Автор: Ляман Зейналова

Дата: 17.01.2026

 

От януари 2026 г. Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) започна да доставя азербайджански природен газ на Австрия и Германия през Италия, което отбелязва важен етап в развитието на европейския газов пазар. Тези доставки не само разширяват географския обхват на азербайджанския газ на континента, увеличавайки броя на страните купувачи до шестнадесет, но и са част от по-широка стратегия за диверсификация на енергийните източници и маршрути. На фона на решението на Европейския съюз да забрани напълно вноса на руски газ до края на 2027 г., тези нови маршрути за доставка играят ключова роля за укрепване на енергийната сигурност, намаляване на зависимостта от исторически доминиращи доставчици и смекчаване на рисковете, свързани с геополитическата нестабилност.

Статистически данни, публикувани от независимия регулатор E Control, показват, че физическият внос на газ в Австрия от съседни страни през октомври 2025 г. е възлизал на приблизително 12,3 TWh, което е с 10,5% повече спрямо октомври 2024 г., докато износът се е увеличил с 65,4% до 6,8 TWh. В резултат на това нетният внос е намалял с 21,7% до 1,52 TWh в сравнение с предходната година. Тези цифри отразяват нарастващата активност на австрийския пазар, който, предвид спирането на доставките през хъба Баумгартен, е увеличил доставките от западноевропейски маршрути. Увеличеното нагнетяване на газ в хранилищата и нарастващите доставки подчертават успешното адаптиране на Австрия към новите пазарни реалности, компенсирайки спада в традиционните източници.

Наред с увеличения внос, „Gas Connect Austria“ отчита значително по-високи нива на потребление през 2025 година в сравнение с предходната година, особено през зимните месеци. От януари до август 2025 година, потреблението на газ възлиза на 50,39 TWh, което е с 15,5% повече от същия период на 2024 г., с пикове през февруари и март, когато температурите са били умерено под дългосрочните средни стойности. Това показва, че въпреки напредъка в програмите за енергийна ефективност и развитието на възобновяемата енергия, природният газ остава ключова част от енергийния микс на страната, особено през пиковите периоди.

Критично важен елемент в тези промени беше активното използване на Западноавстрийския газопровод (WAG). След прекратяването на доставките през Баумгартен, Австрия започна да задоволява нуждите си предимно през западния вход при Оберкапел, а доставките от Германия се увеличиха рязко: от юли до септември 2025 година, по този маршрут са доставени 20,47 TWh газ, в сравнение с едва 2,26 TWh година по-рано. Доставките на газ от Италия чрез международния интерконектор Арнолдщайн/TAG също се увеличиха, въпреки че останаха сравнително скромни (около 2,8 TWh).

Австрия също така значително увеличи износа си на газ на изток, през изходната точка Мошонмадяровар за Унгария, където доставките се увеличиха от 0,05 TWh през 2024 г. до 7,59 TWh през същия период на 2025 година. Това увеличение на транзитната активност показва, че газовата инфраструктура на Австрия не само отговаря на вътрешните нужди, но и служи като важна транзитна връзка в регионалната енергийна система.

Ситуацията в Германия, най-голямата икономика в Европа, също отразява значителни промени в структурата на газовия пазар. Според предварителни данни на Bundesnetzagentur, федералната мрежова агенция на Германия, вносът на газ през 2025 г. ще достигне 1031 TWh, което е с 19,3% повече от 864 TWh през предходната година. Основните източници на доставки са Норвегия (44%), Нидерландия (24%) и Белгия (21%). Увеличението на доставките на втечнен природен газ (LNG) до 106 TWh (приблизително 10,3% от всички доставки) отразява нарастващия принос на световния газов пазар за енергийната сигурност на Германия, осигурявайки допълнителен буфер срещу сезонни и геополитически рискове. В общата структура на потреблението през 2025 г. германските домакинства и търговският сектор ще представляват около 40% от търсенето, докато промишлеността ще представлява останалите 60%. Общото потребление ще възлиза на почти 864 TWh, което е с 2,2% по-високо от същия показател за 2024 година. Тези тенденции отразяват устойчивостта на вътрешното търсене на газ въпреки климатичните колебания и нарастващия дял на алтернативните енергийни източници.

На фона на тези динамични изменения, Азербайджан се превръща във все по-значим и надежден доставчик на газ за европейските пазари. През 2025 година, страната е произвела 51,5 милиарда кубически метра природен газ, от които 27,9 милиарда кубически метра са от голямото находище „Шах Дениз“, 14,1 милиарда кубически метра от блока „Азери-Чираг-Гюнешли“, 1,6 милиарда кубически метра от находището „Апшерон“ и 7,9 милиарда кубически метра от SOCAR. Общият износ възлиза на 25,2 милиарда кубически метра, включително 12,8 милиарда кубически метра за Европа, 9,6 милиарда кубически метра за Турция (включително 5,6 милиарда кубически метра през TANAP), 2,3 милиарда кубически метра за Грузия и 0,5 милиарда кубически метра за Сирия. Европейският сегмент на Южния газов коридор – Трансадриатическият газопровод (TAP) – досега е доставил над 54,3 милиарда кубически метра газ за страните от ЕС, което значително допринася за диверсификацията на доставките и укрепването на енергийната сигурност.

Както отбелязаха представители на Европейската комисия в интервю за „Trend“, развитието на TAP не само е увеличило стабилността на европейските енергийни пазари и е намалило зависимостта от доставки, уязвими към политически колебания, но и е допринесло за икономическия растеж на транзитните страни, включително Гърция и Италия, чрез създаване на работни места и засилване на регионалната интеграция.

Предвид решението на Европейския съюз за окончателно спиране на доставките на руски газ до 30 септември 2027 година, с възможност за удължаване на този срок до 31 октомври 2027 година, в изключителни случаи, промените в инфраструктурата и новите маршрути за доставка стават от критично значение. По-конкретно, регламентът предвижда поетапно спиране на вноса на газ от Русия, считано от пролетта на 2026 година, което засилва необходимостта от устойчиви алтернативни източници. Във връзка с това, доставките на газ от Азербайджан за Австрия и Германия ясно показват как регионалните енергийни стратегии и диверсификацията на доставките могат да помогнат за смекчаване на системните рискове.

В бъдеще, ключовият въпрос ще бъде не само поддържането на обемите на доставките, но и развитието на инфраструктура, способна да осигури гъвкавост и устойчивост на доставките в условията на засилваща се конкуренция за енергийни ресурси и променящите се климатични изисквания. Проектите за разширяване на капацитета на западните маршрути, като например разширяването на WAG Loop, както и засилването на интеграцията на европейските газопреносни мрежи, ще играят все по-важна роля за осигуряване на енергийна стабилност. В средносрочен план това би могло да открие допълнителни възможности за увеличаване на дела на газа от Азербайджан и други региони, укрепвайки позицията на страните от Централна и Източна Европа на енергийния пазар.

На този фон е ясно, че Азербайджан не само разширява географията си на доставки, но и засилва доверието на европейските потребители като надежден доставчик на енергия, способен да се адаптира към бързо променящата се геополитическа и пазарна среда. Новите маршрути и увеличените доставки са знак за по-широка трансформация на европейския енергиен пейзаж – от зависимост от ограничен брой доставчици към по-диверсифицирана, устойчива и интегрирана система за доставки.

Източник: https://ru.trend.az/business/energy/4142780.html

Този анализ не е мой, а на многоопитната азербайджанска журналистка Ляман Зейналова, която от много отдавна следи азербайджанската енергийна стратегия и износът на азербайджански въглеводороди, особено за европейския пазар. С много факти и числа, тя ни казва нещо просто – от септември 2026 година, Русия просто няма да я има на европейския пазар. Съответно, всеки бърза да се включи в европейската диверсификация на доставчици на въглеводороди. Азербайджанският природен газ вече е в Австрия и в Германия. Факт, какво да се прави.
Сега, разбира се ще започнат рецитациите на „копейкаджиите“, а заедно с тях – вече и на „тръмпанарите“, които ще ни повтарят съответно, че „русский газ е на Земята, най-велик от всички пръв“ или пък, че всеки, който не напира за американски втечнен газ, няма да е по никакъв начин „Great Again“. (Да, точно така, очаквам такива размишления и от Биляна Амбарева). Ще ни надуват главите с общоизвестния факт, че азербайджанският добив на природен газ няма да стигне за потреблението на Германия.
Само че, „копейкаджиите“ и „тръмпанарите“ удобно изпускат от внимание един много важен факт. Азербайджанската стратегия за износ на природен газ, включваше на първо място изграждането на адекватна експортна инфраструктура. На първо място – Южния газов коридор, а сега и сглобяването на Вертикалния коридор. И да – Азербайджан не може да насмогне да сналди цяла Европа с природен газ, но страната граничи с две от трите държави, които имат най-големите световни запаси от природен газ – Иран и Туркменистан.
Иран все още е под санкционен режим, но както са тръгнали нещата, може след някой и друг ден, санкциите да бъдат свалени, ако в политическият режим на Ислямската република настъпят промени. Като гледаме какво стана във Венецуела, току виж Тръмп намерил „модус“ за сътрудничество и с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Те с какво са по-лоши от заместничката на Мадуро, пък и в по-голяма степен отговарят на представата на Тръмп за „мъжки момчета“ от нея.
Туркменистан от своя страна не е под никакви санкции, а Европейската комисия още през 2015 година е заявила готовността да плати изграждането на Транс Каспийския газопровод. Пречка за това е единствено агресията на Русия и възраженията на Иран. Само че, Иран не е против износа на туркменски газ в Европа – Иран просто иска това да става през негова територия. Ако санкциите паднат, могат да настъпят много интересни изменения в пазара на въглеводороди в Каспийския регион, които никак няма да са във вреда на ЕС.
Тогава ще се окаже, че изградената азербайджанска инфраструктура е направо „златна“ и веднага ще се намерят инвеститори за нейното разширяване, напук на глупостта на някои европейски финансови институции, които не искали да се занимават с тръбопроводи за фосилни горива. Резултатът ще е, че Москва ще трябва почти да се моли на Китай да й купува природния газ, разбира се на цени много различни (надолу естествено) от тези, които „Газпром“ получаваше на европейския пазар. Но късно е либе за китка …