Днес, г-н Георги Даскалов се присетил, че съм го бил обидил, изказвайки се лошо за неговото пристрастие към „бонуса“ за партията с най-висок резултат.

(https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02XSgDe4hCVL2Ed48DfuqX1hcu6SdzeEd2Rqm6NLAjdDVPXMU1NYrXgpKNeusV2oB5l&id=100004464857109 )

Аз наистина смятам тази особеност на формирането на мнозинствата в гръцкия парламент за откровено извращение и никога не бих приел, че в нея има каквото и да е рационално зърно (друг е въпросът, че мнението ми изглежда е важно само за двама ни с г-н Даскалов). Тук ще приведа само един абзац от предишен мой текст, където съм казал нещо, зад което стоя:

„Системата с бонуса е най-яркото доказателство за откровено олигархичната система на управление в Гърция. Според дефиницията на Аристотел, олигархия е неправилна форма на управление, при която малка група хора управляват в свой интерес, а не в интерес на всички. Като видим колосалната „приемственост“ в гръцката политика, (разбирайте – предаването на лидерството в политическите партии по буквално по наследство), можем с чиста съвест да кажем, че ако някъде в Европа има олигархично управление – това е в Гърция. У нас олигархия няма – има жалка, дребна и трепереща пред институциите (примерно пред данъчните) плутокрация“.(https://www.facebook.com/teodor.detchev/posts/pfbid02kj3bNvEX3pacB1ddQFqaUDMcaXBb5k1RUsLjMnWDBtLy8Udn6x8LQXmAMEmVK12fl ).

Бих добавил, че от гръцката държава има неща, които бихме могли да заимстваме, но със сигурност това не е бонусът за партията с най-висок резултат. Г-н Даскалов изглежда се е засегнал, защото съм бил написал, че пристрастието му към „гръцкото решение“ било „ретроградно“. Не можах да намеря къде съм написал точно това, но всъщност тук не става дума за „ретроградност“, а за нещо средно между мракобесие и отчаяно търсене на „служебен“ начин за решаване на чисто политически проблем.

Проблемът е, че една от партиите с най-голяма обществена тежест е в тежка изолация и това блокира сглобяването на правителствено мнозинство. Вие ми кажете, дали трябва да си променяме избирателната система и начина на разпределение на мандатите в Народното събрание, заради това, че у значителна част от политическите сили (а и у населението) ГЕРБ не предизвиква никакви положителни емоции. Може би ГЕРБ трябва да помислят как да излязат от тази изолация, а не симпатизантите им да лансират разни политически мракобесия или хайде да не бъдем толкова крайни – откровени недоразумения.

Справедливостта изисква да се признае, че г-н Георги Даскалов заявява, че е готов да приеме и варианта с отпадането на процентовата бариера и допуска, че и това би могло да е решение на сегашната заплетена ситуация. Не мога да отрека, че той умее да запазва добрия тон и да не изглежда краен.

Покрай нашия спор за гръцкия начин на разпределение  на местата в парламента, си бях позволил крамолното поведение да защитя пропорционалната система и да дам пример с Белгия и Израел, където няма даже и процентова бариера. Тогава незабавно се появи г-жа Anna Davidov, която ме „изобличи“, че в Израел има процентова бариера.

Действително, аз се бях изразил неточно за избирателната система в Израел, там наистина има формална процентова бариера, но нека разгледаме нещата по същество. До изборите за 13-ия Кнесет (Парламент) на Държавата Израел, процентовата бариера е била 1 %. Сега в момента е 1,5 %.

Това са официалните данни на Държавата Израел. Сега нека облечем числата в смисъл. Израелският Кнесет има 120 депутати. Ако изчислим 1,5 процента от 120 депутати се получава числото 1,8. Излиза, че това което Вие наричате процентова бариера до 13-ия Кнесет е съвпадало с естествената бариера – за да вкараш депутат в Кнесета е било необходимо да имаш гласове за избора на един депутат. Извинявам се – за 1,2 депутат. Иначе казано с получените гласове, в зависимост от преразпределението е можело да вкараш било един, било двама депутати, ако извадиш късмет.

При новата „бариера“ (в огромни кавички) с 2 процента вкарваш 1,8 десети депутат. Иначе казано, по-вероятно е да вкараш двама ама ако изтеглиш къса клечка може да е и един.

Впрочем, при различните изборни кампании в Израел са били използвани различни методи за преразпределние на гласовете на партиите, на които не им стигат гласовете за влизане в парламента. При изборите за втория и за седмия Кнесет е използван методът на Хеър (Hare method). При изборите за първия Кнесет и до изборите за осмия Кнесет  съм сигурен, че е е използван методът Hagenbach-Bischoff (de-Hondt), известен в Израел като методът Bader-Ofer (кръстен е на депутатите Йоханан Бадер и Авраам Офер, които са го предложили). За другите избори не мога в момента да кажа със сигурност как са били разпределяни „артисалите гласове“, пък и не е толкова важно.

Аз горещо бих приветствал преминаването към такава процентова бариера в България, само че у нас за да вкараш двама депутати ще са необходими 0,83 от процента. Ако подходим малко по-ангросистки, сегашната бариера от 1 процент за държавно финансиране ще стане и бариера за влизане в Народното събрание.

Искам да отбележа също така, че аз горе-долу помня какво пиша и приказвам, въпреки 60-те си години и си спомням, че когато прекослових на г-н Даскалов имах пред вид и още нещо. Израел е само с един избирателен район. Изборите се извършват по чиста пропорционална система с национална листа на всяка партия, като Държавата е един многомандатен избирателен район. Това между другото чудесно се връзва с текста в нашата Конституция, че народният представител представлява всички граждани на страната, а не е Ямболски, Видински или Смолянски депутат.