Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2022 10:46 - Пак за България като „страна на разлома“
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 2806 Коментари: 7 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Един мой много упорит опонент с фундаментално военно образование и отявлен защитник на агресията на Путин и с-ие в Украйна ме упрекна, че напоследък съм станал много раздразнителен към "иначемислещите". Опитвам се да съм максимално сдържан към повечето "иначемислещи", макар че при повечето от тях изобщо не може да става дума за "мислене".

Чудя им се на хората, застанали на страната на Путин.

При едни от тях, позицията им е въпрос на възпитание и на наслоения през целия им живот. Сама по себе си, тази тема може да напълни книга, като за „голяма докторска дисертация“, но на всеки му е ясно за какво става дума и в момента тук многото думи са излишни.

При други е въпрос на зависимост и на "благодарност" за някакво облагодетелстване в близкото минало. Тези хора съм по-склонен да ги разбера, макар че няма нищо нравствено в това да оправдаваш заличаването на Мариупол с деловите си ангажименти. Но тук все пак, става дума за зависимост, а не за изцяло свободно волеизявление.

При трети си е откровено агентурна дейност. Това май е и „съставомерно“, за него има текстове в Наказателния кодекс, ама "институциите" в държавата, на които им плащат за да се занимават с тези неща сякаш не са се „преработили“, с цялото ми уважение към служителите им, които комай в много случаи са с вързани ръце.

Има една категория хора (към нея отнасям и моя опонент, който ме упреква в нетолерантност и в нежелание да вникна в дълбоката душевност на агресорите), при които става дума както на възпитание и наслоения, така и на типично българската опозиция срещу всеки наш официален съюзник в даден момент. (Сигурен съм, че в съветско време тези хора са разправяли вицове за Брежнев на поразия ...). Всичко разбирам, но има две неща, които не мога да приема по никакъв начин.

Първото нещо е бруталната лъжа. Не може да се лъже така безогледно, безочливо и безцеремонно. Нападнал си съседна държава с цялата си военна мощ, "полираш" градовете й един по един и продължаваш да твърдиш, че не водиш война и хич, ама хич не стреляш по цивилни. Вярно е, че по време на война първа умира истината, ама тук истината е умряла още преди войната.

Впрочем, да си спомним многократните изявления на Путин от преди 2014 година (в момента из нета обикаля един такъв цитат от 2008 година), че границите на Украйна са международно признати, в това число и от Русия и никакъв Кримски въпрос не съществува.

Второто нещо е нахалството и безочието, с което се демонизират украинците, украинската държава, политическите им лидери. Сравнението между Република Северна Македония и Украйна, тезата за "несъществуващата" украинска нация лично мен ме "озверява". Това е толкова гнусна "опорка", че може да бъде измислена само от соловьевците и подобните им пропагандисти - изроди, които са може би по-виновни от Путин за сегашната ситуация.

Всички тези лъжи, инсинуации, лъжи с десет процента истина, отровни лъжи с деветдесет процента истина - всичко това ми идва в повече. Ставам на 60 тази година и лъжата и измамата са все по-непоносими за мен. А ужким минавам за търпелив човек и мога да понеса много нещо.

Честна дума - повече мога да разбера хората, които имат някаква пряка материална изгода от Русия, в сравнение с тези, които напълно безплатно се „самозомбират“ и работят ли работят в полза на триумфа на злото. Защото нашествието на Путин в Украйна е "марш на злото" в най-чист вид.

image

Тук обаче искам да добавя още нещо и това е въпросът за перспективата на разделеното ни общество. На други места в съвсем научен, а не публицистичен и полемичен план, съм изписал доста мастило, за да обясня, че България е „страна на разлома“, според класификацията на знаменития Самюел Хънтингтън. В книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“, той защитава тезата, че в бъдеще конфликтите и противоречията ще са най-вече на цивилизационна основа. Пак там той прокарва границите между отделните цивилизации и въвежда понятието „държава на разлома“.

Като примери за „държави на разлома“, Хънтингтън посочва Украйна и Турция. Сега, трябва да сме наясно, че книгата на Хънтингтън (той за съжаление е покойник, иначе щеше да има какво да каже днес) е писана в края на двадесетия век. Тогава Украйна наистина изглеждаше „цивилизационно разделена“, било по религиозен, било по езиков принцип. Днес, виждаме, че под грижите на Владимир Влад0имирович Путин, и страната и нацията им са повече от консолидирани. Сигурно Хънтингтън без всякакво съжаление ще да приеме, че и в цивилизационната принадлежност има динамика.

Проблемът обаче не е Украйна, а България. За разлика от консолидираната и мобилизирана да защити физическото съществуване на народа си Украйна, България е толкова разделена, че се е превърнала в христоматиен пример на „държава на разлома“. Българите сме разделени на про-украинци и про-руснаци; на глобалисти и анти-глобалисти; на привърженици на европейската интеграция и на нейни противници; на про-американисти и на анти-американисти.

И колкото повече разделителни линии да изчертавам, толкова повече се вижда, че става дума за две едни и същи „общности“, които по забележителен начин съвпадат, каквито и „кливиджи“ (разломи, според терминологията на Стейн Рокан) да прокарваме. Има ясен конфликт между тези две общности,:

От едната страна са тези, които харесват най-общо казано западните ценности (с цялата условност на това понятие), свободата като ценност (пак с цялата й условност) и забележете – рационализма. Хората, които отричат науката, за които ваксините са „експериментални течности“, рядко стоят на демократични или на евроинтеграционни позиции. Те наричат мракобесието си – „патриотизъм“.

От другата страна са хората, които искат да построят милион берлински стени, които крият омразата си към европейската интеграция зад голисткия етикет „Европа на Отечествата“, които смятат глобализацията за световно зло, че и за световна конспирация. Към тази група по естествен път се присъединява и по-голямата част на анти-ваксърите (анти-ваксъри в България имаше и преди да сме чували за Ковида), на привържениците на ирационалното – от пишман православна мистика (ключовата дума е „пишман“) до „кемтрейсиз“ и плоскоземие. В очите на тези хора, Западът е враг освен всичко друго и защото там науката е уважавана и са по-напред в повечето изследователски предметни области Има и по-умерени хора, които просто се плашат от настъпващите промени и биха предпочели всичко да си стои така, както е. Тези хора също лесно се мобилизират срещу разни „Истанбулски конвенции“ и други подобни.

Разделението на нашето общество е много сериозно и за мое съжаление – твърде трайно. Противоречията се трупаха дълго време и продължават да се трупат по експоненциална зависимост. Изгледи за спиране на конфронтацията няма. Напротив, нещата отиват към още по-лошо.

Възниква въпросът, какво ни чака при различните сценарии за развитие на сегашната ситуация.

Единият сценарий, крайно песимистичен е победа на Путин в Украйна и продължаващо развитие на успеха му в югозападно (за него) направление – през Молдова към Румъния и България. Тук е много лесно да се предскаже, какво ще стане ако бъдем отново „освободени“ за не знам си кой път. Ще излязат от дупките си куп хора, които до този момент са се „снишавали“ по тодорживковски и са писали списъци. В тези списъци, вероятно ще попаднат и доста русофили и дори путинофили – най-вече защото не са били достатъчно яростни в отстояването на убежденията си или пък защото пишещите списъците ще видят в тях конкуренция за постовете за които лелеят радужни мечти.

След това ще станем свидетели на нещо, което вече е било. Първо, разбира се ще има „безотчетни“ месец-два, през които ще се разчистват най-вече лични сметки, а също така ще се „елиминират“ хора, които трудно могат да бъдат обвинени в каквото и да е, дори в псуване на Путин, но са някакъв проблем за представителите на новоналагащия се елит.

След това вероятно ще има трибунал над „враговете на човечеството“, които са имали нахалството да не боготворят Путин, че са му и прекословили по най-безотговорен начин. Позицията по отношение на войната тук ще има решаващ характер за присъдите, като можем да не се съмняваме, че междувременно смъртното наказание ще бъде възстановено.

След това ще започне „превъзпитание“ на широките маси, която ще се съпровожда задължително с преразпределение на собствеността. Мнозина русофили и дори путинофили от по-заможните прослойки изведнъж ще научат, че са врагове на правата вяра, защото имуществото им е незаконно придобито (не са необходими доказателства за това – работата ще става с посочване) и то трябва да стане достояние на новите „праведни хора“. Белене естествено ще се пръсне по шевовете си, а на каменната кариера в Ловеч няма да остане камък върху камък от възпитателна дейност.

Да се напише прогноза, какво би станало при поредното ни освобождаване изобщо не е трудно. Много по-трудно е да си отговорим, какво ще стане в случай на поражение на Путин и на отблъскване на войските, изпратени да „денацифицират“ – днес Украйна, утре и други държави.

Разделението няма да изчезне. Напротив, у привържениците на Путин ще останат всички възможни нюанси на реваншистките настроения. Мнозина (по-подлите) ще се снишат, някои дори може да се покаят, но те ще са единици. Останалите ще си останат на здравите си позиции и ще чакат следващия месия. Или пък ще търсят упование в тълкуванието на Библията, което предсказва, че китайците ще завладеят света. Тези хора ще продължават да чакат, някой да ги освободи от тегобата да бъдат свободни и да започне да им казва с „прави едно, прави две“, как точно да се държат и как да си подреждат живота.

Тези хора ще продължат да живеят с убеждението, че всъщност те са мнозинство, че те са правите, а около тях има едно малцинство от дегенерати, които се кланят на прогнилия Запад и на Антихриста. Тези хора ще обясняват, че походът на „освободителите“ не е успял не защото обективните обстоятелства са били срещу тях, а защото някой е предал каузата. Нищо чудно да се появи и някоя особено радикална политическа „секта“, която да обяви Путин за предател, така както беше обявен за предател Горбачов. Всъщност, тези хора биха имали много по-голямо основание, но мотивите с които ще обявят Путин в предателство няма да са в посока на това, че е разсипал държавата и я е изправил срещу кажи-речи целия свят, а защото американците са му платили да загуби войната.

Привържениците на демокрацията, Западните ценности, свободата в разните й форми, естествено ще си останат на позициите. Те ще имам един кратък период от време, в който да се порадват на победата си, но след това ще се изправят отново пред разделението на българското общество в цялата му прелест.

Много бързо „осеферилите се“ бивши путинофили, които междувременно ще са станали някакви други „фили“, ще отворят уста два пъти по-големи от преди и пак ще обясняват, как някой иска да ни изличи от повърхността на Земята; че сме жертва на заговор на рептилиите; че свързаността на света е бедствие, измислено от сионските мъдреци, йезуитите или от Бил Гейтс и екипа му (подходящото се попълва по желание).

Репресии над путинофилите няма да има, поради простата причина, че техните опоненти никога няма да станат като тях. Много добре си спомняме, че след Десети ноември, най-малко крещяха за възмездие тези, които бяха „студирали“ по концлагерите и затворите. Още повече, че при разиграването на описания, Божем благоприятен сценарий, путинофилите няма да са извършили престъпленията, които биха извършили в условията на неблагоприятния сценарий. Така де, кой ще наказва някого заради личното му мнение?

И така просто ще влезем в нов цикъл на противопоставянето в „държавата на разлома“. Авторитарните режими няма да са се разпаднали – поне Китай винаги ще е под ръка за вдъхновение на любителите на силната ръка и синхронното маршируване. Русия ще е претърпяла поражение, ще е с „разкървавен нос“, но до повече най-вероятно няма да се стигне. Най-малкото, защото едва ли на някого в демократичния свят ще му допадне перспективата, Китай да „придобие“ половин Сибир и излаз на Северния ледовит океан. В този благоприятен сценарий, Русия просто временно ще бъде отказана от претенциите си да бъде велика глобална сила и ще бъде оставена да бъде фактор от регионално значение.

Ако руснаците успеят да произведат някаква нова фасадна демокрация с по-изискана фасада, най-вероятно ще й се оставят и допълнителни церемониални функции от рода на Г-8, Г-20 и дявол знае още какво. Каквото и да говорят нашите путинофили, Западът и американците в частност, изобщо не са унижавали Русия след имплозията и разпадането на СССР. Напротив, те направиха куп неща в обратната посока, но в момента в Москва е на мода да се казва на бялото – черно.

Така че, в нашето българско „общество на разлома“ ще съществуват всички ментални, политически и геополитически условия за да продължи разделението. Боя се, че въображението ми не достига, за да прогнозирам, какво форми на съжителство би могло да роди това противопоставяне в „държавата на разлома“.

Сигурно ще станем свидетели на възникване на паралелни субкултури, като най-вероятно новия – стар кливидж ще бъде „патриоти“ срещу глобализатори и евроинтегратори. Ако тогава има Фейсбук, българското знаменце на аватара сигурно пак ще е символ на омразата, към западните ценности и рационалността, а не на обич към Отечеството. То милото Отечество е чудесно като територия и заслужава всякаква обич, но проблемът с обитателите на територията ще продължи.

Всъщност, ако Хънтингтън беше жив, щеше с интерес да проследи, че това от неговата теория, което може би ще бъде опровергано в Украйна, а вероятно и в Турция, ще бъде блестящо компенсирано с блестящия пример на България. България – страна на разлома. Сто процента Хънтингтън.

