Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2022 13:44 - Разсъжденията на Макрон за мира и унижението не са грешни – грешно е времето на оповестяването им на света
Автор: teodordetchev Категория: Други   
Прочетен: 5842 Коментари: 1 Гласове:
12

Последна промяна: 08.06.2022 13:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Тази публикация задължително трябва да се прочете заедно с коментара на бившия министър-председател на Швеция – Карл Билд, който се е изказал изключително неласкаво за ролята на Франция в отношенията на Запада с Русия в последно време.

Коментарът на Карл Билд от Twitter, цитиран от blacksea-caspia, гласи – „Мисля, че е време да признаем, че френската роля на „посредничеща сила” с Русия – преследвана от години – до този момент представлява зрелищен провал”. (https://blacksea-caspia.eu/bg/karl-bildt-mislya-che-e-vreme-da-priznaem-che-frenskata-rolya-na-posrednichescha-sila-s-rusiya )

image

Той е директен, категоричен и безкомпромисен. Като знаем, колко са чувствителни французите на тема уважение, може да бъде наречен и „безцеремонен“, но съм уверен, че огромна част от читателите ми ще се солидаризират с Билд, а не с Макрон.

Да припомним и част от казаното от френския президент, провокирало Билд – „Ние не трябва да унижаваме Русия, за да можем в деня, когато сраженията спрат, да изградим изходна рампа [за Путин] чрез дипломатически средства. Убеден съм, че ролята на Франция е да бъде посредническа сила. Аз мисля и му го казах, че той прави историческа и фундаментална грешка за своя народ, за себе си и за историята”. (https://blacksea-caspia.eu/bg/rusiya-ne-tryabva-da-bde-unizena-vpreki-istoricheskata-greshka-na-putin-kazva-makron )

image

Въпросът обаче е, че в някаква степен Макрон е прав. Не за спасяването на Путин разбира се, а за начина, по който Русия ще излезе от войната и какво трябва да се направи, за да няма рецидиви на руско-украинската война. Французин никога няма да каже такова нещо, но вероятно между редовете на Макрон трябва да прочетем, че на Русия не бива да й се създават очаквания, че някой иска да й налага условия за мира от типа на Версайския договор.

Аз съм сигурен, че сред читателите има достатъчно хора, които охотно биха се съгласили на Русия да бъде наложен „картагенски мир“, и наказания от типа на мерките срещу Германия, Унгария, Отоманската империя, че дори и на България сред Първата световна война (моля Ви да не изместваме темата към това, колко е пострадала България от договора в Ньой сюр Сен, разговорът в момента е за Русия). Достатъчно хора биха били съгласни на Русия да се наложат наказания вариращи от разоръжаване до … каквото Ви дойде на ума.

Тук трябва да си спомним, че в края на Втората световна война бял свят вижда планът „Моргентау“, който се свежда до разчленяване на Германия и превръщането й образно казано в „сеновал на Европа“. Планът предвижда на практика ликвидация на немската държавност и свеждането на създадените на територията на Германия няколко нови държавици до второразредни селскостопански производители със задължителна ликвидация на германската индустрия. Попаднал в ръцете на д-р Йозеф Гьобелс, планът „Моргентау“ се превръща в пособие за ежедневна употреба на неговото пропагандно министерство и много допринася за рязкото повишаване на боеспособността на германската армия в началото на 1945 година (последното не е шега, просто тук не е мястото да се представят количествени доказателства с числа, иначе такива има).

Понеже започнахме с аналогиите с победена Германия след Първата световна война, а аналогията на Путин с Хитлер е на устата на всеки първи читател тук (аз не правя изключение), добре е да припомним думите на лейди Астор – първата жена, заседавала в Британския парламент. (Първата жена, която е ИЗБРАНА в Британския парламент е ирландка – републиканка. Тя отказва да се закълне във вярност на кралицата и съответно не заема мястото си в Парламента).

