И преди съм коментирал въпроса за особения риск от внезапна миграционна вълна от Западна Африка и Централна Африка към Европа. Освен от всички други неблагоприятни фактори, то би могло да бъде предизвикано целенасочено от руското (частно) военно присъствие в региона.

Руски войски от така наречения „Африкански корпус“ (разбирай – „Вагнер“, само преименувани, но не свалили дори и опознавателните знаци и шевроните на компанията на Пригожин), са разположени в Мавритания, Мали, Буркина Фасо (същата тази Горна Волта, но без ракети …), Чад, Централноафриканската република, Южен Судан, Судан и Еритрея.

В същите тези държави в една или друга степен има изключително многопластови и сложни конфликти, които не са само етнически или религиозни, те са също така резултат от климатичните промени, разширяването на пустинята Сахара на юг и изместването на пасищата и на маршрутите за миграционно животновъдство в същата посока. Само че, в Сахел животновъди са представителите на народа Фулани (известни икато Фула или Фулбе), които са мюсюлмани, докато земеделци са други народности, включително и загадъчното племе на догоните, които са преобладаващо християни.

Получава се конфликт, стар като Библията – както е известно Каин е бил земеделец, а Авел - животновъд. Бог приема жертвата на Авел и отхвърля тази на Каин. Каин съответно … убива брат си. В случая пак Авел, тоест фуланите са „на топа на устата“ – получава се „чудесен“ етно-религиозно-социален конфликт. Към него трябва да се прибави и един неочакван ефект от борбата с корупцията в Западна Африка. Тъй като там прането на пари на корумпирани държавни чиновници през банките вече е практически невъзможно, корупционистите инвестират в … добитък.

Появяват се огромни стада, много по-големи от тези на фуланите, охранявани не от собственици, а от наемни пастири, въоръжени са автоматично оръжие. Те се държат абсолютно арогантно и безпардонно, както със земеделците, чиито ниви редовно опустошават, но и с „колегите“ си животновъди – фуланите.

Били са времена, когато е имало относително разбирателство и мир между животновъдите – номади и полуномади и земеделците. Животновъдите са знаели добре календара на сеитбо-обръщенията на отделните области по маршрута си и са се появявали най-често на вече ожънати площи, където добичетата им са пасели стърнищата. Едновременно с това, те са извършвали една полезна дейност, която би могла да бъде приравнена към наторяването с естествен тор.

„Нео-пастирите“ обаче са арогантни и със съвсем друг манталитет. Да си го кажем – криминален манталитет. Те газят, тъпчат и унищожават реколтата на земеделците и това поражада верига от нови сблъсъци и конфликти, като често фуланите биват държани отговорни за безобразията на „нео-пастирите“.

Фуланите естествено не си „оставят магарето в калта“, по-точно не си оставят говедата на произвола на така появилите се „нео-пастири“ и конфликтът преминава на още по-висока „предавка“.

Руските наемници охотно се включиха в това меле и има достатъчно документирани участия на „вагнеровци“ в кланета на фулани. Проблемът е, че фуланите живеят от западния бряг на Африка, граничещ с Атлантическия океан, чак до Червено море на изток. Руското присъствие е сериозно точно в пояса от територии, обитавани от фуланите. Правителствата на африканските държави не обичат номадите – пастири, нито ги защитават. За тях няма нито програми за помощи, нито имат достъп до идващите „отвън“ програми за развитие.



Разпределение на числеността на народа Фулани по държави в Африка.

При това подреждане на обстоятелствата, ако „Африканският корпус“ – наследството на Пригожин в Сахел, провокира мащабна акция срещу фуланите, бежанската вълна към Европа е вързана в кърпа. При това, ще става дума за безпрецедентна по своя мащаб бежанска вълна – фуланите са между 20 и 35 милиона души по различни оценки. Вижда се, че в ръцете на руснаците има още едно оръжие за геополитически натиск, доста различно от прехвалените им газопроводи.



Местоживеене на народа Фулани (Фула, Фулбе) в Африка.

Тъй като оттеглянето на Франция, САЩ и Германия от региона, едва ли скоро ще бъде заменено от тяхното (на първо място военно завръщане), не ни остава нищо друго, освен да се радваме, че се явява някаква алтернатива на руското военно присъствие в Сахел. Тази алтернатива е Турция, която се опитва да замести западните държави в рамките на възможностите си. Първата по-ярка демонстрация на турското при8съствие беше в Либия, където турските специални части спасиха международно признатото правителство в Триполи от настъплението на един самоназначил се „маршал“, подкрепя от Русия и от Египет.

Последваха сериозни „пробиви“ в държави от Сахел, които бяха смятани за бастиони на руското влияние. На тези, които са пропуснали да прочетатат статията на грузинския учен Емил Авдалиани За турското присъствие в Сахел, която имах удоволствието да преведа на български, горещо препоръчвам да го сторят: https://teodordetchev.blog.bg/drugi/2025/11/04/s-otteglianeto-na-zapadnite-dyrjavi-turciia-se-stremi-da-zap.1967623  

Разбира се, въпросът, дали Турция ще балансира Русия, Китай и Иран е въпрос с много повишена трудност, но със сигурност турското присъствие е много повече за предпочитане от това на Русия и Иран.

говори, че е много трудно да се засаждат демократични принципи и държавност сред народи намиращи се на много по-ранен етап на обществено развитие. И показва същността на "руската идеология" , застинала между 16 и 20 век, гарнирана с царщина, византийщина и болшевизъм - победа се постига като разрушим и стъпчем всичко създадено от други.