против, дори и мястото да е в моя блог. Както виждате - не е блокиран за регистрирани потребители, нито пък материалите се преглеждат. Няколко години беше открит и за анонимни коментари, но през последните дни служителите на Вашия кумир - Цветан Цветанов започнаха да заливат блога ми с линкове за лекарства продавани по интернет и трябваше да взема мерки.

Що се отнася до морала - ролята на морален съдник не е лека и помислете дали наистина я желаете. Впрочем - точно в Ямбол се чувствам изключително комфортно. Защо, може да разберете сам.



Това, че съм цитирал министър Цветанов, никак, ама никак не означава, че се прекланям пред него. Ами аз и вас съм цитирал. По същата логика можете да кажете, че се прекланям и пред вас.
Г-н, Дечев, аз дори телевизорите съм изхвърлил от къщи. За да не ме занимават телевизиите с чалгаджийската си кючек политика. И не ме интересува работата ни на Цветанов, ни на Цветанова (нея пък хич не я знам каква е). Както и тях не ги интересуват моята работа. Но ето на, политиката се занимава с мен влизайки в блога ми като линк към ваша политическа статия. Аз нямам никакъв интерес към криминалните хроники на България. Не съм и в правораздавателната и система за да разследвам факти. С това са се занимавали и занимават достатъчно хора. Просто споделих моя чисто житейски опит, и моя опит на читател сега. Заради вашата статия започнах да чета какво пише за Алексей Петров. И вече цяла седмица се занимавам с това за да ми е долу-горе цялостна картината. Можеше да свърша много други полезни неща за себе си и семейството си, вместо да посвещавам това свое време на четене за Алексей Петров. На вас, предполагам, ви плащат за да се занимавате с политика. За мен това е изолиран инцидент, и никой не ми плаща за него. Не ми трябват нито мръсните и пари, нито лицемерните и манипулативности на нашенската политика.
Няма от какво да се срамувам, та да не искам да ви погледна в очите, г-н Дечев. Но не виждам какво те вашите очи могат да ми кажат на мен. Разбирам, че вие искате обществено одобрение. От това ли да се срамувам аз, че не виждам какво одобрение мога да намеря в себе си за да ви го предоставя. Гледайки ви в очите.
Та да споделя още от читателския си принудителен опит от тези дни. Попаднах и на книгите на Димитър Иванов за шесто управление и на Тошо Тошев от “Труд” за това как и кой дирижира политиците в България, как се идва и пада от власт, как се издигат и свалят правителства Ами гадно ми беше да ви кажа. И интересно същевременно. От истината която видях в тях. Прикрита с оправдания. Че можеш да се обърнеш и на опаката си страна, хептен с хастара навън, в името на Партията си. Да изтръмбушиш държавата си. И да прибереш собствеността и превръщайки я в твоя частна собственост. Барабар с целия и народ, като твои наемни работници. Чрез политическите пионки на манипулативната си шашмена дъсчица, нарисувана на едно оръфано картонче в главата ти.Та да станеш и цял милиардер заради нея, и в нейно име. Големи жертви и големи софри. Големи хотели, големи заводи, фабрики и канцеларии, както е казал едно време поетът. По новому вместо “канцеларии” – офиси. Също големи курортни комплекси и всичко голямо. BIG MAG както е речено на старобългаски. Барабар с големи ЦУМ-ове и МОЛ-ове, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове… И големе БАН-ки, разбира се, и големи финансови къщи, и финансови дворци. Всичко голямо. И най-вече големи манипулации, прикрити зад политически дрънканици за преход. Дрънканици, които не спират и днес. Нито за секунда. Дори когато ги няма телевизорите ти вкъщи.
А що се отнася до въпроса за тежестта на моралния съдник. Ами тя май е най-тежка. Никой не иска да му говорят за морал. Всеки иска да е аморален. Да краде, да няма отговорност към закона и така животът му да е лек. Другите да бачкат пък той да трупа капитали от бачкането им. Затова обществото не обича “моралните”. Защото внушението, че “няма справедливост” е вече априорно. Защото само ако те хванат, то тогава е престъпление. И тогава вече не е хептен срамно, щото ако имаш добри адвокати и те измъкнат, си чист като момина сълза. Ей го - Софиянски си е един чист пример за такава чистота. Хем аканъ софийска чистота. Откъдето и да я погледнаш. Герой и половина. Въпреки аморалността си.
Та никак не биват долюбвани моралистите, г-н Дечев. Пред две хиляди години един такъв моралист му набили трънен венец на главата, след това го и понабили и накрая му набили и гвоздеи приковавайки го на кръст. Нищо необичайно за онова време. Напротив. Много обичайно. И за престъпници, и за моралисти. Всичко това било описано като “Нов завет” барабар с един куп недоказани научно чудеса, едно от които е Възкресение. Днес около две цяло и три милиарда души

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

по тоя морален (“неморален” според тогавашното правораздаване) случай се наричат християни, а факти и доказателства според днешното правораздаване и наука липсват.
Та много морално заблуден народ се нацвъкал за последните две хиляди години, г-н Дечев – два милиарда и кусур?!? Какво ще кажете? Това за мен е интересен разговор и с удоволствие ще ви гледам в очите докато говорите по тази повдигната от мен тема. Може и на някоя маса около ямболския Безистен. Та хем да ви благодаря най-искрено и чистосърдечно, че сте ме защитили от отмъщението на мафията заради непремерено глуповатото ми волнодумие и сте спасили най-благородно нещастния ми животец.
Пък аз за благодарност ще ви кажа предварително печелившите числа в играта 6 от 49 на тотото. Може да ви послужат предизборно. Ако решите да играете.
Само ми кажете кое от двете тегления предпочитате - първо или второ.
цитирай
5. venimarkovski - емиграция
03.08.2011 00:52
Емиграция е спасението. Но не вътрешна, а реална. Вътрешните емигранти помагат на всеки - и на властта, и на опозицията. А те - както се вижда и по деянията на посочените в статията и коментарите лица - са от един дол дренки. Да - някои са по-кисели, други по-сладки, но всичките са дренки, от един дол.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5806308
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52687
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов