И, както съм по късо панталоново
И крача си на " тридесет и пет",
По мене идат чак от Симеоново
Един полуднал, друг бил пък поет...

Нали съм си скроена по- широко
Им казвам енергично само " къш"!
Поетът ме поглежда отвисоко:
- Не съм ти блатна птица във камъш.

Аз му се смея и си продължавам,
Но гледам, цяла група чужденци
Ни наблюдават и ни проследяват
Като неземни български щурци.

Не сте ли чели Слава Севрюкова:
Ще има много странни по света.
Е, над съдбата ми стои подкова
И затова щастлива си вървя.

5 август 2022 г.,
София Росица Копукова

Това създава усещане за странността на битието - за неговата парадоксалност и е извор на поезия. Много ми допадна образа на подковата, като символ на щастието от народните поверия /финалният куплет/.

Къде другаде тези чужденци ще видат такива емоции?

НИКЪДЕ,КРАСИ.