Руски търговци преоткриват българските сушени храни с помощта на Асоциация „Български пипер“. Държавата трябва да помогне за превръщането на един милион руски туристи в рекламни агенти на българските храни

По-долу привеждаме пълния текст на писмото на С. Медведев от компанията „Мосстрийм“, която е започнала да разработва руския пазар за завръщането на българските сушени плодове и зеленчуци. Както ще видим от текста, руският предприемач дава съвсем прости и практически предложения, които не включват никакви политически, геополитически или глобално – стратегически условия. Оказва се, че завръщането на произведенията на българското земеделие и хранително – вкусова промишленост в Русия не се обвързва нито с АЕЦ „Белене“, нито с „Южен поток“, а най-малко с нефтопровода „Бургас – Александруполис“. Хората искат съвсем други неща. Прочетете сами:

Уважаеми господин Василев!

Позволете да поднеса моята голяма благодарност за Вашето съдействие при търсенето на потенциални производители на сушени плодове и особено на български пипери. Изразявам моята признателност и за професионалната консултация за пазара на сушени плодове в България.

За мен е откритие, че в не много голяма страна като България има увлечени от работата си ентусиасти, които се стремят да обединят съотечествениците си в Асоциации, заради тяхното общо благо.

Аз избрах съвсем не прост път – да развивам бизнес в братска България и у мен се поражда оптимизъм, че съм приятел с такива бизнесмени последдователи на своето дело като Вас.

През тази година аз ще успея да реализирам не чак толкова много сушени продукти – дотолкова, доколкото за руския пазар това е нещо ново, нов продукт. Но ние смятаме да осъществим някои търговско – маркетингови действия, за да „развиваме потребителя“ и да го приучваме към забравеното разнообразие на сушените плодове в студеното време. За Русия това е важно.

Смятам, че част от Вашата работа може да стане, а и трябва да стане разпространяването на информация за това, че:

Съществува руски пазар за плодове и зеленчуци. В момента този пазар е ориентиран силно към Италия и ще са необходими усилия за да се отвоюват предишните позиции на българските продукти в руските магазини и супермаркети.

Съществува потенциал за пласиране на продукцията на българските производители в Русия, при положение, че има 400 000 жилища в българия с руско присъствие, а страната Ви се посещава от 1000000 руски туристи годишно. Тези 400 000 плюс един милион са Ваши потенциални и много лоялни съюзници на руския пазар.

С уважение:

Медведев С.

МОССТРИЙМ

Традиционните български сушени пипери предизвикват не само кулинарен, но и бизнес апетит у руските търговци. Снимка: Георги Василев – Асоциация „Български пипер“.

Тук е мястото да се напомни за изключително навременния призив на Асоциация „Български пипер“ за създаване на организации на производителите от европейски тип, която би могла да позиционира дребните производители на пазара по качествено нов начин:

От друга страна, виждаме, че руският търговец иска единствено нашите производители да се информират и съобразят в някаква степен с изискванията на руския пазар. Може да се предполага, че „полицата в руския супермаркет“ има своите изисквания към грамажа на отделните расфасовки, към вида на опаковката, а защо не и към търговските марки, с които ще се излезе на руския пазар.

Тук ролята на браншовите организации е незаменима, защото точно те и никой друг, могат да информират и членовете си и целите общности на производители на плодове и зеленчуци, в това число – на сушени такива, как трябва да се подготвя стоката за да бъде адекватна за руския пазар. Става дума за възможността на браншовиците да доведат до очите и ушите на своите членове „ноу хау“ от първоизвора, което на практика е от решаващо значение за да се пласира иначе много качествена стока.

Не трябва да забравяме, че живеем в информационно общество и земеделската продукция не е извън „икономиката на знанието“. Въпросът не е само в качествата на българските сушени плодове и зеленчуци – руският търговец ги е оценил и иска да ги предлага на руския пазар. Въпросът е, че руските потребители, като всички потребители имат своите изисквания, а ако щете и капризи. Удовлетворяването на тези изисквания и капризи е пътяут към скок в продажбите. А знанието за тези изисквания и капризи минава през компетентните лица – руските търговци и „мърчандайзъри“ и през българските разпространители на полезната информация и ноу-хау – браншовите асоциации. В тази схема, място за „сам юнак на коня“ като че ли няма ...

От писмото на г-н Медведев се разбира, че на руският пазар на плодове и зеленчуци има мощно италианско присъствие. Излишно е да обясняваме италианската традиция в това производство. Излишно е да обясняваме, и традицията на финансиране и кредитиране на италианските производители, какви са техните субсидии и какви са лихвените нива по техните кредити. Най-общо казано, в Италия 3 процента лихва по кредит за земеделски производител или животновъд е много висока лихва.

Нашите производители не могат да очакват особено подобряване по тези показатели, особено що се отнася до кредитирането. Браншовите асоциации успяват да „отвоюват“ по нещо в сферата на субсидиите, но самия факт, че използувам термин като „отвоюване“, говори че не става дума за някакви съвместни успоредни усилия на държава и производители (модерно стана да се казва „кохерентни“), а за родни пазарлъци в не най-добронамерена възможна среда.

Затова, трябва да се разчита на всяка възможност за използуване на някакво ключово „ноу-хау“, на някакво познание, което конкуренцията не притежава. Надеждата, че руските потребители имат някакво носталгично и сантиментално отношение към българските стоки не може да ни топли до безкрайност. На руския пазар отдавна потребители са поколения, които не знаят поговорката „курица не птица, а Болгария не заграница“. За тези потребители ние трябва да се вслушваме в съветите на хора като търговеца г-н С. Медведев, който разчита, че българските браншови организации ще информират българските производители и доставчици за някои императивни изисквания на „полицата в руския супермаркет“.

Г-н Медведев ни напомня, че руският туристически поток в България се състои от хора, всеки от които може да се превърне в безплатен рекламен агент на българските храни в Русия. Точно тук обаче е необходима помощта на българската държава, за да бъдат тези един милион души обект на деликатно внимание и на целенасочена реклама. Ако някой в държавната администрация се чуди, какво да се направи в тази посока – има кой да им даде не само идеи, но и някои готови рецепти. Точно тук е мястото за „рекламни иновации“, иначе казано – за нововъведения при представянето на нашите хранителни стоки пред руските потребители.

В момента държавата се чуди как да се справи с последиците от така наречения „алкохолен туризъм“ в България. Това е тежък проблем, който се натрупа през годините и тепърва ще плащаме лихвите по собственото ни нехайство и безгрижие. Руските туристи обаче не са част от този проблем. Въпреки устойчивите стереотипи, които битуват в съзнанието на българите, руските туристи в България идват точно за получаване на качествена туристическа услуга, а съвсем не за безпаметно пиянство.

Така че, точно добре организираните дегустации и посещения на интересни места, свързани с „култови“ български храни, могат и трябва да бъдат част от предлаганата им програма, от българския туристически продукт. И тук освен производителите и браншовиците, ролята на държавата е безспорна. Или ще има взаимодействие между държава и браншове или ще си останем само с кореспонденцията с г-н Медведев и с добрите намерения. Просто няма място за клинчене ...

Както вече се каза, за да се продават сушени чушки в Москва, не са необходими „високи държавни съображения“, правилен „цивилизационен избор“, „евразийско сътрудничество“ и прочее високопарни словоизвержения. Необходимо е едно прагматично отношение към възможността да се върнем на руския пазар с акъл, а не с ангажименти в сферата на геостратегията и геоикономиката.