Наскоро Институтът за икономика и мир (IEP) публикува Глобалния индекс на мира (GPI), по-често наричан „индекс на миролюбието“, за 2023 г. Неговият анализ през последните години показва, че средното ниво на мира в световен мащаб се влошава за девета поредна година. Експерти от Израелския изследователски институт по информационна война, заключиха че „влошаването е по-голямо от подобрението, тъй като нарастването на гражданските вълнения и политическата нестабилност след COVID остават високи и регионалните и глобалните конфликти се засилват“.

Институтът за икономика и мир (IEP; Institute for Economics and Peace - Анализиране на мира и количествено определяне на неговата икономическа стойност; централата се намира в Сидни, а глобалните офиси се намират в Ню Йорк, Брюксел, Мексико Сити, Хага и Хараре), използвайки своя методология и данни от медиите, измерва състоянието на мира [и миролюбието] в 163 независими държави и територии, които заедно представляват 99,7% от световното население. В процеса на това е изследвана степента на участие на страните в настоящите вътрешни и международни конфликти, направен е опит да се оцени нивото на хармония или раздор в дадена нация.

Най-миролюбивата сред 163 страни се оказва Исландия. Тя държи този рейтинг от 15 години. Следват Дания, Ирландия, Нова Зеландия, Австрия, Сингапур, Португалия, Словения, Япония, Швейцария. Четири от тях - Исландия, Дания, Португалия, Словения - са членки на НАТО.

За нас, разбира се, най-голям интерес представлява глобалната класация на страните от региона на Близкия изток и ОНД. Изглежда така: Катар се разполага на 21-во място, след това Естония на 25-то; 27 - Латвия; 35 - Кувейт; 36 - Литва: 48 - Оман; 57 - Молдова, 62 - Йордания; 66 - Армения, 75 - Обединени арабски емирства; 76 - Казахстан, 81 - Тунис; 84 - Мароко; 86 - Узбекистан, 94 - Грузия, 95 - Азербайджан; 96 - Алжир; 100 - Туркменистан, 101 - Киргизстан, 102 - Таджикистан, 108 - Бахрейн; 116 - Беларус, 119 - Саудитска Арабия; 121 - Египет; 134 - Палестина; 135 - Ливан; 137 - Либия; 143 - Израел; 147 - Иран и Турция; 154 - Ирак; 155 - Судан; 157 - Украйна, 158 - Русия; 161 - Сирия; 162 - Йемен.
Този ред, в който са подредени горните държави, показва пристрастността на съставителите на рейтинга. Така че очевидно в нечии интереси е било 157-мо и 158-мо място да се разделят между Украйна и Русия. За да не се обиждат едни на други, 147-мо място беше дадено на Иран и Турция. Стотицата на миролюбивите страни се заключва от "агресивният" Туркменистан.

Но най-фантастичното е, че Армения заема почетното 66-то място, а Азербайджан е на 95-то!

Обръщам се към "експертите" от Института за икономика и мир (IEP). "Ало! Чувате ли ме? вие от друга планета ли сте долетели? Не знаете ли, че:

1) Република Армения извърши агресия срещу Азербайджан, което се потвърждава от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, документите на Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа, Организацията на ислямските държави, Движението на неприсъединилите се държави?

2) В резултат на агресията и етническото прочистване, извършени от Армения, 1 милион души се оказаха бежанци от Република Армения и вътрешно разселени лица в Азербайджан?

3) Република Армения държа три десетилетия под окупация 20% от територията на Азербайджан, която разруши до основи и подложи окупираната територия на екоцид?

4) Република Армения извърши геноцид в азербайджанския град Ходжали, убивайки стотици хора, включително деца, старци, жени?

5) Република Армения минирал окупираните територии, не предава картите на минните полета на Азербайджан и днес стотици хиляди бежанци и вътрешно разселени лица не могат да се върнат по домовете си?

6) Република Армения не е изтеглила въоръжените си сили от територията на Азербайджан и до днес, като всъщност продължава окупацията на част от територията на азербайджанската държава?

7) Република Армения и до ден днешен все още блокира друга част от територията на Азербайджан - Нахичеванската автономна република, не изпълнява международните си задължения за отваряне на транспортните комуникации, които трябва да я свържат с останалата територия на Република Азербайджан?

8) Република Армения в момента пречи на процеса на делимитация и демаркация на държавната граница с Азербайджан, протака с всички възможни средства процеса на подписване на мирен договор?

9) Република Армения днес живее с реваншистки идеи и бързо се въоръжава, получавайки оръжие от Индия, Франция и други страни?

Надявам се да чуете. Връщам се при нашия читател.

В тези бележки нямаме за цел да дадем изчерпателен анализ на горния доклад. Тук обаче читателят трябва да знае, че в него има много такива изкривявания на реалността. Методологията на индекса (GPI) се базира на няколко показателя: наличие на тероризъм; брой на насилствените смъртни случаи; ядрен капацитет; социална сигурност; вътрешни конфликти; международни отношения; ниво на престъпността в страната; военни разходи като процент от БВП; дял от населението, което е вътрешно разселено или са бежанци. Кой от показателите на тази методология направи възможно спускането на Азербайджан толкова надолу в този рейтинг?

Във връзка с това, експертите от Израелския изследователски институт за информационна война пишат: „Интересно е да разберем защо Украйна и Русия, които са във война, са на еднаква позиция а, примерно Азербайджан, намиращ се в тридесет годишен горещ конфликт с Армения, е на 29 позиции.по-ниско от нтях? Особено след като в Азербайджан няма антиправителствени демонстрации, престъпността е много по-ниска, а благосъстоянието на населението е с порядък по-високо. Е защо тогава (Азербайджан – Н.А.) е по-войнен от Армения? Дали защото френският интерес към Армения явно е видим, което й позволи да прокара антиазербайджански резолюции в Сената с последващ призив към Европейския съюз да признае Азербайджан за агресор“.

Трябва да се отбележи, че самият индекс е разработен на консултантски принцип от група експерти от световни институции и мозъчни тръстове, на базата на данни от изследователския и аналитичен отдел на Economist Group - Economist Intelligence Unit (EIU), който предоставя прогнозни и консултантски услуги.

Като се има предвид, че EIU е финансово поддържана консултантска фирма, тя не винаги може да бъде обективна в оценките си, базирани на принципа "който плаща, той поръчва музиката".

Институтът за икономика и мир (IEP) очевидно работи на същите принципи.

Такива институции и центрове изпълняват поръчките на тези, които ги финансират. Очевидно в този случай експертите на IEP е трябвало само да намерят обосновка за разпределението на местата в Global Peace Index, предварително определени от клиента.
проф. Намък Алиев

Авторът Намък Алиев е доктор по право, професор, извънреден и пълномощен посланик, ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика на Академията по публична администрация към президента на Република Азербайджан.