Дата: 11.08.2024

Отделът за населението на ООН неотдавна публикува ново, 28 издание на „Перспективи за световното население“ (World Population Prospects). То представя оценки за населението от 1950 г. до днес и разчети за възможните демографски тенденции до 2100 г. за 237 държави и територии. Експертите на ООН са анализирали данни от хиляди преброявания и извадкови проучвания, както и от текущата статистика (където такава съществува) и други източници, за да изградят възможно най-меродавна картина за глобалните демографските тенденции.

Изданието отразява свят, преживяващ тектонични демографски промени. Според новите оценки, населението на Земята в момента е около 8.2 милиарда (Освен ако не е посочено друго, данните са от: United Nations, Population Division (2024). World Population Prospects: The 2024 Revision (https://population.un.org/dataportal)) и продължава да расте, макар и със силно забавящи се темпове (виж Фигура 1).

Очаква се то да достигне своя връх след около 60 години, прибавяйки още над 2 милиарда жители на планетата (ще припомним че 2 милиарда е било цялото население на планетата преди по-малко от век), след което според очакванията ще започне да намалява. В сравнение с предишните издания на „Перспективите“ върхът в числеността се очаква да настъпи по-рано и населението да е по-малобройно (напр. според средния вариант на разчетите от 2017 г. се очакваше световното население да достигне 11.2 милиарда през 2100 г.).

Зад тази обща картина стоят значителни регионални различия. Индия изпревари Китай като страната с най-голямо население но може скоро да изостане от България по сумарния коефициент на плодовитост (т.е., средният брой деца, които една жена би родила хипотетично при повъзрастовата плодовитост за дадена година/период), показател който в Индия се снижава много бързо—от над 4 през 1990 г. до 1.97 през 2023, според оценките на ООН; за България съответните оценки са 1.79 и 1.75 ( по данни на НСИ и в 1990 и в 2023 сумарния коефициент на плодовитост е бил 1.81 (https://www.nsi.bg/bg/content/2970 тотален-коефициент-на-плодовитост-по-статистически-райони-области-и-местоживеене). Според средния (медианeн) вариант на разчетите, населението на Китай се очаква да намалее над 2 пъти до края на века (от 1.4 милиарда през 2024 до 633 милиона през 2100).

Един на всеки четирима души в света сега живее в страна, чието население е започнало да намалява, а две трети от световното население живее в страни или територии, където жените средно раждат по-малко от 2,1 деца. В същото време, деветте страни с най-висока раждаемост и най-бърз демографски растеж (между тях Нигер, Сомалия и Централноафриканската република) се очаква да удвоят населението си между 2024 и 2054 г. Населението на африканския континент се очаква да се увеличи от малко над 1.5 милиарда през 2024 г. до 2.5 милиарда през 2100 г., а това на Европа да намалее през същия период от 745 милиона до малко над 592 милиона.

„Перспективите“ за България …

Българските медии отразяваха предишни издания на „Перспективите“ под заглавия като "ООН: България катастрофира демографски" (https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/4942031; https://trud.bg/article-4942037/), „ООН: България изчезва скорострелно!“ (https://www.chernomore.bg/a/10-bulgaria/247018-oon-balgariya-izchezva-skorostrelno-14-ot-naselenieto-shte-se-stopi-do-2050-g), или „ООН с прогноза: Населението на България ще намалее до 3,4 млн. до 2100 година“ (https://trud.bg/article-5193046/).

Интересно е че, при новото издание акцентът е преместен от България към глобалните тенденции. Заглавията са “ООН с прогноза за света. Случва се нещо, невиждано 7 века” (https://www.standartnews.com/svyat/oon-s-prognoza-za-sveta-sluchva-se-neshto-nevizhdano-7-veka-566283.html), „След 60 години: Населението на Земята ще достигне своя пик от 10,3 милиарда“ (https://www.marica.bg/svqt/sled-60-godini-naselenieto-na-zemqta-shte-dostigne-svoq-pik-ot-10-3-miliarda), “Очаква се населението на света да намалее драстично, вижте кога” (https://www.vesti.bg/lyubopitno/ochakva-se-naselenieto-na-sveta-da-namalee-drastichno-vizhte-koga-6203770) и т.н. Няма нито дума за това какви са очакванията за България в новото издание.

Фигура 2 сравнява разчетите за населението на България и света към 2050 според средния вариант на последните 4 издания на „Перспективите“. Както се вижда, експертите на ООН постоянно снижават очакванията си за броя на жителите на планетата през 2050 г.—от 9,77 милиарда според изданието от 2017 г. на 9,66 милиарда според новото издание. За България, изданията от 2017, 2019 и 2022 също отразяват снижаващи се очакванията за броя на населението през 2050. В новото издание, обаче, разчетите за 2050 г. са ревизирани „нагоре“—от 5,187,393 през 2022 на 5,402,216 сега.

Очевидно експертите на ООН виждат и позитиви в демографските тенденции в България. Това не се вписва в апокалиптичното говорене за ситуацията у нас, налагано от някои политици и пригласящите им медии и „експерти“, които се надпреварват да предричат изчезването на страната ни  (Виж напр. https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/nikolaj-vasilev-ako-ne-se-vzemat-merki-sled-100-g-balgarija-izcheva.html; https://www.bgonair.bg/a/28-denqt-on-air/333732-prof-tomov-izchezvame-kato-natsiya-sled-20-25-godini-na-polititsite-ne-im-puka).

За тези политици и „експерти“ добрата новина за демографската ситуация в България, просто не е новина. Вероятно затова медиите предпочитат да преместят акцента към глобалните тенденции. Това е тъжно. Още по-тъжно е, че и медии, и „експерти“, продължават да интерпретират некоректно разчетите на ООН, независимо дали се касае за България, или за света. Нека се спрем по-подробно на това.

Прогнози или проекции?

По-наблюдателните читателите вероятно са забелязали, че говоря неопределено за „разчети“ и очаквания, докато медийните заглавията говорят за „прогнози“. ООН говори за „проекции“ (projections). Това правят и другите две институции, традиционно работещи върху глобалните демографски тенденции - Международният Институт за приложен системен анализ (IIASA - https://iiasa.ac.at/news/feb-2024/population-and-human-capital-projections-to-2100) и Бюрото по преброяване на САЩ (https://www.census.gov/programs-surveys/popproj.html). Само Институтът за здравни показатели и оценки (IHME), който също започна да прави разчети за бъдещи демографски тенденции, говори за прогнози (forecasts), но в малко по-различен контекст (https://www.healthdata.org/data-tools-practices/interactive-visuals/population-forecasting).

Каква е разликата между проекции и прогнози? Ще се опитам да обясня с пример. Представете си, че вместо обичайната прогноза за времето през дългия уикенд около 24 май, чуете нещо като: „Ако атмосферният фронт над страната ни се задържи, дневните температури до неделя ще бъдат между 20 и 23 градуса. Ако пък горещият атмосферен фронт над Африка се придвижи бързо на север, температурите могат да достигнат 40 градуса. При положение, че студеният арктически фронт внезапно се спусне на юг, температурите могат да паднат и до нулата.“

Повечето хора биха били объркани и няма да знаят как да се подготвят за уикенда, тъй като вместо обичайна прогноза получават информация за това „какво би станало, ако …“. Хората, интерпретиращи информацията „детерминистично“ така, както медиите и някои „експерти“ интерпретират демографските проекции, биха излезли в неделя по бански (идва горещ фронт!), отгоре с кожух (за арктическия фронт). На краката – вълнени чорапи и джапанки. Ще е смешно, некомфортно, и потенциално опасно за здравето.

Както добре пояснява Австралийското статистическо бюро, прогнозите са предвиждания за бъдещето с висока степен на сигурност, а проекциите са разчети направени въз основа на хипотези "какво би станало, ако" (https://www.abs.gov.au/statistics/understanding-statistics/statistical-terms-and-concepts/estimate-and-projection). Изводът е, че демографските проекции не бива да се интерпретират "детерминистично" – т.е. това, което казват експертите на ООН не е, че населението на света ще бъде 10.2 милиарда през 2100, а че то би било толкова при определени хипотези.

Възниква въпросът защо синоптиците обикновено работят с прогнози, а демографите с проекции? Отговорът—за разлика от хората, въздушните фронтове не могат да решат да отскочат до Париж, например, и тяхното „поведение“ е сравнително лесно предвидимо. Демографските процеси, от друга страна, са резултат от действията или бездействия на милиони осъзнати индивиди, чието поведение е трудно да се предвиди, особено когато се касае до това кога и колко деца да имат, или дали и кога да мигрират.

Да, демографска прогноза може да покаже с добра точност колко деца ще започнат училище през следващите 5 години. Тези деца вече са родени, навършили са годинка и е сравнително лесно предвидимо колко ще прекрачат прага на училище за първи път. Ако искаме да знаем какво ще е населението на България през 2100 г. трябва да разчитаме на проекции (и да знаем как да ги интерпретираме).

Вместо заключение

Демографията е силно емотивна тема, която често се интерпретира през призмата на „ние срещу другите“ (било то етнически групи, имигранти, и т.н.). Затова тя лесно става жертва на некомпетентни интерпретации, национализъм и популизъм. В този контекст е особено важно експерти и медии да помагат за изграждането на „демографска грамотност“, а не да се превръщат в рупори за апокалиптично, често невежо, говорене.

Демографска грамотност и експертен капацитет са особено необходими сега, в свят преживяващ тектонични демографски промени.

Интересът към бъдещите тенденции в развитието на населението расте, а професионално разработени и коректно интерпретирани разчети за тези тенденции са важни, както за икономиката, така и за обществото като цяло.

За автора:

Николай Ботев е работил в Икономическата Комисия на ООН за Европа и във Фонда на ООН за населението. До нахлуването нa Русия в Украйна е част от ”Digital Professors” на Висшата школа по икономика в Москва. Доктор (PhD) по демография от Пенсилванския Университет.

Негови статии са публикувани в най-престижни научни списания в областта на демографията и социалните науки („Population and Development Review“, „American Sociological Review“, и др.). През 2020 „Springer“ издава студията му “The Sexuality-Reproduction Nexus and the Three Demographic Transitions”.