Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2013 00:07 - ЗАЩО УБИХА АЛПИНИСТИТЕ ПРИ НАНГА ПАРБАТ ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 9063 Коментари: 0 Гласове:
14

Последна промяна: 02.07.2013 00:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отмъщение заради ударите на дроновете или саботаж на местния туризъм отнеха живота на 10 души ?


На 23 юни 2013 г., около 16 бойци, облечени в униформи на така наречените „Гилгитски скаути“ (Gilgit Scouts) атакуват високопланински базов лагер в Гилгит-Балтистан в Пакистан, известен още като Северна територия. Атаката е извършена срещу базов лагер за изкачване на Нанга Парбат, деветият по височина връх в света, висок 8125 метра.

 

Нападението в подножието на Нанга Парбат.

Убити са десетима алпинисти и един планински водач. Трима от алпинистите са украинци; трима са китайци, като един от тях е имал и американско гражданство; двама са от Словакия, един е от Литва и един е от Непал. Един китайски алпинист е успял да избяга. (Виж: Jibran Ahmed, Gunmen kill nine foreign turists, two locals in northern Pakistan, http://www.reuters.com/article/2013/06/23/us-pakistan-tourists-idUSBRE95M01620130623 от 23 юни 2013 г.).

Показателно е, че такъв терористичен акт се извършва за първи път на територията на автономната провинция Гилгит-Балтистан. Инцидентът е станал на в района Диамер (Diamer district), който може да бъде достигнат само пеш, на кон или по-скоро с муле. Предполага се, че в лагера е трябвало да има и един алпинист от Латвия, но за късмет той е бил излязъл навън по време на нападението и по чудо е останал жив. Тази информация е потвърдена в „Туитър“ от министъра на външните работи Едгарс Ринкевикс, който не пропуска да наблегне, че вече никой не може да се смята за защитен от терористични атаки. (Latvian citizen unscathed in Nanga Parbat terror attack due to lucky coincidence, http://www.latviannews.lv/news/1604/ от 25 юни 2013 г.).
image

Карта на автономната провинция Гилгит – Балтистан.

Карта: www.stratfor.com

 

Кандидати за слава.

Отговорността за нападението поемат две страни. От една страна, отговорността е поета от пакистанските талибани, които излизат с изявление в деня на терористичния акт. Талибаните обявяват, че това е отмъщение заради убийството на Уали–ур–Рехман, техен командир, който между другото е смятан за привърженик на постигането на мир в региона. Уали–ур–Рехман беше убит на 29 май 2013 г., при въздушен удар, нанесен от американски безпилотен самолет. (Въпросните безпилотни самолети, използувани за удари по отдалечени цели са популярни в медиите като „дронове“).

Говорителят на талибаните – Ехсанулла Ехсан, който пък е противник на постигането на примирие с пакистанските власти, е заявил дословно: „С тези убийства, ние изпращаме послание на международната общност да поиска от Съединените щати да преустановят нанасунето на удари с дронове“. Подобно изявление е издържано в духа на типичния за тероризма „асиметричен отговор“ на противниковите действия.

Освен пакистанските талибани, друга войнствуваща ислямистка група - „Джундуллаn(“Jundullah”) също пое отговорността за клането. Групировката има лоша слава на организатор на избивания на мюсюлмани - шиити в Пакистан. Групата „Джундаллах“ се смята за силно пристрастена към особено брутално насилие и естествено е забранена и преследвана в Пакистан. Тя се смята за тясно свързана с „Ал Кайда“, като войнствуваща сунитска групировка. Често пакистанската „Джундаллах“ се бърка с едноименната групировка, която действува на територията на Иран. Действително, двете структури имат напълно сходен профил. Те са агресивни сунитски групировки, които изливат яростта си върху мюсюлманите – шиити, които са мнозинство както в Иран, така и в северната територия Гилгит-Балтистан в Пакистан.

Както „Свободен народ online“ вече писа, говорителят на „Джундуллах“ - Ахмед Марват е заявил по телефона за „Reuters“: „Тези чужденците са наши врагове и ние гордо поемаме отговорността за тяхното ликвидиране. Искам да стане ясно на всички, че ние ще продължим да извършваме подобни нападения, докато не изчистим Пакистан от всички чужденци“. (Пакистански терористи убиха 9 чужденци, http://www.svobodennarod.com/world/788-pakistanski-teroristi-izbiha-10-choveka.html от 23 юни 2013 г.).

Хипотеза първа – саботаж насочен срещу местния туризъм.

В един от първите коментари за терористичния акт, кореспондентът на Би Би Си в Исламабад – М Илаяс Хан, обърна внимание на няколко факта. Властите в района Диамир са подчертали, че мястото, където са избити алпинистите е изключително отдалечено и уединено. Единственият транспорт до него са мулетата. Според властите, нападателите са били много добре обучени, подготвени и аклиматизирани. Провеждането на терористичната операция е изисквало много щателно планиране. Теренът е обширна планинска пустош. До мястото на инцидента може да се стигне по три маршрута, като по всеки трябва да се върви по около 20 часа, което практически отговаря на два дни катерене в планината.

 

 

До този момент, радикалните групировки на мюсюлманите-сунити в този преобладаващо шиитски район са провели няколко терористични акции, но те са били главно по преминаващата от там магистрала. Този път, вместо да атакуват автобуси, преминаващи по магистралата, терористите са навлезли дълбоко в пустинната територия за да избият чужденците – алпинисти.

По първоначалната оценка на кореспондента от Исламабад, на пръв поглед атаката е проведена с цел да се нанесе удар по бюджета на автономното правителство на Гилгит-Балтистан, който зависи в огромна степен от таксите, плащани от планинските експедиции, които пристигат в района всяко лято от цял свят. Според оценката на местните власти, от атаката ще пострадат в определена степен и туроператори, планински водачи и различини дребни предприемачи, свързани с туризма в района. (Анализ на М Илая Хан, Исламабад,

 

 

http://www.bbc.co.uk/news/world-asia-23018706 от 23 юни 2013 г.).

Подобни съображения за „война срещу туризма“ са логични, а сме били свидетели и на много прецеденти. Голям брой от тях са в съседна Турция, където кюрдската марксическа групировка PKK провеждаше систематични атаки срещу местните морски курорти, опитвайки се да провали туризма в страната, който е издигнат от турската държава в свръх приоритет. Подобен случай имаше и в Египет, при известното клане в Луксор, където войнствуващи ислямисти избиха голям брой туристи със същата цел.

Нещо повече – по напълно естествен начин, веднага последва реакция в очакваната посока – два основни германски туроператора, специализирани в организиране на високопланински експедиции -Hauser Exkursionen“ и „Amical Alpin“, незабавно отмениха всички предвидени пътувания до Нанга Парбат.
 

Хипотеза втора – отмъщение на пакистанските талибани.

Въпреки това, добре е да се обърне внимание и на изявлението на говорителя на пакистанските талибани, в което се заявява, че избиването на алпинистите трябва да се приема като искане за прекратяване на американските атаки с безпилотни самолети - „дронове“.

Движението на пакистанските талибани - „Техрик-и-Талибан Пакистан“ (ТТП), което буквално трябва да се превежда като „Студентско движение на Пакистан“ е нещо като „шапка“ на разнообразни ислямистки бойни групи, базирани предимно в Северозападен Пакистан в така наречените „Федерално администрирани племенни територии“ покрай афганско-пакистанската граница. Трябва да се подчертае, че „Техрик-и-Талибан“ обединява преобладаващата част от тези групировки но все пак – не всичките.

Техрик-и-Талибан“ се появява на сцената през декември 2007 г., когато 13 бойни групи се съюзяват под водачеството на Бейтулла Месуд. Бейтулла Месуд беше водач на сражаващите се талибани в пакистанската провинция Везиристан. Американските военни анализатори смятат Бейтулла Месуд за командир на около 5000 бойци, които участват в многобройни сражения в Пакистан. Той е смятан и за организатор на убийството на бившата министър-председателка на Пакистан – Беназир Бхуто. Самият той и привържениците му винаги са отхвърляли това обвинение.

В контекста на нашия анализ е интересен фактът, че смъртта на Бейтулла Месуд настъпва в резултат на атака с „дрон“, организирана от ЦРУ в района на Зангар – Южен Везиристан на 05 август 2009 г. Съществуват спорове, дали Месуд е починал веднага или впоследствие, но причината за кончината му е ясна – атака на безпилотен американски самолет. (Pakistan Taliban:”Leader Mehsud Is Dead”, http://news.sky.com/story/715605/pakistan-taliban-leader-mehsud-is-dead от 07 август 2009 г.).

 

За какво се борят „Техрик-и-Талибан“ - пакистанските талибани ?

Техрик-и-Талибан“ обявява за свои цели съпротивата срещу държавната власт в Пакистан, подкрепа за тяхната интерпретация на Ислямския закон - „шариа“ и обединение срещу силите на НАТО в Афганистан. Впрочем, пакистанските талибани никога не се обединяват с афганските талибани на Молла Омар. Те се превръщат в първостепенна, самостоятелна сила във „Федерално администрираните племенни територии“ в Пакистан. (Hassan Abbas, A Profile of Tehrik-i-Taliban Pakistan http://belfercenter.ksg.harvard.edu/files/CTC%20Sentinel%20-%20Profile%20of%20Tehrik-i-Taliban%20Pakistan.pdf от януари 2008 г.).

Афганистанските и пакистанските талибани не са пряко свързани. Двете групировки се различават в много голяма степен по своята история, стратегически цели и интереси. Общото между тях на първо място е, че и едните и другите изповядват така наречената „Деобанди“ интерпретация на Исляма. „Деобанди“ е термин, използуван за обозначаване на движение за възраждане на сунитския Ислям („Ахлус-Сунна уал-Джамаах“), намиращо се под влияние на школата „Ханафи“. (Школата „Ханафи“ носи името на персийския учен Абу Ханифа и представлява една от четирите школи в ислямската юриспруденция. Тя е изключително авторитетна и разбиранията й доминират в Средна Азия, Южна Азия, на Кавказ, на Балканите и в Турция).

Движението „Деобанди“ е разпространено в Индия, Пакистан, Афганистан и Бангладеш, като се разпрастранява и в посока на Великобритания и на Южна Африка. (Abulkader Tayob, Inga Niehaus and Wolfram Weisse (Eds.), Muslim Schools and Education in Europe and South Africa, Waxman n Verlag GmbH, 2011). Името на движението идва от Деобанд, Индия, щат Утар Прадеш, известен и като Девранд Дхам. Движението е вдъхновено от духа на учения Шах Уалиуллах (1703 – 1762).

Независимо от доктриналната си близост, афганистанските и пакистанските талибани имат различно поведение във военно-политически план. Афганистанските талибани, получават значителна подкрепа от пакистанската държава. Затова те действуват срещу международните сили на НАТО в Афганистан, както и срещу Афганистанските сили за сигурност на категорично не нападат цели на територията на Пакистан. От своя страна, пакистанските ТТП нападат изключително държавни обекти в Пакистан, независимо че са поели отговорност и за действия извън неговата територия – нападението в Кемп Чапман през 2009 г. и опитът за взривяване на кола-бомба на Таймс Скуеър през 2010 г.

 

Ударът с дрон, убийството на алпинистите и политическият момент в Пакистан.

Изявлението на пакистанските талибани, че избиването на алпинистите е отмъщение заради нанесения им въздушен удар с „дрон“, при който е загинал техен военен командир е много важно от гледна точка на политическия момент. Атаката на „дрона“ е осъществена на 29 май 2013 г., преди още новоизбраното пакистанско правителство да успее да поеме властта. Също така, атаката е проведена буквално дни след като американският президент Барак Обама обяви на всеослушание нови ограничения срещу използуването на безпилотни самолети.

Общите избори в Пакистан бяха на 11 май и на тях обществеността подкрепи най-вече партии, които се противопоставят на използуването на „дронове“ срещу цели на пакистанска територия. Според експерти, ударът по Уали–ур–Рехман създава сериозни затруднения за новия министър-председател Наваз Шариф в преговорите с пакистанските талибани и с други „джихадистки групи“ и едновременно с това усложнява отношенията на пакистанските власт с администрацията на Обама. (Drone Strkes and the New Pakistani Government, http://www.stratfor.com/analysis/drone-strikes-and-new-pakistani-government от 30 май 2013 г.).

Ударът с „дрон“ по Уали-ур-Рехман е първият, нанесен по цел в Пакистан през последните три-четири месеца и със сигурност е първият, след като президентът Обама обяви в реч, произнесена на 23 май 2013 г., официалните промени в политиката на САЩ по отношение на нанасянето на удари с „дронове“. Рязкото ограничаване на използуването на „дронове“, което Обама прокламира, се дължи именно на опитите на Вашингтон да намери някакъв баланс между преследването на краткосрочни цели, свързани с отстраняването на заплахи, идващи от войнствуващи ислямистки групи и дългосрочната стратегия да не се създават проблеми на правителствата на страните, в които най-често са целите на „дроновете“. Това са Пакистан, Йемен и Сомалия. Като се абстрахираме от Сомалия, където не е ясно що за държавност съществува, американците действително не желаят да подкопават устоите на управляващите в Пакистан и в Йемен.

На всичкото отгоре, в Пакистан въпросът с „дроновете“ е особено деликатен с оглед на встъпването в длъжност на новото правителство на 05 юни. Водеща в правителството е Мюсюлманската лига, а новият премиер – Наваз Шариф вече е бил два пъти на министър-председателския пост през 90-те години на двадесетия век. На изборите на 11 май, Мюсюлманската лига спечели 186 места от общо 342 в парламента, което й гарантира достатъчно мнозиство пред Пакистанската народна партия на президента Азиф Али Зардари и пред „Пакистан Техреек-и-Инсаф“ на бившия състезател по крикет Имран Хан.

От своя страна, „Пакистан Техреек-и-Инсаф“ спечели мнозинство в провинциалното събрание в една от провинциите в така наречения „племенен пояс“, доминиран от пущунските племена, където най-често се провеждат атаки с „дронове“. И Наваз Шариф и Имран Хан се застъпиха по време на предизборната кампания за спиране на атаките с „дронове“. И двамата обещаха да преговарят с талибаните за спиране на бойните действия, които са стрували живота на около 40 000 пакистанци през последните седем години.
image

Карта на Федерално администрираните племенни територии в Пакистан.
С тъмно кафяво са обозначени така наречените „погранични региони“.
С охра са обозначени племенните територии.
Карта: www.stratfor.com

 

Кому беше нужно убийството на Уали–ур–Рехман?

Затова и ударът от 29 май 2013 г., обърква плановете на правителството в Исламабад, както по отношение на преговорите с талибаните, така и по отношение на партньорството със САЩ. По мнението на външнополитически американски експерти, Държавният департамент на САЩ няма абсолютно никаква изгода да създава пречки и проблеми пред едно избрано от народа правителство в Пакистан, на което разчитат за подкрепа при изтеглянето на американските войски от Афганистан през 2014 г. САЩ разчитат на Пакистан и за помощ при уреждането на по-нататъшното управление в Афганистан.

По тези причини, остава загадка, защо САЩ биха рискували да „тровят живота“ на правителството в Исламабад с продължаване на ударите с „дронове“ по влиятелни лидери на талибаните? Още повече – по привърженици на идеята за примирие, какъвто е бил Уали–ур–Рехман!? От друга страна, може би във Вашингтон са преценили, че си струва да платят политическата цена за „елиминирането“ на втория човек сред пакистанските талибани, смятан за тясно свързан с Ал Кайда, въпреки помирителните му декларации и отговорен за убийството на седем агенти на ЦРУ в източен Афганистан през 2010 г.

Експертите на „Стратфор“ смятат, че е възможно вашингтонската администрация и да не е оценила правилно политическите рискове, които могат да произтекат от убийството на Уали–ур–Рехман. Съществува дори хипотеза, че е била сбъркана целта и е бил убит не този, в когото американците са се били прицелили. (Drone Strkes and the New Pakistani Government, http://www.stratfor.com/analysis/drone-strikes-and-new-pakistani-government от 30 май 2013 г.).

 

Винаги страдат невинните.

Впрочем, най-неприятният извод за Държавния департамент би могъл да бъде, че някой саботира президента Обама в опитите му да помогне на пакистанците да сключат примирие с талибаните. Или пък, че някои хора в тайните слежби пак правят каквото си поискат, при това по доста демонстративен начин.

Така или иначе, размириците във „Федерално администрираните племенни територии“, отнеха живота на десетима напълно невинни хора, оказали се на неподходящо място в неподходящ момент. Всъщност, винаги страдат невинните.





Гласувай:
14



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5807974
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52692
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов