Автор: Ляман Зейналова

Дата: 19.04.2025

Както беше съобщено по-рано, голяма авария възникна днес в енергийната система на Грузия.

Както съобщиха в събота в отговор на запитване на Trend от пресслужбата на „Azerenergy“, грузинската страна се е обърнала за помощ към Азербайджан.

„От страна на „Azerenergy“ незабавно се включихме в паралел с Държавната електроенергийна система на Грузия“, отбелязват от пресслужбата на ведомството.

Според ръководителя на пресслужбата на „Azerenergy“ - Теймур Абдуллаев, в първите минути след аварията в грузинската електроенергийна мрежа е подадена мощност от 380-400 MW.

Източник: https://www.trend.az/business/4033182.html

Точно така постъпват сега и от БСП, които с отказа да продадат част от ядреното оборудване на Украина направиха първа стъпка към проекта АЕЦ Белене.

Да, така е.
Първоначално „Грузинската мечта“ беше коалиция, насочена срещу Михаил Саакашвили. Постепенно тя беше превърната в партия, контролирана от про-руски олигарх – Иванишвили.
Въпреки това, Грузия продължаваше да преговаря за членство в ЕС и партнираше с НАТО. Войната в Украйна съвсем обърка нещата. Грузия на практика застана на страната на Путин, макар и не толкова открито както Армения да речем. Русия пък „награди“ Грузия с някакви квоти за внос на млечни продукти и митнически облекчения.
С приемането на закон в стил Путин за „чуждестранните агенти“, парламентарното мнозинство в Грузия буквално „настъпи опашката“ на котката, като под котката би трябвало да разбираме ЕС. Всъщност и американците реагираха крайно негативно на тази стъпка.
Процедурите по приемането на Грузия в НАТО и в ЕС увиснаха във въздуха, но не това е най-лошото. Най-лошото е, че партньорството с Грузия е необходимо на ЕС горе-долу толкова, колкото и партньорството с Азербайджан. Всички пътища за връзка на Азербайджан с ЕС, по-точно с Югоизточна и Южна Европа, минават през Грузия и през Турция.
Така че, добре е да си мерим и приказките и жестовете и действията, защото приятелството на грузинците ни е необходимо, независимо дали ще влизат в ЕС или няма.
Европейския парламент е пълен с хора, които не знаят точно защо са там. Обикновено това са и хората, които искат да санкционират Азербайджан защото възстановява контрола над собствените си територии. Санкциите са - … отказ от внос на азербайджански природен газ, който е безкрайно необходим на Гърция и на България, а също така и на Италиа да речем. Когато става дума за арменското лоби, за лобито на вносителите на природен газ от Северна Африка или за обикновените идиоти , е ясно за какво иде реч.
Но от известно време у мен тлее съмнението, че покрай „полезните идиоти“, както би ги нарекъл Владимир Илич Ленин, в Европейския парламент тихомълком се консолидира и про-путинска пета колона, която е пуснала филизи във всички парламентарни групи.
Дивотиите на грузинските власти идват дюшеш на тази подмолна междуфракционна мрежа. Депутатите от петата колона надават кански писък срещу „нарушенията на демокрацията в Грузия“, които са очевидни и безспорни. Само че когато воят идва от тези чудесни хора, става дума не да се окаже натиск върху Грузия, за да бъде върната последната в демократичното русло, а за (доста успешни) опити за предизвикване на разрив между ЕС и Грузия.
Слава Богу, поне за сега, ролята на Грузия на транзитна държава за какво ли не между Азербайджан и ЕС е твърде доходна, за да бъде изоставена. Пък и Азербайджан си стои твърдо на ангажимента за изпълняване на договорите и грузинците не стигат до крайност. Но не знаем и до къде може да стигне глупостта човешка в европейския парламент. И по отношение на Грузия и на Азербайджан и на Турция…
Живеем в много тежки времена, няма нито лесни, нито прости решения. Междувременно наблюдаваме ужасно изпростяване сред управляващите елити. Тръмп е най-величественият пример за това, но съвсем не липсват цели кохорти от всевъзможни „полезни идиоти“ и у нас в Европа. При това – с различна мотивация, което прави идентифицирането и систематизирането им още по-сложна задача.