Та когато Хитлер идва на власт през 1933 година, някой задава въпроса: „А къде беше роден Хитлер?“. Устатата лейди Астор светкавично отвръща: „Във Версайл разбира се“. На темата за „възпирането“ и „умиротворяването“ на Хитлер обещавам да посветя друг текст, тук просто искам да отбележа, че лейди Астор е сто процента права. Версайлският договор е огромна грешка, довела в крайна сметка до Втората световна война. Най-лошото е, че тази грешка е могла да бъде поправена в движение, но тези, които е трябвало да го направят са закъснели, нищо че са имали време от 1919 до 1933та година. Вината на френската външна политика точно тук е основна и вероятно Президентът Макрон е наясно с този въпрос. Но и за това друг път.

И като стана дума за „грешка“, нека обърнем внимание на казаното от Макрон на Путин, за това че последният е допуснал грешка. Мисля, че ако Путин има и най-малка представа от френската политическа традиция, ще разбере, че тук не става дума за смекчаване на думата „престъпление“ и замяната й с „грешка“. Тук става дума за нещо много по-сериозно.

Преди много години, по време на Наполеоновото управление има един епизод, когато императорът на Франция нарежда Енгиенският херцог да бъде разстрелян. Всички са възмутени, но забележете коментара на великия френски политик Талейран. Той казва:

Това не беше просто престъпление. По-лошо – това беше ГРЕШКА“.

Ако има кой да разтълкува на убогия умствено и душевно руски лидер, какво са му казали, „посредничеството“ на Макрон може да отиде, та да не се види.

В заключение, нека обобщя. Някои от нещата, казани от Макрон в толкова синтезиран вид, не заслужават нито да бъдат подминавани, а още по-малко подценявани. Има обаче друг проблем. В политиката е важно не само какво се казва, но и кой го казва. Кой го е казал в нашия случай няма проблем, проблемът е в това – кога е казано. Казано е в момент, в който нито Русия може и смята да започне преговори за примирие, нито пък Украйна може да си позволи и най-малки намеци за отстъпки в полза на Путин, ако не иска да демотивира цялото си общество.

При това положение, иначе нелишеното от определена вътрешна логика изказване на Макрон замирисва на опит френската страна да излезе „най-хитра“ сред западните държави и да се нареди на опашка за привилегии след края на войната. Няма да стане по две или три причини. Първата е, че въпреки красивите фрази на Макрон, френската военна помощ, включително гаубиците „Цезар“, си пътува за Украйна , а някои даже вече стрелят по путиновата армия.

Втората причина е, че войната на Путин е в много голяма степен война и срещу ЕС, тоест и срещу Франция. Путин никога няма да прости, че волно или неволно, Франция, Германия и Полша изиграха определена роля за пропъждането на Янукович от президентската резиденция в Киев по време на Евромайдана. Путин иска да преговаря с Байдън, а не с европейските лидери. Поне засега. Един виртуозен преговарящ и посредник като Карл Билд, веднага е усетил гнилата дъска, на която стъпва Макрон и му го е обяснил само с едно изречение, но за това ще прочетете в следващия постинг. Президентът Макрон е казал нещо не на време и не на място и сега си носи последствията. Благодарност от Путин няма да получи. Иначе може да се помисли над думите му. Но на ум, по дяволите.

Третата причина, за която ме подсетиха и някои приятели и читатели е, че реално Путин, а и цяла Русия, която обича да се идентифицира с армията си, вече е унизена до немай къде. Русия и руската армия просто се покриха и с военен позор и с позора на сила, която меродерства и безчинства на окупираните от нея територии.

Първоначално, според руската пропаганда, щяхме да ставаме свидетели на „блицкриг“ и на няколко дневна „специална операция“, с която всичко да приключи. След това – демилитаризация, денацификация, анексии и контрибуции. Това така и не стана, а стотния ден на войната вече изтече. Значително по-малобройните украинци удържан фронта и се бият за всеки квадратен метър земя.

Последва обявяване на „втората фаза“ на войната. За него съм написал нарочен коментар, който сигурно ще поместя отделно. Вторият етап на войната беше ознаменуван с гърчовете на руската армия около „Азовсталь“, основателно наречени „войната на Русия с един отделно взет завод“. Завземането на завода не донесе нито слава нито облекчение на руснаците, които си останах с единственото утешение да демонизират останалите живи бойци от полка „Азов“.

В момента, войната с един отделено взет завод преминава във война с един отделено взет град – Северодонецк. Тук отново има опасност, постигнатото повишаване на нивото – от „отделно взет завод“ към „отделно взет град“ да бъде минимизирано, защото и в Северодонецк има един химически завод, в който досущ като в Мариупол се крият стотици цивилни  и са се окопали достатъчно украински бойци.

До този момент, успехите на руснаците са в постигането на формално екологично бедствие, чрез взривяването на един огромен резервоар с азотна киселина. Нищо чудно, отново да станем свидетели на битка на „руските богатири“ с „отделно взет завод“ – този път със завода „Азот“. Почти като „Азов“, макар че едното е газ, а другото море. Иначе звуковото сходство навява неприятни за руската страна асоциации.

Към униженията за руските въоръжени сили и за Путин лично, се прибавя незалязващата им слава на мародери, които плячкосват всичко – от тоалетни чинии до килими, минавайки през миксери, прахосмукачки и най-вече през перални машини. Последното е особено гротесково на фона на прочутата пресконференция на Путин от март 2014 година, когато той самодоволно обясняваше, колко по-богато живеят хората в Русия в сравнение с Украйна.

Е, богато, богато, ама нарамиха и тоалетните чинии и пералните и ги помъкнаха къде към военно-полевите пощенски клонове, за да ги изпратят вкъщи, къде към образувалия се неформален, но за сметка на това огромен битпазар в Беларус, където се продава всичко, което е плячкосано в Украйна. Под всичко разбираме изключително широка гама от придобивки – от описаните по-горе чудеса на битовата техника до породисти котки.

Един котарак от породата мейн кун беше пропътувал триста километра на руски бронетранспортьор, за да избяга точно на прословутия битпазар. Добри хора белоруси бяха открили котарака и по QR кода на медальона, успяха да намерят истинските му стопани, които по това време вече се бяха спасили от „освобождаването си“ в Чешката република. След още едно пътешествие котаракът им беше върнат с нов ветеринарен паспорт, а „руските витязи“ придобиха изключителна популярност, заради изискания си вкус към породистите котки.

Та, беларуския битпазар на крадени в Украйна бяла и черна техника, тоалетни чинии, килими и котки е паметник на позора, заслужен от Русия, въоръжените й сили и вожда и учителя на цялата „специална операция“ – г-н Владимир Путин. На руския народ – не. Само на тези осемдесет процента, които подкрепят нашествието в Украйна и намират за нещо в реда на нещата да унищожиш може би най-големия зърнен терминал в света, а след това да се правиш на благородна девица…
image

PS: Понеже стана дума за „картагенския мир“ мир след Първата световна война и за унижението на което са подложени победените държави, с риск „патреотите“ да ме налазят, трябва да отбележа, че от четирите загубили войната държави, България се отървава най-леко. За това можем да благодарим на генерал Вазов и на сражавалите се при Дойран. Заради техния героизъм (и заради загубите на противника), след пробива при Добро поле, никой не иска да ни налага на първо време свръх сериозни санкции и подписаното в Солун примирие далече не е най-тежкото, което е могло да ни се случи.

Би трябвало да благодарим и на тогавашното правителство на Александър Малинов, което поема отговорността да извади България от войната, въпреки, че формално погледнато тя технически все още не е била загубена. Би трябвало впрочем да благодарим и на тогавашния посланик на САЩ – Н.Пр. Г-н Мърфи, с чийто автомобил делегацията, водена от Андрей Ляпчев, стига до Солун, за да подпише примирието.

Според Солунското примирие, България дори не е длъжна да демобилизира армията си изцяло. Запазва правото си да не демобилизира Трета армия, за да пази Северна Добруджа от Румъния (!), а също така запазва войски на турската граница.

Съглашенските войски НЕ окупират територията на страната и не влизат в столицата. Те се ограничават да заемат няколко важни железопътни възела и толкова. Впоследствие обаче, не без ожесточената намеса на държавите – съседки и не без безпринципното поведение на Франция, отношението към нас се променя. Затова и пиша, че като французин, г-н Макрон ги разбира тези работи с „картагенския мир“.

Но въпреки това, ние нищо не сме видели. Окупационният режим в Германия довежда до глад със смъртни случаи през първите му няколко месеца. Да не говорим, че загубените територии според договора от Ньой сюр Сен са съвсем „скромна“ загуба в сравнение с фактическата ликвидация на Унгарското кралство с договора от Трианон или със съвсем номиналната ликвидация на Отоманската империя с договора от Севър.

Затова, като говорим за мира с Русия, наистина трябва да ни е ясно, че обстоятелствата могат да се извъртят така, че да родят нов Путин – още по-зъл и още по-агресивен.

Българите знаят малко за историята на Европа между двете световни войни. Договорът от Локарно, който е подписан по предложение на демократичното правителство на Германия, начело с Щреземан, води до пълно признаване на промените на границите на Германия на Запад, дори на демилитаризацията на Рейнската област. Той обаче не казва нищо за източните германски граници, чието изчертаване наистина е формено безобразие. Още повече, че официално това става в условията на действие на така наречените 14 точки на Уилсън.

Английските управници бързо разбират, каква грешка са направили, но не сколасват да я поправят, преди Хитлер да дойде на власт. Вината на Запада не е, че през 1938 година е подписано Мюнхенското споразумение. Вината на Запада е, че НЕ поправя нещата, докато на власт са демократичните сили в Германия. С Ваймарския режим, постигането на мир в Европа е било съвсем постижима задача, стига да са били поправени безобразията с източната германска граница, които са генераторът на енергията на всички видове германски крайни националисти – на Хитлер най-паче.

Огромната вина да бъде бламирана Ваймарската република в международната й политика е на Франция. Макрон знае това нещо и затова сега с половин уста обяснява, че не трябва да стане като тогава. Това да, но не му е времето да се говори за тези неща, още по-малко да се създават фалшиви надежди на Москва, че има разколебаване в позицията на Запада. Не, няма разколебаване – има мислене на глас.




Гласувай:
12



1. getmans1 - Жак Атали: „Не унижавайте Русия“ - ...
08.06.2022 15:59
Жак Атали: „Не унижавайте Русия“ - Напълно погрешен призив, още от 14-та година, и който явно послушалушаха а сега положението е такова, че ще са най-актуални думите на Чърчил;
„Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!“

Не минава седмица някой от Русия да не спомене за ответен ядрен удар за каквото не им угодно, вчера беше Медведев.

И това ако не е позор, здраве му кажи...
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Теодор!
08.06.2022 19:56
Винаги съм си мислел, че Солунското споразумение е с цената на някакво съглашателство? И вероятно е така Да не го нарека с по- точна дума!
При пробива на Добро поле Генерал Вазов и неговата дивизия заемат позиция, така ,че да го запушат! Само фактът ,че той е насреща им , е бил достатъчен за англичани и французи, да се стъписат Но идва нареждане от София, той да освободи позициите? Както при Пирдоп, батальонът от дивизията на Вазов е спрял румънците при Втората Балканска война, и те са били на път да се върнат? Но, идва нареждане от София да прекратят стрелбата?
Жестока е била разправатас нас в Ньой Ние сме най- жестоко наказани там с репарации, все едно ,че сме инициирали войната? А не сърбите!/ Гаврило Принцип/ И добре, че американският президент се е застъпил за нас ,лначе е имало вероятност да останем само със Северна България ,без Добруджа Варна, Видин!?
А висшата дипломация изисква уважително отношение към Русия! За Русия, както казват и американците, това е една тренировъчна операция Затова изкуствено я продължават
Не е правилно да се дразнят, нека се убедят, че това не е правилния ход
И украинците не са цветя за мирисане, убедиха се всички по Черноморието и не искат да чуят за тях!

Така ,че историята с необходимия враг може да изиграе лоша шега!
Сигурен съм, че ако Меркел и Тръмп бяха на власт, това нямаше да се случи
И не случайно това стана след като се оттеглиха от властта!
Мое мнение е , не задължавам никой с него!
Грубата сила е предимството на Русия и ако някой смята ,че може да я победи с нейното оръжие, жестоко се лъже ,като украинският евреин!
Трябва да заиграе дипломацията! Ние трябваше да сме в ролята ,която изпълнява Турция в момента, но при първосигнални политици, заслужаваме си съдбата

Хубава вечер, приятелю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5810046
Постинги: 766
Коментари: 3548
Гласове: 52700
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов