Според агенцията, Узбекистан и Турция ще създадат съвместно центрове за оценка на професионалната квалификация в три региона на Узбекистан, работещи в съответствие с турските стандарти. Центровете ще бъдат открити в регионите Ташкент, Наманган и Сърдаря, където ще се оценяват уменията и компетенциите в 25 професии и ще се издават международно признати сертификати.
Инициативата е резултат от разговори, проведени в Турция от ръководителя на агенцията Бехзод Мусаев с ръководството на организацията „Аря“. В резултат на срещата страните подписаха споразумение за оценка на професионалната квалификация на узбекските граждани, търсещи работа в Турция.

По-рано агенцията обяви и споразумения с турското Министерство на труда и социалното осигуряване, съгласно които узбекските граждани, пребиваващи незаконно в Турция, ще бъдат легализирани без депортиране, а разрешителните за работа ще бъдат издавани след три години пребиваване.
Освен това Мусаев е постигнал споразумение с турската компания „KSK Temizlik“ за привличане на узбекски работници мигранти към големи строителни обекти в Анкара, като компанията планира да наеме до 2500 работници тази година.
Източник: https://www.trend.az/business/4147997.htmlТагове:
Затова не можело и дума да става за внос на работници от трети страни. Това напомня на откровените изявления на Ванчето Григорова от преди да я погълнат катакомбите на общинската политика. Де ги тези над един милион души, аз не знам, но … :
Изненадващо и направо шокиращо, Турция, която не се оплаква от никаква демографска криза, изведнъж започва да внася работна ръка от етнически близкия Узбекистан. (Географски не е чак толкова близък, ама си е тюркска държава все пак …).
От какъв зор?
Ами, отговорът е прост - те изобщо нямат недостиг в статистическо отношение, но всеки се бори да има на разположение повече квалифицирани хора, хора с умения. Въпреки свърх очакванията от роботизацията, която ще даде ръце (а не дай си Боже и крака…) на Изкуствения интелект, хората продължават да залагат на квалифицираните и подготвени човешки ресурси. Дори и на вносни такива.
То иначе, на работодателите в България (а най-вероятно и в Турция), чуждестранните работници излизат по-скъпо. Един път, че щеш – не щеш, трябва да ги осигуряваш на съответните минимални осигурителни прагове. Тези прагове разбира се не са минималната работна заплата, както някои хора се опитват да внушават на неинформираната част от публиката, а в повечето случаи - за повечето икономически дейности и за повечето работни позиции са доста по-високи.
Както се вижда – до тук няманикаква разлика спрямо българските работници.
След това обаче, работодателят е длъжен да заплаща жилищата на чуждестранните работници. Такова задължение към българските работници няма, но към чуждестранните има. Дори на държавата във всеки момент може да й хрумне да провери качеството на предоставените жилища, така че вариантът „изоставен пионерски лагер от преди Десети ноември“ отпада, без право на обжалване и протест.
Освен това, веднъж годишно, на човека трябва да се купи билет за отиване и връщане до родната му страна - полага му се, защото той има семейство, най-често има жена и деца и трябва да ги вижда, за да не го забравят него. Работодателят плаща, защото човекът му трябва. Той го е търсил сума време и е уреждал пребиваването му в България още по-дълго време.
Та излиза, че според разни „мозъчни тръстове“, България с демографската си криза и всеобщ и повсеместен недостиг на работна ръка нямала нужда от чуждестранни работници, а „глупавата“ Турция гледа да внесе колкото се може повече.
Не само да внесе от сега нататък, ами не ги е срам - решили и да легализират незаконно пребиваващите - без санкции, без депортация, а не тези които пребивават повече от три години, дават и автоматично разрешително за работа.
Да-а-а-а, както е тръгнало, ако се вярва на нашите разбирачи, Република Турция ще я сполети съдбата на Отоманската империя – ще пропадне. Този път - от широко скроена душа и либерална политика по отношение на работниците от чужди страни ... :)

2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов
