Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2006 21:10 - Възможна ли е (квази)националистическа алтерантива в България ? - Част ІІ
Автор: teodordetchev Категория: Политика   
Прочетен: 3891 Коментари: 0 Гласове:
1



Анализът е написан през лятото на 2002 г.

Публикуван е за първи път на 7 януари 2003 г. в сайта www.oshte.info  Докладван е на конференцията на Българската асоциация за политически науки през месец март 2003 г. От тогава досега е коментиран многократно в различни форуми. По тази причина е поместен тук изцяло.

 

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е (КВАЗИ)НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА АЛТЕРНАТИВА В БЪЛГАРИЯ ?

 

Част ІІ

 

 

Изграждането на новото движение в контекста на тезите, формулирани от Клаус фон Байме.

 

Клаус фон Байме подчертава, че разпределението на властта вътре в различните тела на партиите и неговото влияние върху парламента и правителството е междинен фактор, зависещ от:

 

- типа на партията;

- партийната система в страната и степента на политическа фрагментация;

- институционалните фактори в цялото им многообразие;

- отношенията с "групите за натиск"; [Beyte, Канев]

 

Ако разгледаме взаимодействието между тези фактори в един по-широк контекст, ще видим, че типът на новата партия / движение, изисква много прецизно съобразяване с институционалните фактори. По принцип Конституцията съдържа ограничения, които могат да блокират създаването на радикално националистическа, анти-системна партия. Уставът и програмата на новата формация ще трябва да бъдат много "изпипани", с оглед на възможността да се получи отказ от страна на съда. Тук разликата със "случая НДСВ" е много съществена. НДСВ получи отказ за регистрация преди изборите поради очевидни недостътъци на устава си, които не можеха да бъдат отстранени в срок. Изобщо не може да се подминава възможността, "дефектният" устав да е бил подаден преднамерено в този си вид, за да бъде получен отказ и да се обяви пред обществеността, че "властимащите" се боят от "новото движение". Подобен похват, който може да бъде определен в някаква степен и като "синергетичен" не е чужд на Стоян Ганев и хората около него.

 

В случая на едно радикално националистическо движение обаче, отказът би могъл да дойде поради принципни положения, заложени не само в устава, но и в програмата му. Разбира се, не е проблем да се представи добре редактирана програма, която да не може да бъде лесно инкриминирана, но не трябва да се пренебрегват и позициите на "системните" партии в съдебната власт. Отделен въпрос е, че на първите избори на които ще се яви, новото движение няма да бъде представено с нито един член в ЦИК. Дори само това може да създаде големи проблеми през домогващите се до властта, новооглашени националисти. Нагледните примери за верността на последното твърдение, са "легион", както се казва в Светото писание.

 

Също така, това ще наложи да се използува двоен, дори троен аршин при представянето на официалните документи на новото движение от една страна, при публични изяви, които се документират от друга страна и при публични изяви, където образно казано няма телевизионни камери - от трета страна.

 

По отношение на групите за натиск, в новото "националистическо" движение биха могли да разчитат, както стана дума по-горе, на работодателски организации и бизнес структури, които не са признати за национално представителни, но които за сметка на това биха могли да решат проблемите с финансовото и медийното обезпечаване.

 

Тук може би му е мястото, да се направи кратък преглед  на особено фрапантните намеси на икономически групировки в политическия и изборния процес:

 

- 1991 г. - СДС и "Мултигруп" си разменят взаимни обвинения в лъжа. "Мултигруп" твърди, че е отпуснало сериозна сума на ръководения от Филип Димитров НКС на СДС за предизборни нужди.

- 1992 г. - Отново "Мултигруп" привежда по сметката на двойката Желю Желев и Блага Димитрова, огромна за времето си сума. Сумата е върната след скандал.

- Краят на 1992 г. - депутати и от СДС и от БСП, сочат свои колеги (от ПГ на СДС), получили куфарчета с пари, за да гласуват "за" правителството на проф. Любен Беров.

- 1994 г. - "Мултигруп" и Международна ортодоксална банка "Свети Никола", с "любезното съдействие" на Първа частна банка си създават "собствена" коалиция - "Патриотичен съюз". Това вече е прецедент в "политическото инженерство".

- 1994 г. - София е облепена с позиви, изобличаващи коалицията ДАР, че е "дотирана" от финансовата пирамида "Ийст - Уест Интернешънъл Холдинг".

- 1997 г. - Отново "Мултигруп" застава зад коалицията "Обединение за национално спасение" (ОНС), като се твърди, че групировката е повлияла на решението на ДПС, да не се присъединява към ОДС.

- 1997 г. - Групировката "ВАИ - Холдинг" се хвали (но не е опровергана), че е наляла огромна сума в касата на предизборния щаб на ОДС.

- 2001 г. - По време на предизборната кампания, на журналистически въпрос за това кой е платил изключително скъпо мероприятие в софийския хотел "Хилтън", Симеон Сакскобургготски чистосърдечно отговаря, че зад него са застанали мощни финансови групировки, без да уточнява какви, какви са те - родни или чуждестранни.

 

За нашият анализ представляват специален интерес посочените случаи от 1994 г. - "Патриотичен съюз", от 1997 г. - ОНС и от 2001 г. - НДСВ. Както се вижда, те очертават кръга на "обичайните заподозрени". При постановката на задачата, както и в анализа след това, маркирахме, че зад подобен опит за "политическо инженерство" е възможно да застанат представители на деловите среди със специфични интереси, които биха могли да бъдат обслужени от едно ново абсолютно мнозинство с националистическа реторика и склонност към протекционистични замашки. Това ново мнозинство би могло да бъде използувано максимално за пряко лобиране в интерес на частните, корпоративни интереси на "възложителите". Време е да стесним кръга на "заподозрените" възложители и възможни изпълнители. Най-общо казано, това ще са представители на относително едрия бизнес, придобили капитала си предимно по линия на добри контакти със старите служби за сигурност и приватизирали ненамиращи се под надзора на Министерството на финансите, поне до 1989 г., (ако не и след това), адгранични дружества, създадени с цел за заобикаляне на ограниченията на КОКОМ (ембаргото върху високите технологии за комунистическите държави). Към тях можем да прибавим и техни колеги, получили начален капитал при разпределението на партийни фондове на БКП, предимно през 1990 г., както и успели да приватизират капиталите на фондове на ДКМС, ТНТМ и свързаните с тях фирми.

 

Поначало това са икономически субекти, свикнали да просперират с помощтта на "политически чадър", с много малък опит в работата в изцяло конкурентна среда, без необходимата подготовка за постигане на постоянно повишаване на производителността на труда, за развитие на човешките ресурси и прочие. За тях е напълно естествено да искат привилегии и дори обществено признание, просто защото са се обявили за "български" и "национални".Изключително показателна в това отношение е реториката на Волен Сидеров и Петьо Блъсков, които заедно с Илия Илиев оформят ядрото на "кръга Монитор", който може да бъде смятан за основен говорител на описаните "квазинационалистически" среди. Свидетели сме на техните постоянни филипики за това, че в България "едрият капитал" е унищожен, (дали пък той просто не се е преселил отдавна в подходящи офшорни сметки и в доходни дългови книжа на чужди държави в чужди банки ?. Леят се сълзи, че няма "български банки", (като че ли Банка ДСК в момента не е сто процентова държавна собственост!? Друг е въпросът, че в контекста на "аржентинския опит" трябва да се размисли, дали не трябва да се остави поне една държавна банка, която няма да изнесе капиталите си при първия сигнал за някакванестабилност във финансовата система. Разбира се, плачовете са част от продължаващото самовнушение, че фалитът на Първа частна банка е резултат от злонамереността на държавата или на световен масонски заговор, а не на некомпетентността на мениджмънта й, както и на огромните и несъразмерни инвестиции в изграждането на клонова мрежа и във финансирането на вестници и политически партии … .Ако има вестник, излизал по онова време, който да не е взимал пари от ПЧБ - да вдигне ръка! Май няма никой… . Партиите също се възползуваха от "отзивчивостта" на ПЧБ. Поне що се отнася до АСП, ГОР, БСДП, БСП и т.н. За СДС не се знае, но за вестник "Демокрация" си пише под главата на вестника…). Излишно е да се обяснява, че това постоянно "облъчване" на публиката не е просто изразяване на личната позиция на господата Сидеров, Блъсков и Илиев. Те просто са резоньори на онези представители на "бизнес елита", които имат описаните по-горе проблеми. Впрочем, Петьо Блъсков сам се изживява, като представител на бизнес елита … . Ако анализираме фразеологията, реториката и заклинанията на "кръга Монитор", ще открием всички белези на потенциалното ново, абсолютно мнозинство, с националистическа окраска, което би могло да се създаде с методите на "политическото инженерство" - много пари, наляти в много медии в подходящ момент, при подходяща ситуация и добре конструиран политически мит.

 

"Квазинационализмът" тук е повече от очевиден - и старият вестник "24 часа" и новият "Монитор" се задавяха от ярост, когато някой македонски политически деец ни сервираше поредното си историко - антропологическо откритие, но едновременно с това се пледира с пяна на устата в полза на "православната солидарност" с Гърция и особено със Сърбия на Милошевич. Последното няма абсолютно нищо общо с традиционните гледища на "стандартния" български национализъм. На моменти през всичките изминали години, тези два вестника, открито заставаха на крайни анти-Скопски и анти-албански позиции. "Монитор" е единственият български вестник, който реши да публикува дословно материал от бюлетина на сръбското посолство, по време на войната в Косово. Последното беше направено по явно пропаганден маниер и не би могло да бъде обяснено с иначе естественото желание, читателите на вестника да бъдат запознати с всички гледни точки. Враждебността на "Монитор", към всички вероизповедания, различни от православното, при това задължително съчетано с припознаването на Св. Синод на Дядо Максим е пословично, както и анти-американизмът, лъхащ от страниците му. Като прибавим и анти-семитизмът, специалитет на Илия Илиев, а от скоро и на Волен Сидеров, картината става напълно завършена.

 

В заключение, трябва да се отбележи и следния знаменателен факт. Въпреки пословичното честолюбие и на тримата говорители на "националния капитал" те ревностно участвуват под различни псевдоними в интенет форумите на "Монитор", "Сега", "Дневник", "Капитал", където вече съвсем безнаказано се занимават с пропагандата на екстремистки гледища и разпространяването на всевъзможни слухове. Ако някой от изброените лица ме даде под съд за това твърдение, ще се наложи да му се извиня, тъй като е изключително трудно, дори невъзможно да се докаже "публицистичната" им дейност, извършвана под псевдоним. Но присъствието им из интернет форумите е публична тайна. Примерно Илия Илиев е разпознаван и изобличаван от участниците във форума на вестник "Сега", в т.ч. и под псевдонима "Добри Кожухаров". Всичко това показва, че не става дума за задоволяването на някакви лични честолюбия, а за систематична и целенасочена пропаганда.

 

Резонен е въпросът, няма ли конкурентни формации, които да са способни да реализират замисъла на "политинженерите  на националния капитал". Като се абстрахираме от карикатурните формации, трябва да отбележим, че кандидати има, но те едва ли биха могли да осъществят подобен замисъл сами и със собствени сили. Българският демократичен форум (БДФ), партия официално обявила се за националистическа и безспорно намираща се най-близо, заедно с ВМРО до традиционните позиции на българския национализъм, се раздели на три - едни, начело с Муравей Радев останаха в СДС, други начело с ветерана Иван Григоров подкрепят персонално Симеон Втори под старото, историческо название на БДФ - Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), а трети останаха в партията, (която е доста добре структурирана), за да развиват самостоятелна политическа дейност извън СДС, под знамето на национализма. Проблемът на БДФ обаче, е че в никакъв случай не разполага с необходимите финансови, медийни и дори човешки ресурси. Отношенията на БДФ с "платежноспособните среди" поне до този момент са меко казано враждебни.

 

Що се отнася до ВМРО, досегашните им опити да участват по по-убедителен начин в политическия живот, като носители на умерения национализъм (ВМРО контактува с Бруно Мегре - алтернативата на Жан Мари льо Пен във Франция, с Влаамс Блок във Фландрия и т.н.), излязоха напълно неуспешни, особено в общата конфигурация с напълно безидейното Движение "Гергьовден". Това обаче не изключва възможността, ВМРО да участвува в някаква комбинация с дейците на "националния капитал". Известно е, че младото ръководство на ВМРО има откровено бизнесменски нюх. Също така, интересен знак е това, че дълго обсъждания в този текст Волен Сидеров, известно време официално беше представян като експерт на ВМРО. Като такъв той дори беше "заплануван" за участник в листата на Симеон Втори, но последният реши да не се ангажира със съществуващи вече формации (като предлаганите му ВМРО и Демократичен алианс) и насади "войводите" на пачи яйца.

 

Както беше отбелязано при коментара на "френския случай", възможно е да се появи "ляво огледално отражение" на по-набиващата се в очи анти-системна, популистка, евроскептична, анти-глобализационна десница. Става дума за анти-системна, националистически ориентирана, левичарска организация. В момента не може да се посочи организирана политическа сила, която да отговаря на тези параметри, но съществува сериозно идейно ядро, групирано около вестник "Нова Зора", където откриваме Бончо Асенов (бивш служител на Шесто управление на ДС, временно изпълняващ длъжността шеф на Дирекцията по изповеданията по време на Жан Виденов, автор на няколко книги), Тодор Петров (доктор на историческите науки, несменяем двигател на вестника)и разбира се  главният редактор Минчо Минчев (за разлика от доц. Минчо Минчев от "Марксистка платформа" и бившият служител на МВР Минчо Минчев - шеф на ОПТ, тук става дума за бившият главен редактор на вестник "Транспортен глас", поетът Минчо Минчев). За другите личности около вестника като Николай Хайтов, Румен Воденичаров, Петър Берон няма да говорим. "Кръгът Нова зора" инициира заедно със Стефан Гайтанджиев (ПК "Екогласност") и Александър Каракачанов (Зелена партия), създаването на коалицията "Отечество и левица" - най-ясно самоопределилата се като "анти-натовска" политическа сила, но тя не успя да постигне нищо запомнящо се на последните избори. Въпреки това, около "Нова зора", а още по-сигурно зад нея остават фактори, които не биха имали нищо против да разиграват картата на "червения национализъм". На въпросъ, дали "националният къпитал" и "Кръгът Нова зора" могат да намерят общ език е трудно да се каже, но не бива да се забравя, че "има вечни интереси".

 

 

Когато говорим за типа на новата партия, трябва да отбележим освен нейните идеологически параметри и някои организационни особености. За разлика от случая с НДСВ, новото националистическо движение не би могло да разчита на такъв "политически блицкриг", че да спечели парламентарните избори в резултат на една скоротечна предизборна кампания без да има каквито и да са местни и регионални партийни структури. Подобни чудеса стават по веднъж, освен това новото движение не разполага с мит от величината на Цар Симеон Втори. Новото движение, иска или не, ще трябва да се структурира далеч преди изборите и да излезе пред обществеността със своите програма, послания и преди всичко ЛИЧНОСТ, в която да се фокусира цялата идея на движението. Иначе казано, и в организационен и в медиен аспект е необходим ФЮРЕР с изключителна ХАРИЗМА (с всички параметри на това явление, описани преди и след излизането на "Социологията на господството" на Макс Вебер). Необходима е НОВА ЛИЧНОСТ, човек който до момента не е участвувал в политическия живот. (В този смисъл е малко вероятно Бойко Борисов или Богомил Бонев да могат да бъдат използувани като "връх на пирамидата").

 

Кой ще бъде "Новият месия" е много трудно да се предскаже. По начало, хората с образование и що годе самостоятелно мислене трудно разпознават хората с "харизма". Излишно е да се обяснява, че хипнотичното влияние на Симеон Втори намалява с повишаването на образователния ценз и/или коефициента на интелигентност на анкетираните респонденти. Възприемането на мъжете и жените също е много различно. Така например, проф. Георги Карасимеонов определя покойния Пим Фортаун като "смачкан" и като "невзрачна персона", докато неговата сътрудничка - докторантка смята, че той има изключително силно излъчване, "не сваля фрака си и като спи" и че "аромата на скъпия му афтършейв се усеща дори и по Интернет", което никак не е без значение за избирателите в презадоволена Нидерландия. Изборите показаха, че мнението на дамата е било меродавно.

