Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11 15:42 - От джендърите до македонския въпрос
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 1236 Коментари: 1 Гласове:
18

Последна промяна: 18.11 15:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Моят стар познайник и надявам се – приятел, Йордан Нихризов (Jordan Nihrizov) написа един кратък коментар във Фейсбук на статията от списание Club Z „Девет неща за които София не си дава сметка“, написана от Даниел Смилов (https://clubz.bg/node/106515?fbclid=IwAR13ynwcdlTbAZpZ0hW6R-BjQsLw8invIa7k-rkLSrafHLzCxT85wiC2PbA ). Йордан Нихризов, който е и дългогодишен председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП) е написал следните четири реда реда  (написани някъде около 03:15 часа в ранното утро на 18.11.2020):

„Много ми е интересно колко от македонците с български паспорти ще ги върнат в знак на протест, но най-вече до кога разни либерални джендъри ще ни плашат с Русия и нейното влияние уж от "проевропейски" позиции, изтупвайки от праха старите лозунги на Коминтерна“.

image

Обикновено четири реда текст, пораждат коментар от четири страници. Моят излезе повече. Аз много уважавам Йордан Нихризов, като човек с доста последователни политически възгледи и като човек на перото (ето линк към едно негово интересно участие по БНР съвсем наскоро: https://bnr.bg/post/101372511/iordan-nihrizov-v-saznanieto-na-horata-lipsva-chuvstvo-na-spravedlivost ), затова и мисля, че е необходима по-сериозна и по-задълбочена дискусия.

image

 

За „джендърите“, либерализма и новите обичаи.

На първо място, смятам че, никак не прилича на информиран и възпитан човек като г-н Йордан Нихризов да говори за "либерални джендъри". Самото понятие джендър в смисъла, в който той го употребява излъчва откровени про-московски конотации. Тъй като знам, че последното нещо, което е в ума на г-н Нихризов е да приставаме на интересите на Московията, предлагам да употребяваме думата "джендър" само в смисъла на Оксфордския речник. А там тя означава "пол" и нищо друго.

За тези хора, които жаргонно е модерно да бъдат наричани „джендъри“ си има точни термини – хомосексуалисти, лесбийки, гейове, транссексуални и така нататък. Към тях можем да причислим и хетеросексуалните, които се отнасят спокойно към предишните категории хора и не се задавят от ярост, когато те напомнят, че също са хора. Верно е, че е много вероятно у нас да възникнат нови обичаи – вместо да гоним злите сили с кукери и бабугери, скоро може да видим някой да гони джендърите. Знае ли човек …?

Освен това, омразата към либерализма е противопоказана на социалдемокрацията - по отношение на политическите свободи, социалдемократите са по-категорични и от либералите - вчерашни или днешни. Ако г-н Нихризов има някакви особени чувства към г-н Смилов или към други хора с либерални възгледи, това е друга работа, но не бива да намесва в тях нито либерализма, нито политиката ни по македонския въпрос.

 

За македонския въпрос, регионализма и подсъзнателните травми на днешните жители на Горна Македония

Що се отнася до историята на Македония, аз недоумявам, защо продължава пълното подминаване на ударната денационализация в Македония през 1913-1940, когато българите в Македония са буквално смачкани от сръбската администрация. Достатъчно е да препрочетем "Войната се завръща" на Анри Пози и не ни трябва нищо друго. Когато анализират появата на НР Македония, която по-късно ще стане СР Македония, повечето българи не отчитат поне две неща. Първото е, че през 1945 година, останалите българи в Македония (защото от Горноджумайското възстание през 1902 до 1945 бая много народ се изнася от Македония главно в посока на България естествено, но по време на Кралска Югославия има и избягали в Белград) имат много "релефни" спомени колко бой са изяли през 1913-1940 в буквалния смисъл на думата.

Тук Тито прави изключително хитра маневра, като предлага на македонските българи сделка - той им осигурява тяхна държава, срещу гаранции, че тях няма да ги тресе иредентизма - желанието за обединение с България. Тези, които не искат да дават гаранции ги изпращат на Голи оток. Тези, които са склонни на компромис, бидейки предвождани от представители на комунистическото котило, са задължени да се престарават и да обясняват за „бугарскиот фашистички“ режим. Но факт е, че за тези, които са били готови на компромис, режимът на Колишевски и с-ие е много по-мек от сръбския кралски.

Ние не искаме да разберем просто нещо - при сърбите на населението на Вардарска Бановина просто му се забранява да говори не само на книжовен български, но и на родните си диалекти. Обратно - в НР Македония от "родните диалекти" е изкован нов книжовен език. (По въпроса има официално становище на БАН от Татово време, в което се казва, че българският език има три книжовни норми - Софийска, Скопска и банатска с азбука латиница). Това е голямо "охлабване" в сравнение с боя в училище за говорене на български - книжовен или диалектен и повтарянето до умопомрачение, че си "прави србин". Отделно, че и леко се гъделичка регионалното самочувствие на македонските българи, за което ще стане дума малко по-късно. Просто казваш, че си македонец, говориш си на канонизиран диалект и си рахат.

Пак повтарям - тези които не са съгласни си заминават по каналния ред - къде от този свят, къде към лагерния рай, но конформистите са добре. А в Македония, делът на конформистите нараства прогресивно още от преди Илинденското възстаниe. Безкомпромисните българи напускат Македония и се преселват в България на вълни – през 1902, през 1903, през 1913, през 1918, плюс перманентното бягство през граница на преследваните за щяло и не щяло хора.

Тези, които застават на конформистки позиции, буквално усещат облекчение през 1945 година.

Освен това, съвсем скоро се намесва второто обстоятелство. То е конфликтът между Сталин и Тито. На македонските българи е представена интересна алтернатива – да продължат да се идентифицират с България, която в момента е номер едно в „държането на исо“ на Сталиновата сатрапия или да подкрепят „опъналия се“ на Сталин Тито. В първия вариант, пак се пътува към Голи оток.

Във втория вариант се получава паспорт за целия свят и възможност въобще да се махнеш от балканския ад и да отидеш в цивилизацията. Македонизмът е освен всичко друго и конформизъм, нежелание да трошиш стена с глава и да дадеш живота си за нещо, което е много далече зад хоризонта, а именно перспективата Македония да стане българска, погледната от 1945 година.

През 1945 година, българите в Македония виждат само две неща – катастрофата на българската политика и предложеният им вариант за замяна на терористичната денационализация с по-мека такава.

Не на последно място, трябва да се има пред вид, че при жителите на Македония се наблюдава много силен регионализъм. Не само при българите, но и при турците да речем. Те си знаят, че са българи или турци (или пък власи), но много се гордеят с регионалната си идентичност.

Лидерът на ВМРО Иван Михайлов, след бягството си от България по време на 19 майския преврат (1934 година) се оказва в Турция. Там той е задържан и известно време пребивава в Мала Азия и по други места на държавата на Кемал Паша. Там той многократно среща турци от Македония, които много му се радват и сами наричат себе си „македонци“. Тези хора не са били последователи нито на сърбоманския, нито новоизмисления „антички“ македонизъм. Те просто са били родом от Македония и са се гордеели с това обстоятелство, като сами се наричат „македонци“.

Между другото, един от стълбовете на дипломацията на Кемал Паша – Яхия Кемал е родом от Ускюб, сиреч от Скопие – град който турците смятат за свой. Не заради албанската махала, а заради собственото си турско вековно присъствие там. Малко известен факт е, че само Багдат надминава Скопие по броя на погребаните в един град мюсюлмански светци.

Българите, които напускат Македония, защото не могат да понасят сръбския терор, особено след 1918 година, също ни изненадват с някои неща. Така например, те се организират в … емигрантски организации. Парадоксално, но това са хора, които са … емигрирали в собствената си държава. Тук не става дума за някакви федералистки ренегати или за комунисти. Просто българите от Македония, веднъж дошли в „стара България“, се организират в емигрантски организации. Безкомпромисните българи стават емигранти в България, а конформистите първоначално стискат зъби до идването на българската армия след рухването на Кралска Югославия.

После, след скоропостижното ни оттегляне от Македония, безкомпромисните пак трябва да бягат в България, а конформистите – да прегърнат „идентитетот“.

Проблемът с „регионализма“ е изпъквал и в други исторически периоди. Така например, Султановият ферман за създаване на Българската Екзархия включва в състава й само Велешката Епархия. За останалите македонски епархии е предвидено да се проведат „истилямлъци“ – плебисцити. Султанът и Великият Везир – Али паша са си оставили в резерв едно силно оръжие – с „истилямлъците“, те могат да разиграват и Екзархията и Константинополската Патриаршия.

Точно това те и правят. Плебисцитите се забавят с четири и повече години. В това време, в Македония плъзват слухове, че дунавските и тракийските българи са готови да заменят македонските българи срещу вдигане на схизмата. Това не са мои фантазии. Поради това усещане на македонските българи (иди кажи, че няма регионализъм в това тяхно поведение), униатството възкръсва в Македония и преминаването към католицизма се засилва.

Това води до командироването на Петко Рачов Славейков в македонските земи, където той обикаля и води безброй разговори с по-първите българи. Докладите му са изложени в едни писма, най-вече до секретаря на Екзарх Антим І – бъдещия Екзарх Йосиф І. От тези писма се вижда ясно, че по време на мисията на Славейков, българин си говори с българи, но у македонските българи е посян вирусът на съмнението, че останалите им сънародници са готови да ги продадат срещу признаване на Екзархията и вдигане на схизмата.

Македонистите са се опитвали да спекулират с тези исторически документи – естествено без особен успех, но няма съмнение, че случаят говори за определен регионализъм – недоверие към българите от останалите два дяла на държавата. През 1908 година ще станем свидетели на друг рецидив на македонския регионализъм. След като през първата си година – две, младотурците допускат известна политическа свобода и българите се включват в изборите за меджлис, демек парламент, възникват две български политически формирования – Българските конституционни клубове (партията на ачик българите) и Народната федеративна партия (българска секция), създадена под егидата на Яне Сандански.

Втората партия (името й се изписва точно така, а не с абсолютно погрешното и променящо смисъла название Българска народна федеративна партия) е точно партията на македонския елит с регионалистични нагласи, на елита който иска да е първи в Македония, а не втори в Княжество България. Сандански се надява да създаде още национални секции на Народната федеративна партия, но не му стига времето – през 1910 година, режимът вече е обърнал другия край и на Христо Чернопеев дори му се налага отново да хване гората.

Впрочем, точно от Народната федеративна партия (българска секция), започва блестящата политическа кариера на Димитър Влахов – бъдещ „баща на македонската нация“. Същият е управител на Косово през Първата световна война и от там пише много съдържателни доклади с препоръки, как да се …побългаряват албанците. Човекът още от тогава го е влечало националното инженерство.

За какво разправям всички тези неща. Защото ние сме се вторачили единствено в решението на Коминтерна, което обаче не е само за „македонска“, а и за „тракийска“, „добруджанска“ и забележете – „елзас-лотарингска“ нация. Коминтернът по това време търси някаква своя „рецепта“ за решаване на най-гноясалите национални проблеми и измисля горната дивотия. Във всичките тези случаи, става дума за национални проблеми, предизвикващи тежка конфронтация между съседни държави (включително и между комунистическите им партии.

Териториите, за които се спори, освен всичко друго не са съвсем етнически еднородни – достатъчно е да се погледне етническата карта на Северна Добруджа, където има: българи, румънци, татари, турци, липовани, немци, гагаузи и … последният да затвори вратата. Не по-малък хаос е в Елзас-Лотарингия, където бъка от немци с френско самосъзнание.

В Западна Тракия има българи, българи-мюсюлмани (по онова време – помаци с доста самостоятелна идентичност), турци, евреи, гърци и дявол знае още какви.

В Македония също цари етническо разнообразие, независимо, че двата доминиращи етноса – българите и турците са частично изселени, а денационализацията на Кралска Югославия е работила на пълни обороти. Да не забравяме, албанците и власите, които на някои места не са малцинства, а мнозинства, в това число и в знаковото населено място Крушево, където мнозинство са власите. Та, Коминтернът измисля едно недоносче, както би казал другарят Тодор Живков и то изобщо не проработва във вида, в който е замислено. Недоносчето проработва под формата на денационализация САМО на българите в НР Македония (после в СР Македония), без да се променя въобще националното съзнание на турците, власите, албанците, циганите, юруците или на няколко стотинте сърби, които са живеели там по онова време.

Решението на Коминтерна обаче е много важно идеологическо основание за всички безобразия, които ще последват. То не трябва да се омаловажава – в никакъв случай, но още по-голяма грешка е появата на македонската нация да се свежда до едното голо решение на Коминтерна. Най-малкото защото Коминтернът е разпуснат още преди началото на осъществяването на проекта НР Македония – македонска нация – македонски литературен Язик, а по времето когато пада най-много труд по осъществяването му, Югославия и лично Тито са низвергнати дълго време от комунистическия рай, най-вече от Коминформа.

Предпоставките за създаване на сегашното положение с националното съзнание на потомците на някогашните македонски българи е резултат от много дълго наслояване на тежки травми, буквално както е при пластичната деформация на металите. „Идентитетот“ е изкован с жестоко блъскане с чука на репресиите, като значението на периода 1913 – април 1941 година (с прекъсването му по време на Първата световна война) изобщо не бива да бъде подценявано. Това е периодът на брутално и безогледно насилие, на фона на което Титовият режим после ще изглежда направо лицеприятно.

Да, комунистите в Македония успяват да се „отличат“ с една „македонска кървава Коледа“ или „кървав Божик“ през януари 1945 година, но както казахме по-горе, това е участта на последователните българи. Над 1200 души плащат с живота си това, че не желаят да играят по свирката на Колишевски, който лично съставя списъка за убийствата. Не по-малко интересно е, че някои изследователи (като Веселин Ангелов) отново привеждат данни за изселване към България. Говори се за над 130000 души, които са се изселили в България, но също така са и разселени из Югославия, а някои са се озовали в концентрационните лагери.

Конформистите просто чакат „страшното да мине“ и то в известна степен минава. Създава се условен рефлекс, като при кучето на Павлов. Но ако при него светлината на електрическата крушка е създавала асоциация с храненето, то при нашите сънародници в Македония, споменаването на България е създавало асоциация с репресия. И как да не създава, след като дори внасянето на български вестник се наказваше с до три години затвор ефективно. Законът за македонската национална чест не е измислица, той е прилаган дълги години в НР и в СР Македония. Самото инкриминиране на споменаването на прилагателното „Български“ извън ругателните конотации е част от създаването на условния рефлекс „българско - репресии“, а от там и на „идентитето“.

С други думи, трябва да сме на ясно, че когато напомняме (напълно основателно, но какво от това …) на днешните македонци за българските им корени, ние докосваме не един, а няколко оголени нерва. Единият е нервът по който протича „политическият синапс“, напомнящ че идентифицирането с България води до репресии. Другият нерв е този по който протича споменът за срама, че си последовател на конформистката линия на поведение. Тази линия на поведение е била напълно рационална, като се имат пред вид нравите в Кралска и в Титова Югославия (особено в първата), но у хората, които са потомци на тези наши сънародници, които са се примирили с положението, припомнянето на тези обстоятелства предизвиква къде подсъзнателно, къде съзнателно неудобство. А от това неудобство произтича гняв.

Произтича гняв, който може да се обобщи със следните няколко спонвтанни въпроса, които не вероятно, а със сигурност възникват у потомците на някогашните славни македонски българи:

Кои сте Вие, че ще ни упреквате, че не сме поискали да зарежем родните си места и да се изселим в България (спомнете си за регионализма)?

Кои сте Вие, че ще ни натяквате, че предците ни не са сложили главите си заради българския си произход, а са предпочели да останат живи?

Кои сте Вие, че ще ни отричате правото да сме първи в Македония, а не (най-вероятно) втори в България (това е въпросът на скопския политически елит?

Когато мислим над бъдещето на отношенията между България и днешната Горна Македония, ние трябва да имаме постоянно пред вид, съществуването на тези въпроси. Изобщо не можем да си правим илюзията, че като повтаряме историческата истина, ние печелим привърженици около Вардара.

Не става дума да се отказваме от историческата истина, въпросът е как да я изказваме, защото всяко действие предизвиква равно по размер и обратно по посока противодействие. Създавайки психологически дискомфорт на македонците от различните поколения, ние пораждаме у тях напълно предвидима реакция – на отрицание, на самозащита и в крайна сметка – на агресия. От това, нашата кауза в Македония нищо не печели.

А каква е нашата кауза и за какво би трябвало да се борим в Македония, би трябвало да се отдели отделен текст. Тук бих се ограничил с няколко реда за това, какво не трябва да правим.

На първо място, недопустимо е да се разделяме на ожесточени привърженици и противници на „ветото“. Не трябва да забравяме, че това не е „вето“ за членството на Горна Македония в ЕС - членството България продължава да подкрепя съвсем официално. Това е забавяне на началото на преговорите и нищо повече. Естествено, това ще се използува пълномащабно от анти-българите в Скопие, но това е цената на нашата „педагогика“.

Не трябва да си въобразяваме, че в сегашната ситуация има идеално правилна линия на поведение спрямо Горна Македония, следването на която ще ни гарантира „цветя и рози“. Каквото и да правим, винаги има проблеми и рискове.

В никакъв случай не бива да се използуват разногласията по отношение на „ветото“ за решаване на вътрешно политически проблеми и за междупартийно надцакване. България е достатъчно разединена по други вътрешно политически причини в настоящия момент. Аз самият никога не съм бил привърженик на фалшивото единство, нито на тоталитарната „цялостност“, но все пак има предел оттатък който е най-добре да не се отива. Споровете около отношенията ни с Горна Македония са неизбежни, но нека не ги превръщаме във фронтови линии.




Гласувай:
18
0



1. leonleonovpom2 - Здравей, Теодор!
18.11 17:59
Поздравления за постинга!
Все пак трябва да покажем характер Те ни са мили, но и ние сме си мили! Като правиш добро на някого, това не означава ,че той трябва и да ти се изхрачи в лицето, за благодарност!

Според мен перспективата около Македония е ясна! Още с прибързаното и неподкрепено с нищо признаване на Македония като държава! Изпратихме ги като гости, отивайте си и си оправяйте дома! Нямате работа с нас Не сте ни роднини!
Така ли постъпиха гърците Душата им извадиха за името И македонците клекнаха Междувременно ,с малка част от опростените стотици милиарди заеми ,гърците са стъпили здраво икономически в Македония А който владее икономически една държава, на крачка е и от политическата власт в нея!
Ако вирусът или нещо друго не сторнира нещата в света, бъдещето е ясно!
Ние ще дадем зелена светлина на Македония, тя ще влезе в ЕС и сега ще се задейства тъпата гръцка уловка с името Ами там ще се съберат Южна и Северна Македония Южна ,не е Българска , от Балканската война насам, нали? Гръцка е! Е, няма да продължавам

Тук е уместно да напомня две истории от бившия СССР и от Соцлагера
Крим е руски от присъединяването му към Руската империя Но Хрушчов, први административни промени и го включва към Украйна Той самият е украинец Има несъгласие, но той казва ,има ли значение, всички сме в СССР
Видя се обаче, че не е така, когато СССР го няма

През 1979 г. Северна Добруджа трябва да бъде върната на България! За чест на Т. Ж. ,повдига този въпрос на Брежнев Брежнев мисли малко и казва, същото, нали сме заедно в соц латера , има ли значение къде е?
Да ,има! Вече не сме в сочлагера, тя не е в нашите граници и никога повече няма да бъде наша!

Тази схема ще проработи и в ЕС! Не в наша полза!

Хубава вечер , Теодор!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 4544437
Постинги: 421
Коментари: 2686
Гласове: 37327
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Приканвам Ви, да посетите Мечата гора, сътворена от съпругата ми:
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
5. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
6. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
7. Блогът на Радослав Пашов
8. Блогът на Мерита.
9. Мартин Димитров
10. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
11. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
12. Блогът на karavelov.
13. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
14. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
15. МамкаМу - богът на Юрий Александров
16. Блогът на Евгения Тодорова
17. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
18. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
19. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
20. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
21. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
22. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
23. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
24. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
25. Блогът на Радослав Пашов