Автор: проф. Намък Алиев, Д.Ю.Н.

Дата: 11.04.2025

 

В освободените от арменската окупация азербайджански територии продължават да умират хора и да стават инвалиди.

Причината е арменският минен терор. Противно на международното право, Република Армения е минирала огромни площи в регионите Карабах и Източен Зангезур в Азербайджан и отказва да предостави автентични карти на минните полета.

Тази тема изисква специално внимание; за нея трябва да пише и говори всеки който може. Световната общественост трябва да знае какво оставиха след себе си окупаторите и да не остава безразлична към ставащото.

Днес безразличието, което Международният комитет на Червения кръст показва към тази ситуация, е поразително. Беше време, когато светът възприемаше тази организация като наистина хуманитарна - тя има богата история, пълна с добри и благородни дела. Имах възможността да сътруднича с тази организация, поради задълженията си в азербайджанския Парламент и един от нашите съвместни проекти беше първият и единствен превод на Женевските конвенции от 1949 година на азербайджански, направен от мен и моя колега в Милли Меджлиса - Хафъз Бабаев. Преводът и публикацията са извършени през 1999 година, по повод 50-годишнината от приемането на конвенциите. Това вероятно беше върхът на сътрудничеството на МКЧК с Азербайджан.

През последните години, служителите на тази международна организация все повече започват да забравят принципите на своята НПО, заложени от изключителния специалист в областта на хуманитарното право Жан Пикте. Помним как МКЧК се дискредитира по време на 44-дневната война и след края й.

И ето - днес цари пълно мълчание и безразличие към загиващите от мини хора. И единствената причина е само това, че става дума за азербайджанци.

Разминирането на повече от един милион мини, буквално засяти върху азербайджанските земи, изисква десетилетия време и огромни финансови и човешки ресурси. Непредоставянето на карти на Азербайджан означава, че арменците искат нашите военни и цивилни да продължават да загиват и следователно искат войната да продължи. Отказът от предоставяне на карти на минните полета на Азербайджан, както и предоставянето на фалшиви карти, е висша степен на безнравственост! Тези, които все още имат малко съвест, тези които искат да живеят спокойно и се застъпват за установяването на траен мир в Южен Кавказ, трябва да надигнат глас срещу това в самата Република Армения, ако там има дори капка демокрация.

Минните полета са създадени от арменските въоръжени сили. По време на престоя им в окупираните територии, нито един техен военнослужещ не се е натъкнал на мина и не е бил взривен там, което означава, че твърдението за липсата на карти на минните полета е явна престъпна лъжа, свидетелстваща за безчовечността на арменския фашизъм. Без тези карти да бъдат предоставени на Азербайджан, ние не можем да правим отстъпки. Важно е въпросът с отказът да се предоставят картите на минните полета от страна на арменците да стане не просто обект на внимание, а предмет на дискусия от страна на международните организации и на водещите държави в света.

Конвенцията за забрана на използването, натрупването, производството и предоставянето на противопехотни мини (ППМ) и за тяхното унищожаване (Отавската конвенция) признават детониращите мини (автоматично взривяващите се при съприкосновение с тях мини), мините-капани и други подобни устройства за забранени средства за водене на война.

Тази конвенция е подписана на 3 декември 1997 година в Отава и влиза в сила на 1 март 1999 година. Общото задължение по конвенцията е никога и при никакви обстоятелства да не се използват противопехотни мини. Това задължение се разпростира върху всички ситуации на въоръжен конфликт. Поставената противопехотна мина има неселективно действие и остава функционална дълго време. Нараняванията в резултат на експлозия на противопехотна мина са особено тежки. Целта на това оръжие е не само да убива, но и, което се случва много по-често, да осакатява за цял живот. Мините правят големи площи земя неизползваеми.

Това е коварна, подла цел, която се преследва от арменските фашисти. Задачата на азербайджанския народ е да предотврати пълното осъществяване на тези стремежи на арменците. Все още имаме надежда, че не всички арменци мислят по този начин. Трябва да помогнем на арменския народ да измине пътя на покаянието.

Между другото, арменците трябва да знаят един интересен факт: в Наказателния кодекс на Република Армения в глава 33 „Престъпления против мира и сигурността на човечеството“ има член 387. Като начало ще цитирам пълния му текст:

„Член 387. Използване на забранени средства и методи за водене на война

1. Използването на средства и методи, забранени с международен договор по време на военни действия или въоръжени конфликти, се наказва с лишаване от свобода за максимален срок от двадесет години.

2. Използването или изпитването на оръжия за масово поразяване, забранени от международен договор на Република Армения, се наказва с лишаване от свобода за срок от дванадесет до двадесет години или с доживотен затвор (член 387, изменен в съответствие с HO-143-N от 23 май 2011 г.)“.

В съответствие с този член, самата Армения трябва да привлече към наказателна отговорност онези, които са минирали окупираните територии на Азербайджан и отказват да предоставят карти на минните полета. И това трябва да стане въпреки факта, че Република Армения не се присъедини към Отавската конвенция от 1997 година. Ще обясня защо.

Част първа на член 387 предвижда отговорност за „използване на средства и методи, забранени от международен договор по време на военни операции или въоръжени конфликти“, независимо дали Република Армения се е присъединила към този универсален договор или не. Законодателят влага точно този смисъл в този член, изхождайки от хуманитарни съображения, тъй като има общочовешки ценности, които не трябва да зависят от определени политически решения или предпочитания.

Точно затова във втората част на същия този член, законодателят говори за „Използването или изпитването на оръжия за масово унищожение, забранени от международен договор на Република Армения“, т.е. вече се позовава на договорите, към които Република Армения се е присъединила.

По този начин военнослужещи от арменските въоръжени сили са извършили престъпления срещу мира и сигурността на човечеството в окупираните територии на Република Азербайджан, визирани в част първа на член 387 от Наказателния кодекс на Република Армения. Извършителите трябва да получат заслужено наказание, а Армения трябва да вземе мерки за намаляване на престъпните последици от извършените деяния.

Жан Пикте е написал преди време: „Войната не прекъсва всички връзки, които обединяват народите; тя не може и не трябва да се опитва да сложи край на всички духовни и материални постижения на цивилизацията, извоювани с толкова труд“.

Арменският народ има шанс да докаже, че фашизмът не е негова национална идеология.

Бележка на редакцията: Автор на статията е проф. Намък Алиев, доктор на юридическите науки, Извънреден и Пълномощен Посланик, ръководител на Катедрата по международни отношения в Академията за държавно управление при Президента на Република Азербайджан

Източник: https://1news.az/news/20250410041532480-Namik-Aliev-Nepredostavlenie-Azerbaidzhanu-kart-minnykh-polei-vysshaya-stepen-beznravstvennosti

Още не може да бъде почистена Босна от тези мини. При отстъплението си от ураинска територия така остъпиха и изродите на Путин. Жените обработват нивите си, защото мъжте са на фронта, избухва мина, която ги убива или откъсва краката им..
Вие обаче трябва да напишете истината за три фундаметарни теми:
1. За газопповода Български поток, който трябваше да свързваа Черноморието ни със Сърбия и още няколко страни. Строежът бе спрян. Кой щеше да печели от този газопровод, представлянаше ли той примка на Путин спрямо страните от ЕС?
2. За газопровода от Турция до Сърбия, който няма откронения за България. Какви цели освен икономически има този газопповод?
3. За договора с Боташ. Там мнениата са прпотивоположни.
Като вещ в тази област и човек, който не може да бъде манипулиран или зависим, трябва да насочите светлина върху теми теми, с които се проституира в публичното пространство.

... Значи правиш добро впечатление ...:)
По първа точка няма смисъл да се пише - проектът не беше осъществен. Като цяло може да се каже, че руснаците започнаха да диверсифицират маршрутите на доставките си още преди да влязат в директна конфронтация с Украйна. В едни случаи успяваха - в други не. Несъмнено най-големият им успех бяха "Северните потоци", но както се видя и без тях може.
По точка 2. Русия се опитва с висчки сили да задържи в "газовата си орбита" държави като Сърбия, Унгария и Австрия.
Сърбия си им е съюзник и трябва да бъде снабдявана. Ако не бъде, тя веднага ще потърси алтернатива и достлукът с Москва може да се повкисне. Впрочем, въпреки героичните усилия на "Газпром", Сърбия "вероломно" се свърза с нашата газопроносна мрежа с интерконектора "София - Ниш" и получава по него азербайджански природен газ. Тежка изневяра, но сърбите са достатъчно разумни, за да си дават сметка, че в един момент ситуацията може да стане още по-остра и ако не ние то ЕС да врътне крана на газопровод, построен с ударен труд по Бойково време.
Австрия от своя страна по причини за които можем да се досещаме, но не можем да бъдем абсолютно точни и изчепателни, се придържа изключително стриктно към "реалностите" от първите години след Втората световна война. На човек понякога му се струва, че все още има съветска окупа;ционна зона в Австрия и Виена е в нея. Всъщност има и друга реалност - географска. Австрия е страна, която няма излаз на море. Затова при тях доставките на природен газ винаги се разглеждат в комбинация с доставките на нефт. По тази причина австрийците изпадат в ужас ако трябва да й разбъркват създадения ред на доставка на въглеводородите. Те си държат на търговията с Русия и съюзническите съображения са им от второстепенно значение. Австрия не е член на НАТО. Освен това те дълго време парадираха с прословутия си неутралитет - също наследство от ВСВ. Звучи некрасиво, но така я карат във Виена, още повече, че антибежанската риторика в Австрия се харчи много добре.

Поведението на Австрия винаги е било не особено приятно. Всъщност страната стана член на ЕС с доста голямо закъснение, пак от разни "неутрални" съображения. Освен това точно сред десницата в Австрия виреят едни от най-гнусните про-путински плевели.
Що се отнася до Унгария, тя е вързана за Русия с най-здравата корупционна връзка, която може да се измисли - със строителството на атомната централа по руски проекти и с руска технология. (АЕЦ-ът им е в Пакш ако не греша). Когато Русия строи някъде АЕЦ, това й носи двойна полза - страната става пряко технологично зависима от нея (ремонт, поддръжка, доставка на ядрено гориво), а елитът става рушветно зависим, защото финансовите операции около една АЕЦ са толкова сложни и мащабни, че с тях може да бъде прикрито всичко, най-паче подкупите за про-путинските политици и заплатите на "четирихилядниците".
Разбира се, това си има цена и в момента Унгария плаща безумна цена за кубически метър, мегаватчас или в каквото поискате да мерите газовите доставки за Орбан. Всъщност, руснаците се отнасят с унгарците досущ както с нас до неотдавна. Цените за България винаги са били много по-високи, отколкото за Германия да речем. Сега същото им се изсипва на главите на унгарците и можем да им пожелаем да им вдигнат цените още, а пък те да продължават да си гласуват за Орбан.
По третата точка аз лично бих бил много въздържан по една проста причина. договорът с "Боташ" е сложен и ... не ми е достъпен. За разлика от онези български писатели, които гласували срещу Солженицин без да са чели книгите му, аз избягвам да коментирам документи, които не познавам добре.
Най-общо казано, не бива да се забравя, че договорът с "Боташ" беше подписан в обстановка на общонационална истерия, в един кратък интервал, когато доставките на втечнен природен газ бяха от голямо значение. Количества втечнен газ имаше, но нямаше слотове за разтоварване в границите на ЕС, по-точно - на приятелска и съюзническа Гърция. ...

