Текстът е написан по покана на списание “Обектив”, веднага сред парламентарните избори през 2005 г. Развоят на събитията показва, че темата не е приключена и че еволюцията и поведението на “Атака” трябва да се следят внимателно.

 

ПОЯВАТА НА “АТАКА” Е ПОКАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ ОСТАНАЛИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

 

 

            Теодор Дечев

 

Какво в крайна сметка се случи на изборите ? Стана така, че за първи път в историята, пропорционалната системе сработи по този начин, както по принцип функционира в другите развити демокрации, където е възприета. Пропорционалната система е въведена в много от малките европейски държави, с ясната идея, че тя ще довежда до избиране на силно фрагментирани парламенти, в които никоя партия няма да има абсолютно, да не говорим за квалифицирано мнозинство. Такива парламенти излъчват коалиционни правителства и най-често се стремят към взимане на относително консенсусни решения.

Формулираното по-горе твърдение отдавна е облечено във формата на политологически закон, известен като “Закон на Дюверже”. Той гласи: “Видът на избирателната система в една страна определя вида на партийната система”.

Стана вече дума, че пропорционалната система по принцип гарантира поддържането на партийна система с много играчи, никой от които по правило не може да се добере до абсолютно мнозинство. Всичко това илюстрира действието на “Закона на Дюверже”. В продължение на около 15 години, България беше изключение. От 1994 г., до 2001 г. включително, въпреки въведената с Конституцията пропорционална избирателна система, изборите в страната довеждаха до появата на абсолютни мнозинства в Парламента. Причината за това беше в особения характер на тези избори. Те се провеждаха под формата на референдуми “за” или “против” властващия политически елит. През 1994 г. и през 1997 г., “референдумът” беше по оста “за” или “против” БСП. През 2001 г., той се трансформира в “за” или “против” целия тогавашен политически елит.

По тази причина, можем да кажем, че за първи път пропорционалната избирателна система в България “сработи”. Вместо да отчетат влизането на седем партии в Парламента, като нещо произтичащо от самата избирателна система, т. е. като нещо естествено, (да употребим термина “нормализация” може би ще е все пак пресилено), всевъзможните ни звани и незвани коментатори нададоха кански писък, че едва ли не демокрацията е в опасност. Демокрацията не е в опасност от това, че са влезли седем партии и че ГЛАСУВАЛИТЕ граждани са максимално представени в Парламента.

Огромни разходи на интелектуална, писмовна и емоционална енергия, предизвика влизането на Коалиция “Атака”. Чухме твърдения вариращи в диапазона от “започва ново българско възраждане” до “фашистите пробиха в парламента”. Влизането на “Атака” беше колкото прогнозируемо, толкова и подценено. Подценено както от политолозите, така и от избирателите и дори от много от симпатизантите и потенциални гласоподаватели на “Атака”. Можем да бъдем сигурни, че значителен брой гласоподаватели, склонни да подкрепят “Атака”, без значение на мотивацията им, не гласуваха на последните избори, смятайки, че тя няма да прескочи четири процентовата бариера. В този смисъл, всякакви предложения за касиране на изборите и бързо провеждане на нови такива, обслужват самата политическа сила “Атака”. При едно скорошно, ново гласуване, “Атака” със сигурност би повишила изборния си резултат.

Ясно е, че влизането на хората на Волен Сидеров в Народното събрание е резултат на кумулативен ефект от натрупването на гласове, дадени по най-различни причини.

Така например, “Атака” обра гласовете на всички решили да гласуват, които не са съгласни със затварянето на трети и четвърти блок в Козлодуй. Бурните обществени дебати за съдбата на АЕЦ “Козлодуй”, свършиха огромна работа на “Атака”, без инициаторите им да са искали това.

Също така, всички “стари” партии, начело с БСП, оставиха абсолютно свободен “терена” на неуспелите, на хората които се чувстват онеправдани, на губещите през годините на прехода, на страхуващите се от предстоящите нови промени, от Европейския съюз и от глобализацията въобще, като не излъчиха към тях никакви послания.

Лозунгите на “Атака” бяха музика за ушите на много от гласоподавателите, изпитващи погнуса от търговията с гласовете на представителите на маргиналните обществени слоеве, в т. ч. и на ромите. Дори и за хора, които нямат абсолютно никакви расистки нагласи, тази търговия предизвиква силен негативизъм не само към купуващите гласовете, но и към самите роми – продавачи. Между другото, никоя от политическите партии не си извади поука от частичните избори в Тополовград, където сигурният в победата си кандидат на БСП, загуби оглушително след като стана ясно, че е подписал политическо споразумение с четири ромски партии, с меко казано неприемливо съдържание. На ромските лидери бяха обещани гарантирани места за кметски наместници, нови щатни бройки за “ромски експерти” в общината и правото безконтролно да се разпореждат в горския фонд.

Афиширането на “Атака” като антисистемна партия, отричаща целия политически елит се оказа силна позиция. Ако има някаква прилика между някогашната “Партия на свободата” на Йорг Хайдер и днешната “Атака”, тя е именно в тоталното отричане на политическия елит и неговата корумпираност. Преди време, по същия повърхностен начин, както сега за “Атака”, масово се твърдеше, че Хайдер е постигнал високия си изборен резултат с ксенофобска пропаганда срещу чужденците и имигрантите. Никой не си даваше труд да провери, че имигрантите в Австрия по това време бяха нищожен брой и нищожен процент от населението, несравним с Германия, Франция, Белгия или Нидерландия.

Всъщност, Хайдер беше подкрепен масово от противниците на тоталния клиентелизъм в австрийската политическа система. На австрийците им беше дошла до гуша “пропорц системата” в държавната администрация и в общините, където съществуваха партийни квоти дори и за чистачките. Хайдер “гребеше” гласоподаватели с посланията си срещу партийния клиентелизъм и корупцията.

По подобен начин, днес много хора са склонни да се самозаблуждават, че резултатът на “Атака” е плод само на някаква екстремистка хипноза. Всъщност, моделът на поведение на Йорг Хайдер, тогава когато партията му дойде на власт и на “Атака” сега е идентичен. Единствената разлика е в по-голямата харизматичност на Хайдер, но за нашите условия и Волен Сидеров върши работа.

Неприятно е да признаем, но за много от гласоподавателите на “Атака”, в т. ч. и сред хората с високо образование, мотивиращ фактор да се гласува за новата формация е демонстрираното от лидерите на ДПС колосално политическо самочувствие и убеждение, че управлението на страната е невъзможно без тях. Въпреки, че в ДПС има блестящи интелектуалци като Юнал Лютфи и Лютфи Местан, обвиненията към движението в политическа арогантност и тотален клиентелизъм по етнически критерий се споделят от твърде много хора. Няколко партии се готвеха да спечелят, разигрвайки тази карта на последните избори, но “Атака” се възползува най-добре.

В крайна сметка, може би е време трезво да преоценим и нашето гледище за етническата толерантност на българина. Всъщност всички емпирични данни за съвместимостта на българите и другите етноси в страната, еднозначно показват драстична разлика в отношението на българите спрямо ромите и спрямо ВСИЧКИ останали. Причината за това меко казано резервирано отношение, далече не е само “расова”. Най-общо казано, тя е във факта, че ромите са единствения етнос в България, за който може обосновано да се каже, че изобщо не са прекрачили в “модерността”. Негативното отношение към ромите е факт, който не може повече да се премълчава като някаква “срамна болест”. Отношението към ромите в другите европейски страни не е кой знае колко по-различно. Никоя европейска държава не може да се похвали с някакви кой знае какви успехи в областта на интеграцията на ромите.

Изброените проблемни области, се оказаха истински “ловни полета” за кандидатите на “Атака”, оказали се на точното място по точното време. След петнадесет години несекващи спекулации върху етническата толерантност на българина, у нас се появи нова антисистемна формация, която не се свени да хвърли ръкавица на политическия елит от една страна и да яхне комплексите на българина – от друга. Безспорно, най-характерната черта на новата формация е агресията, нещо което се вижда още от наименованието на новата политическа сила. За съжаление обаче, подходът към оценката на новата формация си остава крайно повърхностен.

Бившият работодател на лидера на “Атака”, побърза да го обяви за фашист. В официално обявените принципи на “Атака” и в т. нар. “програмна схема” на коалицията (изглежда, че “Атака” продължава да се изживява и като медия, а само като политическа формация) има много популизъм, има агресия, има и абсурдни и неизпълними неща, но трудно може да се открие фашизъм. Между редовете могат да се прочетат много неща, но едва ли една влязла в Парламента политическа сила може да бъде забранена, защото имаш към нея СЪМНЕНИЯ. Политическата формация трябва да бъде наблюдавана внимателно и от близо, да се реагира срещу всеки акт на агресия и екстремизъм, но призивите за забраната й са абсолютно неуместни.

Действително, сайтът на “Атака” ни предлага линкове към организации, които в собствените си страни са обект на особено прецизен надзор от страна на правоохранителните органи, като Национално демократическата партия в Германия, Националния алианс в САЩ, Влаамс Блок в Белгия и др.

От тези сайтове любознателният читател може да научи “полезни” неща. Например, да си поръча от сайта на Националния алианс книгата на Дитрих Екарт – “Болшевизмът от Мойсей до Ленин: диалог между Адолф Хитлер и мен”. Книгата се рекламира като “Проникновен поглед върху ролята на евреите в световната история от Библейски времена до двадесетия век, написана от поета и драматурга, на когото Хитлер посвети “Майн Кампф”. Блестящо изложение на еврейската психология, мотивация и методи на действие. Дава ново, ценно прозрение за значението на Стария Завет”. Ние можем само да добавим, че Дитрих Екарт е човекът, за който се твърди, че е открил на Хитлер окултни практики, които най-обобщено могат да бъдат определени като черна магия.

Пак от сайта на Националния алианс можем да се запознаем с последните два броя на списанието “National Vanguard”. В него могат да се прочетат “задълбочени научни статии” обясняващи “биологическите и културни причини, които карат евреите да работят срещу красотата и да се противопоставят на всяко показване на красивото, както виждаме това в Западното изкуство”. Можем да научим и за “светската религия, извлечена от еврейския етноцентризъм, която се разраства около Холокоста”, както и за това, че “Израел използва нацистки закони за да определя еврейския произход на имигрантите”. И така нататък, и така нататък ...

Само че, сайтът на “Атака” (www.atakabg.com) е на ... предаването “Атака”, а не на политическата сила със същото име...

Ако погледнем в ретроспективен план, ще видим, че има два подхода към политически сили от типа на “Атака”. Единият е подходът, приложен в Италия от Берлускони спрямо т. нар. “Северна лига”. Силвио Берлускони не се поколеба да включи на два пъти в правителството си лидера на сепаратистката “Северна лига” – Умберто Босси. Очевидно този подход цели “изтъпяването” на острието на една организация, стартирала като откровено сепаратистка и антисистемна. След участието си в два кабинета на десницата (последното в коалицията “Дом на свободата”), “Северната лига” бавно се трансформира от сепаратистка в регионална партия.

Вторият вариант е отношението към т. нар. “Влаамс блок” в Белгия и по-точно във Фландрия. “Влаамс блок” е ксенофобска и сепаратистка организация, бореща се за “абсолютно ненасилствено” разтурване на белгийското кралство и създаване на независима Фландрия. Основан през 1977 г., “Влаамс Блок” достига до подкрепата на почти 1 милион избиратели в изборите. Партията достига до 24,1 процента от вота във Фландрия, където живее около 60% от белгийското население. (Важно е да се знае, че гласуването в Белгия е задължително по закон).

Въпреки това, всички останали политически партии в Белгия, подлагат “Влаамс блок” на пълна карантина. Никой не смекчава позицията се, въпреки че “Влаамс блок” вкарва и не малко депутати в Европейския парламент.

Белгийският парламент променя конституцията на кралството през 1999 година, с цел да създаде прегради пред ксенофобската и сепартистка пропаганда. Парламентът гласува поредица от нови закони, между които законите против расизма и против дискриминацията, където последната е криминализирана.

Според белгийските закони, всеки член или сътрудник на организация, пропагандираща „дискриминация” може да бъде преследван по съдебен ред, като наказанията варират от глоба до затвор. Стига се до там, партията “Влаамс Блок”, да бъде осъдена. Апелативният съд в Гент, а след него и белгийският Върховен съд обявяват “Влаамс Блок” за криминална организация. На партията се налага да се преучреди, за да избегнат членовете й криминално преследване.

Разглеждайки тези два гранични случая, можем да добавим, че за сега подходът на българските партии клони към белгийския вариант. Всички изключват “Атака” от своите коалиционни комбинации и демонстрират гнусливо отношение. Изолацията на “Атака” в Парламента обаче има и своята добра страна за лидерите й. Няма съмнение, че за много от депутатите на “Атака”, пребиваването в Парламента е много по-важно от постигането на програмните цели на коалицията. Поставянето на квазинационалистите “под карантина” създава условия за значително политическо дълголетие на “Атака” и дори за повишаване на нейното влияние. Очакванията, че като еклектична формация, “Атака” бързо ще се разпадне, могат изобщо да не се оправдаят. Една антисистемна формация не се нуждае от партньорство, а от мишени, които да атакува и от медийно отразяване. Поне на първо време, Волен Сидеров не изпитва недостиг на нито едно от двете. Дори и в условията на евентуално медийно затъмнение, антисистемната организация може да се опре на свързаните с нея “субкултури” и групи за натиск и дори да героизира положението си.

Всъщност, влизането на “Атака” в Парламента е удобно за останалите политически сили, колкото и цинично да звучи това. Присъствието на Волен Сидеров и компания в Народното събрание е перфектната индулгенция за формирането на всякакви коалиционни комбинации. След появата на “Атака”, всяко обвинение в безпринципност при създаването на коалиционно правителство или просто при групиране за гласуване в Парламента, ще може да бъде отхвърляно с помощта на новото плашило. Има възможност да възникне своеобразна синергия – появата на “Атака” да улесни създаваното на формално или неформално мнозинство, в което да участват БСП, НДСВ, ДПС, а защо не и някой “от дясно”. От своя страна “Атака” ще има перфектната мишена за своите филипики срещу “плутокрацията” и “майкопродавците”.

От своя страна, вместо да участват в дебати “за и против” забраната на “Атака”, политическите партии трябва сериозно да се замислят, дали не могат да изземат част от въоръжението й, като се опитат да свършат нещо полезно по ключовите направления на “щурма на “Атака””. Появата на “Атака” е покана за действие, адресирана от избирателите към останалите политически сили.

Със съжаление трябва да признаем, че много от случаите на взимане на решения в изброените критични направления се подчиняват на т. нар. “модел на боклукчийското кошче” на Дж. Марч. Интерпретирайки Дж. Марч, д-р Румен Георгиев обяснява в новата си книга “Делови решения: методология и организация”, че “често срещано явление е сътрудниците в една организация да се борят за правото да участват във вземането на решения, а след това да не участват; да изискват предоставяне на информация, а след това да не я използват; да хвърлят сили и време за вземане на решение, а след това да не проявяват интерес ще бъде ли то реализирано и т. н. Затова търсенето и предлагането на решения може да се разглеждат като своеобразно боклукчийско кошче, в което различните видове решения се хвърлят, след като се произведат”.

Моделът на “боклукчийското кошче” отразява факта, че в практиката процесите на взимане на деловите решения, твърде често са далеч от рационалността. Има основание да се твърди, че дейността на организациите може да се разглежда като “случайно множество от разнородни и най-често нерационални решения, слабо свързани помежду си и с целите на самата организация”. За съжаление, формирането на политика по ромските проблеми е типична илюстрация на “метода на боклукчийското кошче”.

Примерът с приемането на програма за интеграция на ромското население в българското общество е тъжно потвърждение на горното твърдение. Подобна програма действително беше изработена, като в цялостния процес участваха както експерти, така и над 80 ромски неправителствени организации. (На практика – били са представени повечето големи ромски кланове в страната). Процесът на изработването на програмата наложи и създаването на специална структура – Национален съвет по етнодемографските проблеми със съответен секретариат. В тази институционална рамка беше създадена програмата за интеграция на ромите в българското общество. Програмата беше оценена като смислена и гледада напред. В основата й беше заложена идеята за радикално подобряване на образователното равнище на новите поколения роми – на тези, които тръгваха на училище или ходеха на училище към периода на създаването на програмата. Гръбнакът на програмата беше десегрегацията на училищата – предвиждаше се “циганските училища” в махалите (вече открито можем да кажем – в гетата) да бъдат закрити, а ромите – ученици да учат заедно с българчетата в нормалните общообразователни училища.

При пълно съответствие с “модела на боклукчийското кошче”, след приемането на програмата, ключовият участник във взимането на решенията – изпълнителната власт, загуби по-нататъшен интерес към проблема. Документът беше хвърлен “под миндера”, т. е. в боклукчийското кошче на Дж. Марч. Осемдесеттте неправителствени ромски организации също не проявиха особено упорство в искането за изпълнение на програмата, въпреки че, ако някой беше поставил под съмнение участието на която и да е от тях, той щеше  да бъде незабавно обявен за обществен враг.

Появата на “Атака” в политическия живот би трябвало да подсети политическите сили и държавната администрация, че “методът на боклукчийското кошче”, е недопустим като методология за взимане на делови решения в днешната ситуация. Единственият контрааргумент срещу нападките на “Атака” срещу корупцията, “покровителството над престъпността” и политическия цинизъм, могат да бъдат ефективните и професионални действия на трите власти, в интерес на гражданите. За съжаление, трудно е да си представим, че през следващите месеци ще има радикално подобрение в държавната администрация, в социалната политика и в съдебната система. По-скоро ще се запази “status quo” – то, което ще продължи да създава перфектна хранителна среда за формация като “Атака”.

Автора пише за "ромски" партии, а те са според основния закон на държавата НЕЗАКОННИ защото са етнически!Това е за първо.Второ ДПС съгласно устава си , е-/... организация която се бори за правата и свободите на българските турци/-мисля ,че така беше формулирано в устава на ДПС ,в чл.2 от Устава на ДПС което я прави автоматично незаконна съгласно Конституцията ни, но това не важно явно и не прави такова впечатление на авторите на различни статии.И искам да знам кога изчезнаха като народ циганите и откъде се пръкна този нов народ на ромите.За турците е ясно-те са според официалната си "наука" потомци на древните троянци, гърците-на древните елини , македонците - на македонците на Александър Македонски.Да не би тези "роми" да са появили наи-
напред в болния мозък на някои евроинтегратор в Хелзинки след като е видял цигани?

Названието "цигани" в никакъв случай не е обидно. То е от немски произход. В различните европейски държави циганите са наричани по различен начин - във Франция примерно са наричани "житан", ткъдето предполагам идва и прочутата марка цигари.

В съседна Р. Македония и до сега викат на циганите - "гюпти". Гюпи идва от Египет. Преди Втората световна война, една от предпочитаните от циганите версии за произхода им е била, че са дошли от Древния Египет. Даже в София е имало цигански футболен отбор с име "Египет".

Името "роми" е прието не като някакъв комплимент, а за да се уеднакви горе - долу "етикетирането" на циганите. "Роми" не идва от Ромул и Рем, нито от града на Ромул - Рим, нито от футболния отбор "Рома" :-))) То идва от санскритското "ромале", което е прието за унифицирано название на доста пъстрата кланово - езиково - социална мозайка на циганите.

Що се отнася до ДПС, подобни текстове на цитираните в първия коментар, няма в устава на ДВижението. Уставът на ДПС винаги е бил в перфектно формално съответствие с Конституцията и законодателната рамка. Проблемът с ДПС е най-вече свързан с партийната, политическа практика на Движението, а не с формалното му съответствие със законите в страната ни.

Simply put i definitely fully grasp what you experience reported. Genuinely, I just browsed using your similar content articles and I believe you might be absolutely most appropriate. Congratulations utilizing this on the net online site.