„Подписаният неотдавна меморандум за разбирателство между ЕС и Азербайджан по стратегическото енергийно партньорство има голямо значение. Това е обширно споразумение, което отразява основните интереси на всяка от страните и ги хармонизира. В една от точките на документа се казва, че страните ще работят съвместно над осигуряването на стабилни и предсказуеми доставки на природен газ за ЕС. Ами че, ключовата задача на ЕС е получаването на природен газ не от Русия.

Меморандумът също така съответства на дългосрочните цели на ЕС по декарбонизацията. И така, ЕС казва: „ние искаме газ, той сега ни е необходим. Но с течение на времето ние искаме да го потребяваме все по-малко и по-малко, тъй като ние имаме цели по декарбонизацията“.

По-нататък в документа се говори, че сътрудничеството между двете страни се основава на дългосрочно партньорство и на принципа на пазарното ценообразуване. Ами че, пазарното ценообразуване – това е точно това, което действително иска Азербайджан. Азербайджан иска да знае, че с времето при продажбата на природен газ ще може да разчита на цени, определяни от пазара на енергоносителите, а не от правителствата.

Азербайджан също така иска да се убеди в това, че ЕС действително ще продължи да инвестира в инфраструктурата [за добив и пренос] на природния газ, даже и да преследва своите цели по декарбонизацията“, е казал Брайза.

Той е отбелязал, че още един важен момент се заключава в това, че ЕС признава, че природният газ ще продължи да играе важна роля в енергийното потребление и в производството на електроенергия до 2030 година. И след 2030 година, ЕС в течение на времето ще замени природния газ с възобновяеми източници на енергия за да стане въглеродно-неутрален към 2050 година.

„ЕС гарантира, че поне в течение на следващите осем години, природният газ ще бъде важна част от неговия енергиен баланс от гледна точка на потреблението. Но след това, Европейският съюз ще се опита да понижи потреблението на природен газ. Това действително е важен момент, защото до началото на войната в Украйна изглеждаше, че ЕС се готви да се откаже от природния газ и от по-нататъшните инвестиции в проекти за неговия добив.

Сега е ясно, че ЕС иска да продължи да инвестира в газовата инфраструктура и да купува природен газ. Защото е очевидно, че пред нас стои спешната необходимост да се откажем от руския газ. Но ЕС иска да направи това в съчетание със  своите цели за въглеродна неутралност към 2050 година“, е казал бившият посланик на САЩ в Азербайджан.

Брайза е отбелязал, че се водят много дискусии за възобновяемите източници на енергия и за сътрудничеството между частния сектор и компаниите от държавния сектор за разработване на технологии и възможности за доставка на „зелена“ електроенергия от Азербайджав в Европа.

„Увеличаването на производството на електроенергия от енергията на вятъра и слънцето също са голяма цел на Азербайджан и потенциалът на вятърната и слънчевата енергия в страната е разбира се огромен. Знам, че броят на слънчевите дни в южните райони на Карабах и в Нахичеван е действително голям. Освен това, на всички е известно, какъв голям потенциал има вятърната енергия на Апшеронския полуостров, в Баку и в други части на Азербайджан. Това е действително перспективна област на сътрудничество между ЕС и Азербайджан“, е казал бившият посланик на САЩ.

Брайза е отбелязал, че основно внимание в меморандума за разбирателство се отделя на доставките на голямо количество [природен] газ от Азербайджан в ЕС сега и в близкото бъдеще.

„В Меморандума за разбирателство се говори за съвместни ангажименти за разширяване на „Южния газов коридо“, възможно в посока на Западните Балкани, а също така за ангажимент на ЕС да продължи да намира финансиране за проекти като разширяването на „Южния гадзов коридор“. Това представлява реален инетрес за Държавната нефтена компания на Азербайджанх – SOCAR. Изглеждаше, че е възможно ЕС да се опита да прекрати използването на природния газ и инвестирането в него. Затова за SOCAR е много важно, че ЕС заявява за своята привързаност към инвестирането в разширяването на „Южния газов коридор“ е добавил той.

Матю Брайза смята, че двете страни се задължават да намалят изхвърлянето на метанови емисии в атмосферата, което означава намаляване на изхвърлянето на природен газ при добива му.

„В този меморандум, двете страни се задължават да улавят този газ и да го използват, а не да го изхвърлят в атмосферата. Изтичане на природен газ става и при експлоатацията на тръбопроводите. По този начин, двете страни се задължават да сътрудничат за намаляване на такива изпускания [в атмосферата] в съответствие с глобалния ангажимент за тяхното намаляване. В този контекст, това е много далновидно споразумение, което осигурява баланс между природния газ и възобновяемите източници на енергия.

Основният момент, на който всички обръщат внимание в средствата за масова информация е свързан с увеличаването на доставките на природен газ в ЕС до 20 милиарда кубически метра газ до 2027 година. Азербайджан трябва да достигне това ниво на добив, за да получи още 10 милиарда кубически метра за ЕС. На страната ще са нужни големи инвестиции в нови газови находища.

Също така, тук става дума за търговия с природен газ, който се произвежда от други страни като Туркменистан, тоест за доставките на този газ чрез Азербайджан. В меморандума за разбирателство се казва, че ЕС ще може да получи още 10 милиарда кубически метра за сметка на двустранната търговия, включително на износа от Азербайджан, но не само“, е пояснил той.

И на края, в меморандума за разбирателство става дума за съвместната работа по защитата на крайбрежието и околната среда от нефтени разливи.

„Надявам се, че Азербайджан в сътрудничество с ЕС ще успее да започне регионален проект в Каспийско море за защита на околната среда от по-нататъшни нефтени разливи. До сега са станали огромен брой разливи от тръбопроводите [останали] от съветската епоха. ЕС, Азербайджан и Туркменистан биха могли да сътрудничат в [работата по] предотвратяване и минимизиране на отрицателното въздействие на нефтените разливи в Каспийско море“, е казал в заключение Матю Брайза.