Така че, съжителството на двете „племена“, на двете субкултури, най-вероятно ще роди невероятни последствия. Нищо чудно да възникне и неофициална сегрегация. Заведения с надписи: „За глобалисти и неолиберали вход забранен“. Или обратното: „Матрьошки не се допускат в заведението“. Вероятно, днешните путинофили, които са хора с вкус към ритуализираната мелодрама, ще проверяват хората, които искат да влизат в техните кръчми било с целуване на актуалното тогава знаме на Русия, било на портрета на председателя на Китайската комунистическа партия. Последното – в зависимост от геополитическия уклон на заведението.

Излишно е да се казва, че би било истинско щастие ако тази спонтанна сегрегация се осъществи само в кръчмите и кафенетата. Ще научим някак си къде да ходим и къде да не ходим. Но проблемът е, че това положение вероятно ще се разпространи и в образованието и в цялата културна сфера.

Няма да е невъзможно, с известно старание и от двете страни, но естествено с по-голям ентусиазъм от привържениците на източната псевдо мистика, пишман православието, плоската Земя и дълбоката душевност на Шойгу, в по-далечно бъдеще да се радваме на две паралелни образователни системи, най-вече във висшето образование. В едните висши учебни заведения ще се говори за демокрация, за пазарна икономика, за преодоляване на проблемите породени от Четвъртата индустриална революция и тути кванти, а в другите – за „партикуларизъм“, за защита на идентичността, за славянската взаимност и най-вече за безспорния факт, че слънцето изгрява от изток, но в никакъв случай от Япония и Южна Корея…

Горното не е черен хумор. Дори и да ни споходи благоприятния сценарий, при който Путин е изпратен при онзи кораб от военноморския си флот и ние не сме обект на заплаха от нечии геополитически замашки поне известно време, ние пак ще останем неимоверно заангажирани с вътрешното си разделение.

За жалост, не мога да дам особени препоръки за преодоляването на такова разделение в „държавата на разлома“ – аз съм само политолог и социолог. Ако можех да дам тутакси идея как поне малко да се тушира разделението, което продължава да се отваря година след година, сигурно щях да съм пророк, а не учен със скромни претенции.



Гласувай:
19



1. vacsine - Недоубитата комунистическа гмеж в ...
25.03.2022 11:06
Недоубитата комунистическа гмеж в България не е малко. В съчетание и с откровените идиоти, направо си е сила.
цитирай
2. getmans1 - Чудесно написано. . . Макар, че на ...
25.03.2022 11:28
Чудесно написано...
Макар, че на мен ми се струва да се спихва първоначалният ентусиазъм на нашенските Путлеристи което пък, ги прави по-уверени в „правотата„ си макар и вече да не са толкова гласовити... Сега и лицемерно се сещат за демократичните права които им се полагат а само преди месец бяха забравили, че те на всички се полагат.
цитирай
3. ka4ak - 22 г. ???? "20. 02. 2009 0...
25.03.2022 12:15
22 г.????
"20.02.2009 04:36 - Какво означава право на свободен избор?
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 11113 Коментари: 30 Гласове: 3
Последна промяна: 20.02.2009 04:56
Целта на настоящия материал е да представи позицията на фондация"Право на свободен избор" във връзка със случилото се в село Сатовча/на
23.10.2000г./,предизвикано от идеята на фондацията за създаване на първия в България,Център за дългосрочна рехабилитация на младежи със зависимости.
Събитието беше наречено бунт и то успя да предизвика бунт в съзнанието на обществото.Какво се случи и какво означава да се бунтуваме?Срещу нещо или за нещо?
Фондацията ни беше обвинена,че е "обезпокоила"обществеността,че не е "подготвила"
и информирала достатъчно населението на село Сатовча и региона,за това което предстои./имахме срещи с кмета и общинските съветници,които единодушно подкрепиха идеята и гласуваха за реализирането и!Имам документи за това!Секретарът на фондацията бе от село Воден,на 5 км.от Сатовча,баща му бе учител и директор на училището в Сатовча,министър Семерджиев/здравеопазване/,преди да стане такъв,пет години е бил,зъболекар в село Сатовча!/Питаха ни също:защо сега,защо не преди или после.Как и кога да бъде информирано и подготвено обществото ни за среща с хора с наркоманно поведение?Какво означава да сме подготвени?Готови ли сме да приемем
болният човек ,неговите особености,като равностоен на нас самите?И искаме ли да го приемем?Това са въпросите над които работим.Събитието в Сатовча се оказа показателно за нагласите,страховете и предубежденията,битуващи у всеки един човек.
ДПС още тогава показа,че е една партия,работеща срещу България И МИ ПРЕДЛАГАХА
10 000 МАРКИ,ЗА ДА СИ ОТИДА В НАШТЕ ПЛАНИНИ,А НЕ ПРИ ТЯХ,ПРИ ТЕХНИТЕ ПЛАНИНИ И ПРИ ТЕХНИЯ НАРОД!Страхът,породен от неизвесното,което като ли че винаги плаши.Страхът,породен от подозрението,че Другия,който не е като мен,може да ми навреди.Страхът от това,че всички ние сме зависими от нещо или някого.хората говореха,че не искат"комуната",не искаха"да виждат наркомани",не искаха"да чуят "за тях./Когато изпратих журналистите да направят интервюта с хората докарани с рейсове,от работните им места/бяха със сини облекла/нито един не можа да формулира нещо смислено,те не знаеха за какво са там,но знаеха"не искаме наркомани"/Думите"наркомани" и"наркотици",бяха използвани,като синоними.Посланието вървеше по линия на отричането-ако не чуваме и виждаме тези хора,значи наркоманията не ни застрашава,това не е близо до нас и не се отнася за нас.Сякаш,ако не знаем за наркоманията,ние сме защитени срещу изкушенията си и предизвикателствата,които ни носи непознатото.Съпротивата против идеята произтичаше и от стремежа да се обединиш срещу"ОБЩИЯ ВРАГ"=ДОБРИТЕ СРЕЩУ ЛОШИТЕ",ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИШ,ЗА ДА ДОБИЕШ ЗНАЧИМОСТ И ДА ПОКАЖЕШ,ЧЕ ТЕ ИМА!"Ние сме чисти-ние не сме наркомани."
Ние не сме като тях-ние сме добри,нормални,силни.Обществото се развълнува.Появиха се различни реакции.Започна да се говори за хора с наркоманно поведение по един различен начин-чрез собствени гледни точки и позиции,стана ясно,че има такива хора,които живеят с нас,които имат право да избират,как да живеят или да променят живота си.Заяви се:нека има повече шансове и алтернативи за тях,нека има възможност да избират.Възникнаха и редица реакции на съжаление,съчуствие,примирение и безразличие.Отвъд добрите пожеланияи благородни помисли ние заставаме до идеята,не за отхвърлянето или за съжалението към хората с наркоманна зависимост,а до идеята за тяхното истинско приемане и до подкрепата на решението им за развитие.Нашето желание е не насила да строим"комуни",а да започнем една дълга и упорита работа за промяна на обществените нагласи и предубеждения.Искаме опитът ни да бъде свързан с търсенето и намирането на истинската среща с Другия,различния човек.И разчитаме много на медиите в този процес-отварянето на широко пространство за дискусия в обществото;говоренето по темите на зависимостите,а не просто отразяване на зрелищни сензации и статистически данни за броя на наркоманите в България.Не искаме събитието в Сатовча,просто да отшуми и всичко да се забрави.Смятаме,че сега е моментът,да започнем да подготвяме себе си и другите,че сме различни.И че в това не се крие заплаха,а възможности.Време е да прекратим опитите си да сме еднакви или да се стремим да бъдем"като другите".Защо е нужно да се говори за изложби на слепи художници и за концерти на глухи музиканти?Защо да е необходимо,слепите да са като зрящите и глухите да са като чуващите?Не е ли по важно да бъдем каквито сме и да развиваме собствената си стойност?
И все пак говоренето е по добро от мълчанието,бунтът е по важен от примирението и безразличието.Ние не се отказваме и ще продължим да търсим диалог и истинска среща с хората на Сатовча и с всички,които имат смелостта да се променят и да използват правото си на свободен избор.Свободния избор не е лесно нещо.Той предполага отказ-отказ от спокойствието и тихото съществуване.Съдържа рисковете,които носи общуването,трудностите,свързани с новото и непознатото,страховете.Нека изберем,да постигнем добра взаимна зависимост помежду си-"заедно",а не"срещу".Изборът сега предстои.
Тресавището е голямо-поглъща и ще поглъща много добри намерения.Но не може нещо да се промени,като остане същото.Всеки трябва да даде своя дял и да поеме отговорността за промяна.Фондация"Право на свободен избор" е готова
27.10.2000 година Председател:В.Качаклиев
София
Бих направил незначителни промени,но почти не сме помръднали от тогава!
Нарочно го оставям,непроменено,но сега сме 20.02.2009година"
цитирай
4. librarian - Привет! :-)
25.03.2022 12:18
"аз съм само политолог и социолог. Ако можех да дам тутакси идея как поне малко да се тушира разделението, което продължава да се отваря година след година, сигурно щях да съм пророк, а не учен със скромни претенции."
С една дума: "не"интелигентен! :-):-)
Друго са онези с претенциите за интелигентност, които не знаят дори на коя планета се намират!!
Както и упорито си затварят очите, че на същата планета само "интелигентните" амеби останаха захласнати по Путин! :-):-)
Поздравления за качествения и аргументиран текст!!

И...... Съвсем малко подранихте с наминаването през моето скромно блогче (активизирах се напоследък с катализатор руската АГРЕСИЯ във ВЕЛИКАТА УКРАИНА) и изпуснахте...... новинарската ми емисия! :-):-)
цитирай
5. get - Уважаеми г-н Дечев, наспроти твърде дългите и многословни анализи - ще се опитам накратко да го кажа?
25.03.2022 14:06
Върви война - не за парчето суша.
Върви война духовна, с враг незрим.
Жестока битка, за власт над душите наши.

Върви война за наший избор:
- между Добро и третий Рим!

П.П.
А за тези псевдо-комунисти, които след "Десети ноември" се събудиха, като русофили - припомням, какво пише червеният им гуру-Маркс за руския "панславизъм" - накратко речено "путинизъм"?

"Панславизмът" не е само, за национална независимост.
Това движение иска да изтрие от лицето на земята всичко, създадено от историята за хилядолетия... А след това, то няма как, да може да гарантира своето съществуване, без покоряване на Европа."

Евреина Зеленски, обявен от импотентната кремълска пропаганда - за "нацист"?
Без да е чел Маркс - повтори при вчерашния си брифинг на срещата на Страните участнички в НАТО - същото, казвайки:

- Цитат:
"... лидеры НАТО надо осознать, что развязавшая войну Россия не намерена останавливаться на Украине, а собирается идти дальше – против входящих в состав альянса восточноевропейских стран, в первую очередь – государств Балтии и Польши."

цитирай
6. teodordetchev - До Get
25.03.2022 14:23
Много хубаво сте го казал. Аз мога да се изразявам и по-кратко, но не съм опитвал в стихове, докато на Вас Ви се получава чудесно. А репликата на Зеленски в случая е съвсем основателна. Ако Украйна не победи с Божията помощ и с помощта на свободния свят, ще видим колко основателни са тези думи. С единствена разлика, че може би ще тръгне първо към Молдова, Румъния и към нас, а сетне към други дестинации. Просто геополитическата му печалба от едно наместване на Балканите би била огромна за него, а за Европа - катастрофална. В моя анализ, това е единият базов сценарий, ни повече ни по-малко.
цитирай
7. batogo - !!!:))) Анализът ти е перфектен, дълбок и основателен, Теодоре!
25.03.2022 18:55
Единственото, с което не мога да се съглася е, че може нас и Румъния да ни последва съдбата на Украйна, защото ние, за разлика от Украйна сме натовски държави, а това означава, че подобно посегателство срещу нас ще има за Русия съвсем различни последствия... В останалите фрагменти от твоя , пълен с истинни прозрения анализ, мненията ни се припокриват напълно!
Чест и почитания за Истините, които си поднесъл на читателите, съмишленико, за да осъзнаят, доколкото е възможно сериозността на проблема! Поздравления за гражданската позиция!
цитирай
8. nkf - Самюел Хънтингтън говори за цив...
25.03.2022 22:50
Самюел Хънтингтън говори за цивилизационни разломи, но по-скоро той неправилно разделя християнската цивилизация на католическа, протестантска и православна. Поради тази причина тезата му има редица слабости. Проблемът у нас не е цивилизационен, а политически. Ние изпитваме проблеми поради неизвършената декомунизация, лустрация и дерусификация; но това не означава, че не може да направим и сега тези неща. Освен това, руските фенове не са повече от 15 %, така че тук не може да става дума за разделение /50 на 50/. Такива пропутински утайки има навсякъде. Истината е, че след като путин загуби, тази русофилска пасмина тук ще се маргинализира тотално и наистина ще мине в нещо като ъдърграунд. За нас най-добре е русия да се разпадне, самото й съществуване е несъвместимо с нормалното съществуване на България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190459
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46936
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов