Не мога да сколасам за да благодаря на тези близо 200 души, които ми честитиха рождения ден. Страшно сте мили и Ви благодаря от сърце! Бих искал да напиша нещо по-смислено, свързано с факта, че ставам на не колкото и да е, а точно на 60 години, но хич не знам дали ще ми се получи. Бих искал и да напиша някаква не толкова „клиширана“ благодарност, ама и за това не съм сигурен дали ще стане.

Просто времето си върви и човек дам си създава шаблони в които се настанява удобно и си въобразява, че това е страшно … оригинално. Както повтарянето на една неистина сто пъти я прави истина, според стандартите на д-р Гьобелс и на нашите путинисти, така и многократното използване на един и същ шаблон, току виж ни убедило, че творим шедьоври. Но да не изпадам в отечественофронтовска самокритичност.

Когато станах на 40 години, бях много изненадан, че не усещам никаква особена промяна. Тогава много се говореше за преломния характер на тази възраст, а то какво излезе – не усетих нищо. Още по-голяма беше изненадата ми следващата година, когато изведнъж започнах да усещам, че нещата са се променили.

Преди една година, докато в офиса където работя с колегите ми се готвехме според установения от години служебен ритуал да изядем десетина пици, преди да преминем към тортата, изведнъж ми хрумна, че хич не ми идва в ума, какво бих им казал когато стана на 60. Ето че този момент дойде и даже малко премина.

Всъщност, има две мисли на Конфуций за които се сещам постоянно през целия си живот, някъде от 1984 година насам. Едната е, че най-страшното проклятие е да живееш в интересни времена. Не мога да се оплача, че съм живял скучно, още повече, че времената се погрижиха да разбера буквално с кожата си правотата на мисълта на мъдрия китаец.

През главата ми мина „Възродителният процес“ (не съм длъжен да обяснявам, но по редица причини аз го усетих по болезнен начин без да са ми сменяли името), след това дойде падането на Тодор Живков, началото на прехода, изборите през 1990, 1991, 1994 и 1995 година – събития в които участвах отблизо по един или друг начин. Слава Богу, никога не съм бил кандидат за депутат, но това не пречи да ги преживяваш повече от самите кандидати.

След това дойдоха президентските избори на които избрахме Петър Стоянов и в които социалдемократическата партия БСДП, в която вече бях заместник председател на д-р Петър Дертлиев изигра много съществена роля, независимо че днес никой не си спомня за тези неща или пък не иска да си спомни.

След това бях точно на площада пред Народното събрание на 10 януари 1997 година, когато изядохме няколко оки бой от полицията, докарана от Северозападна България. Малко по-късно щях да се залюбя с девойка от същото място, която после ми стана и жена, та не придирям много откъде са били полицаите. Още повече, че около седем години по-късно, събитията на Майдана и участта на „Небесната сотня“ щяха да ни покажат, че в България всеки път сме минавали „по тънката лайсна“, казано на съвременния тарикатски жаргон.

Преживях незабравимата зима – януари и февруари 1997 година, изборите същата година, минах през школата на правителството на Иван Костов от 1998 до 2001 година. Имах щастието да съм заместник на един от най-умните министри, които е имала България – Иван Нейков.

След това времената станаха още по-интересни. Царят стана министър-председател на Републиката. После влязохме в НАТО при президент – социалист и анти-натовец. Интересните времена идваха все повече от международното положение, което ставаше все по-интересно и по-лошо, макар че и вътрешното не правеше изключение.

През всичките години водех блог от който хората научаваха и каквото трябва и каквото не трябва за житието и битието ми. Успях на няколко пъти да вляза в тежка конфронтация с г-н Бойко Борисов, г-н Цветан Цветанов и дори с миролюбивата г-жа Фандъкова. Като благодарност получих атака от прокуратурата, дошла след няколко годишно разследване, водено от един от дип най-добрите следователи (правилно съм написал – следовател, хората са ме оценили много високо тогава). От това време ми е останало впечатлението, че в България прокуратура като хората разбира се няма, но съд все пак има, след като бях оправдан на всички инстанции. После аз съдих прокуратурата, защото трябваше да си платя на адвокатите, изобщо времената не преставаха да са интересни.

Разбира се, моите „изяснявания на отношенията“ с прокуратурата и с „органите“ (разни хора ми „помагаха“ да си общувам с „органите“, колкото се може по-често) бяха бял кахър на фона на международното положение. Мен ме разнасяха по съдилищата през 2016 – 2018 година, докато войната в Украйна започна още през 2014 година.

От тогава, заниманията ми с Украйна и със страните от Южен Кавказ станаха основен научен въпрос за мен – в крайна сметка, създадох Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ), където по ирония на съдбата преподавам таман три предмета на хора, голяма част от които са от същите „органи“, за които стана дума по-горе. И когато след някоя лекция ме попитат: „Доцент Дечев, а Вие работил ли сте някога в „Системата ?“, ми се налага да отговарям: „Не, цял живот ми се е налагало да се боря с нея“. Всъщност, справедливостта изисква да призная без да си кривя душата, че и милиционерите едно време и полицаите днес са се държали с мен много по-коректно от прокуратурата или от някои мои политически … съмишленици. Истината е, че мои откровени политически противници са се държали с мен неочаквано коректно и джентълменски в сравнение с някои мои политически съратници. Но да спи зло под камък.

Втората мисъл на Конфуций, за която много често се сещам е, че ако си намерите работа, която харесвате и обичате, няма да работите цял живот. Е, в този смисъл аз хем работя на няколко места, хем изглежда почти не съм работил през живота си. Харесвах си и работата като конструктор в проектантската организация, харесвах си и работата в книжния вестник „Свободен народ“, харесвам си и работата днес – и в работодателската организация, където работя вече осем години и във Висшето училище по сигурност и икономика, където съм редовен доцент и където все някой ден ще се наканя да стана и професор.

С други думи – живея в интересни времена и няма никакви изгледи те да свършат, колкото и мъдростта на годините ми да иска вече да живея скучно. Работя на няколко места, но следвайки древната мъдрост на учителя на китайската меритокрация – цял живот не  съм работил, защото си харесвам работата или работите.

В заключение, бих искал да кажа, че блогосферата и социалните мрежи, неочаквано но закономерно ме запознаха с неколцина от най-добрите ми приятели. Ако четат това веднага ще се сетят, че става дума за тях. Дано да се живи и здрави още сто години.

Вярно е, че покрай блоговете и Фейсбук, позагубих нещичко от моята прословута толерантност. С напредване на възрастта, ми е все по-трудно да търпя глупостта, която ни залива като приливна вълна, както и индустриално произвежданите лъжи, в това число и продукцията на Петербургската фабрика за тролове. Напоследък разменихме мисли с Петър Пунчев, че е постигнал огромен напредък в това да не се ядосва или поне да не демонстрира, че се ядосва на съответните тепегьози в социалните мрежи. Аз мисля, че вече съм си изработил моето в областта на толерантното и спокойно отношение към другояче мислещите. Всъщност, нямам проблеми и сега с другояче мислещите. Имам тежък проблем с немислещите, които са накацали навсякъде като папагали и крякат едни и същи „опорки“ и глупости. На тях не мога да обещая, че ще се стремя да им осигурявам комфорт в блогосферата в „Сураткитаба“ или където и да е другаде.

Но времето напредна, едва ли някой е продължил да чете до тук, но ако все пак някой е стигнал до края, още един път – благодаря Ви за добрите пожелания – да Ви се връщат тройно.

Честита годишнина, Тодор!
Да си жив и здрав още поне толкова, за да изживееш още по-интересни времена, които (знаеш) започнаха съвсем скоро.
При мен е сутрин, почти 11 ч. и звучи това парче:
https://www.youtube.com/watch?v=GO3y4WNJE5I
Абстрахирайки се от основния текст в припева, те поздравявам с него, защото (поне за мен) е страхотно, а и Вален отлично имитира Ози Осбърн, който вече е титан.

Още веднъж: Честит ти Рожден ден!
Да си жив и здрав и наздраве!

StarForLife™ ·idc=5555511~idp=1842705~121122~013-381·

И песента и изпълнението са забележителни!

Да си жив и здрав!...

ЧРД и поне още толкова години живот и здраве!

Ч РД, многоо хубава възраст!
....като, на Върха на Планината @
......
и аз те поздарвявам,Тео, бъди здрав,
и щастлив, бодър, и честит...
наздраве...

Честит Юбилей!
И за много години!

"Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш."

Бъди здрав и постигай!
Все повече и все за добро. :)

Честит рожден ден @ teodordetchev и не спирай да се забавляваш с ... работа!

И ти ли стана на 60! Прибавил си още толкава, на колкото беше, когато се запознахме!?

Да си жив и здрав , поне още толкова години, на колкото си сега!

От сърце желая здраве, благополучие и дълъг, дълъг живот.

Нека Бог ти дава още дълги години духовно и физическо здраве, за да живееш в мъдростта на Истината и да продължиш да облагородяваш с нея житейския път и съзнанието на всички, с които общуваш лично и професионално...:)
Наздраве и успех в избрания път!

.. за психичните поражения по-добре да не говорим. Пази Боже.

... не е възможно всички да ме харесват.
При Вас проблемът е друг - трябва да намерите макар един човек, който да Ви харесва. Съчувствам Ви, но не мога да Ви помогна. Вие сам си уреждате статута на блогов "изгой" - Вие като путинофил би трябвало да можете да си преведете думата от руски. Сам разбирате , че не можете да развалите доброто настроение на всички тук. Приберете се в канализацията и поскимтете насаме.

Стигми на класически сархош. Виж се в огледалото-развалина. Ще се радвам, ако няко(я) те хареса,

... че, изобщо не работя и по цял ден пуша във фоайето на сградата, където беше работното ми място. Работодателят ми беше втрещен, защото за разлика от доносника знаеше много добре, че никога в живота си не съм запалвал цигара.
По същия начин, упторебата на алкохол при мен също е на много ниско, чак срамно ниско равнище. Така че, неуважаеми морски отпадъчен текстилен материал такъв, Вашето размишление е от типа на доноса за моето непрестанно пушене.
Знам, че други хора които посещават блога ми ще ме упрекнат, че изобщо Ви обръщам внимание и сигурно ще са прави, но все някой трябва да Ви каже, че сте жалък. Жалък и безобразен. Ако е вярно това, за което се твърди, че е Вашата "творческа" и "трудова" биография, Вие сте типичен паразит със самочувствие, каквито има много в нашето битие, за съжаление.
Пръждосвайте се в канализацията и не излизайте от там, защото много се размирисахте.

На многая лета!

Бъдете здрав! Честито!

Свестният човек не се нуждае от политически протекции/модерна дума/. Не се нуждае от тях и за да работи честно през живота си.

Позволявам си да отбележа,че е крайно неправилно всеки, който не харесва западното лицемерие и политика да бъде обявяван за путинист. Това е повърхностно, ако и да сте вече на 60г. Честито отново!

Пожелавам ви на следващата ви годишнина да не намесвате политиката според която би било нормално с години руснаците да бъдат обграждани с оръжие от почти всички страни, с военни бази, с бази в Украйна, която е държава от години по-малко на брой от вашите години на живот. И моите. На 57 съм. Може би руснаците трябваше да се чакат да им направят военни бази и в самата Русия?
Имам колеги украинци, които чакат режима в Киев да падне, леко само вмятам.
В същото време не смятам че руската власт са някакви светци.

Политиката в съвремието само разделя народите изгодно за върхушките-финансови,военни и всякакви.

Животът е достатъчно красив и многообразен,че поне за един ден в годината човек може да изкара от главата си Путин, Мутин и Шуткин.

Бих бил по-сговорчив сега ако попитам и чуя отговор-къде беше ЕС и прехвалената Европа, когато имаше бомби над сърбите, иракчаните, сирийците, либийците. Пратиха ли милиарди на техните народи? Упрекнаха ли америка? Страдаха ли съпричастно с тези народи. Ако отговорът е НЕ, значи всичко това което се прави и говори днес от Европа е лицемерие и нищо друго.

Поздрави!

Добра равносметка! Годините са нещо относително, важното - за мен - е човек да се наслаждава на гледката и да не забравя да гледа нагоре. Да е благодарен и винаги да има за какво да се събужда сутрин. Сърцето високо - над очите, колкото може по-високо.

но понеже съм "професионално обременен", длъжен съм да сложа дружески диагнозата.
Да, ти си пиянде- хепатик, наситено с токсичен амоняк. Омазнен черен дроб (стеатоза). Кръвно 180/110. Предразположен към подагра и диабет тип 2. Стигми: тумбак, нацепено от бръчки лице, атрофична кожа, рядка, преждевременно посивяла коса, помътнял поглед, увиснали торбички под очите. Нос и уши тоже уголемени (не червени!- ти не пиеш ежедневно вино, а жулиш бира и яка ичкия). Вида ти е на 75 годишен- такава и биологичната ти възраст. Оттук насетне, ще бъде трагедия, ако продължаваш така.
Колкото до "сведенията" ти за "моята биография", гха-гха-ха! Кажи барем мерси за консулта.

За разлика от Вас, аз принадлежа към тази малка част от българите, които НЕ разбират от медицина. За тази работа си има лекари, към които Вие очевидно не принадлежите. Аз слава Богу си имам много добросъвестен работодател, койт овсяка Божия година харчи доста пари, за да минаваме детайлни профилактични прегледи.
От тези прегледи знам, че черният ми дроб изобщо не е омазнен. Кръвното си налягане знам, защото си го меря сам и то обикновено е 120 на 80. Причината за това разбира се, освен постоянно то движение е и "голямата химия" - за разлика от Вам подобните последователи на хомеопатията, черната и пепитената магия, аз просто си взимам лекарствата, които лекарите ми предписват. На този етап конвенционалната медицина се справя прекрасно и нямам никакви проблеми.
Вижте, не е нужно да има човек медицинско образование, за да види, че сте патологично самовлюбен, егоцентричен до крайност, че наистина си въобразявате че можете да поставяте диагнози по снимка, че сериозно си вярвате че изобщо разбирате от нещо, освен от позиране и разни словоплетства. Вие сте толкова жалък, че човек не може и да Ви намрази. Нямате качества, за да бъдете мразен. Вие можете да предизвиквате само погнуса, защото за да предизвикате съжаление, трябва да сте поне мъничкосимпатичен.
Само че това не ме интересува. Бъдете си какъвто искате. Но започнете ли да се мотаете достатъчно близо до мен, та да усещам вонята която излъчвате, просто ще бъдете поздравяван така както заслужавате.
Благодарност мога да Ви изкажа само за това, че по редовните Ви посещения следя нивото на стигащо до паника раздранение на путиновите слуги и блюдолизци у нас. Несъмнено Вие представлявате представителна извадка на тази категория човекоподобни и редовното наблюдение на словоизлиянията Ви казва много неща за общия дух в лагера на путинофилите.
С една дума - вървете си в канализацията и си наглеждайте периметъра, защото плъховете ще Ви превземат жилищната площ.

Благодаря за пожеланията. Радвам се, че искате да дискутираме важни неща.
За съжаление, въпросите които поставяте изискват много дълги и подробни отговори, но както изглежда - ще се наложи да се захвана с някои то тях.
Това очевидно няма да стане в коментар - отговор на Вашия коментар. Ще се наложи да попиша доста. Помислете само, колко време ще ми отнеме за да изброя всички престъпления срещу човечеството на Садам Хюсеин. Опитът за създаване ан ядрено оръжие, пресечен от изралеската авиация, която унищожи реактора "Озирак". Войната срещу Иран (завоевателна война, започната от Саддам) и масираната употерба на оръжие за масово поразяване по време на бойните действия - най-вече нервно паралитични газове. Войната срещу кюрдите в Северен Ирак, Войната срещу шиитите в Южен Ирак. Окупацията на Кувейт. Опитите за създаване на големи количества бактериологично оръжие и циркът с разиграването на инспекторите от ООН.
Или престъпленията на Кадафи, който воюваше със собствения си народ с напалм, много преди войната за която Вие говорите.
Няма нужда ми отговаряте тек и веднага. Ще Ви помоля да проявите търпение - Вашето послание ме убеждава, че има неща за които трябвада се пише, да се припомнят фактите (като примерно световният характер на коалицията срещу Саддам Хюсеин по време на първата война в залива и международно правните основания за започването на Първата война в Залива).
Така че, аз най-добронамерено ще се постарая да Ви отговоря на въпросите - тези неща биха били полезни и за много други хора. Още повече, че от известно време ме терзае съмнението, че дружество "Къса памет" пак е минало в настъпление.
Така или иначе, пак благодаря за добрите пожелания и за проявения от Вас интерес. Ще се постарая да не Ви разочаровам.

Да Ви се връщат на всички тройно !
Бъдете и Вие живи и здрави и не губете любопитството си към света.
Извинявам се, че се налага от време на време, да омърсявам блоговото пространство с пререкания с един видимо дегенерирал любител на клавиатурата, но аз не споделям гледището, че може "да убиеш простака с презрение". Уви, на простака трябва да му се казва, че е простак.
Но стига за обитателите на градската канализация. Писах вече, че в блог.бг съм открил много приятели, сред тях поне двама, дори трима от най-добрите си приятели. Сега мога да кажа, че следейки иначе незавидното състояние на блогосферата у нас, в частност в блог.бг, имам нови идеи за теми, които обезателно трябва да бъдат разисквани. Те ще минат общо под знакана борбата с дружество "Къса памет", с което отдавна сме в много лоши отношения.
Още един път благодаря от сърце на всички!

Благодарен съм ви за вниманието и аз.

Това, което ме кара да се съмнявам много често в официалния информационен поток и то от години е едностранчивото отразяване. Никога не чуваме критика към американците или към ЕС. А нещата едва ли някога са били толкова прости.

Прав сте,че не става с написани ред или два. Говорим често за толкова години събития, милиони човешки съдби преплетени по един или друг начин.
Според мен в тези държави за които споменаваме, животът едва ли вече е по-справедлив след намесата на големите международни коалиции.

В youtube в това видео от 2015 г. Д. Фридман от "стратфор" обяснява ,че през 80-те години са били и зад двете воюващи страни-Ирак и Ирак, тактиката от времето на Рейгън, която прилагат и днес. Говори и други непопулярни неща, а коментарите под видеото също не са безинтересни.
http://www/watch?v=D0Gs0X8KBhA&t=3s
/Уточнение-за всеки случай пробвам дали се отваря линка от публикацията ми, странно не се копира пълния линк, явно има някаква защита ...не се отваря...така или иначе видеото го има в този канал
в youtube - BGземя
Каналът съдържа и други нтересни видеа и по други теми, възможно е нещо да ви заинтригува също.

Поздрави и почитание за труда и полаганите усилия!

Не обичам да ангажирам хората със себе си допълнително. Благодарен съм,че разменяме мнения.