... Тогава се наложи да търсим помощ от "турци лоши". Намериха се и слотове за разтоварване н Турция, но и турцитесе възползваха "да развият успеха в дълбочина" и беше предложен прословутият договор с "Боташ".
Пак повтарям, че пиша повече от предпазливо, защото не разполагам с пълния текст на договора и едва ли някой ще ми услужи с него. Това което се забеляза на повърхността беше, че ангажиментът ни беше за закупуване на много големи количества, което по всичко личи не можем да изпълним.
Тук трябва да се отвори скоба и хората, които са овластени да се занимават с тези неща да изяснят кое от двете е в сила. Дали от глупост и / или немукаетлък не можем да си изпълним условията по договора или той наистина е бил с немислими параметри още от началото. Защото е известно, че годишната консумация на природен газ за България е малко над 3 милиарда кубически метра годишно. От тях би трябвало да спаднем поне един милиард кубически метра, за които имаме дългосрочен договор с Азербайджан. Всичко което е над два милиарда кубически метра, българската икономика и българските битови потребители не могат да поемат. Значи излишъкът или отива за износ или просто е излишен.
На пръв поглед, икономиката на Европа е "жадна" за природен газ и би могло да й препродаваме природен газ, доставен ни от "Боташ". Само че тук няма отговор на въпроса, дали свързаността на газопреносните мрежи е достатъчна, за да можем да транспортираме природен газ на север към Средна Европа?
Ако вземем пред вид действията ни в момента около осигуряването на свързаност през така наречения "Вертикален коридор", за доставка на азербайджански газ за Румъния, Унгария и Словакия (а най-вероятно и за префърцунените австрийци), много е вероятно да не е имало пълна техническа възможност да се транспортират договорените с "Боташ" количества на север - северозапад. По принцип в Европа свързаността на газопреносните мрежи е отвратителна - тя е някакъв апотеоз на национализма и затвореността. сега тези неща тепърва се оправят

... Лошата свързаност може да е причина или поне една от причините за това България да не може да изпълни договора си с "Боташ".
Друга, не по-малко сериозна причина може да е неспособността ни да намерим мющерии за количествата, с които разполагаме. Ние сме големи търговци и е напълно възможно да се е оказало, че имаме на разположение много повече, отколкото можем да препродадем.
Пак повтарям - тезци размишления се базират на откъслечни информации за съдържанието на договора и на общи разсъждения, които се базират на съществуващата реалност, но няма никаква гаранция, че нещата стоят точно така.
Едно е ясно - ние не изпълняваме договора с "Боташ", а хората си исдкат парите. Дали ние сме се накиснали в паниката тогава, дали сме се накиснали от алчност, дали сме се накиснали от самомнителност и от високо самочувствие - няма как и откъде да знаем. Това ще го каже историята, някъде в бъдещето.
Сега най-важното е ситуацията да се преосмисли и да се преговаря с "Боташ" с промяна в договорните условия. Пак от откъслечни реплики на турските мениджъри се чува, че те нямат нищо против да предоговорят условията. Турците са добри търговци и ще предпочетат да си запазят един добър клиент, вместо да влязат в конфронтация, изходът от която не никак ясен. както казвалб един шеф на мафията - няма как да си вземеш парите от мъртвец. Тук логиката на "Боташ" вероятно би била - няма как да си вземеш пари, които длъжникът ти няма, че и няма как да изкара.
За съжаление и тези последни оптимистични трели се бизират на недостатъчна и ограничена по обем информация.
Това моето малко напомня на гадаене, а на всичко отгоре кристалната ми топка е на ремонт ... :)
Затова и нарекох тези коментарни "фрагменти" - "Когато хората те надценяват"... :)
Тези въпроси трябва да ги задават депутатите на министерството на икономиката и на "Булгартрансгаз", докато получат задоволителен отговор как се е забъркала кашата и какъв изход от нея се предлага.

не само с енергиийните достави и отношения между държавите по тях сте компетентен, но и с положението в Сърбия, Унгария и Австрия.
Поздравления за написаното от Вас за Австрия. Споделям го напълно. Падението им в областта на културата, като част от нея и музиката, е обидно за самите тях. В икономиката са добре, но няма да е за дълго, ако така продължават....