 

"Новият месия" може да бъде примерно млад свещеник от ббялото духовенство. Съмнителната религиозност на българите чудесно би паснала с едно такова съчетаване на службата Богу с ролята на "кесар". Впрочем, наблюдава се появата на малко на брой относително млади свещеници, които имат силна мисионерска страст. Към тях примерно можем да отнесем Камен Гарена (бивш деятел на БНРП, взел дейно участие в протестите пред сградата на Народното събрание през 1990 г., целящи да не допуснат влизането на депутатите от ДПС в сградата. Сега той е свещеник в Кърджали (!), изографисал потона на черквата без да може изобщо да рисува, като ръката му била движена от Божият промисъл … Неотдавна, той изпълни скок с "бънджи" от един родопски мост и след това проповядва Словото Божие, висейки надолу с главата). Също така не можем да подминем отец Саръев - създателят на движението "Св. Йоан Предтеча", бивш служител на МВР, получил знак от Бога и заел се да връща българите - мохамедани в православната вяра. Отец Саръев твърди, че е започнал да получава знаци от Бога още като дете, въпреки че родителите му и особено майка му, са били ревностни мюсюлмани. Има и други. Едва ли точно някой от изброените би се захванал с това, но се вижда, че могат да се намерят хора с излъчване, "осенени свише", които да се хвърлят с главата надолу в една политическа авантюра. Може да се цитира примерът на съседна Гърция, където архимандрит Нектариус оглави движение срещу влизането на Гърция в Шенгенското споразумение. (Архимандрит Нектариус твърдеше, че открил в системата за номерация на Шенгенските визи, числото на звяра - 666, а пък използуваните "бар кодове", и знаци проявяващи се под поляризирана светлина, направо бяха обявени от него за печатът на Антихриста. Виж Новият завет, Откровението на Свети Йоан Богослов, известно още като "Апокалипсис").

 

Разбира се, всичко е въпрос на стечение на обстоятелства. Достатъчно е да препрочетем биографията на Адолф Хитлер, за да се убедим до каква степен всичко е въпрос на слепия случай (или по-скоро на Божия промисъл).

 

Ако се върнем към анализа на ситуацията от гледна точка на различните модели за възникване на политическите партии, ще видим, че новото националистическо движение може да възникне единствено по схемата на кризисния модел. В още по-голяма степен е необходима кризисна ситуация, за да се осъществят бляновете на неговите създатели за победа на изборите и абсолютно мнозинство. Каква може да бъде тази ситуация може да бъде обект на цял отделен анализ. Вероятно много хора биха посочили ситуацията от края на 1996 г. - началото на 1997 г., но това едва ли ще се повтори някога. По-вероятно е да се търси създаването някаква масова истерия, която да делегитимира окончателно съществуващия политически модел и да изведе (квази)националистите на гребена на вълната. Няма кой знае какви възможности за това като изключим стреса от немотията (постоянно действуващ фактор) и евентуалното съчетание на натиска от ЕС в две направления - затваряне на ядрени мощности (на 3-ти и 4-ти реактор точно "ще им дойде времето по европейските сметки през 2005 г.") с искането за радикални мерки за подобряване на положението на ромското население. Ако евро-политиците и евро-бюрокрацията "се изхитрят" да поставят този комплекс от искания като фундаментално изискване за приемането ни в ЕС без някакви наистина много осезателни компенсации (каквито едва ли би имало) би могло да се очаква, че може да възникне подобна масова истерия. (С подписката си срещу ромите в Столипиново, които не си плащат тока, Бълтгарският национален съюз просто много изпревари времето). Тогава може да се яви и шансът на новото националистическо движение.

 

Впрочем, названието "НОВО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ" е чудесен пример, че не е толкова трудно да се намери и лицеприятно име на описаното начинание. Или с други думи - "мисията е невъзможна, но не съвсем".

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

Beyme, K. Parteien in westlichen Demokratien. Piper Verlag, Munchen, 1984.

 

Канев, Д. Партията в парламента. Взаимоотношенията "партия - парламентарна група - депутати" (сравнителен анализ). Сп. "Парламентарна демокрация", бр.2,  1996 г., Институт за политически и правни изследвания, София, с. 5 - 28.

 

Блондел, Ж. Отношенията партия - правителство. Опит за систематичен анализ. Сп. "Парламентарна демокрация", бр.2,  1996 г., Институт за политически и правни изследвания, София, с. 29 - 44.

 

Карасимеонов, Г. Политически партии. ГорексПРЕС, София, 2000 г.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: teodordetchev
Категория: Други
Прочетен: 5190456
Постинги: 572
Коментари: 3288
Гласове: 46936
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728
Блогрол
1. Social Security Watch – Блогът на Емилия Милчева
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Блогът на Мерита.
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов