Първата уговорка е, че и с Буча и без Буча съветското..., пардон руското държавно ръководство си заработи срещата с Международния наказателен съд още с началото на войната в Украйна. Жертвите в Буча са разтърсваща гледка, много хора със слаби нерви и слаби сърца е най-добре изобщо да не гледат кадрите от там, но да не се заблуждаваме – престъплението „Буча“ е следствие от голямото престъпление – от започването от руска страна на абсолютно непровокираната война срещу Украйна.
Фактът, че руското държавно ръководство смяташе украинците за беззащитни и за лесна плячка на техните „стоманени змии“, извили се към Киев, Харков и други градове е допълнително, утежняващо вината обстоятелство.
Втората уговорка е, че късата историческа памет отново подвежда масовия читател. Уважаемите зрители и радиослушатели, които все по-рядко са читатели, напълно са забравили някои „героични подвизи“ на съветската армия, свързани с изтребване на собственото население на страната.
Тук няма да връщаме читателите към времето на Сталин и на Тухачевски, когато последният (обявен после за жертва и за мъченик) потушава селски въстания в европейската (!) част на Русия, използвайки не просто въоръжените сили на страната, а авиация и бойни отровни вещества – иначе казано, вече забраненото по онова време химическо оръжие за масово поразяване.
Не, няма да се занимаваме с Тамбовското въстание. Ще се върнем към фаталната дата 20 януари 1990 година, когато насред цъфтежа на „престройката“, през най-демократичните времена, които са били някога в СССР и в Русия, (говорим СССР – понимаем Россия, говорим Россия – понимаем СССР, к сожалению), изпадналото в истерия държавно ръководство на страната нареди щурмуването на столицата на съюзна република от СССР – на град Баку, столицата на тогавашната Азербайджанска ССР.
При тази комбинирана атака по въздух, суша и вода (!), храбрите (или по-скоро изпадналите в паник-атака) съветски войни стрелят по всичко, което се движи – по хора, по линейки и дори по колите на местната милиция.
Да Ви напомня за нещо? Да, за Буча разбира се, но става дума за събитие с 32 годишна давност. Е, когато забравяме миналото и най-вече когато престъпленията остават ненаказани, историята задължително се повтаря. И не като фарс, а като още по-голяма трагедия.
Случаят е във висша степен поучителен – в него го има и пълното умопомрачение на съветското (днес – руското) държавно ръководство; има и пълната некомпетентност на командвалите атаката; има и безумни пропагандни лъжи, които се спукват като сапунени мехури почти след излъчването им в публичното пространство.
Има и четиридесет хиляди (40000) членски книжки от КПСС, изхвърлени с погнуса още на следващия ден в Азербайджан и преминаването на “point of no return” – точката от която няма връщане назад.
Тогава, събитията от 20 януари 1990 година, предопределят независимостта на Азербайджан. Днес, събитията, които текат от 24 март 2022 година до сега, с Буча или без Буча, предопределят пълното отделяне на Украйна от всякакъв „Русский мир“, от всякакви евразийски простори и несбъдването на мокрите сънища за някакви „южноруски степи“ и за някаква „Новороссия“. Както бяха казали едни маджари също през 1990 година – „Товарищи, конец“.
Подробности за „Черният януари“ – за клането, извършено от Съветската армия в Баку на 20 януари 1990 година, могат да се прочетат тук: https://blacksea-caspia.eu/bg/analizi/cherniyat-yanuari-v-baku-1990-karabakhskiyat-konflikt-i-razpadaneto-na-svetskiya-syuz
Тагове:
Хората на Запад не искат да воюват с Рус...
© Стига ни вече СВО. Време е да започнет...
Куратор ФСБ дает последние указания теро...
Лъжа ли има изтъпанчена на „Първа“??? .....
04.04.2022 18:58
04.04.2022 19:51
Ако Радев, Нинова и Копейкин отворят постинга Ви, ще падне яко споменаване на майки...
жот кога обърнахте резбата. Някои ортодоксални промъытомозговиками зори слениха ника си, акофзвучи на украински. Един такъв последва модата и от Черпонръцко си смен ика на Шварцер Фурц.
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов