Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2012 00:16 - Равносметка на преходите от пресечката на улиците „Сиромашка“ и „Авторитарна“
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 2499 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 23.11.2012 00:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В началото на ноември, ми се обадиха от Фондация „Медийна демокрация“, където подготвят том трети на книгата „Гласовете на прехода“. Том първи бяха „либералите“, том втори – консерваторите и християндемократите. Том трети е отделен за социалдемократите. За мен беше удоволствие да се срещна с ръководителя на проекта – доц. Орлин Спасов, който ми връчи един не много къс въпросник. Впоследствие „въпросите към Теодор Дечев“ пристигнаха и по електронната поща, допълнени с питане за политиката и блогърството. Както е известно, не страдам от излишна скромност и писах, писах ... Писах и отговарях.

Естествено, нямам намерение да саботирам разпространението на книгата и няма да поместя в блога си пълния комплект от въпроси и отговори. Но не мога да се въздържа да поместя отговора на първия въпрос: „Според Вас, свърши ли преходът?“. Ето и моят отговор:

 

Въпросът има две страни. Едната е чисто научната, другата е интуитивна и свързана с чувството на дълбока неудовлетвореност на хората. В дисертационния ми труд, между другото съм коментирал, че в случая със страните от Централна и Източна Европа не става дума за един „преход“, а за цял „сноп от преходи“, които са разместени във времето един спрямо друг. Така или иначе, може да се каже, че преходът, свързан с преструктурирането на собствеността е приключил общо взето.

Със сигурност обществеността като цяло не е щастлива от крайния резултат – не се е образувала тази прословута „заможна средна класа“, има огромна имуществена диференциация и поляризация, образувала се е една парвенюшка имуществена върхушка, която играе ролята на злокачествена плутокрация. Междувременно, продължават опитите да се приватизира това, което изобщо не би трябвало да се приватизира – примерно, държавните железници.

От друга страна, преходът от тоталитарно управление към демократично ни е довел до някаква форма на НЕлиберална демокрация, обогатена с един куп политически корупционни практики, които могат да бъдат обединени под заглавието „корупцията – национален спорт“. Споменах за формиралата се плутокрация, която някои хора незнайно защо наричат „олигархия“. В условията на обществена търпимост към купуването на гласове, демократичният вот се превръща в нещо като общонационална гаражна разпродажба. Някакви съмнителни политически кандидати се разпродават, като за това се заплаща на ред и „на калпак“. Неотдавна един регионален политически лидер от Югоизточна България ми каза с гордост: „И българите вече се осъзнаха и искат пари, когато гласуват. Те не са по-глупави от циганите или от турците ...“. Много ми се искаше земята да се отвори под мен, нищо че нямаше свидетели на разговора ни.

Сюжетната линия „преход от тоталитарно управление към устойчива демокрация“ в нашия източно- и централно европейски контекст показва много нагледно, че демократичният процес нито е еднопосочен, нито е необратим. Свидетели сме на непрекъснати рецидиви на авторитарно управление и на брутално потискане на инакомислието. В Полша, такова управление ни предложиха близнаците Качински. Тяхната партия „Право и Справедливост“ е един христоматиен пример как борбата с корупцията може да се изврати до крайност и да работи срещу гражданските свободи. Управлението на Виктор Орбан в Унгария в момента показва същия неистов стремеж към потискане и заглушаване на опонента до степен на смачкване.

Нашите географски ширини показват и доказват, че популистката риторика може да бъде превърната от средство в ядро на една партийна политика. При това, съчетанието на авторитаризъм и популистко говорене идва от партии, които се самоопределят като консервативни, десни, християндемократически. Партии, които членуват в Европейската народна партия. Беше време, когато традиционните социалдемократи в България се сърдеха на Социнтерна и на ПЕС заради подкрепата им за БСП. Чудя се, какво ли изпитват в СДС и в ДСБ, след приемането на ГЕРБ в ЕНП ...

Случаят с ГЕРБ е много сходен със случаите с „Право и справедливост“ в Полша и с ФИДЕС в Унгария, респективно с близнаците Качински и Виктор Орбан. Разликата е там, че в Полша, поради по-големия демократичен потенциал на обществото, стилът на политическа репресия и агресия срещу изпадналите в малцинство политически сили беше санкциониран от избирателите. Доналд Туск кара вече втори мандат след авторитарното и репресивно управление на двамата Качински.

В България обаче, поведението на един лидер като Бойко Борисов се оказа с голям резерв на обществена търпимост поради няколко общо взето родни, български феномени. От една страна, това е фактът, че българите не ценят много свободата, може би защото никога не са плащали за нея така както други народи. Някои веднага ще тръгнат да ме опровергават, като привеждат примери с ролята на опълченците през Освободителната война, с горяните след 09 септември 1944 г. или с някакви други аргументи. Разбира се, трудно е да се прави количествена оценка на жертвите в борбата за свобода, но трудно могат да се сравняват жертвите на българите в борбата за свобода в сравнение с жертвите на французите или на нидерландците. Колко революции бяха необходими на Франция за да се утвърди Републиката и демократичния порядък ? Колко жертви дадоха нидерландците в борбата си с испанския абсолютизъм, с хабсбургския деспотизъм и с религиозната нетърпимост на държавния католицизъм на Мадрид ?

Няма нищо лошо, че в България не сме се удавили в кръв през ноемвври 1989 г. Не мисля и че това щеше да е някакво особено постижение или достойнство на политическия ни живот. Но у нас, основни ценности, за които в исторически план и в световен мащаб наистина са пролени реки от кръв, просто се „котират“ много ниско в общественото съзнание. Достатъчно е да се замислим с каква лекота хората се отнасят към посегателствата срещу правото на сдружаване. Просто срамно е пренебрежителното отношение към правото на сдружаване на работниците и служителите и към профсъюзните свободи и права.

Срамно е и нехайното отношение към всеобщото избирателно право и правото да избираш актьорите в представителната демокрация. Обществото с мазохистична наслада наблюдава и всевъзможните безобразия в законодателството за политическите партии, с които на практика се ограничава правото на сдружаване. Просто е ужасно да се слушат открито афиширани размишления от рода на това, че трябва да се поставят „достатъчно високи бариери“ пред създавенето на нови партии. Тук постиженията са равномерно разпределени и „в ляво“ и в „дясно“.

Ако се върнем към възхода на авторитарните нагласи и към успеха на популисткото говорене в България, ще видим, че единственото което ги различава от същите феномени в Полша или в Унгария е тяхната особена бруталност и неприкритост. Свидетели сме на някакъв особен авторитарен ексхибиционизъм – Бойко Борисов и компанията му размахват арогантността си пред очите на публиката като някакво свое особено достойнство.

Ако в Унгария има протести срещу опитите на Орбан да подчини Централната банка на управлението на своята партия, в България БНБ отдавна сама се е отдала на изпълнителната власт. Достатъчно е да си спомним начина по който беше преназначен сегашният управител на БНБ – Иван Искров.

С една дума – нашият популистки авторитаризъм е много по-открит, много по-просташки и много по-брутален в сравнение със сродните ни страни от Централна и Източна Европа. Ние в никакъв случай не сме уникални. Словакия страда от авторитарния популизъм за много по-дълги периоди от България. В Унгария, Виктор Орбан и партията му демонстрираха своята абсолютна идеологическа „релативност“, след като по време на първото им управление, ФИДЕС за една нощ се трансформира от либерална партия - член (и гордост) на Либералния интернационал в консервативна формация, бързешката прибрана в ЕНП, поради артиметични съображения за броя на бъдещите християндемократически депутати в Европейския парламент.

Изобщо няма смисъл да говорим за други преходи от „снопа“, за който ставаше дума в началото. Завършилият преход в собствеността категорично не ни доведе там, където ни се искаше. Политическият преход съвсем не е окончателен, демокрацията ни съвсем не е толкова устойчива, колкото излиза от дървените класификации на „Фрийдъм хаус“. Всъщност и „функциониращата ни пазарна икономика“ е жестоко деформирана от създаваните с политически инструменти изкуствени монополи в страната.

Става дума за монополи, които наистина са неофициално учредени с политически средства. Не би трябвало да има монопол в търговията с горива, но всички знаем, че такъв същества. Не би трябвало да има монопол в производството и търговията със захар, но всички знаем, че такъв съществува. И така нататък ... Но ние се кичим с етикета „функционираща пазарна икономика“ и сме щастливи.

Проточих безобразно отговора си на този въпрос, но той наистина е фундаментален за разбирането, каква би трябвало да е една социалдемократическа политика в България. Като наблюдавам днешното положение в България все повече се убеждавам в гениалността на Аристотел, който преди много векове е разграничил тиранията от монархията, олигархията от аристокрацията и демокрацията от политията. Огромният принос на Аристотел е в това, че той характеризира формите на държавно управление не само по това кой управлява, но и по това в чие име и в чий интерес се управлява. Така той разграничава „правилни“ и „неправилни“ форми на държавнно управление.

Според Аристотел политията е „правилна“ форма на държавно управление, при която мнозинството управлява в името и в интерес на всички – в това число и на различните групи изпаднали в малцинство. Докато демокрацията според Аристотел е „неправилна“ форма на държавно управление, при която мнозинството управлава само в свое име и в свой интерес.

Как да не се възхитим на прозорливостта и систематичността в гледището на Аристотел, когато наблюдаваме българската демокрация в началото на 21-ви век. Това е демокрация, която със сигурност може да се използува като учебно помагало при разясняването на разликата между политията и демокрацията. Съвременната българска демокрация със сигурност е неправилна форма на държавно управление, упражнявана в интерес единствено на партийните олгархии и на плутократските „приятелски кръгове“, домогващи се до колкото се може по-голямо влияние във властта. Единствената „полития“ в България за сега си остава книгата на Аристотел „Атинската полития“, преведена на български.





Гласувай:
9



1. svoboda64 - With my due respect
23.11.2012 17:34
Все повече започвам да се замислям доколко трябва да се използва създадената научна парадигма в квалифициране и описване на действителността (която живеем), за да бъдем истинни както в оценките си, така и в предпоставките си за вземане на решения и провеждане на действия на тяхна основа.

В голямата си част, научната основа на всички, които искат/се броят да се броят за анализатори и да бъдат признати, е "вписване в западната научна традиция". Да, обаче, в момента, "западната традиция" цикли. Ние не сме там, където се очаква(ше) да бъдем, ако я "следваме". При това нямам предвид страните от бившия "блок". Предполагам, че това е резултат от "оценностяването" (едните са "добри", другите "лоши") - знаем пропагандата каква беше, каква е и сега... Проблемът е, че дори Аристотел е казал нещо много "странно" за политията - той, ощетеният и болезнен на темата "произход": че трябва да има "приемственост". При него "политията" е разбирането, че управлението трябва да е се произвежда от "аристократическите" родове + енергията на плебса. Това няма да се прочете verbatim в съчиненията му, но пък се родее с изводите на източните мислители (един Конфуций, напр). И нас това ни мори, като народ, може би, най-вече :) За да "управляваш" (безкористно едва ли не), трябва да си учен с поколения да го правиш! В БГ всички "управляващи" от Освобождението насам страдат от тежка "неосъщественост на егото" - с малки изключения (за мен са Борис ІІІ и Жан Виденов, колкото и да е странно). Всеки, който е подвластен на Егото си при вземане на решения, не може - по дефиниция - да ги вземе в полза на "обществото". Изключенията са прекалено малко (от световната история), за да ги привеждаме.

Така че, за нас Преходът ще свърши, когато ПРЕСТАНЕМ да се "водим" по Другите - които и да са те: като личности или народи! Да, трябва да "имаме предвид" чуждите постижения и грешки, но... дотам :) Ние сме отделна "цялост" и трябва да държим сметка за онези особености, които ни правят НИЕ (народ, нация! Тъй де
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5808110
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52692
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов