Допълнителният износ на газ от Азербайджан играе важна роля за постигане на целите на Европейския съюз за диверсификация на енергийните ресурси, е заявил пред Trend представител на Европейската комисия.

„Енергетиката е крайъгълен камък на сътрудничеството между ЕС и Азербайджан. То се основава на Меморандума за разбирателство, подписан от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на Азербайджан Илхам Алиев през юли 2022 г. ЕС е благодарен на Азербайджан като надежден партньор и доставчик на енергия. Допълнителните доставки на газ от Азербайджан играят важна роля за постигане на целите на ЕС за диверсификация. През 2016 година стартирахме нова регионална програма, EU4Energy, която подкрепя страните от Източното партньорство, включително Азербайджан, в постигането на целите на енергийната им политика и подобряването на енергийната ефективност. Новата фаза на програмата стартира на 1 януари 2026 г.“, е заявил говорител на Европейската комисия.

Той отбеляза също, че в рамките на инициативата „Global Gateway“ („Глобален портал“) и Програмата за свързаност, ЕС се стреми да насърчава инвестициите и да укрепва свързаността не само в транспортния сектор, но и в енергийния и цифровия сектор, за да стимулира трансграничната търговия.

„Използването на иновативни финансови инструменти, наред с двустранни и регионални програми за подкрепа, ще задълбочи допълнително икономическите връзки между ЕС и Азербайджан, ще насърчи диверсификацията на икономиката на страната, ще засили регионалната свързаност, ще ускори зеления и цифровия преход, ще създаде нови умения и работни места и ще насърчи приобщаващото и устойчиво развитие“, е подчертал представителят на Европейската комисия.

Заслужава да се отбележи, че Азербайджан изнася газ за Европа чрез Трансадриатическия газопровод (TAP), който е последният участък от Южния газов коридор. Първоначалният капацитет на TAP е 10 милиарда кубически метра годишно, но може да бъде разширен до 20 милиарда кубически метра годишно. През юли 2022 година Азербайджан и Европейската комисия постигнаха споразумение за удвояване на доставките на газ за Европа до 2027 година.

През 2025 г. Азербайджан е произвел 51,5 милиарда кубически метра природен газ. От този обем 14,1 милиарда кубически метра са от находищата Азери-Чираг-Гюнешли, 27,9 милиарда кубически метра от находището Шах Дениз, 1,6 милиарда кубически метра от находището Абшерон и 7,9 милиарда кубически метра от SOCAR.

През посочения период износът на газ възлиза на 25,2 милиарда кубически метра. От тях 12,8 милиарда кубически метра са доставени за Европа, 9,6 милиарда кубически метра за Турция (включително 5,6 милиарда кубически метра по газопровода TANAP), 2,3 милиарда кубически метра за Грузия и 0,5 милиарда кубически метра за Сирия.

От януари 2026 г. допълнителен дългосрочен капацитет е наличен чрез газопровода TAP съгласно новото Споразумение за транспортиране на газ (GTA). През същия период SOCAR започна да доставя азербайджански газ на клиенти в Австрия и Германия чрез TAP. Това разшири географския обхват на азербайджанските газови доставки в Европа и доведе общия брой на европейските страни, получаващи газ от Азербайджан, до 16.

Източник: https://ru.trend.az/business/energy/4150192.html

Поместеният по-горе коментар на представител на Европейската комисия, на пръв поглед не ни казва нещо кой знае колко ново. Потвърждава се безспорната роля на Азербайджан за диверсификацията на енергийните източници в Европа, най-вече в Югоизточна Европа, но вече дори и в Австрия и Германия.
Дадени са последните данни за добива на природен газ от най-важните находища на Азербайджан, намиращи се в шелфа на Каспийско море. Дадено е и разпределението на доставките за Грузия, Турция, Европа и Сирия. Данните са важни, но в тях няма нищо принципно ново и (не дай си Боже) изненадващо.
Всъщност, ключовата фраза в устата на запазилия анонимност представител на Европейската комисия е „иновационни финансови инструменти“. Знаем, че един от големите проблеми пред разширяването на доставките на природен газ за ЕС е догматичното решение на няколко европейски финансови институции, да не финансират проекти, свръзани с пренос на фосилни горива. Това че пренасяният флуид, освен гориво, може да бъде и суровина за химическата промишленост или дори суровина за производство на водород, не интересува въпросните високо уважавани и високо отговорни институции.
Изглежда, в Европейската комисия зрее някакво решение на проблема и за това ни се намеква със съобщението, че ще се използват „иновационни финансови инструменти“. Ако това означава, че и без петел съмва и че са намерени начини за финансиране на разширяването (на първо място с допълнителни компресорни станции) на съществуващата газопреносна мрежа, можем да се поздравим и да отчетем „победа на здравия разум над прогресивните сили“. Иначе казано, нещо точно обратно на култовата фраза от известния виц.
Впрочем, нека не се заблуждаваме, Азербайджан вече се оформя на хоризонта и като ключов играч в доставките на „зелена“ енергия, произведена както в тази страна, така и в страните от Средна Азия. Въпросът е, че природеният газ е не само „преходно гориво“, според терминологията на Европейската комисия. Природеният газ е и суровина за химическата промишленост. Руският износ на изкуствени торове беше спрян и потребителите търсят други доставчици. Най-добре е европейците да си ги произвеждат сами. България може да бъде много полезна в това отношение.