Посолство на Азербайджан

Изминаха 31 години от най-кървавото клане, извършено от въоръжените сили на Армения, в хода на конфликта между Армения и Азербайджан относно Карабахския регион на Азербайджан. Унищожаването на някогашния процъфтяващ град Ходжали и геноцидът срещу мирното население е едно от най-тежките престъпления, извършвани някога срещу беззащитни цивилни граждани.

През нощта на 26 февруари 1992 г., след масирана артилерийска бомбардировка над града, арменските въоръжени сили завземат Ходжали. 613 цивилни граждани биват брутално убити, 5379 са насилствено изселени, а 1275 са взети за заложници. 150 от тези заложници, сред които 68 жени и 26 деца, и днес са все още в неизвестност. 130 деца остават сираци, като от тях 25 са изгубили и двамата си родители.

         Безразборните убийства на цивилни граждани в Ходжали са следствие от политика на етническа омраза и расова дискриминация срещу азербайджанците, довела до убийството на невинни хора само поради етническата им принадлежност. Клането в Ходжали, както и други престъпления, извършени в хода на военната агресия срещу Република Азербайджан, сред които военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, представляват сериозни нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека. Сред тях са нарушения на Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид; Конвенцията за геноцида, Конвенцията срещу изтезания и други жестоки, нечовешки или накърняващи достойнството на личността отношения или наказания; Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и др.

         Международното признание на престъплението, извършено през 1992 г. в Ходжали, става все по-широко с всяка изминала година. До този момент националните законодателни органи на десетки държави, както и редица международни организации са приели редица резолюции и решения, които осъждат клането на цивилни граждани в Ходжали и го определят като престъпление срещу човечеството и акт на геноцид. В решението си от 22 април 2010 г. Европейският съд по правата на човека осъди поведението на извършителите на жестокостите в Ходжали като „деяния с особена тежест, които могат да са равносилни на военни престъпления или престъпления срещу човечеството“.

и на всички азерски изроди убити в Нагорни Карабах. :)

зад които стоят сольдатите на хибридната война, която деформира мисленето на хората и още по-лошо - тя подготви нахлуването в Украина. Войната, която ппоменя мисленето на хората, злото, срещу което целият двят засега /!!!!!/ не може да се справи.

Не е лесно да си тъп и всеки ден да се стараеш да забележат колко си тъп.

... съдебно преследване за разпалване на междуетническа ненавист и за призиви за избиване на хора по етнически признак.
Естествено, няма кой да се занимава с такива индивиди, но съвсем професионално мога да твърдя, че понякога така се пропускат изключително опасни хора, които са съобщили на света, че са потенциални серийни убийци, изнасилвачи или някакви други, но просто не им е обърнато внимание.
Пак за съжаление, ако такъв бъде идентифициран, издирен и подведен под съдебна отговорност, най-вероятно ще се измъкне като психически болен, я с биполярно разстройство, я с някоя друга популярна диагноза и неотговорен за действията си.
Няма да трия този коментар - той е веществено доказателство, макар че иженарицаемият "Лейтенант" може да си го изтрие сам. Няма смисъл да се хаби - ще му направя скрийншот, ако пък вземат да се обадят примерно от ДАНС.

Браво на арменците - отмъстили са достойно за погрома на арменския квартал в Баку през 1918г. Дивите чалмалии азери трябва да се бият за да се научат на ред, арменците са едни от първите християни.

Драги Влад Цепеш,
Време е да пообогатите познанията си по история на Южен Кавказ.
Най-големият погром по етнически признак, извършван някога в Баку, а и в цялото Закавказие, както са Ви научили да го наричате московските приятели на арменците, е извършен от арменци над азербайджанци. Това става през месец март 1918 година, когато един перверзен съюз между болшевиките (предвождани пак от арменец – Степан Шаумян) и Арменската революционна федерация – „Дашнакцутюн“, извършва епичен погром над азербайджанците в Баку. Причината е, че азербайджанците (наричани тогава от руснаците "татари") не са пристанали на болшевишката власт и най-вече че са азербайджанци.
Мога да Ви предоставя забележителна литература по въпроса, включително кореспонденцията между Ленин и Степан Шаумян. (Превел съм я цялата за нуждата на учебния процес по дисциплината етнически и етнонационални конфликти). Шаумян е съвсем не случаен човек – той е бил готвен за втори човек в болшевишката партия след Ленин и за главен редактор на „Правда“. Изпратен е в Кавказкия край с абсолютни пълномощия – по-големи и от тези на някогашния Императорски генерал губернатор. Когато научава за гибелта му, Ленин е изключително (Между другото, знаете ли, че иначе добрият администратор княз Александър Дондуков – Корсаков, след като си свършва работата в България е изпратен за доста време като императорски губернатор на Кавказкия край? Ако не знаете и по този въпрос има литература).
Дейците на Арменската социалистическа партия „Дашнакцутюн“ в дадения случай изиграват ролята на „полезните идиоти“, както обича да се изразява Владимир Илич Улянов. Те свършват доста от мръсната работа на болшевиките, макар че идеята за клането си е на комунистите, а и по-голямата част от изпълнението. Впоследствие обаче, заедно с есерите и меншевиките, „Дашнакцутюн“ свалят от власт в Баку Шаумян и неговата „Бакинска комуна“, овладяват местния съвет и създават Директория, която е подкрепена от експедиционния корпус на английския генерал Дънстервил. (Походът на генерал Дънстервил от Басра в Ирак, първо до Персия, а после и до Баку си е истински приключенски роман. Обещал съм да преведа дневника на генерал Дънстервил – историята е много – много над романите на Карл Май).
Директорията на есерите, меншевиките и „Дашнакцутюн“ е свалена от армията на Азербайджанската демократична република (Азербайджан е първата мюсюлманска държава в която е обявена република и в която са дадени избирателни права на жените), подкрепена от турски офицери – инструктори и от турски артилеристи.
След като Баку става столица на Азербайджан (до превземането му, столица е Гянджа – бившият Елисаветпол) са проведени парламентарни избори и в новия парламент има арменска парламентарна група – голяма и представителна, като и социалистическа парламентарна група – също съвсем не малка. Азербайджанските партии са няколко, като името на най-известната – „Мусават“ означава „Равенство“. Мусаватистите са нещо средно между социалдемократи и националдемократи. Лидерът им Расулзаде първоначално създава партията като социалдемократическа, но после тя се обединява и с други формации и застава на федералистки и по-общодемократични позиции.
Новото правителство наказва изключително строго тези, които са мародерствали по време на превземането на Баку от азербайджанската армия и обесва над 100 души за такива деяния. В парламента има дори и полска парламентарна групичка. Интересно е положението на руснаците – от една страна, генерал Деникин ги е натискал да не влизат в парламента, защото той противоречи на неговата теза за „Единна и неделима Русия“. От друга страна, руснаците в Баку са щели да получат достатъчно голяма парламентарна група, от която са щели да имат само полза. Накрая и те кандисват и влизат в Парламента, който работи до окупацията на Демократичен Азербайджан от болшевишката армия през 1920 година.
Писанието Ви за „дивите азербайджанци“ кърти мивки от глупост (не се обиждайте ама е така). Азербайджанците имат огромен принос към персийската култура и са наследили нейното изящество и богатство. Всъщност и днес в Иран живеят два пъти повече азербайджанци, отколкото в Азербайджан. Днешен Азербайджан е държава, в която се работи много, а етническите малцинства – талиши, лезгини, руснаци, руснаци-молокани, кюрди, немци-лютерани, българи, удини и ако щете и арменци имат абсолютно защитени права. Азербайджан е от малкото държави, където мултикултурализмът е ОФИЦИАЛНА държавна доктрина, а не празнословие. Действително, още в края на 20-ия век има огромна депортация на население в двете посоки – азербайджанци от Армения в Азербайджан и арменци от Азербайджан в Армения. Но въпреки това, в Азербайджан остават известен брой арменци извън Нагорни Карабах, които се ползват от всички права.
В заключение, ще добавя, че не е лъжа, че от сега съществуващите държави, християнството е станало държавна религия първо в антично-средновековна Армения. Но ако говорим за държави – въобще, първата държава където християнството е обявено за държавна религия е така наречената Кавказка Албания – държава за съществуването на която можете да се ориентирате дори и по историческите карти, ако нямате други източници.
Когато след Тюркменчайския договор в началото на 19-ти век, Русия плячкосва територията на днешен Азербайджан, там арменци няма. Те са преселени (има достатъчно руски свидетелства по въпроса) най-вече от Персия и в по-малка степен – от Отоманската империя. Арменците заварват на място една християнска църква – църквата на кавказките албанци. Руската императорска власт „джиросва“ кавказката албанска църква на Светия Ечмиадзин (сиреч на арменците) и започва едно заличаване на исторически свидетелства, на църковни йерархии и на каквото още „трябва“. Между другото, арменците са християни, но не са православни. Можете да се осведомите самостоятелно и допълнително за догмата на тяхната църква. Иначе, днес, единствената следа от някогашната славна Кавказка Албания са християните – удини, уважавано население в Азербайджан, но доста малобройно.
Така че, избийте си от главата тези бабини деветини за „дивите азербайджанци“. Аз имам много приятели арменци, те са чудесни хора, но и те самите са много скептични към властта в Ереван, нейното нежелание или неспособност да сключи мир и най-вече към съюза на Армения с Русия, който превърна уж първата християнска държава в заден двор на един човекоядски режим.
Можете да не ми благодарите за писмената консултация – тя е нищожнво малка в сравнение с това, което би трябвало да се разправи, но тук просто няма място.

Аз ти благодаря за краткия курс по история на Южен Кавказ С географията му ,горе-долу съм наясно, но с историята-не, пълна мъгла е! Да знаех за Албания, смътно за Иберия!
Съжалявах арменците, не са войнствен народ, азерите бяха жестоки в последните конфликти с тях!

Така ,че научих от тебе интересни неща, за което-благодаря!

Лека нощ!

Здравей Иване,
Благодаря за добрите думи. Ще се радвам, ако написаното ти е било интересно, а ако е било и полезно – още повече.
Ти обаче пишеш нещо, което не е съвсем точно така. Нашата представа за арменците се формира най-вече от нашите съграждани – арменци, които са потомци на арменските бежанци от няколко вълни, напуснали Отоманската империя по различно време, като последната е от времето на депортациите и погромите станали по време на Първата световна война.
Това са хора, които имат представа от това, какво е страдание и затова и не са толкова агресивни, не размахват реваншистки лозунги, не се заканват на азербайджанците и на грузинците (да, да – Армения си има конфликт и с Грузия) и прочее.
Отделен въпрос е, че нашите арменци са бежанци и преселници от Западната част на Армения или ако щеш – от същинска Армения, те са от арменците живели преди в Източния Анадол. Жителите на днешната Република Армения, като цяло са преселници на първо място от Персия (от началото на 19-ия век) и имат доста по-различен модел на поведение.
Те са изключително реваншистки настроени и национализмът там е краен и не прощава никакви отклонения от „генералната линия“. Достатъчно е да напомня участта на първия президент на Армения, на човека който възстанови арменската държавност – Левон Тер Петросян. (Той между другото е професор по урартска археология и е левантински арменец – родом е от град Алепо в Сирия, същия този град, който Башар Асад превърна в пустиня).
Левон Тер Петросян преди много-много години си беше позволил да намекне, че трябва да се подпише мирен договор с Азербайджан. Тогава Армения все още контролираше цялата територия на бившата Нагорно Карабахска автономна област, заедно със седемте съседни арменски района, които й се наложи да върне след поражението си в 44-дневната война през 2020 година. Изказването на Левон Тер Петросян за мир с Азербайджан за по-малко от месец време му струва президентският пост (нищо, че под негово ръководство Армения възкръсна като независима държава) и на власт дойде „Карабахският клан“ – първо президентът Кочарян, след това президентът Серж Саргсян. Мога отговорно да твърдя, че кой да е български политик е несравнимо по-отговорен, некорумпиран и каквото още си пожелаете в сравнение с „Карабахския клан“.
Между другото, точно на Серж Саргсян принадлежи откровението за клането в Ходжали, направено пред британския изследовател Томас де Ваал, гласящо горе-долу следното (цитирам в контекст и без изменение на смисъла ): „Азербайджанците мислеха, че ние не бихме посегнали на невъоръжено цивилно население. Е, ние разбихме този стереотип“.
Като стана дума за откровения и Левон Тер Петросян беше казал нещо остроумно: „Днес, ние арменците се мръщим на мирните предложения, които ни се правят. Ще дойде ден, когато ще плачем за тези предложения“.
Реално, денят за който говори Левон Тер Петросян дойде на 9-10 ноември 2020 година, когато беше подписано така нареченото „Тристранно изявление“ между Илхам Алиев, Никол Пашинян и Владимир Путин. Азербайджан си взе обратно седемте окупирани административни района и свещения за тях град Шуша.
Ереванските арменци са доста груби и със своите сънародници от Анадола, които се водят „западни арменци“. Те не признават техния език за литературен, независимо, че е кодифициран като книжовен преди говорите на източните арменци. Светият Ечмиадзин непрекъснато се меси в делата на арменските общности в чужбина, като общо взето се занимава най-вече с поддържане на войнствения дух и на безкомпромисното отношение към всички останали – азербайджанци, грузинци, турци. Между другото, в непризнатата държава Абхазия, арменският е вече втори официален език и арменците са в пълна конфронтация с Грузия и по този въпрос.
През войната 1988 – 1994, арменците са в постоянно настъпление, а азербайджанците се съпротивляват само със силите на някогашната си милиция – на т. нар. ОМОН. Така че, по чисто технически причини, възможностите за извършване на жестокости са били много повече при арменците, отколкото при азербайджанците. В крайна сметка от тази война има над един милион бежанци – най-вече азербайджанци и кюрди.
В заключение, може да се каже, че от трите големи нации в Южен Кавказ – грузинци, арменци и азербайджанци, терористична традиция имат само арменците. Те са дали на света терористичното наследство на „Дашнакцутюн“, на АСАЛА и на един куп още крайно войнствени терористични организации. Нищо подобно не са родили нито азербайджанците, нито грузинците.

Прав си! Моете разсъждения за тях се базират на хора, които познавам лично Но не са обобщителни за арменци изцяло!
Впрочем и в блога има един арменски терорист, който богохулстваше по адрес на Българите и отправяше смъртни закани!? И към мен даже! Агресивен и без задръжки
Спомням си , в Бургас, осемдесетте години, убиха турския консул Слязал да си купи диня от магазинау като нормален, обикновен човек! И динята ,в локва кръв-неговата Един мирен човек, защо ще наказват него? Арменци, заловиха ги след няколко дни в Белград!?
Знам им слабостите, обикновено с насмешка гледам на тях, но не са винаги безобидни Като ги притиснеш, обръщат страницата, ама чакай, недей така, шегуваме се!
Но , интересът им винаги е на първо място, никога не го забравят!
Така ,че, съгласен съм с тебе, моето не е представителна извадка за тях, базира се на откъслечни впечатления Но, нещата с тях са наистина сериозни По начало, човек ,който храни ненавист към този, който му е направил добро, е обект да сериозно внимание Какво е способен да направи?
А те, в значителна степен, попадат в тази категория Да, има паметници на благодарността им, но да те заплашва и с убийство, без нищо да си му направил, това говори много за същността им!