Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2006 22:23 - Право на глас и за шестнадесет годишните - Част І
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 5311 Коментари: 2 Гласове:
1



Написването на този материал беше провокирано от писмото на младият читател на вестник “Про&Анти” - Емил Миланов. В брой 8 на вестника от 2003 г., той отправи към мен три въпроса. Най-задълбочено отговорих на първия от тях – за предложението да се понижи възрастовата граница, при която се придобиват избирателни права. Отговорът на този въпрос беше поместен и в сайта  www.oshte.info

Тъй като ми се струва, че темата изобщо не е загубила актуалност, предлагам отново този материала на читателите и Дай Боже – коментаторите в блога.

 

 

ПРАВО НА ГЛАС И НА ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИШНИТЕ

 

Теодор Дечев

 

Още през 2000 г., социалдемократите от БСДС приеха в програмата си – “Социалдемократите - реформисти в зората на новия век” тезата, че се застъпват за понижаване на възрастта за придобиване на избирателно право.

Избирателният корпус в България е силно дебалансиран “в полза” на хората от третата възраст. Без да претендирам за абсолютна точност, бих казал, че от около 6 000 000 избиратели “в наличност”, някъде към 2 400 000 са пенсионери. Не става дума за някакво негативно отношение към хората от която и да е възрастова група. Просто виждаме, че съществуват и специфични генерационни противоречия, които не могат да бъдат нехайно отминати.

Младите хора във възрастта от 16 до 18 години имат специфични интереси, които в момента изобщо нямат как да защитят. Тези интереси са свързани с цялостното им бъдеще – с възможността им да получат адекватно образование, както и добра професионална квалификация. През всичките вече повече от 13 години на т. нар. “преход” (годините вече станаха 17, без нещо да се е променило кой знае колко Б. А.), точно младите хора платиха най-високата цена. У нас действително е прието най-много да се ожалват пенсионерите, поради мизерните им пенсии. Ако обаче направим един обективен анализ, ще видим, че младите хора са в най-неблагоприятно положение. В България винаги не достигат парите за образование (на всичките му нива), и за професионална квалификация. Това са мини, заложени пред бъдещето на млади хора, които нямат право да санкционират “сапьорите - политици”, които са се “погрижили” за тях по този начин, тъй като не са навършили определената в закона възраст.

На шестнадесет години младите българи вече могат да бъдат подвеждани под отговорност. В момента българските граждани на възраст между 16 и 18 години се третират като “непълнолетни”, а не като “малолетни”. Те имат същите документи за идентичност, като по-възрастните от тях. Във възрастовия интервал от 16 до 18 години, според Кодекса на труда, младите българи могат официално да постъпят на работа, ако вземат разрешение от съответната Областна инспекция по труда. Въпреки всички резерви на по-възрастното поколение, голяма част от младите хора в тази възраст се отличават с висока осведоменост и много по-голяма способност да се информират, в сравнение с “третата възраст”. Младите хора между 16 и 18 години са си новото “информационно поколение”, и е повече от некоректно да поставяме под съмнение способността им да преценяват трезво за кого да гласуват.

Въпреки това, те са длъжни да наблюдават от страни, как едно генерационно мнозинство предрешава техните съдбини. Срещу това обикновено се издига аргумента, че младите хора между 16 и 18 години не са достатъчно “зрели”, за да упражняват право на глас, че те не са способни да преценяват рационално на кого да дадат доверието си. Дори хора, които са искрени демократи с добър политически стаж изказват съмнения, че младите ще подсилят измислени политически формации, като “Гергьовден” или пък ще изберат Слави Трифонов за президент. Ние обаче сме свидетели, че зрелите” поколения в България вече дадоха достатъчно примери за ирационално гласуване. Гласовете на 2 400 000 акуратно гласуващи пенсионери се лашкаха “ха на ляво, ха на дясно”, за да ни ощастливят на последните избори (имат се пред вид парламентарните избори от 2001 г., когато НДСВ получи почти абсолютно мнозинство Б. А.) с най-емоционалния, най-ирационалния и в крайна сметка най-наивния вот в цялата история на Втората Република в България. Гласовете на 16 – 18 годишните не могат да надделеят над тази огромна и бих казал – от гледна точка на теориите на риски – КРИТИЧНА маса. Тези гласове биха могли само да коригират представителството в Парламента. От тази гледна точка, би било съвсем обосновано да се даде право на глас на българските граждани на възраст от 16 до 18 години.

Много хора с политически опит казват – добре, но младите хора по принцип не гласуват. Въпросът дали ще упражниш правото си на глас, след като то не е задължително, (в много държави, в това число и в съседна Гърция гласуването е задължително), е въпрос на личен избор. Но първо трябва да ти е дадена възможността да направиш този избор. На последните избори (през 2001 г. Б. А.) бяхме свидетели на откровени процедурни пречки, поставени за да затруднят студентите да дадат гласа си. Като се абстрахираме от забавните оправдания на коалицията “ВМРО – Гергьовден”, че това било причината да не влязат в Парламента, трябва да признаем, че това е един показателен прецедент. Младата генерация, колокото и общо да е това понятие, е в неравнопоставено положение и спрямо “зрялата възраст” и дори спрямо “третата възраст”, въпреки широко разпространените противоположни гледища в обществото.

Далеч съм от мисълта да идеализирам, който и да е от “генерационните пластове” на нашето общество. Последните година – две (които вече станаха пет –шест към днешна дата Б. А.), дадоха христоматийни примери на млади хора, докопали се до високи позиции в изпълнителната и законодателната власт, които демонстрираха арогантност, всезнайковщина и неудържим стремеж към неприкрито лично облагодетелствуване. Те обаче не са типичните млади хора на България. Типичния млад човек в България има приличен образователен ценз и/или професионална квалификация, но не може да си намери работа, защото всеки иска “поне” три години трудов стаж. Младите хора в България имат всички шансове от училище или от студентската скамейка бързо – бързо да се наредят на опашката за безработни. (Приказките за това, как едва ли не всички млади хора ще започнат собствен бизнес, вече не топлят никого, защото вЕрващите свършиха). Ако все пак младият човек си намери работа, вероятността да му бъде обяснено, че е още млад и не му трябват осигурителни вноски, или че може да работи извънредно без да му се плаща (пак защото е млад), е над 50 процента. С други думи – сивата икономика е готова да го поеме. Чудесна перспектива от гледна точка на някои наши пишман либерали и/или последователи на пастор Шамбак.

След като едва ли някой може мигом да даде рецепта как да се справим с горните проблеми, бихме могли поне да дадем на тези, които ще са потърпевши от тях правото да участват в политическия живот. Веднага някой ще размаха факта, че в много държави пълнолетието се достига на 21 години, а 18 годишната дъщеря на Джордж Буш няма право да пие бира. Същите аргументи са били представяни и когато е било давано право на глас на 18 годишните. Е, за любителите на любопитни факти ще съобщя, че в Швейцария има един кантон, където правото на глас се придобива на 14 годишна възраст. Ние  сме по-умерени и предлагаме тази граница да се постави на шестнадесет.

Горният текст беше любезно публикуван с известни съкращения във вестник “Про&Анти”, брой 10 (586), 6 – 12 март 2003 г. Надявам се, че никой не възприема тази публикация като някаква форма на партийна пропаганда. Още повече, че поне аз съм принципен противник на приемането на конюнктурни закони – измислени днес заради една политическа сила, утре те се обръщат точно срещу нея. Тук става дума за възможността да се даде троха справедливост на поколението, което (поне според мен) страда най-много в условията на Божем завършващия преход.




Гласувай:
1



1. teodordetchev - Не всичко е толкова фалшиво, както изглежда.
09.10.2006 00:43
Вярно е, че нашите синдикати, а и нашите работодателски организации имат много трески за дялане, но въпреки всичко не можем да ги отречем изцяло. Познавам доста хора от ръководствата на синдикатите на различни нива, които почти фанатично защитават интересите на работниците. Има разбира се и хора, които се интересуват само от личния си просперитет, но в никакъв случай не можем да кажем, че нашите профсъюзи изобщо "не са истински". Освен ако под истински не разбираме анархистките синдикати. Пиша това без ирония - анархосиндикализмът има своето влияние, което по-скоро расте в контекста на глобализацията.
цитирай
2. teodordetchev - Синдикатите, младите и анархосиндикализма.
09.10.2006 00:56
Под анархосиндикализъм разбирам в най-широк план теорията на доста мислители и синдикалисти с "безвластнически" уклон, които смятат, че държавата е крайна форма на злото. И тъй като си дават сметка, че обществото не може да се атомизира, те смятат, че то може да се преустрои на чисто корпоративна основа, като синдикатите станат основната форма на обществена организация. Разбира се, нюансите на тези възгледи са без край...
Що се отнася до отношението на младите към синдикатите, то наистина е индеферентно. Наблюдението Ви за участието на много от младите хора в "сивата икономика" е вярно като цяло.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190467
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46936
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов