Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България заявява, че са заплашени от фалити и негативни последици за цялата икономика. Противно на зърнопроизводителите и на земеделския министър, те твърдят, че у нас няма толкова голямо количество суровина за преработка според капацитетите на нашите заводи.
„Предвид наложените тази седмица от правителството на България ограничения за внос на слънчоглед от Украйна и обсъжданите с ЕК на циклични превантивни мерки в рамките на ЕС, опасенията ни са че без национална позиция по отношение на всички засегнати сектори от икономиката може да се постигнат нежелани и силно негативни последствия за нашия сектор“, заявява Яни Янев, председател на Сдружението, цитиран от „Сега“.
Изтъква се, че преработвателната индустрия не може да осигури необходимия слънчоглед само от българския пазар. Следващите от това икономически последствия са намаляване на генерирания БВП от сектора, затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал.
Обяснява се още, че при прилагане на тези ограничителни мерки за по-дълъг период браншът ще е изложен на сериозен риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори, поради липса на суровина и невъзможност за планиране в стандартния за индустрията 3-месечен период за осигуряване на продукция. По думите на Янев, ситуацията ще доведе и до хроничен недостиг на слънчогледово олио за вътрешното потребление, вследствие на невъзможността на производителите да работят при недостиг на слънчоглед и, съответно – покачване на цените за крайните потребители, както и до нов ръст на инфлацията.

Производителите на олио предупреждават още, че забраната за внос на слънчоглед ще пренасочи украинския слънчоглед към западноевропейските страни, които са традиционни пазари за българското олио и те ще бъдат загубени за нашите маслобойни. Така българското слънчогледово олио ще отиде в трети страни, където ще се продава на по-ниски цени.
„С цел защита на индустрията и избягване на тези крайно нежелани последствия, считаме че въведените ограничения са недопустими. Предлагаме в рамките на разрешеното транзитно преминаване на слънчоглед за износ да се допуска и преработка при пълна отговорност, отчетност и текущ контрол на преработвателните предприятия за износ на 100% от произведените с украински слънчоглед продукти“, искат от сдружението на производителите на олио.
Още от позицията, цитирана от „Сега“:
„Предвид на станалото вече недостатъчно вътрешно производство на слънчоглед, за голяма част от тази преработка се разчита на външен внос, който в последните две години е от Украйна и други страни. Също така, следва да се отбележи, че вътрешното производство на слънчогледови преработени продукти осем пъти превишава вътрешното потребление, така че този преработвателен бранш е силно експортно ориентиран и един от най-големите и надеждни генератори на БВП и данъчни приходи за България. Дейността на преработвателите от индустрията е с традиционни пазари за износ на сурови слънчогледови масла в Индия, Южна Африка и др.; за износ на слънчогледов шрот – в Китай, Израел, Мароко и др.; а за износна белен слънчоглед – в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и др. Заради временните мерки за ограничаване на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна, част от тези пазари могат да бъдат загубени от България“.

Припомняме, че икономисти и експерти коментираха, че решението на кабинета няма да донесе големи ползи на зърнопроизводителите, тъй като украинската евтина продукция ще продължи да стига до пазари, които са редовни клиенти на зърнения ни бранш.
Източник: https://ikj.bg/novini/proizvoditelite-na-olio-plashat-s-faliti-i-defitsit-zaradi-sprenia-zarnen-vnos-ot-ukrayna/ ; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/444461-zabranata-za-vnos-na-maslodayni-kulturi-shte-dovede-do-falit-na-prerabotvatelni-
Кратък коментар:
Може би изненадващо за част от публиката, която е свикнала да свързва българския бизнес само с неприемливи от нейна гледна точка прояви, една от най-мощните браншови организации в българската промишленост каза в очите и на правителството и на "зърнарите" простата истина, че ползите от вноса на украински зърнени култури са много повече и по-големи от евентуалните загуби.
Това не е от интернационална солидарност с украинския народ - просто производителите на растителни масла (олио Сър) обясняват как стоят нещата според техните интереси. От този случай, нашите журналисти могат да научат, какво аджеба означава "друга гледна точка".
Хората обосновано и мотивирано обясняват простата истина, че в България има различни бизнес интереси и поради това и различни подходи към въпроса за вноса на украински зърнени култури, най-паче слънчоглед в дадения случай.
От моя гледна точка пък, това показва че когато дадено правителство взима някакви фундаментални решения, свързани Божем с бизнес средата, не бива да бърза като пърле пред майка си и да въвежда разни мерки, преди госпожите и господа министри да си изяснят пълната картина.
Вярно, приятно е да направиш гъдел на душата на путиноидите в България, но в дадения случай мога да уверя правителството, че сред производителите на растителни масла има всякакви хора - и про-украински и про-путински настроени. Но когато става дума за бизнеса им, те предпочитат просто да се придържат към обективната истинва за състоянието на нещата.
Прочетете още веднъж аргументите на производителите на олио, които са изложени по-горе. Те са много по-сериозни от "зърнарските" заклинания и каканижения.Тагове:
Защото по- евтиното излиза винаги по- скъпо!
Не мога за забравя, как на един мач изпотрошиха пластмасовите седалки и ги изгориха По телевизията го гледах На сутринта звъннах на директора на завода, който ги произвежда Познавахме се, казах му ,че мога да му предложа продукт за нечупливи и негорими седалки, видях какво стана с наличните Ако го иска?
Разбира се, прие веднага! Смятах да го направя, каквото ще да става! Говорех по телефона на директора
Докато слеза в кабинета, телефонът ми вече звънеше Секретарката ми каза, че този, с който съм говорил ме чака на телефона, да се кача веднага!
Да, той , който възторжено прие преди минути предложението, сега постави условие Ако и с една стотинка моят материал е по- скъп от вносния, отказва !Напомних му, че вносният гори и се чупи Не го интересува?
Поисках цената на вносния, да направя сравнение Е, нямаше как, слагах продукт, който придава такива свойства, излезе с няколко стотинки по-скъп!
Но, поразмислих Производството е заинтересовано седалките да са чупливи и да горят Да са оборотни! Той веднага се е усетил, какво губи с моите седалки
Взех решение да не се занимавам, на всичкото отгоре трябваше да убеждавам и собственика в наложителността на това производство!
Ако ме потърси, тогава
Е, горят и се чупят до ден днешен!
Но не всички мислеха така Дирекциите на " Асенова крепост" и " Трояфярм" пратиха благодарствени писма, заради спестените разходи за внос, благодарение на работата ми там!
Е, валутата по второ направление беше дефицит тогава, гледаха ме като спасител!
Но мнението ми е същото, внос само , ако са изчерпани всички вътрешни възможности!
Всичко най-добро , Теодор!
24.04.2023 12:39
Българинът винаги търси вината в другите и никога в себе си?
Това ,че ще изкупим евтиното зърно на Украйна, а нашето ще отиде за храна на добитъка или ще бъде унищожено, не ни носи никаква печалба, а само вреда!
Защото нашите производители до началото на жътвата трябва да освободят складовете си за новата реколта
Не съм спец по зърното, въпреки ,че дядо ми е имал вършачка и имам снимка на баща ми с четиримата му братя пред нея, от петдесетте години!
Според мен, държавата трябва да намери изход, зърното в складовете на нашите производители да бъде изкупено Това е в наш интерес Да имаме родно производство! Защото един, два пъти ,като хвърли зърното, на третият производителят ще остави земята на угар или ще търси друга култура!
Сега могат да ни предлагат дъмпингови цени, но ,утре, когато станем зависими от такива, цените ще скочат и ще плачем! Но няма да ни съчувстват, а ще ни се смеят!
На времето ме привикаха в акумулаторен завод ,да им реша проблема с материала И работата опря до цената Отказаха, унгарците ,като в днешния случай, давали по- евтин материал! Попитах, каква е цената им, ако не е тайна?Дадоха я! Казах им, това е абсурдна цена, правят дъмпинг, да ви захапят! Можело и да съм прав, но било изгодно и нямало да откажат офертата
Не след дълго ме търсиха на пожар!
Да, станало това, което съм предсказал, вдигнали цените рязко, дори доста над това, което аз съм предложил!
Връщат се към моята оферта
Според мен, загубиха ,че не приеха, когато трябваше!
И сега ще стане така, ако се вържат на по- ниските цени, чиито и да са те, ако ще и от Бангладеш да са!
Но, къс ум- дълги крака!
Хубав ден!

2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов
