Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2014 14:11 - Може ли да се отразява обективно конфликтът "Русия - Украина" ?
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 22137 Коментари: 2 Гласове:
14

Последна промяна: 20.04.2014 14:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този текст беше публикуван на 11 март 2014 г., като реакция на всевъзможните коментари, породени от отразяването на Кримската криза в електронния ежедневник „Свободен народ online“. Заглавието му беше: Може ли да се отразява обективно „Кримската криза“ ? (Виж: http://www.svobodennarod.com/views/4415-mozhe-li-da-se-otrazyava-obektivno-krimskata-kriza.html ).

От тогава мина доста време, Крим беше надлежно анексиран от Руската федерация, а на преговорите в Женева, украинската делегация даже сякаш забрави да изрази и най-формален протест по повод новата руска териториална придобивка. Междувременно, в Източна Украина и в по-малка степен в Одеска област, действията на руската страна подозрително наподобяват станалото в Крим.

Разбира се, за разлика от прословутия полуостров, нито в Донецка, нито в Луганска, нито в Одеска област, руснаците са мнозинство. Това представлява съществена пречка за точното повтаряне на Кримския сценарий, но както е известно от творечството на Гаетано Моска - „организираното малцинство управлява неорганизираното малцинство“. Ако приложим тази формула за Украина, можем спокойно да кажем, че руските малцинства в Източната част на страната са добре организирани – те имат и ръководители и ментори с дълъг стаж в подривната дейност и сериозни умения в техниките за дестабилизация на държави с относително неустойчива струкутра и преживяващи политическа (и икономическа) криза.

Като се абстрахираме от диверсионно – разузнавателните групи на ГРУ, които доста безнаказано се разхождат из Източна и Южна Украина, основното оръжие в играта на нерви между Москва и Киев си остава пропагандната война. Тук достиженията и на двете старни са значителни, като трябва да отдадем „признание“ на руската пропаганда, която превръщайки пренията си с „Майдана“ в антиевропейска кампания, успя да роди новината, че в Литва с парите на ЕС се осъществява проект, в рамките на който 5-6 годишни деца се учели да ... мастурбират.

Непрекъснатото ожесточаване на полемиката в социалните мрежи, която до голяма степен се подклажда от съответните пропагандни центрове и техните „тролове“, отново прави въпроса „Може ли да се отразява обективно конфликтът между Русия и Украина ?“ крайно злободневен. Затова помествам в блога си написаното на десетия ден от руската инвазия в Крим, което продължава да бъде актуално.


Може ли да се отразява обективно „Кримската криза“ ?

Обективността може би може да се сведе до добросъвестното отразяване на мотивите на двете страни в конфликта. Нито украинците са „фашисти“, нито Путин е „психопат“

Вече десет дни отразяваме в рамките на възможностите си събитията в Украина и започналата на 01 март 2014 г., така наречена „Кримска криза“. През това време получихме и насърчения за начина по който правим това отразяване и упреци за едностранчивост и пристрастие. Справедливостта изисква да се каже, че повече упреци в пристрастност получихме от хора, които симпатизират на руската кауза.

По-долу ще разгледам два случая, в които към „Свободен народ online“ бяха отправени обвинения, че едва ли не злонамерено злепоставя руската страна. Ще ги анализираме не защото на някого в редакцията му трябва „да се обяснява“, а защото те дават повод за много по-сериозни разсъждения.


Първи случай: На кого му трябва да отвлича журналисти в Крим ?

Последният упрек, който получихме, беше свързан с отразяването на задържането и отвеждане в неизвестна посока на три украински журналистки. Пиша „задържане и отвеждане“, защото ако напиша „отвличане“ пак незабавно ще бъдем затрупани с упреци, че сме необективни. Бяхме атакувани, че задържането на журналисти не е в интерес на публичния образ на Русия и че руснаците не биха направили подобно нещо, за да не се злепоставят пред световното обществено мнение.

Всъщност, преди този инцидент имаше достатъчно случаи на насилие над чужди журналисти, извършени от представители на „кримската самоотбрана“ и на разни казашки общини в Крим, които очевидно са под руска протекция. Беше иззета апаратурата на британски снимачен екип и дори наш журналист беше си изпатил, но това не е най-важното. Важното е, че на всички, които смятат, че обслужваме украинските интереси трябва да е ясно, че ако руснаците ги бише толкова грижа за образа им пред света, те нямаше да изпратят допълнителни войски в Крим.

Пиша „допълнителни“, защото още преди започването на кримската криза, на полуострова си присъствуваха около 11000 руски военни в съответствие с така наречените Харковски споразумения, които гарантират на руснаците ползуването на военни бази в Крим.

Тук трябва да се подчертае, че изобщо не става дума само за пристанището на Севастопол. Руснаците имаха и разбира си – имат, присъствие по цялата територия на Крим – радарни станции, командно наблюдателни пунктове и други военни обекти. Всъщност, полуостровът винаги си е бил под военния контрол на Русия, просто сега започна изтласкването на украинското военно присъствие в Крим, което е доста по-малко от руското.

Писах вече някъде, че проблемът на Владимир Путин е в това, че ако не беше се намесил сега, една мощна прослойка от руския политически, военен и разузнавателен елит щеше да го обвини в предателство. И наистина – от една страна в Украина идват на власт някакви хора, които не са приятели на Русия, в страната има бунтове за да се асоциира в ЕС и Русия губи позиции. Про-руският политически елит в Украина е в тотално отстъпление.

От друга страна, Украина към 01 март 2014 г., беше потънала в политически хаос. При съчетанието на двата фактора – възход на опонентите на Русия и дестабилизация на украинската държава, щеше да е доста чудно ако Путин беше отминал ставащото с аристократично пренебрежение.

Естествено, ставащото не беше отминато и в Крим навлязоха на първо време 5000 руски спецназовци, а след тях още вече неизвестно колко. В момента (става дума за състоянието на нещата към 11 март 2014 г., б. ред.) общия брой на руските войници в Крим е не по-малко от 30 000 души. Въпросът защо в един момент Путин започна да отрича, че в Крим са влезли нови руски войски остава неясен. Напълно безсмислено е да се отрича руската намеса, още повече, че както се вижда от кореспонденцията на правителството на АР Крим, то стигна до там да изпрати на украински ракетен полк ултиматум ... да се предаде на руския черноморски флот. Самите руски войници изобщо не крият какви са, даже дават интервюта за разни телевизии.

Руската Дума открито подкрепи, при това с въодушевление идеята Автономна република Крим да напусне състава на Украина и да влезе в Руската федерация. Всички фракции в долната камара на руския парламент са единодушни и ентусиазирани по отношение на идеята да се сложи ръка на Крим. Те дори пресмятат финансовата изгода от това да се приключи с разните му там циклични договаряния с „холопите“ от Киев, които дори имат нахалството да им взимат пари за да седи Черноморският флот на Руската федерация в пристанището на Севастопол и за да се ползуват всички други военни съоръжения, за които стана дума по-горе.

За всеки здравомислещ човек е ясно, че ако по силата на някакво чудо, Русия се откаже да анексира Крим, то със сигурност ще бъдат поставени такива искания за разширяване на автономията на полуострова, че украинското присъствие да е само на бланките на правителството на АР Крим. Пиша „на бланките“, защото е съмнително дали новата – стара кримска власт ще е съгласна дори да издигне знамето на Украина ей така от кумова срама. (Този въпрос вече получи категоричен отговор - Руската федерация анексира Крим, като в Руската Дума "против" гласува само един депутат).

Ще се иска да се оттегли досадната украинска Държавна гранична администарция, която си позволява да пита какво се движи по паромната  переправа от Кубан за Керч. Ще се иска и оттеглянето на украинските войски, доколкото ги има в Крим. Нищо чудно да се направи опит, блокираните кораби на украинския флот да бъдат взети като „военни трофеи“ и да се пръкне и „автономен кримски флот“.

На фона на тези ясни заявки на руската страна, какво иска да прави в Крим е просто странно, да се наблюдават напъните на някои хора, които бих определил като „пищман русофили“, които от няколко дни ни занимават с жалбите си, че сме били пристрастни към украинците. За тяхно огромно съжаление, г-н Владимир Путин едва ли ще оцени старанието им. Той си казва нещата почти в прав тест, ако изключим някои шикалкавения около това какво има в Крим - „самоотбрана на Крим“ или руски войски. Всъщност има и двете, като руските войски със сигурност превъзхождат в пъти „самоотбраната“.

Точно сред „кримската самоотбрана“ има достатъчно „неотговорни фактори“, които могат да направят всякакви безобразия. Използуването на паравоенни формирования не е най-добрия начин за гарантиране на ред и ненасилие. Напротив. Украинските журналистки са задържани на контролно-пропускателен пункт при влизане в АР Крим от хора с руски униформи. Има куп свидетели, които са били на една ръка разстояние от ставащото. Свидетелите са били късметлии и са само обрани, а не отведени.

Ако добронамерено приемем, че това не са щатни руски военни, а просто „самооборонци“, надянали руските камуфлажни униформи, имаме и обяснение на отвратителния инцидент. В най-добрия случай, инцидентът не е дело на руските военни, а на тяхните протежета. Може би е време руснаците да им дръпнат юздите, макар и с чисто пропагандна цел ... (Руснаците не дръпнаха юздите на никого. Те просто си прибраха спецназа от Крим, изпратиха го в Източна Украина около Краматорск и Славянск, а в Крим предислоцираха мотострелкови части от наборната армия).


Втори случай: „Туристите на Путин“ свалят украински губернатор

На руската страна изобщо не й трябва някой да се тръшка и да отрича, че в Украина заминаха стотици (за сега) “туристи“, които да подпомагат масовите мероприятия в защита на руската кауза – най-вече в източните области. Като знаем официалните данни на украинските граничари за броя на върнатите от границата „туристи“, можем да си направим сметка за порядъка на влезлите, преди да започне прословутата операция „Граница“, с която ужким беше затегнат режимът на влизане в страната.

По време на събитията в Луганск, когато беше превзета областната администрация и новоназначеният губернатор беше принуден незабавно да си напише оставката на ръка и в свободен текст, една група от споменатите „туристи“ се прояви по най-добрия възможен начин. Там беше свикан митинг, който издигна искането за провеждане на референдум в Луганска област на същата дата, на която ще се провежда кримският референдум и със същия въпрос:  желаете ли присъединяване на Луганска област към състава на Руската федерация? Сам по себе си, дори само този факт е прекрасно пропагандно постижение за руската страна, но нещата отидоха много по-далече.

По описанието на десетки очевидци и на всичките местни медии – про-руски и про-украински, двадесет – тридесет младежи се присъединиха към митинга, оглавиха го така да се каже и организираха щурма на областната администрация. Митингът скандираше „Русия, Русия“, а на покрива на сградата се развя руското знаме. Групата младежи, бързо, организирано и сръчно са организирали превземането на сградата на администрацията, при което е прегазен милиционерският кордон и е разпръснат паралелният про-украински митинг.

По данните на всичките местни медии и особено пък по коментарите в социалните мрежи, младежите не са местни, никой не ги е познавал, те са се държали професионално и изключително съгласувано. Те просто са били „туристи“, решили да разгледат забележителностите на Луганска област, а сред тези забележителности, най-голямата е била сградата на областната администрация.

image
Губурнаторът на Луганск подава оставка под зорките погледи на хората, щурмували сградата на областната администрация. Сред тях са и неколцина от "туристите на Путин".


Естествено такава новина не можеше да не бъде отразена. Така се роди текстът „Туристите на Путин свалиха губернатора на Луганск“. В статията беше отдадено заслуженото на всички в тази история. На значителна част от местните жители – защото щурмът не би бил възможен ако над две хиляди души не се бяха събрали да скандират, че искат на 16-ти март да се присъединят към Русия. На „туристите“, защото без тяхната „експертиза“ едва ли щеше да се стигне до толкова ефектна развръзка на тези събития.

Обикновените симпатизанти на руската кауза приеха този текст почти възторжено. В една Фейсбук група, текстът беше коментиран с думите „Още, още“. На въпроса „Какво още?“, отговорът беше еднозначен - „Още туристи !“. Така де, местните руснаци си искат присъединяването към Русия, от Отечеството са дошли да им помогнат – всичко е в реда на нещата. Но не съвсем за всички. Текстът, който беше „шеърнат“ в доста групи във Фейсбук, навсякъде беше снабден с по няколко коментара, обвиняващи го в пристрастие и необективност. Още по-странното беше, че тези коментари бяха писани със стръв от един единствен човек, който волно или неволно влезе в ролята на форумен трол.

В „Свободен народ online“ не трием коментари, нито пък обиждаме хората, които ни критикуват. По принцип не би трябвало да обръщаме чак такова внимание на коментарите на един човек, ако те не бяха надхвърлили бързо двуцифрено число. Това би било напълно естествено, ако се водеше някаква дискусия, не е нужно дори дискусията да е била „конструктивна“. Всъщност, ставаше дума за публикуване на линкове към разни новини, придружени с риторичния въпрос „Защо не сте публикували това?“. Освен това, авторът на коментарите страшно се беше засегнал заради „туристите на Путин“, сякаш е бил комендант на про-руския митинг в Луганск ...


И така, възможна ли е обективност на фона на информационната война ?

Господ да му е на помощ на нашия любезен читател, но възниква въпросът как може да се изпадне в такова обсесивно състояние и какво разбираме под обективност? Този въпрос е фундаментален в журналистиката и не мисля, че точно аз съм призван да дам най-доброто обяснение. Със сигурност обаче знаем, че за значителна част от нашата публика, „обективни“ са тези материали, които съвпадат с гледната точка на оценяващия. Ако е про-руски настроен – обективни са материалите, в които се заклеймяват „бандитите от Майдана“. Ако е про-украински или поне про-западно настроен – обективни са материалите, в които Путин се нарича „Путлер“.

Истината е, че имаме един брадясал, всъщност няколко вековен конфликт, между про-руските и анти-руските сили в Украина. В момента конфликтът е взел формата на пълзяща военна интервенция на Русия в Крим. Войната не се води с изстрели, до момента тя е в много голяма степен ИНФОРМАЦИОННА. И тя се води не за душите на българската или на западната общественост. Войната се води за душите и умовете на гражданите на Украина и на Русия, а не за благоволението на световното обществено мнение.

За украинците е важно да пищят до Бога, че се накърнява териториалната им цялост. За Путин е важно да изглежда като „стълб на империята“ и едновременно с това да оправдае военната намеса в страна, която руснаците целокупно смятат за братска. Част от руснаците с радост ще приемат факта, че най-после Русия е тръгнала към „изконните си земи“. Друга част обаче искрено се притеснява от възможността за кръвопролитие между руснаци и украинци и на тях трябва да се даде нужната доза обяснения - „бандитите от Майдана“, фашистите от „Правий сектор“, възкресението на „бандеровците“ в Украина. За всекиго по нещо в „информационния микс“.

Никой от руските пропагандисти обаче не си прави илюзията, че някой извън Русия би хванал лесно вяра на посланията на руските медии. Просто защото там руските медии нямат информационен монопол, както стана вече от няколко дни в Крим, където от кабелните мрежи бяха изключени пракитчески всички украински телевизии. Руската пропаганда е за домашна употреба, дори не толкова за областите със силно руско присъствие в Украина. Там хората са си на място и знаят, какво точно се случва. Украинската пропаганда от своя страна е адресирана най-вече към широкия свят, тъй като международната общественост трябва да бъде убедена, че Украина е жертва на агресия. Това са „парадигмите“ на двете пропаганди, които са влезли в люта схватка.

Много е трудно да се подбират обективни факти в условията на информационна война. Всяко съобщение, колкото и правдоподобно да е, може да бъде дезинформация. Нещо повече – класическата формула да се представят позициите и на двете конфронтипащи се страни тук практически не работи. Напълно възможно е и двете страни да дезинформират или казано по-просто - да лъжат в името на своята си правда.

За това, изборът на начин на отразяването на ставащото в Украина е наистина труден. В условията на информационна война, отсяването на фактите от дезинформацията е трудна работа. Затова в нашия електронен вестник предпочитаме да цитираме неща, зад които стои името на човек. Дори и да са от фейсбук профилите на хора, които ясно са застанали на една от страните, предпочитаме да ги цитираме, защото зад съответното изявление или съобщение стои ИМЕ на конкретен човек. Тоест някой е поел отговорност за написаното.

Цитираме и официални институции - хората могат да си правят сметка доколко и за какво да им вярват. Избягваме да цитираме руски и украински медии, особено телевизии, където анонимно и "насипно" се изсипват внушения, дезинформации и сугестии от ниско качество. Колко успяваме е друг въпрос - мисля, че на този етап успяваме в някаква степен.

На времето Бисмарк е казал, че никога не се лъже повече, отколкото „преди избори, по време на война и след лов“. Сега сме точно в тази „научна хипотеза“ на Железния канцлер, при това в обстановка, в която изстрелите се дават с постинги, публикации, комюникета и коментари в социалната мрежа. В Украина дори е създадена група „Информационна съпротива“, която опонира не само на руската пропаганда, но и на украинската, когато членовете й смятат, че се действува некомпетентно или просто вредно.

Интернет дава възможност човек да си избира какво да чете между много източници. Едновременно с това, в интернет има напълно реалната възможност да се пробутват всякакви правдоподобно изглежадащи дезинформации. Предимството е, че читателите могат да дискутират пряко с авторите на предлаганите текстове - нещо, което НЯМА как да се направи с "обективните" държавни и частни телевизии.

Хората в България, пък и по целия свят имат пълното право да мислят и да формират собствено мнение върху различните събития. Новите информационни технологии едновременно улесняват и затрудняват това. От една страна има многообразие от източници, въоръжен със смартфона си всеки човек може да се превърне в медия и да предава от мястото на събитието. От друга страна, пропагандните централи и пи-ар звената на държавни институции и корпорации незабавно създадоха куп техники за задръстване на интернет пространството с удобни публикации, за разпространяване на слухове и за заглушаване на коментарите на неудобни хора. Минаха години от публикуването на първото научно изследване за бригадите, които шетат из нета.

Хората имат право на собствено мнение. Имат право да разсъждават и ако не го прави, вината със сигурност не е на спорещите в сайта „Свободен народ online“. Въпросът е, че се разсъждава върху някакви факти. Затова и вече десет дни, ние не публикувахме нито един коментар, а хвърлихме всичките си усилия в отразяването на някакви колко – годе проверени факти. Или поне факти, за които източникът на информация е безспорен. Със сигурност, обективността не се свежда до прецизно цитиране на необективни източници, но поне не бива да се допуска да ставаш рупор на абсолютно анонимни „партенки“.


Как да разбираме обективността при „Кримската криза“ ?

В заключение, обективността в отразяването на „Кримската криза“ най-вероятно би трябвало да се изрази в признанието на два факта.

Единият е, че Украина има пълното основание да иска да се съблюдават международните споразумения, които гарантират териториалната й цялост. Тези споразумения, известни като Будапещенски споразумения, гарнтират границите на Украина и Русия е на първо място в списъка на гарантите. И тези гаранции не са дадени заради черните или сини очи на украинците, а заради ОТКАЗА НА КИЕВ ОТ ЯДРЕНОТО МУ ОРЪЖИЕ.

При разпадането на СССР, част от ядрения му арсенал остана в Украина и отказът на Киев от това „фамилно наследство“ беше подпечатан със споразуменията от Будапеща. Украинците замениха ядреното си оръжие срещу международни, в това число и руски гаранции за териториалната си цялост. Възниква въпросът: „Каква е цената на тези гаранции? Колкото вчерашен вестник?“. Както и въпросът: „Няма ли фалитът на Будапещенските споразумения да насърчи най-различни държави да се включат в ядрената надпревара?“.

Другият факт е, че в поведението на Русия на практика няма ирационални моменти. Както беше писал преди време Джордж Фридман: „Руснаците може да са параноични, но те имат основание за това“. Действително, точно един геополитик като създателя на „Stratfor“ разбира най-добре причините за руското безпокойство. Руското ръководство разсъждзава изцяло в категориите на „реалполитиката“ и на класическата геополитика.

За руснаците винаги е било от съдбоносно значение наличието на „дълбочина на територията“ им, в която да бъде изтощен и в крайна сметка – удавен всеки потенциален агресор. Целият руски военен опит при опасни нашествия на руска територия се опира на това. Така е от Наполеоновото нашествие, чак до нападението на Хитлер. Днес руснаците не разсъждават по-иначе.

Ако погледнете картата на Русия, ще видите, че от украинската граница с Русия при Ростов на Дон до Каспийско море, разстоянието е твърде малко. Тази теснина, под която „виси“ Северен Кавказ с неговите размирни мюсюлмански републики се нарича от някои геополитици образно „слабините на Русия“. Е, Русия винаги се е безпокояла заради „слабините си“ и затова е особено чувствителна по отношение на ставащото в Украина. Както разбира се и заради контрола на акваторията на Черно море.


image
Карта на така наречените „слабини на Русия“. Става дума за разстоянието между най-крайната източна точка на границата между Украина и Русия и крайната западна точка на границата между Русия и Казахстан. Тази териториална теснина постоянно безпокои Русия, където тя се смята за слабо място. Изхождайки от чисто геополитически съображения, руското ръководство систематично се стреми към изтласкване на руската граница на запад. Години на ред, единството на Украина се дължи и на надеждата на руската страна, че ще може да установи пълен контрол над Украина. Очевидно тази надежда вече се преценява като утопия и Владимир Путин премина към резервен план – да се вземе, каквото може, “докато е време“. Карта: Google Earth


Както се вижда, тук не става дума за някакъв политически вампиризъм, а за следване на една доктрина, която съвсем не е руски патент, нито пък руско изобретение. Геополитиката се смята за наука, изучава се масово във висши учебни заведения, особено в западни такива. И това са плодовете на геополитическите разбирания.

Още в началото на века, Самюел Хънтингтън определи Украина като „страна на разлома“. Той дори графично очерта границата на разлома между западната и православната цивилизация в книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“, която стана световен бестселър. Иначе казано – всимки са я чели, та не бива да се чудят какво става ...

Самюел Хънтингтън предсказа с математическа точност „Арабската пролет“ тринадесет години преди тя да настъпи. Сега виждаме на живо сбъдването на прогнозите му за Украина. В не по-малка степен виждаме и сбъдването на прогнозите на Джордж Фридман, който по чисто геополитически съображения прогнозира още преди години, че Русия ще се опита да вземе реванш и че това ще доведе до Нова студена война. Остава да видим дали ще се сбъдне прогнозата на Фридман за първоначален успех на Русия в Грузия и в Украина, който впоследствие ще бъде последван от загубване на Новата студена война и нейното отстъпление към каспийските степи.

Така или иначе, ясно е че дълго време единството на Украина се крепеше на надеждата на двата надпреварващи се геополитически фактора, че ще успеят да я имат ЦЯЛАТА на своя страна. Изглежда в момента Владимир Путин е решил, че това е утопия и е преминал към план Б – да се вземе каквото може да се вземе. В най-лошия случай – да се установи пълен контрол над Крим, независимо в каква форма. В най-добрия за него вариант – да се вземат и източните области на Украина (било под формата на пълна федерализация, било направо чрез присъединяване) и да се посегне и към Одеска област, която граничи с друг „тлеещ конфликт“ - Приднестровието.

Няма нищо нерационално или нелогично в тази линия на поведение. Ние може да не я приемаме, но не можем да обвиняваме тези, които я провеждат в психични отклонения или в неадекватно поведение. Те просто си гледат интереса и „карат по учебник“. По геополитически учебник ...

Така че, обективността в случая би могла да се сведе до ясното разбиране за мотивите на двете страни в конфликта. Не да оправдаваме или да защитаваме мотивите им – просто да ги разбираме. Оправдаването и разбирането са различни неща.



Гласувай:
15



1. katan - " Оправдаването и разбирането са различни неща."
22.04.2014 13:23
Интереси, приятелю. Вечни интереси.
цитирай
2. lion1234 - Е, с Катанчето...
14.05.2014 00:27
чудесно сте извели есенцията на проблема за обективността! Без различаването на понятията ,,оправдаване'' и ,,разбиране'' всяка обективност е вече немислима. Тъкмо разбирането/ на мотивите/ е ключът към обективността. Главният проблем на повечето коментиращи украинската тема и всяка тема по принцип е, че коментиращите дори не си правят труда да разберат мотивите на коментираните лица. По този начин коментиращите се оказват ВЪН от коментираната от тях тема. Преди да коментираш някого ти следва да се опиташ да го разбереш, т.е. да се опиташ да погледнеш на нещата с неговите очи. В противен случай си осъден да кръжиш в полето на пристрастието и субективизма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 6032933
Постинги: 809
Коментари: 3580
Гласове: 54055
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов