Някакви лукови глави от две от трите ми най-любими партии в този Парламент, се опитаха днес да ни убедят, че най-сигурния начин да разкандърдисаме хиените да не ядат тревопасните е да им говорим и да ги убеждаваме. С дипломатически средства най-вече, а също така с любов, преклонение и благодарност за неща от едното време, които всъщност са заслуга на съвсем други исторически субекти, а не на тези които ги финансират и им помагат да запазват луковия си тонус и аромат.

Лошото е, че в общата еуфория от днешното натриване на носовете на фенклуба на Мордор, можем да подценим и двата вида лукови глави гласували "против" историческото решение за военна помощ на Украйна. Подценявайки ги, те могат да станат нещо много повече от лютиви зеленчуци и след това ние да роним сълзи.

Най-луковите от всичките лукови глави, струпаха малка седянка пред Народното събрание, от която разбрахме, че мъжете могат да изпадат в истерия дори по-ефектно от жените и че ако музикалните мениджъри търсят изпълнители с ярки фалцети то най-лесно е да ги намерят в партията на Костадин Подхалимович Червонцев. Също така разбрахме, че ако Тиквата е успял да „приватизира“ антикомунистическото говорене („антикомунистическия дискурс“ според по-учените от мен), то хората на Костадин Подхалимович продължават над приватизационната процедура по присвояване на цял исторически период, в това число и в музикален план. Нищо че продавачите на байрачета бяха повече от протестиращите пред Парламента, да не говорим за полицаите.

И понеже чухме много хубави изпълнения на Чинтулов, слава Богу на запис, а не в изпълнение на „подхалимите“ и на „червонците“, се налага да припомним няколко стиха от една от песните му, която може да се приеме и като политическа (в никакъв случай физическа) препоръка за поведението ни по отношение на „подхалимовщината“ и на усвояването на „червонците“. Ето какво искам да припомня, иначе всички сме го учили:

„Дорде е мъничка змията,

елате да се съберем,

С крака да й строшим главата,

Свободни да се назовем“…

Това за главата разбира се е метафора. Повтарям – метафора.

Иначе тези четири стиха в момената са по-адекватни, отколкото когато са били написани. Така де, след повече от 400 години пребиваване под мъдрото ръководство на Н.В. Султана, изведнъж поетът ни призовава да строшим главата на змията, дордето била мъничка. Колко ли години още е трябвало да минат, за да стане змията голяма?

За сметка на това, ако възпяваме Костадин Подхалимович днес, идеята „дорде е мъничка змията, … с крака да й строшим главата“ е дяволски уместна. И много либерална – вече писах за обучението на Костадин Подхалимович по „теория на либералния бой“. И обучението е само теоретично и идеята е само … метафорична. Да не вземе някой да ги приложи на практика, че няма да излезем от кадийницата с двата лъва.

Пък имаме и други неща за вършене …

Срамно е в българския парламент да стоят небългарски путински твари като тия от Израждане.

"главата" с "гъзата".
Да не се заяждаме за няколко букви.

аз няма да те гоня- само ще те посоча с поглед. Всичко е подредено и архивирано. И.. въжето, изкусно..

[quote=morskibesni]Срамно е в българския парламент да стоят небългарски путински твари като тия от Израждане.


....гладни и безработни, но тъпи) като булята и морските..Фръдни @)))

Да, срамно е да се избират такива депутати като Костадиновците, но те представляват своите избиратели. Каквито избирателите, такива и депутатите. Всъщност в цялостен план - депутатите са "еманацията на нацията", както гласи анонимната народна мъдрост. Така че, когато негодуваме срещу Парламента, трябва чат пат да поглеждаме и в огледалото. Тук няма да размишлявам над темата за свестните хора, които са се отчуждили от политиката. Това отчуждение започна още от първите месеци на Великото народно събрание.
До Добродан.
Не, не. Ще си остане според оригинала, а разследващите органи ще научат, какво означава метафора. Иначе, отдавна Чинтулов не е звучал толкова актуално.
До морско песенния.
Виждам, че си внушавате как ще дойдат едни честити дни, когато Вие ще сте виден ръководител и само с поглед ще изпращате хората на въжето. Знаете ли, в гръцката конституция има или поне имаше много дълго време текст, който казва, че когато Конституцията се погазва, законно е да бъде защитена с оръжие. В нашата няма такъв текст, но той може да се приложи по подразбиране. През септември 1944 година, никой не оказал съпротива на обирачите на мандрите, слезли да безчинстват по градовете зад широкия гръб на Съветската армия. Пришествието на днешна руска армия, която адски напомня съветската не е невъзможно, макар и да става все по-малко вероятно. Но ако иска да идва насам - уверен съм, че този път съпротивата ще е от съвсем друг порядък. Аз обещавам, че ще мина в нелегалност, пък каквото сабя покаже.
До notfun.
Днес, без изобщо да съм си поставял такава цел, се оказах на две крачки от протеста на Червонцеви, та там направих и непретенциозната снимка, която съм качил тук в блога. Около паметника и по улица "Цал Шишман" видях такива образци на човешка дегенерация, че почти се уплаших. (Продължава по-долу).

Градът беше бръкнал дълбоко то ли в канализацията си (интелектуалната смрад ни заливаше от микрофона), то ли в гардероба си, ако един столичен град има гардероб. Но и това е метафора, както работата с главата на змията... Та от гардероба бяха изпълзяли такива нафталинени артефакти, че и школуван нефтохимик от Бургас не би издържал на тази миризма на древност. Една особа (не бих я нарекъл вещица, защото вещиците са вещи в нещо, а тази според мен - в нищо), беше събрала около себе си още няколко клявки и им обясняваше кой влизал в списъка на "Петата колона". Тези хора ги е имало и преди да падне Берлинската стена. Не ги е донесла "лошата демокрация". Просто глупостта няма почивен ден. Ами при такъв блестящ изходен материал, шедьоврите на изкуството в Народното събрание, какви да са ?