Трагедията в Украйна отдавна е превърнала войната между Армения и Азербайджан и останалите конфликти в Южен Кавказ във второстепенен проблем за публиката. Всъщност от състоянието на нещата южно от Главния Кавказки хребет, зависи пряко енергийната сигурност на Югоизточна Европа, но не това е темата тук.

Тук става дума за гневните протести на Азербайджан за това, че въоръжените сили на Армения превърнаха окупираните на времето седем азербайджански административни окръга около някогашната Нагорно-Карабахска автономна област в минни полета. Ако седемте окръга бяха превърнати в картофени ниви, спорно е дали в тях била били посадени толкова картофи, колкото противопехотни мини са заровени в днешния Карабахски регион.

И официалните власти в Азербайджан и известни азербайджански публични лица – в случая професор Намък Алиев, негодуват срещу масовото използване на противопехотни мини, които са изрично забранени с международна конвенция – конвенцията от Отава. (Виж: https://svobodennarod.eu/gledischa/namk-aliev-otkazt-ot-predostavyaneto-na-karti-na-minnite-poleta-na-azerbaydzhan-e-nay ).

Армения си прави оглушки, заявявайки, че Ереван не е ратифицирал Конвенцията от Отава и затова те не са нарушили никакво международно законодателство. Вероятно затова и не дават картите на съществуващите минни полета и дори подават невярна информация на азербайджанската страна.

Всичко това е много поучително и е полезно човек да прочете казаното от умен и ерудиран човек като проф. Намък Алиев.

Аз обаче искам да обърна внимание на още един аспект на въпроса.

Противопехотните мини са голямо зло. Те се конструират така, че да не убиват, а да осакатяват. Извратената логика на противопехотните мини е, че на противника не трябва просто да се нанасят загуби в жива сила. На противника трябва да му се стоварят на гърба и безброй военни инвалиди – хора с тежки физически увреждания. На противника трябва да му бъдат отворени разходи, големи разходи за военните инвалиди. Нека врагът се гърчи.

От чисто хуманна точка това е ужасно и отвратително. Едновременно с това, когато някаква голяма сила заплашва по-малка страна, последната е в правото си да се защити с всички средства, които няма да доведат до свършека на света.

И ето – тези дни Литва даде сигнал, че възнамерява да денонсира ратифицираната от нея Конвенция от Отава, поради заплашителните сигнали за предстояща агресия от съседна Русия. (Ако някой ме упрекне, че си фантазирам за предстоящата агресия, ще отговоря – „вашите уста в Божиите уши“, само че знаем, че Русия нямаше да напада и Украйна. Спомняте си хоровите декламации и клетви и на Маша Захарова и на Лавров, който става все по-убедителен в борбата си за номинация за главна роля в спектакъл на сцената на Международния наказателен съд).

Днес Литва размишлява дали да не денонсира конвенцията, утре над същото ще се замислят и Латвия и Естония, а защо не и Финландия. Човеколюбието си заминава „на кино от шест за пет“, както казваха едно време софийските тарикати. С общите усилия на Русия, Иран, Северна Корея и други талантливи актьори можем да стигнем до пълно обезсмисляне на Конвенцията от Отава, поради масов отказ от спазване на свързаните с нея ангажименти.

Нищо чудно, общината в Женева да реши да махне от центъра на града прочутата арт инсталация – „Счупеният стол“ (по-точно „Столът останал без един крак“), която беше поставена на времето за кратко време като протест срещу злоупотребата с противопехотни мини и от тогава продължава да си стои на мястото десетилетия.

Е, ако се стигне до такъв развой на събитията, най-вероятно президентът Тръмп ще обяви, че за това е виновен президентът Джо Байдън, вероятно и Зеленски, а защо не и Петро Порошенко, който не позволи на емисаря на Тръмп – Руди Джулиани, да си „набере“ компромати срещу Хънтър Байдън. Ние обаче може и да не разберем за тази мъдра приказка, защото не ползваме неговата социална мрежа …

"Противопехотните мини са голямо зло. Те се конструират така, че да не убиват, а да осакатяват. Извратената логика на противопехотните мини е, че на противника не трябва просто да се нанасят загуби в жива сила. На противника трябва да му се стоварят на гърба и безброй военни инвалиди – хора с тежки физически увреждания. На противника трябва да му бъдат отворени разходи, големи разходи за военните инвалиди. Нека врагът се гърчи. "
Има снимки на украински жени и деца, осакатени при обработването на градините и нивите си в територията, преминала отново към Украина. Мъжете са на фронта, жените едвам изкарват прехраната си. Много от тях останаха без крака, на легло за цял живот, което изисква гоеми разходи за живота им като инвалиди. Арменците също са зарадени с вируса на комунизма. Сега, когато начело на света са един простак и един бандюга, светът ще започне да прави същото, каквото изродите...
Двадесет години след Юговойната, Босна не може да ъде почистена от мини....